Решение по дело №405/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 7
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 26 март 2022 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20211800600405
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова

Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211800600405 по описа за 2021 година
С присъда № 6 от 26.06.2020 г. на Районен съд – гр.Е., постановена по
н.ч.х.д. № 126/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимата М. Д. К., с ЕГН
**********, от с.Б., Софийска област, е призната за невиновна в това, че в
писмо от 25.04.2017 г. до К. Д. К., е казала нещо унизително за честта и
достойнството му - „живеете като клошари“, „фалшиво семейство“, „мърляч“,
„мързел“, „сега ще си ядете лайната, които изсрахте, защото сте безмозъчни
същества“, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимата М. Д. К. е призната за невиновна и в
това, че в писмо от 25.04.2017 г. до К. Д. К. от гр.С., е казала нещо
унизително за честта и достойнството на ЕМ. В. К. - „дебелогъзо русо
джудже“, „с крака на петниста хиена“, „завистлив нрав“, „бедно и лакомо“ и
„сега ще си ядете лайната, които изсрахте, защото сте безмозъчни същества“,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
С тази присъда е отхвърлен предявеният от частната тъжителка и
гражданска ищца ЕМ. В. К. срещу подсъдимата М. Д. К. граждански иск за
1
заплащане на сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2017 г. до
окончателното й изплащане.
С тази присъда е отхвърлен и предявеният от частният тъжител и
граждански ищец К.Д. Каракезов срещу подсъдимата М. Д. К. граждански иск
за заплащане на сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2017 г. до
окончателното й изплащане.
С горепосочената присъда е осъден всеки един от частните тъжители К.
Д. К. и ЕМ. В. К. да заплати на подсъдимата М. Д. К. направените от нея
разноски по делото, в размер на по 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адв.К.Н. – повереник на частните тъжители Е.К. и К.К., с оплакване за
нейната неправилност, незаконосъоразност и постановяването й в
противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че
неправилно първата инстанция е приела за недоказано авторството на
престъпните деяния, доколкото в обясненията си подсъдимата е признала, че
тя е написала и изпратила по пощата до частните тъжители инкриминирания
документ. В тази насока, според повереникът необосновано са игнорирани от
първия съд именно дадените от подсъдимата обяснения, които напълно се
подкрепят от станалите събрани по делото доказателства. Твърди се и, че без
основание първостепенният съд е изключил обективната и субективна
съставомерност на процесните деяния, тъй като инкриминираните думи и
изрази, съдържащи се във въпросното писмо, са от естество да засегнат
честта и достойноството на частните тъжители, поради обидното им естество
от гледна точка на приетите в обществото морални норми за човешко
общуване. Освен това, в жалбата се сочи и, че тези думи и изрази не следва да
бъдат разглеждани като проява на лична негативна оценка на подсъдимата
към тъжителите и израз на свободата на изразяване на лично мнение, както е
сторил районния съд. Иска се от въззивния съд на основание чл.334 т.2 от
НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която
подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатите й обвинения.
2
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, повереникът
на частните тъжители - адвокат К.Н. поддържа жалбата срещу
първоинстанционната присъда, по доводите и съобразно исканията, изложени
в нея.
Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подсъдимата М. Д. К.
в лицето на адвокат Г. Д. релевира възражение за недопустимост на
настоящото наказателно производство, поради наличие на обстоятелство,
изключващо наказателната отговорност на подсъдимата за инкриминираните
й престъпления – изтичане на предвидената в закона давност за
престъпленията. Поради това се заявява искане пред въззивния съд за
прекратяване на наказателното производство по делото, на основание чл.24
ал.1, т.3 от НПК, във вр. с чл.80 ал.1, т.5 и чл.81 ал.3 от НК.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, подсъдимата М. Д.
К. се присъединява към искането на защитника си за прекратяване на
наказателното производство по делото, поради изтекла давност.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
С постановената от първостепенният съд присъда, предмет на
настоящия инстанционен контрол, подсъдимата е призната за невиновна и
съответно на основание чл.304 от НПК е оправдана за две престъпления по
чл.146 ал.1 от НК.
За така посоченото престъпно деяние, в закона се предвижда наказание
- глоба от хиляда до три хиляди лева. Съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1, т.5
от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е
възбудено в продължение на три години, като предвид нормата на чл.81 ал.3
от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора сроковете по чл.80 ал.1 от НК. В конкретния случай абсолютната
давност за престъпните деяния по чл.146 ал.1 от НК, за извършването на
които подсъдимата е призната за невиновна и оправдана, е четири години и
шест месеца /аргумент от разпоредбите на чл.80 ал.1, т.5 и чл.81 ал.3 от НК/.
Същата е започнала да тече от датата на деянията - 25.04.2017 г. и е изтекла на
3
датата 25.10.2021 г. Това обстоятелство изключва наказателната отговорност
на подсъдимата М.К. за престъпленията по чл.146 ал.1 от НК и налага
проверяваната присъда, с която същата е призната за невиновна и съответно
оправдана за извършването на тези престъпления, да бъде отменена и на
основание чл.334 т.4, във вр. с чл.24 ал.1, т.3 от НПК наказателното
производство – да бъда прекратено. Налице е и изявление от страна на
подсъдимата, че желае да се ползва от последиците на давността.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.4, във вр. с чл.24
ал.1,т.3 от НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 6 от 26.06.2020 г. на Районен съд – гр.Е.,
постановена по н.ч.х.д. № 126/2018 г. по описа на същия съд.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.334, т.4, във вр. с чл.24 ал.1,т.3 от НПК,
наказателното производство срещу подсъдимата М. Д. К. /с установена по
делото самоличност/, за престъпленията по чл.146 ал.1 от НК.
Решението подлежи на касационна проверка пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщаването му.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4