Решение по в. гр. дело №1060/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1217
Дата: 24 октомври 2025 г. (в сила от 24 октомври 2025 г.)
Съдия: Ася Събева
Дело: 20251000501060
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1217
гр. С., 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20251000501060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260390/28.06.2024г. постановено по гр.д. № 4220/2021г. по описа на
СГС, ГО, 4-ти състав е уважен главният иск с правно основание чл.42 б.„б“, вр.чл.25 ал. 1
ЗН, предявен от Е. Х. Х. срещу С. Д. Н., като е прогласено за нищожно саморъчно
завещание от 15.03.2015г. обявено с протокол № 18/07.11.2016г., вписано в АВ на
30.11.2016г., с което в полза на С. Д. Н. е завещано цялото движимо и недвижимо
имущество, оставено от Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г., както и парични влогове, както и
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 67, в сграда 3, в гр.С., ***, със застроена площ
86.70кв.м., с идентификатор 68134.4361.289.3.67, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 68134.4361.289.3.66, под обекта - обект с идентификатор
68134.4361.289.11.62, над обекта - обект с идентификатор 68134.4361.289.11.73,
идентичен с описания в н.а. № 73/09.07.2002г., притежаван с н.а. № 181/22.12.2009г., поради
неавтентичност на подписа и тъй като не е изцяло написано ръкописно от завещателя.
Със същото решение е уважен предявеният в условие на евентуалност
положителен установителен иск, като признато за установено по отношение на С. Д.
Н., че Е. Х. Х. е собственик по наследяване, в качеството на наследник по закон на Г. Г. Й.,
поч. на 03.06.2015г., на голата собственост на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №
67 /шестдесет и седем/, находящ се в жилищната сграда на бл. 342 /триста четиридесет и две/
- нов /стар № 26 /двадесет и шест/, на 14 /четиринадесети/ етаж, която сграда е построена
1
върху държавна земя в гр. С., *** м.р., състоящо се от две стаи дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 86.70 кв.м /осемдесет и шест цяло и седемдесет стотни
кв.м./, при съседи на жилището по титул за собственост: стълбище, ап. № 66 /шестдесет и
шест/, двор, който имот съгласно одобрените със Заповед РД 18-14/06.03.2009г. на
Изп.директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.289.3.67 /шест, едно, осем, три,
четири, точка, четири, три, шест, едно, точка, две, осем, девет, точка, три, точка, шест,
седем/, който имот се намира в сграда № 11 /единадесет/, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4361.289 /шестдесет и осем хиляди, сто тридесет и четири, точка,
четири хиляди триста шестдесет и едно, точка двеста осемдесет и девет/ при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -68134.4361.289.3.66, под обекта - обект с
идентификатор 68134.4361.289.11.62, над обекта - обект с идентификатор
68134.4361.289.11.73, ЗАЕДНО с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 35 /тридесет и пет /
без посочена квадратура в документа за собственост, при съседи на таванското помещение
по нотариален акт: коридор , таван № 34 тридесет и четири, коридор, таван № 29 /двадесет и
девет/, заедно с припадащите се 1.632% идеални части от общите части на сградата, както и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.
Със същото решение е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване
владението върху гореописания имот, като неоснователен. Като законна последица е
отменен констативен н.а. № 16, том II, per. № 2459, дело № 187/2016г., за собственост
придобита С. Д. Н., по наследство и завещание.
Присъдени са разноски, като С. Д. Н., е осъдена да заплати на Е. Х. Х., сумата 9127 /девет
хиляди сто двадесет и седем/лв., представляваща сторените в производството съдебни
разноски, съобразно уважената част от исковете.
По компенсация Е. Х. Х. е осъдена да заплати на С. Д. Н., сумата 150 /сто и петдесет/лв.,
направени разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, а в полза на СГС сумата 375
/триста седемдесет и пет/лв., представляваща сторените от бюджета на съда разноски за
вещи лица съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
С определение № 266878 от 05.11.2024г. по гр.д. № 4220/2021г., по описа на СГС, ГО, 4
състав е оставена без уважение молбата на Е. Х. Х. за изменение на решението в частта за
разноските.
С определение № 261838/16.05.2025г. по гр.д. № 4220/2021г., по описа на СГС, ГО, 4 състав,
е оставена без уважение молбата на С. Н. за изменение на решението в частта за разноските
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определенията са депозирани две частни
жалби от двете страни по делото.
