Решение по дело №273/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава деветнадесета от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес: гр.Търговище, ул. „Граф Игнатиев“ №1, ет.3, ап.5, представляван от С. М. К., подадена чрез адвокат Н. Ч. от АК – Варна, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Варна, ул. „Христо Попович“ №29 срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002523004133-091-001/06.03.2024 г., издаден от Й. Р. А. на длъжност – началник сектор в ТД НАП – Варна, възложил ревизията и Н. В. Г. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД НАП – Варна, потвърден с Решение № 75/31.05.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят оспорва изцяло горепосочения ревизионен акт, с който на основание чл.120 от ДОПК по отношение на „ Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД, ЕИК:********* гр.Търговище са установени допълнителни задължения за ДДС, за данъчен период от 28.01.2020г. до 31.05.2023г. в общ размер на 376 194.23 лева, от които 312 402.68 лв. – главница и 63 791.55 лв. – лихви.

В жалбата като отменителни основания се навеждат съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище, че РА е издаден от некомпетентен орган. Обосновава се, че в ревизионното производство не са представени доказателства относно обстоятелството – какви по вид са подписите под издадените документи, поставили началото на ревизията /ЗВР/, както и тези, поставени под ревизионния доклад и под процесния ревизионен акт. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че ревизиращият екип не е събрал всички относими доказателства и не е установил в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за ревизионното производство.

В жалбата се възпроизвеждат констатациите на органа по РА, след което се излага общо твърдение за немотивираност на извода на ревизиращия орган, че дружество „ Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД, ЕИК:*********, гр.Търговище не отговаря на нито едно от условията посочени в чл.143, ал.1 от ЗДДС. Излагат се доводи, че този извод на ревизиращия орган не се подкрепя от събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Излага се становище за необоснованост на изводите на органа, че за описаните в РА продажби не са изпълнени условията на чл.143, ал.1, т.2, т.3 или т.4 ЗДДС, без да се конкретизират доставките, за които се твърди, че са налице условията по посочената разпоредба. Излагат се доводи, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства е видно, че за дружеството са изпълнени условията на чл.143, ал.1, т.2 или т.4 от ЗДДС, доколкото за закупените от дружеството употребявани автомобили дължимият ДДС е включен в продажната им цена и доставчиците са приложили специалния режим на облагане на маржа на печалбата. Моли се оспореният РА да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

С уточняваща молба с вх. №2940/24.10.2024г. жалбоподателят конкретизира оспорването си срещу констатациите по РА по отношение на доставките на стоки и доставчиците по тях, а именно ESA28659423 NORTHGATE ESPANA RENTING FLEXIBLE S.A.; ESA39000013 Transferencia Bankaria; ESA78007473 LeasePlan Servicios S.A.; ESA80292667 ALD Automotive; ESA91QQ1438 Alphabet; ESB60854932 Sabadell; ESB63120356 Motorgestion multimarka S.L.; ESB85041226 ATUROLA SPAIN S.L.; ESB86979796 PAPELERIAS ALEXPRI S.L.; ESB86979853 Copar autos Espdnia SL -ESB88404223 Camext Marketplace Spain SL; ESW0039833I AUTO 1 EUROPEAN CARS B.V. За посочените доставки, от доставчици, регистрирани по ДДС и притежаващи валидни ДДС номера, издадени от Кралство Испания жалбоподателят оспорва РА, като излага твърдение, че са изпълнени условията по чл.143, ал.1 от ЗДДС.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адвокат Н. Ч. от АК – Варна, който изцяло поддържа жалбата и уточняващата молба с вх. №2940/24.10.2024г. на изложените в тях основания и доводи и моли РА да бъде отменен като незаконосъобразен. Обосновава издаване на оспорения РА при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на юрисконсулсткото възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Представя Писмени бележки с вх. №1468/27.05.2025г., в които излага същите доводи, наведени в жалбата. Допълнително се навежда, че от експертизата по делото се установява, че органите по приходите не са извършили специална проверка по линията на сътрудничеството между данъчните администрации за прилагането на специалния режим на облагане на маржа на печалбата по фактурите на процесните доставки, поради което недоказана остава тезата на ревизиращия орган, че за оспорените доставки не са налице условията за приложение на специалния режим на облагане, а логическите им изводи не съответстват на изискването на чл.226, т.14 от Директивата за ДДС и на доказателствата по административната преписка. Моли се оспорения РА да бъде изцяло отменен.

