№ 40
гр. София , 07.07.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20216000600035 по описа за 2021 година
при секретар Емилия Стоянова,
с участието на прокурора полк. ИВО ПЕТКОВ
образувано по протест на прокурор от Военноокръжна-прокуратура
Пловдив, срещу определение № 10/30.06.2021 г. по чнд № 78/2021 г. на
Военен съд Пловдив.
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 НПК.
С обжалваното определение състав на Военен съд Пловдив е взел на
обвиняемия редник АЛ. Й. Ч. от в.ф. ..... – К., сега уволнен, мярка за
неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева по ДП
№ 9 – Рп/25.02.2021 г. по описа на Военно- окръжна прокуратура Пловдив.
В протеста, който се поддържа от прокурора в съдебно заседание, се
сочат доводи за незаконосъобразност на определението. Сочи се, че е налице
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Твърди се, че в хода на разследването
предстоят редица процесуално – следствени действия, включително разпити
на лицата, вземали заеми от обвиняемия, поради което е налице вероятност
той да извърши и друго престъпление, като неправомерно въздейства както
на разпитаните свидетели, така и на тези, които предстои да бъдат разпитани.
1
Заявява се, че до настоящия момент не са установени всички парични
средства и лица, свързани с извършваната от обвиняемия лихварска дейност,
поради което съществува реална опасност той да продължи тази си дейност.
Иска се на обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, алтернативно мярка „Домашен арест“, и алтернативно да му
бъде определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в по – голям
размер.
В съдебно заседание защитата на обвиняемия счита, че направените в
протеста искания са неоснователни. Изтъква, че в представените по делото
два броя споразумения не е уговаряна лихва за връщане на дадената сума,
както и по приложения Договор за паричен заем от 25.01.2019 г. Твърди, че
няма опасност обвиняемият да се укрие, тъй като има постоянен адрес, болна
съпруга от онкологично заболяване, за която следва да полага грижи и поради
което е напуснал редовете на БА; същия е с много добри характеристични
данни, с множество награди по време на службата си и нито едно наказание,
което сочи, че не е личност с висока степен на обществена опасност. Моли
съда да остави в сила наложената му мярка за неотклонение или да постанови
по – лека такава.
Обвиняемият поддържа защитника си. Иска да му бъде взета по-лека
мярка за неотклонение или да не му бъде взета такава.
За да се произнесе, съдът взе предвид становищата на страните и
съобрази следните обстоятелства по делото:
Протестът е допустим, като подаден от лице, което има право на
протест, в законоустановения 3-дневен срок и чрез съда, който е постановил
първоинстанционния съдебен акт.
Разгледан по същество, същият е неоснователен.
Досъдебно производство № 9-Рп/2021 г. по описа на ВОП -Пловдив е
образувано на 25.02.2021 г. за това, че в периода от м. януари 2013 г. – месец
февруари 2021 г. в гр. К., военнослужещ от в.ф. ..... – К., при условията на
продължавано престъпление, без съответно разрешение, е извършвал по
занятие банкови сделки по смисъла на чл. 430, ал. 1 от Търговския закон, за
които се изисква такова разрешение и от това са получени значителни
неправомерни доходи – престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
НК.
С постановление от 28.06.2021г. на редник А.Ч. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 252, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, за това, че през
периода от м. януари 2013 г. до м. май 2021 г. включително, в гр. К. и с. Е.,
общ. К., обл. С.з., като физическо лице, без съответното разрешение – лиценз,
издаден от БНБ (Българска народна банка) е извършвал по занятие банкови
2
сделки по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за които се изисква разрешение по
закон – чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции, като предоставил
парични кредити за своя сметка и на собствен риск на: Б.Н.Щ. от гр. К. –
20 000 лв.; на М.Ю.А. от гр.К. – 60 000 лв. и на Д.А.Я. и А.Н.Я. от с. Е., общ.
К. – 30 000лв., като от деянието са получени значителни неправомерни
доходи в размер на 70 950 лв.
За това престъпление по закон се предвижда наказание лишаване от
свобода в размер от ПЕТ ГОДИНИ ДО ДЕСЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА от пет до
десет хиляди лева, както и съдът може да постанови конфискация на част или
на цялото му имущество.
За да вземе на обвиняемия мярка за неотклонение „Парична гаранция”
първоинстанционният съд е приел, че от събраните до този момент
доказателства може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Приел е, че по
делото липсват фактически данни, сочещи наличието на реална опасност той
да се укрие или да извърши друго престъпление.
Въззивната инстанция намира, че макар разследването по делото да е в
изключително ранен етап, от събраните до момента доказателства, преценени
в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се направи извод за
съпричастност на обвиняемия в извършване на престъплението, в което е
обвинен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НК мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление. Ако обаче, от доказателствата по делото се
установява липсата на посочените опасности, по отношение на обвиняемия
следва да бъде взета мярка за неотклонение, различна от най-тежката,
предвидена в закона.
Въззивният състав споделя изцяло изводите на основния съд за липсата
на опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление,
включително и твърдяните в протеста. В настоящия случай по делото липсват
и прокуратурата не е представила каквито и да са фактически данни за реално
наличие на такава опасност. От установените на досъдебното производство
3
обстоятелства е видно, че А.Ч. е с установен адрес и постоянно местоживеене;
с чисто съдебно минало и без данни за криминални прояви до този момент.
По време на дългогодишната си военна служба е имал безукорно поведение,
за което е бил многократно награждаван, видно от представените днес
писмени доказателства. От представените пред основния съд и пред
въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че съпругата му е
с тежко онкологично заболяване към настоящия момент, довело до недоброто
й здравословно състояние, и което изисква полагането на постоянни грижи от
негова страна за нея.
От всичко изложено следва изводът, че мярката за неотклонение не
следва да се превръща в репресивна мярка и на този етап от процеса целите
на чл. 57 НПК могат да бъдат постигнати спрямо обвиняемия и с взетата му
от основния съд мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5000
/пет хиляда/ лева, поради което протестът следва да бъде оставен без
уважение. Тази мярка за неотклонение отговаря на степента на обществена
опасност на дееца и е съобразена с доказателствата срещу него; със
здравословното състояние на съпругата му; с материалното състояние на
семейството му и с другите данни за неговата личност.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 9 НПК, Военно-
апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10/30.06.2021 г. по чнд № 78/2021 г.
на Военен съд Пловдив, с което на обвиняемия р-к АЛ. Й. Ч. от военно
формирование .....-К., роден на ..... г. в гр. К., българин, с българско
гражданство, със средно специално образование, женен, неосъждан, с ЕГН
**********, е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер 5000
/пет хиляди/ лева по ДП № 9-Рп/2021 г. по описа на Военно-окръжна
прокуратура Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5