Жалбоподателят-ответник С. Д. Н. оспорва решението в частта, с която са
уважени главният иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, за прогласяване
2
нищожност на саморъчното завещание, както и евентуалният положителен установителен
иск за собственост и моли да се отхвърлят изцяло претенциите като неоснователни. Изтъква
факта, че съдът е мотивирал своето решение върху заключението на двете графологични
експертизи, като е приел, че същите са дадени компетентно и безпристрастно. Твърди, че не
е отчетена точността при депозираната тройна графологична експертиза, която
първоначално дава заключение, че завещанието е написано и подписано от Г. Й. и след това
един ден преди заседанието променя своето становище и заявява, че не е подписано и
написано от него. При депозиране на единичната експертиза в о.с.з. вещото лице заявява, че
част от завещанието отделни букви и текстове са написани от Г. Й., но те не били
„значителни“. Твърди, че в депозираната тройна експертиза има заключения и анализи
които си противоречат, но в Решението Съдът на стр. 4 само констатира „че завещанието не
е изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя Г. Й.“, без да анализира каква част
от завещанието е написано от него и каква не е, след като се твърди, че е „нищожно“. Моли
да се отмени решението в частта за разноските, тъй като са признати в завишен размер и не
са съобразени с тарифата на адвокатските възнаграждения. Твърди, че получава минимална
пенсия една от най ниските в страната и не може да плати разноски 9 127 лв. Моли за
намаляване на присъдените разноски, като се съобрази тарифата за адвокатските
възнаграждения.
Въззиваемата страна Е. Х. Х. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че приетите по делото заключения на вещи лица
по назначените съдебно-графически експертизи категорично доказват, че процесното
саморъчно завещание не е написано и подписано от наследодателя на ищцата Г. Г. Й..
Същото е и заключението на вещото лице по извършената експертиза по приобщеното по
делото досъдебно производство във връзка със съставения неистински документ. Въз основа
на всички тези заключения по съдебно- графически експертизи, първоинстанционният съд
правилно е приел, че Саморъчно завещание от 15.03.2015г. е неавтентичен, невалиден и
съответно нищожен документ. Уважаването на иска за прогласяване на нищожност на
саморъчното завещание води до основателност на предявените установителен иск за
собственост и на иска за отмяна на издадения в полза на ответницата констативен
нотариален акт. Претендира разноски.
Едновременно обжалва Определение № 266878 от 05.11.2024г. по гр.д. № 4220/2021г.,
с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта за
разноските. Намира за неправилно че съдът е възложил в нейна тежест заплащането на
сумата от 375 лева, представляваща сторените от бюджета на съда разноски за вещи лица
съобразно отхвърлената част от исковете. Заплатените от бюджета на съда разноски на първо
място касаят само един от предявените искове - този за нищожност на саморъчното
завещание, който е уважен изцяло, а не всички останали предявени искове по делото. На
следващо място, разноските са сторени във връзка с направено оспорване от страна на
ответницата на заключението на вещото лице. Назначената тройна експертиза изцяло е
потвърдила заключението по първоначалната експертиза, поради което разноските за
3
оспорването на ответницата не следва да бъдат възлагани в нейна тежест дори частично.
Ответницата по ч.ж. С. Д. Н. оспорва същата и моли съда да потвърди определението
като правилно и законосъобразно. Уточнява, че поради наличието на минимални доходи е
освободена от плащането на такса за вещи лица. Съдът не може да й определя да плаща
разноски след като веднъж я е освободил от такса. Счита, че правилно е определил сумата от
375 лв. да бъде платена от Е. Х., тъй като тя е ищцата по делото и се ползва от позитивите
на Решението.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищцата Е. Х. Х. твърди, че заедно с третото лице С. С. Й., са единствени наследници по
закон /племенници/ на Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г. С. С. Й. се отказал от наследството с
отказ, вписан в особената книга на съда, под № 303/12.02.2020г. Така тя останала единствен
собственик по наследяване на придобитият преживе от чичо й Г. Г. Й., по силата на покупко
продажба обективирана в н.а. № 181/22.12.2009г., недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 67, в
сграда 3, в гр.С., ***, със застроена площ 86.70кв.м., с идентификатор 68134.4361.289.3.67.
През 2017г. узнала, че в полза на ответницата, с която преживе Г. живеел на семейни начала,
с протокол № 18/07.11.2016г., е обявено Саморъчно завещание от 15.03.2015г., вписано в АВ
на 30.11.2016г., с което той й завещава цялото си имущество, вкл. апартамент № 67.