Ответникът по оспорването – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител гл. юрисконсулт М. М. е постъпила писмена Молба с вх. №1429/20.05.2025г., в която се излага становище за неоснователност. Представя писмени бележки, в които се навежда издаване на оспорения акт от надлежно оправомощени, материално компетентни органи и за провеждане на ревизионното производство при спазване на всички процесуални правила и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание. Излага подробни доводи, обосноваващи че от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по делото по несъмнен начин се доказва че за процесните доставки, посочени в молба с вх. № 2940/24.10.2024г. на дружеството, не е налице нито едно от предвидените в чл.143, ал.1, т.1-4 от ЗДДС условия за прилагане на специалния режим на облагане на маржа на цената. Навежда се, че осъществените от дружеството последващи продажби на МПС са облагаеми по общия ред доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, за които дружеството е следвало да начисли дължимия данък. Моли се жалбата да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 697.77 лева.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура, с представител прокурор М. А., заместник-окръжен прокурор в ОП-Търговище, счита жалбата за неоснователна. Представя писмени бележки с вх. №1473/27.05.2025г., в които излага становище за издаване на РА от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила. Излагат се подробни доводи обосноваващи издаване на РА при правилно приложение на материалния закон, като при осъществяване на дейността си и отчитане на процесните покупко-продажби на употребявани автомобили ревизираното дружество неправилно е извършило смесване на двата режима на данъчно облагане с косвен данък. Навежда се, че по отношение на процесните доставки, не са налице условията по чл.143, ал.1, т.1-4 от ЗДДС, налице са декларирани вътреобщностни доставки в държавата членка, без да е декларирано насрещното вътреобщностно придобиване на територията на България от оспорващото дружество. Дава заключение, че следва жалбата на дружество „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД гр.Търговище да бъде отхвърлена като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

Съгласно приложената по делото Заповед ЗЦУ-ОПР-32/19.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП – Р. С., длъжностното лице С. К. А.-И. на длъжност заместник-директор на ТД на НАП е определено да изпълнява правомощията на директор на НАП – Варна при отсъствие в т.ч и поради законоустановен отпуск на директора на ТД на НАП – Варна – В. В. Н.. Съгласно приложената по делото Заповед № 5344/29.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП, на длъжностното лице В. Н. – директор на ТД на НАП – Варна, е разрешено ползването на платен отпуск за периода 03.07.2023г.-07.07.2023г.

На 03.07.2023г. е издадена Заповед № Д-1261/03.07.2023г. от С. К. А.-И., като изпълняващ функциите на директор на ТД на НАП – Варна /стр.778/, с която заповед длъжностното лице Й. Р. А. – началник сектор „Ревизии“, е определен за орган по приходите, който да издава заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. При извършената служебна проверка на приложения по делото ел. документ – Заповед № Д-1261/03.07.2023г., и приложена ек. снимка/ стр.32/, по делото се установи че същият е подписан от С. К. А.-И. на 03.07.2023г. с КЕП с актуалност на подписа от 22.06.2023г. до 21.06.2024г.

На 13.07.2023г. е издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03002523004226-020-001/13.07.2023г. от Й. Р. А. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено ревизията да бъде извършена от Н. В. Г. – гл. инспектор по приходите; В. Б. И. – гл. инспектор по приходите и Е. Д. Т. – ст. инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна. При извършената служебна проверка в съдебно заседание на 23.03.2025г. на приложения по делото ел. документ – ЗВР № Р-03002523004226-020-001/18.07.2023г. и приложена ек. снимка /стр.33/ по делото се установи, че същият е подписан от Й. Р. А. на 13.07.2023г. 2023г. с КЕП с актуалност на подписа от 23.01.2023г. до 23.01.2024г. С посочената ЗВР е възложена ревизия на дружество „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес: гр.Търговище, ул. „Граф Игнатиев“ №1, ет.3, ап.5, с обхват на ревизията за задължение за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 28.01.2020г.-31.05.2023г. . Заповедта е връчена на дружеството по ел. път на 19.07.2023г., съгласно приложеното по делото удостоверение за ел. връчване /стр.3 от преписката/.