Ответницата се снабдила с н.а. № 16, том II, per. № 2459, дело № 187/2016г., за собственост
на АПАРТАМЕНТ № 67, придобит по наследство и завещание. Твърди, че саморъчно
завещание от 15.03.2015г. е нищожно, т.к. не е изцяло написано ръкописно и подписано от
завещателя. Поради нищожността на завещанието моли да бъде призната за собственик на
процесния АПАРТАМЕНТ № 67 по наследяване, както и, че ответницата го владее без
наличие на правно основание.
Ответницата С. Д. Н. оспорва иска за нищожност на Саморъчно завещание от 15.03.2015г.,
изготвено в нейна полза от Г. Г. Й.. Възразява, че завещанието е написано саморъчно и
подписано от завещателя, поради което е валидно и породило желаните правни последици.
Възразява, че е придобила право на собственост върху процесния апартамент по силата на
Саморъчно завещание от 15.03.2015г., изготвено в нейна полза от Г. Г. Й., поч. на
03.06.2015г. В евентуалност твърди, че е придобила процесния имот - АПАРТАМЕНТ № 67
по силата на изтекла в нейна полза давност, чрез владение осъществявано за периода от
01.08.2002г. до датата на предявяване на иска. Насрещният иск е отделен за разглеждане в
самостоятелно производство, по гр.д. № 3692 по описа за 2022г. на СГС, което към момента
на разглеждане на настоящото производство е висящо пред САС, ГО, 12 състав. Не оспорва,
че владее процесния имот, но възразява, че владението е на годно правно основание, т.к. е
ползувател с доживотно учредено право на ползване върху имота. В качеството на
собственик е оспорила и искането за отмяна на констативен н.а. № 16, том II, per. № 2459,
дело № 187/2016г., за собственост придобита по наследство и завещание.
От фактическа страна се установява, че със саморъчно завещание от 15.03.2015г.,
4
вписано в АВ на 30.11.2016г., Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г., завещал в полза на С. Д. Н. /с
която живеел на съпружески начала/ цялото си движимо и недвижимо имущество,
включително апартамент № 67. Жалбоподателката-ответник се снабдила с констативен н.а.
№ 16, том II, per. № 2459, дело № 187/2016г., за собственост върху него, придобит по
наследство и завещание.
От своя страна ищцата Е. Х. Х. и С. С. Й., са единствени наследници по закон по съребрена
линия /племенници/ на Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г. С отказ вписан в особената книга на
съда, под № 303/12.02.2020г. С. С. Й. се е отказал от наследството на чичо си Г. Г. Й., поч. на
03.06.2015г. Така Е. Х. е останала единствен негов наследник по закон т.е. притежава
активна материално-правна легитимация.
От своя страна Г. Г. Й., в качеството си на купувач, е придобил правото на собственост
именно от ответницата С. Д. Н., като продавач, върху процесния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 67, в сграда 3, в гр.С., ***, със застроена площ 86.70кв.м., с
идентификатор 68134.4361.289.3.67, ведно с таванско помещение и ид.части от общите части
на сградата и дворното място по силата на покупко-продажба, обективирана в н.а. №
181/22.12.2009г. Със същата сделка С. Д. Н. учредила право на безсрочно ползване в полза
на своята майка С. Я. В. върху 1/2ид.ч. от продаваемия имот и запазила за себе си правото
на ползване безсрочно, върху останалата 1/2ид.ч. от имота.
Титуляри на правото на собственост върху имота до този момент са били ответницата С. Д.
Н. и майка й С. Я. В., като всяка притежавала по ½ ид.ч. След смъртта на С. Я. В.,
настъпила след смъртта на Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г., но преди обявяване на завещанието,
титуляр на правото на ползване за 1/2ид.ч. остава само жалбоподателката.
С н.а. № 9/30.09.2015г. С. Д. Н. и С. С. Й., /наследниците по закон на Г. Г. Й., поч. на
03.06.2015г./ са учредили безсрочно в полза на ответницата С. Д. Н. право на ползване
върху другата 1/2ид.ч. от процесния имот. Така последната - вече титуляр на право на
ползване за 1/2ид.ч. от 2009г., е придобила правото на ползване върху целия имот през
2015г. /л.80/
Следователно към датата на съставяне на завещанието 15.03.2015г. и на откриване на
наследството - 03.06.2015г. Г. Г. Й. е бил собственик на процесния имот, а именно :
АПАРТАМЕНТ № 67, на твърдяното основание – покупко-продажба, която не е оспорена.
Жалбоподателката-ответник има годно правно основание – учредено право на ползване
върху целия имот.
Видно от събраните доказателства с протокол № 18/07.11.2016г., е обявено Саморъчно
завещание. Основният спорен по делото въпрос е свързан с релевираните от ищцата
възражения досежно действителността на завещанието, от което ответницата черпи своите
права. В тази насока по делото са изслушани две графологични експертизи - основна /л.224/
и тройна /л.258/ заключенията от които са приети от съда като обективно и компетентно
дадени и оспорени от страните. Първата СГЕ /л.224/ посочва категорично, че подписът не е
автентичен, а текстът не е написан от завещателя Г. Г. Й.. Експертизата е оспорена, поради
5
което е допусната тройна СГЕ /л.258/, съгласно която която в е допусната техническа
грешка, като е пропусната частица – не /така уточнение от 07.05.2024г./л.257/ Вещите лица
от тройната съдебно-почеркова експертиза са единодушни в о.с.з., че положеният в
завещанието подпис не е автентичен т.е. завещанието не е написано и подписано от
соченото като негов автор лице - Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г.
От заключението на тази тройна експертиза се установява, че същата е разгледала всички
възможни варианти относно текста на изписване и подписване на процесното завещание и е
дала ясни, пълни и категорични отговори, от които без всякакво съмнение се установява, че
процесното завещание не е написано и подписано от лицето, което е посочено в същото като
негов автор. Въпреки допуснатата техническа грешка в края на направените изводи, по-горе
в обстоятелствената част на заключението е изрично посочено, че наличието на визуални
сходства в общия вид на транскрипциите на сравняваните подписи, както и неравномерния
темп, силния и недиференциран натиск, по-ниската степен на обработеност на почерка
отразен в подписа за завещател, образуват съвкупност от признаци характерни за извършена
имитация. При имитация извършителят е принуден едновременно, както да подражава
признаците на чуждия почерк, така и да прикрива своя собствен. Степента на подражание на
текст и подпис на друго лице зависи от редица условия, по- съществени от които са: времето
за наблюдение на имитирания текст и подпис и проведените тренировки (упражнения) за
изпълнение; степента на сходството на обработеност на движенията и структурната
сложност на почерка на лицето, чиито подпис се имитира; вида на имитацията - по памет
или прерисуване; обема на имитирания текст и индивидуалните способности на определено
лице за имитиране на чужд почерк. В конкретния случай постигнатите резултати
свидетелстват, че имитацията е извършена чрез непосредствено наблюдение и
тренировки. Възможностите на имитатора обаче не са позволило постигането на
задоволителни темп и координация на движенията, за да се прикрият съпътстващите
имитацията признаци. При имитиране старанието на изпълнителя води до засилване на
зрителният контрол и последващо значително забавяне на темпа на изпълнение и рязък спад
на автоматизацията на движенията. Това от своя страна е довело до наличните в подписа на
немотивирани забавяния, вълнообразни и деформирани по форма движения. В крайна
сметка имитаторът е постигнал само визуално сходство с общия вид на подписа. На
практика имитаторът не е успяла да разчете и да възпроизведе правилно строежа,
последователността и взалморазположението на елементите изграждащи структурата на
подписите. /така стр.12 от заключението/
Ето защо въведените в жалбата доводи, че депозираната тройна графологична експертиза,
първоначално дава заключение, че завещанието е написано и подписано от Г. Й. и след това
един ден преди заседанието променя своето становище и заявява, че не е подписано и
написано от него, изобщо не е коментирано от съда в мотивите, не може да доведе до
обратен на вече направения извод.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция, поради настъпила ранна
преклузия, липсата на своевременно въведени искания в депозираната жалба срещу
6
решението в частта досежно иск с правно основание чл.42 б.Б ЗН.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира главният иск за
неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.25 ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно
от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано
от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. Изискването на закона по
отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната
действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на
чл.25 ал.1 ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна
в последствие, включително от самия завещател. Неспазването на тази форма води до
нищожност на завещателното разпореждане на основание чл.42 б.Б ЗН, то няма правно
действие и не може да породи наследствено правоприемство, съответно бенефициерът, не
може да придобие по наследяване имуществото на завещателя. Без правно значение за
действителността на завещанието е дали и кога същото е предадено за пазене. Предвидената
в чл.25 ал.2 ЗН възможност завещанието да се остави за пазене при нотариус, както и
задължението на нотариуса да състави протокол върху самия плик, този протокол да се
подпише от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и да се заведе в
специален регистър, са по съществото си техническа дейност, целяща да обезпечи
съхранението на документа.