Със ЗИЗВР № Р-03002523004133-020-002/12.10.2023г. издадена от Й. Р. А. – началник сектор „Ревизии“, е удължен срокът на ревизията до 19.12.2023г. При извършената служебна проверка в съдебно заседание на 23.03.2025г. на приложения по делото ел. документ – ЗИЗВР № Р-03002523004133-020-002/12.10.2023г. и приложена ек. снимка /стр.34/ по делото се установи, че същият е подписан от Й. Р. А. на 12.10.2023г. с актуалност на подписа от 23.01.2023г. до 23.01.2024г. Заповедта е връчена на дружеството по ел. път на 25.10.2023г., съгласно приложеното по делото удостоверение за ел. връчване /стр.7 от преписката/.

В хода на ревизионното производство е установено следното:

Не се спори, че „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД, ЕИК:*********, гр.Търговище е търговец по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗДДС и че автомобилите, предмет на процесните доставки, представляват стоки втора употреба по смисъла на пар.1, т.19 от ДР на ЗДДС. Дружеството стопанисва магазин за автобои и автокъща, находящи се на паркинг на Военен завод в гр.Търговище.

Във връзка е извършваната дейност и въз основа на искане от ревизиращите органи, ревизираното дружество е представило документи за покупките на автомобилите, придобити в режим на вътреобщностно придобиване ВОП (фактури, договори, поръчки – проформи фактури), транспортни документи, счетоводни регистри, банкови извлечения, справки и протоколи за начисляване на ДДС. В представени писмени обяснения дружеството е посочило, че автомобилите са закупени от онлайн платформи за продажби на автомобили в Испания, от дружества, регистрирани по ДДС в страни членки на ЕС. Заплащат се предварително по банков път. Транспортират се с автовози до гр. Търговище. Продажбите на същите се осъществяват чрез обяви в интернет сайтове за продажба на автомобили /mobile.bg, cars.bg/.

В хода на ревизионното производство било установено, че дружеството е закупило леки автомобили втора употреба от контрагенти от други държави членки на EC – Испания, за които е приложена нулева ставка за ДДС, като е вписано основание за прилагане на нулева ставка на данъка – „междуобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС въз основа на чл.25 от закон 37/1992г.", т.е. чуждестранните търговци, регистрирани за целите на ДДС в Испания, третират продажбите като ВОД с нулева данъчна ставка /чл.25 от Закон по ДДС в Испания/. Закупените автомобили били декларирани от дружеството в дневниците за покупки като ВОП. Ревизираното дружество документирало извършените доставки по специалния ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към тях, в които е вписало „по чл. 143 от ЗДДС по марж". В края на всеки месец дружеството е начислявало данък за извършените доставки по специалния ред на облагане на маржа на цената, като бил съставян протокол по чл. 90 ППЗДДС. Изготвяни били ежемесечни отчети за извършени доставки, облагаеми при специалния ред на облагане на маржа, на основание чл. 120 ЗДДС. Определената от дружеството данъчна основа по тези доставки бил маржът на цената. Извършената проверка относно валидиране VIN номерата на чуждестранните доставчици установила, че лицата, издали фактурите, са регистрирани за целите на ДДС в съответната държава. Закупените автомобили били продавани от ревизираното дружество в България.

Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства органите по приходите приели, че дружество „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД гр.Търговище неоснователно е приложил режима „облагане по марж", тъй като то не отговаря на нито едно от условията посочени съгласно чл.143, ал.1 от ЗДДС, и че продажбите на автомобилите втора употреба следва да бъдат обложени по общия ред. Прието, е още че цената, по която дружеството е продало автомобилите, е с включен ДДС.