По въпроса за доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен
материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание, в решение №
137/11.10.19 г. по гр.д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г.о., се приема следното: Осигуряването
на сравнителен материал /"образци за сравнително изследване" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР
на Наредба № 2/29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица/, е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието /решение № 821/19.11.2010 г.
по гр. д. № 1906/2009 г. на ВКС, І-во г. о./. При спор относно автентичността на завещанието
най-често се използват т.н. "свободни" сравнителни образци - такива, които са съставени
независимо от възникналия между страните правен спор /не са съставени с оглед на
процеса/. Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. В теорията се приема, че
тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде подходящи
за използване в качеството на сравнителни образци. Няма изискване сравнителният
материал да е от официален документ /решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014
г. на ВКС, I-во г. о./ или да материализира изявление, направено пред държавен орган, за да
се приеме, че същият е автентичен. Когато възникне спор относно автентичността на
сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че
сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да
внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият сравнителния материал
следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като
представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че
е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да
7
разколебае изводите във връзка с автентичността. В случай, че насрещното доказване не е
проведено успешно, следва да се стъпи на оспорения сравнителен материал, който да бъде
изследван от вещото лице.
Завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява
едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални
изисквания в чл.25 ЗН, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя.
Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като
едностранна сделка. Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е
приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на
подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл.180 ГПК не може да доведе
до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с
допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя и то не
само в отделни негови части /каквито твърдения има от вещите лица и което е основното
възражение в депозираната жалба/. При положение, че дори само един от елементите на
фактическия състав на саморъчното завещание по чл.25 ал.1 ЗН не е спазен, то това води до
нищожността на акта като цяло. Както е прието в решение № 73/2.02.2010 г. по гр. д. №
5065/2008 г. на ІV г.о., ВКС, всяка установена вероятност, че изпълнението на текста и на
подписа не е на завещателя, съставлява вероятност и за това, че текстът и подписът не
изхождат от него, поради което това не е пълно доказване на спорните факти.
Постоянна е практиката на ВКС, че при оспорване на автентичността на саморъчно
завещание доказателствената тежест се носи от лицето, което се ползва от завещанието – в
случая това е жалбоподателката, която трябва да докаже, че завещанието е написано и
подписано саморъчно от завещателя - решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1987/2008 г., IV г. о., решение № 508 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2008 г., IV г. о.,
решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г. и др. Съгласно разпоредбата
на чл.202 ГПК и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана напр. в:
решение № 108/16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение №
58/13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 107/27.07.2015 г. по т.
дело № 4680/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр. дело № 1271/2015 г.
на ВКС, ІІІ г. о., съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори
страните да не са възразили срещу него, а следва да прецени неговата доказателствена сила
съобразно обосноваността му, както и да го обсъди заедно с другите доказателства по
делото. Независимо дали възприема или не експертното заключение, съдът следва да изложи
мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на няколко
противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси съдът е длъжен да обсъди
всички и да се аргументира защо възприема или не всяко едно от тях. Взето е предвид, че и
двете заключения, изготвени от различни вещи лица са категорични, че процесното
саморъчно завещание не е изцяло написано ръкописно от самия завещател, като е прието, че
това обосновава нищожност на завещанието, поради което е безпредметно да се обсъжда
дали завещанието е написано от завещателя или не. С оглед на това предявеният по реда на
8
чл. 42, буква "б. " във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН иск е приет за основателен. Още повече, вещите
лица детайлно са изследвали всички представени по делото образци от почерка на
наследодателя и са посочили в заключенията си несъответствията между тези образци и
представеното завещание. В случая двете заключения не само не са противоречиви, но
категорично доказват, че процесното саморъчно завещание не е написано и подписано от
наследодателя на ищцата Г. Г. Й.. Същото е и заключението на вещото лице по извършената
експертиза по приобщеното по делото досъдебно производство във връзка със съставения
неистински документ /която безспорно не е годно доказателствено средство по смисъла на
ГПК, но подкрепя извода на графолозите, изслушани пред първа инстанция. Въз основа на
всички тези заключения по съдебно- графически експертизи, първоинстанционният съд
правилно е приел, че Саморъчно завещание от 15.03.2015г. е неавтентичен, невалиден и
съответно нищожен документ. В заключението на тройната експертиза, прието от въззивния
съд, много по-подробно са разгледани установените от експертите различия по общи
признаци и частни идентификационни белези, при изследването подписа и текста на
завещанието и сравнителния материал, като на тази база е аргументирано, че ръкописният
текст и подписът в завещанието не са изпълнени от посоченото в него лице.
При това положение Е. Х. се легитимира като собственик на апартамента по силата на
наследствено правоприемство. Уважаването на иска за прогласяване на нищожност на
саморъчното завещание води до основателност на предявения установителен иск за
собственост и на иска за отмяна на издадения в полза на жалбоподателката констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение главния иск – предмет на
обжалване, поради което решението следва да бъде потвърдено в тази част.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна
направените по делото разноски, в размер на 9500 лв. платен адв.хонорар в брой, за което са
ангажирани доказателства пред настоящата инстанция. Направено е възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно, тъй като жалбоподателката е на 87г.,
пенсионер, неомъжена и без деца, получава пенсия от 666 лв., поради което е освободена от
заплащане на д.т. Затова следва да бъдат присъдени само 1500 лв.
ПО ЧАСТНИТЕ ЖАЛБИ ПО чл.248 ГПК
Първо с определение № 266878 от 05.11.2024г. по гр.д. № 4220/2021г., по описа на СГС, ГО,
4 състав е оставена без уважение молбата на Е. Х. Х. за изменение на решението в частта за
разноските. Намира за неправилно че съдът е възложил в нейна тежест заплащането на
сумата от 375 лева, представляваща сторените от бюджета на съда разноски за вещи лица
съобразно отхвърлената част от исковете. До този резултат се е стигнало, тъй като С. Н. е
била освободена от заплащане на д.т. и разноски, предвид изложените по-горе факти, че е
пенсионер, на 87г. Ето защо и доколкото именно Е. Х. е ищец в първа инстанция, тя е
осъдена да заплати сумата от 375 лв.
9
Второ с определение № 261838/16.05.2025г. без уважение е оставена молбата на С. Н. за
изменение на решението в частта за разноските, обективирана в края на въззивната жалба. В
о.с.з. на 08.05.2024г. е направено възражение за прекомерност на платения адв.хонорар,
който е общо 10 580 лв./платен на два пъти по 5290/. СГС е преценил, че платеният хонорар
е съответен на фактическата и правна сложност, поради което не следва да бъде намаляван.
САС не споделя този извод, тъй като делото е елементарно и зависи единствено от
заключенията на вещите лица-графолози. Ето защо хонорарът следва да бъде намален до
3000 лв. Общо са направени разноски от 4589.81 лв. От тях дължими са само 3442 лв. В
този смисъл частната жалба е основателна.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260390/28.06.2024г. постановено по гр.д. № 4220/2021г. по
описа на СГС, ГО, 4-ти състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА С. Д. Н. ЕГН: **********, *** чрез адвокат С. Й. Г. от САК ,офис: гр. С.
,ул. Балкан № 9 ,сграда Б ,офис № 5 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е. Х. Х., ЕГН **********,
чрез адв. С. Д. Г., гр. С. ***, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, направени по
делото разноски.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266878 от 05.11.2024г. по гр.д. № 4220/2021г., по
описа на СГС, ГО, 4 състав.
ОТМЕНЯ определение № 261838/16.05.2025г. по гр.д. № 4220/2021г., по описа на
СГС, ГО, 4 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260390/28.06.2024г. постановено по гр.д. № 4220/2021г. по
описа на СГС, ГО, 4-ти състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА С. Д. Н.
ЕГН: **********, *** чрез адвокат С. Й. Г. от САК ,офис: гр. С. ,ул. Балкан № 9 ,сграда Б
,офис № 5 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е. Х. Х., ЕГН **********, чрез адв. С. Д. Г., гр. С.
***, сумата от 3442 лв./три хиляди четиристотин четиридесет и два лева/ на осн.чл.78 ал.1
ГПК вместо сумата 9127 /девет хиляди сто двадесет и седем/лв.
В отхвърлителната част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11