За констатациите направени в хода на ревизионното производство е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-03002523004133-092-001 от 02.01.2024г. В последния е отразено също така че следва на дружеството да се начисли допълнително данък – ДДС, в общ размер на 312 402.68 лв., който е следвало да бъде начислен при последващите продажби на употребявани автомобили, закупени при ВОП по фактури за извършени продажби, описани в РД на стр. 9-10 за 2020г. /л.749/, на стр. 14-17 за 2021г. /л.745-747/, на стр.22-25 за 2022 /л.741 -443/ и стр.29, 32 за периода от 01-31.05.2023г. /л.738-739/. Отразено е, че допълнителното задължение за ДДС от 312 402.68 лв. съставлява разликата между размера за ДДС дължим при облагане на доставките по общия ред и начисления от дружеството по специалния ред размер от 58 022.42 лева.

Видно от съдържанието на РД /л.753/, ревизиращият орган в таблици е обобщил данните, за извършените от дружеството продажби на употребяваните МПС, като последните са /индивидуализирани по марка, модел и номер на рама/. Таблиците са изготвени по години, като първата част на таблицата съдържа данни за придобиването на употребяваното МПС, начисления ДДС при ВОП и ползвания данъчен кредит, а втората част, съдържа данни за продажбите, продажната цена, начисления ДДС по марж, дължимия ДДС, изчислен в това число за внасяне, както и разликата между тях /дължим, но неначислен ДДС/.

Ревизионен доклад /РД/ № Р-03002523004133-092-001 от 02.01.2024г. е издаден от Е. Д. Т. – ст. инспектор по приходите, Н. В. Г. – гл. инспектор по приходите; В. Б. И. – гл. инспектор по приходите и при ТД на НАП – Варна.

При извършената служебна проверка в съдебно заседание на 23.03.2025г. на приложения по делото ел. документ – РД № Р-03002523004133-092-001 от 02.01.2024г. и ек. снимки /стр.36-37/ по делото се доказа, че РД е подписан на 02.01.2024г. от Н. В. Г. с КЕП с актуалност на подписа от 04.05.2023 до 03.05.2024г., от Е. Д. Т. с КЕП с актуалност на подписа от 21.11.2023г. до 20.11.2024г. и от В. Б. И. с КЕП с актуалност на подписа от 05.05.2023г. до 04.05.2024г.

Ревизионният доклад е връчен на дружеството по ел. път на 08.01.2024г., съгласно приложеното по делото удостоверение за ел. връчване /стр. 754/. Срещу констатациите по РД на 21.02.2024г. от страна на „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД гр.Търговище е подадено Възражение с рег. № 3208#1/21.02.2024г.

Приемайки така подаденото възражение за неоснователно на 06.03.2024г. въз основа на РД е издаден РА № Р-03002523004133-091-001/06.03.2024 /стр.770/. С посочения РА в тежест на дружество „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.Търговище, за данъчен период от 28.01.2020г. до 31.05.2023г. са установени допълнителни задължения за ДДС – главница в общ размер на 312 402.68 лева, посочени поотделно по данъчни периоди в таблицата в РА. С РА в тежест на дружеството са установени и лихви върху главницата на допълнителното задължение в общ размер на 63 791.55 лв., посочени също поотделно по данъчни периоди в таблицата в РА.

Ревизионният акт № Р-03002523004133-091-001/06.03.2024 г. е издаден от Й. Р. А. – началник сектор „Ревизии и от Н. В. Г. – гл. инспектор по приходите. При извършената служебна проверка в съдебно заседание на 23.03.2025г. на приложения по делото ел. документ – РА № Р-03002523004133-091-001/06.03.2024г. и ек. снимки /стр.35/ от по делото се доказа, че същият е подписан на 06.03.2024г. от Й. Р. А. с КЕП, с актуалност на подписа от 23.01.2023г. до 23.01.2024г. и от Н. В. Г. с КЕП с актуалност на подписа от 04.05.2023г. до 03.05.2024г.

Ревизионният акт е връчен на дружеството по ел. път на 12.03.2024г., съгласно приложеното по делото удостоверение за ел. връчване /стр.771/.

Ревизионен акт № Р-03002523004133-091-001/06.03.2024г. е обжалван на 25.03.2024г. от дружество „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД гр.Търговище по административен ред пред директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП с жалба с вх. № 3208-2/25.03.2024г. /стр.776/. С жалбата е поискано РА да бъде отменен изцяло. В жалбата оспорването е конкретизирано и по отношение на доставките, описани в уточняващата молба на дружеството по делото с вх. № 2940/24.10.2024г.

По жалбата директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП е постановил Решение № 75/31.05.2024г., с което изцяло е потвърдил оспорения по административен ред Ревизионен акт № Р-03002523004133-091-001/06.03.2024г. В решението решаващият орган е разгледал всички възраженията на дружеството. Конкретно е изложил мотиви относно компетентността на органите провели ревизионно производство и защо приема, че същите са надлежно оправомощени да проведат същото и да издадат РА. В решението органът е изложил мотиви и относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за наличие на мотиви в РА. Изложени са подробни доводи /стр.7-10 от решението/, обосноваващи, че по отношение на оспорващото дружество „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД гр.Търговище не са били изпълнени условията по чл.143, ал.1, т.1-4 от ЗДДС за прилагане на специалния режим на облагане маржа на цената. Прието е че ревизията безпротиворечиво е установила упражнено право на приспадане на данъчен кредит от дружеството, като едновременно от страна на последното е извършено самоначисляване по реда на чл. 117 ЗДДС. Наред с това е прието, че дружеството не разполага с фактури, в които да е вписано, че неговите доставчици са приложили режима на облагане маржа на цената, поради което не е налице основание да се приеме, че те са други дилъри, прилагащи специалния ред на облагане. Прието е и че ревизираното дружество е придобило автомобили втора употреба от чуждестранни дружества, които са данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС съгласно законодателството на съответната страна и които за доставките не са приложили специалния ред на облагане на маржа на цената. Решаващият орган е извел извод, че продажбите на МПС са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС следва да се обложат по общия ред, като за тях дружеството е следвало да начисли данък върху данъчна основа, определена по реда на чл. 26, ал. 1 ЗДДС и след като това не е сторено от дружеството, ревизиращите органи по приходите законосъобразно са обложили процесиите продажби по общия ред.

Решение № 75/31.05.2024г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП е съобщено на „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД гр.Търговище на 06.06.2024г., съгласно приложеното по делото удостоверение /стр.10/.

Жалбата на дружеството срещу РА № Р-03002523004133-091-001/06.03.2024г. е подадена в Административен съд – Търговище на 19.06.2024г. с вх. №280-2/Ю-75/23.04.2024г., чрез директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.

Съгласно заключението по допуснатата по делото СИЕ по делото се установи следното:

По оспорените от дружеството доставки, описани в молба на същото с вх. №2940/24.10.2024г. вещото лице, след запознаване с материалите по административната преписка, представляващи копия на фактурите, издадени от доставчици на употребявани автомобили от Испания и издадените към тях протоколи по чл.117 от ЗДДС за начисляване на ДДС, с посочено основание –„самоначисляване на ДДС при ВОП“, както и с подадените справки-декларации по ЗДДС за данъчните периоди в обхвата на ревизията и приложените към тях отчетни регистри; Дневник покупки и Дневник продажби; представените от НАП – Дневници за покупки и Дневници за продажби – на електронен носител; представената по административната преписка на л.780 справка - „Съпоставка между декларираните ВОП в Дневниците за покупки (продажби-протокол) и L2- данните, получени от ДЧ в резултат на насрещни проверки след установен разлика на ниво L1 към 16.04.2024г. за данъчни периоди 01.01.2020г.-30.06.2023г., същото дава заключение, че дружеството е декларирало в отчетните регистри по ЗДДС доставките от описаните в молбата с вх. №2940/24.10.2024г. доставчици като вътреобщностно придобиване и е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по същите доставки в същия данъчен период, в който е начислило ДДС в издадените Протоколи по чл. 117 от ЗДДС. От анализираните по-горе документи вещото лице дава заключение, че посочените в молбата доставчици от Испания не са приложили специалния ред за облагане на маржа на цената на продадените употребявани автомобили.

След сравнение на сделките ВОД/ВОП, съгласно Справката на л.780 от административната преписка – /извлечение от VIES системата/, за периода 01.01.2020-30.06.2023г. вещото лице е установило, че доставчикът и получателят са третирали извършените доставки на употребявани автомобили като съответно вътреобщностна доставка (ВОД) и вътреобщностно придобиване (ВОП), а не като доставки на дилъри на стоки втора употреба (по марж на цената).

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от допуснатата по делото СИЕ.

При така установеното, съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу РА, който изцяло е бил обжалван по административен ред, в това число и по отношение на доставките, описани от дружеството в молба с вх. № 2940/24.10.2024г., като задължителна положителна процесуална предпоставка, съгласно чл.156, ал.3 от ДОПК. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

От представените по делото Заповед ЗЦУ-ОПР-32/19.06.2023г. и Заповед № 5344/29.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП по делото се доказа, че Заповед № Д-1261/03.07.2023г. на С. К. А.-И., заместник–директор на ТД на НАП е издадена от надлежно оправомощено лице, при условията на заместване и при доказано реално отсъствие на директора на ТД на НАП – Варна – В. Н..

Предвид изложеното налице е и надлежно оправамощаване и за длъжностното лице Й. Р. А. – Началник сектор „Ревизии“, същият да възлага ревизии, извършено със Заповед № Д-1261/03.07.2023г. на С. К. А.-И..

С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че Заповедта за възлагане на ревизията № Р-03002523004226-020-001/13.07.2023г., както и ЗИЗВР № Р-03002523004133-020-002/12.10.2023г., са издадени от материално компетентни лица, при спазване на изискването на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Доказа се също така, че посочените заповеди са подписани с актуални КЕП от лицата, посочени в тях като издатели. Посочената ЗВР и ЗИЗВР съдържат всички изискуеми реквизити, включително и срок за извършване на ревизията и са надлежно връчени на ревизираното лице.

Използваните от органите по приходите електронни подписи, отговарят на всички нормативни изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014 г., вкл. и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на изискванията на Приложение I от същия акт и съставляват КЕП по смисъла на посоченото легално определение. При извършената служебна проверка на ел. документи и удостоверенията към тях, по делото се доказа че Заповед № Д-1261/03.07.2023г., на С. К. А.-И. ЗВР, ЗИЗВР, са подписани с валидни КЕП.

По делото се доказа, че ревизионният доклад и РА са издадени от лицата определени със ЗВР и при спазване на определения с тази заповед обем на ревизията. Доказа се и че същите са подписани с актуални КЕП от лицата, посочени в тях като издатели.

Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи на 17.01.2023 г., в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 от ДОПК реквизити. Същият е надлежно връчен на ревизираното дружество и същото е упражнило правото си на възражение срещу него.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният ревизионен доклад е неразделна част от него.

По изложените съображения съдът намира, че ревизионното производство е проведено от материално компетентни органи, като РД и РА са издадени от надлежно оправомощените със ЗВР лица и подписани от тях с валидни квалифицирани електронни подписи, като възраженията на оспорващия в тази насока са изцяло неоснователни.

В хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени. Ревизионният доклад и ревизионният акт съдържат мотиви. Същите са съобщени на дружеството. При обжалването на РА по административен ред е спазен срокът по чл.152, ал.1 от ДОПК.

На основание всичко гореизложено, съдът намира, обжалвания РА за постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, както и на законовите изисквания за форма и съдържание.

По отношение на съответствието на обжалвания РА с материалния закон, съдът намира следното.

Не се спори по делото, че дружество „ Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД гр.Търговище е дилър на стоки втора употреба по смисъла на пар.1,т.23 ДРЗДДС.

Задължително условие за приложението на режима за облагане на маржа на цената е стоките – втора употреба, предмет на доставките, по отношение на които се твърди, че облагането следва да се извърши по този по-благоприятния ред за облагане, да са доставени на данъчнозадължения дилър в рамките на Общността от едно от лицата, посочени в чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, респ. в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС.

Видно от представените от дружеството фактури по оспорените доставки, като основание за неначисляване на ДДС е вписано : чл. 25 от действащия в Испания ЗДДС, съгласно който продажбата на стоките е освободена от облагане в страната, тъй като е вътреобщностна доставка.

Съгласно заключението по СИЕ по делото се установи, че посочените в молбата с вх.№2940/24.10.2024г доставчици от Испания, не са приложили специалния ред за облагане на маржа на цената на продадените употребявани автомобили. Съгласно заключението по СИЕ по несъмнен начин по делото се доказа, че дружеството е декларирало в отчетните регистри по ЗДДС доставките от описаните в молбата с вх.№2940/24.10.2024г. доставчици като вътреобщностно придобиване и е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по същите доставки в същия данъчен период, в който е начислило ДДС в издадените Протоколи по чл. 117 от ЗДДС. От заключението на вещото лице по несъмнен начин се установи, че за периода 01.01.2020-30.06.2023г. доставчиците и получателят по доставките, описани в молбата с вх.№2940/24.10.2024г, са третирали извършените доставки на употребявани автомобили като съответно вътреобщностна доставка (ВОД) и вътреобщностно придобиване (ВОП), а не като доставки на дилъри на стоки втора употреба ( по марж на цената).

Съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства и от заключението по СИЕ по несъмнен начин по делото се доказа, че по отношение на доставчиците не е налице нито едно от условията по чл.143,ал.1,т.1-4 от ЗДДС за прилагане на специалния режим „облагане по марж“ и осъществените от дружеството продажби на автомобили в Р.България по доставките, описани в молбата с вх.№2940/24.10.2024г. следва да бъдат обложени по общия ред.

След като стоките /МПС/ – втора употреба, предмет на спорните доставки, не са доставени на ревизираното лице от лица по чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, респ. по чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, при последващата им продажба не са налице основанията за приложение на специалния ред за облагане на маржа на цената, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС и в чл. 312 и следващите от Директива 2006/112. При това положение правилно ревизиращите органи са приели, че по отношение на доставките, описани в молбата с вх.№2940/24.10.2024г. на дружеството, следва да се приложат общите правила за облагане по чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и да се начисли ДДС върху данъчна основа в размер на цялата продажна цена, а не само върху маржа на печалбата.

По делото не се оспорва размерите на главницата на задължението за ДДС от 312 402.68 лева и на лихвата върху нея, а само доставките, описани в молба с вх.№2940/24.10.2024г. с твърдението, че по отношение на тях са налице условията по чл.143,ал.1,т.1-4 от ЗДДС за прилагане на специалния режим. Последното обаче се опровергава по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и заключение по СИЕ, преценени в тяхната съвкупност.

По изложените съображения съдът приема оспорения РА за издаден при правилно приложение на материалния закон.

На основание всичко гореизложено, съдът намира, че следва жалбата на „ Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД гр.Търговище срещу РА№ Р-03002523004133-091-001/06.03.2024г, потвърден с Решение № 75/31.05.2024г на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП да бъде отхвърлена като неоснователна.

При така следващия се от правния спор резултат, следва искането на процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва на ответника по оспорването да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 19 697.77 лева, определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1, във връзка с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /изм.ДВ бр.14/2025г/., която норма не е задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., но може да служи за ориентир, както при определянето на размерите на адвокатските задължения, така и за следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения. Съдът отчитайки, размера на отхвърлената част по жалбата от 376 194.23 лева, фактическата и правна сложност на делото, както и оказаното по делото процесуално представителство от юрисконсулт на НАП и съдействие от последното на вещото лице за изготвяне на заключението, приема за съответен минималния размер по чл.7,ал.2,т.5 от горепосочената Наредба, който съвпада с претендирания от 19 697.77 лева. Предвид изложеното следва на ответника да бъдат присъдени разноски в общ размер на 20 089.77 лева, съставляващи платено възнаграждение за вещо лице в размер на 392 лева и юрисконсултски възнаграждения в размер на 19 697.77 лева.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.Търговище, ул. „Граф Игнатиев“ №1, ет.3, ап.5, представляван от С. М. К., срещу Ревизионен акт № Р-03002523004133-091-001/06.03.2024 г., издаден от Й. Р. А. на длъжност – началник сектор в ТД НАП – Варна, възложил ревизията и Н. В. Г. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД НАП – Варна, потвърден с Решение № 75/31.05.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Д2С АУТОМОТИВ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.Търговище, ул. „Граф Игнатиев“ №1, ет.3, ап.5, представляван от С. М. К., да заплати на Национална агенция по приходите /НАП/ - София разноски по делото в размер на 20 089.77 лева /двадесет хиляди и осемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.

Препис от решението да се изпрати на страните.