№ 1064
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430105627 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от С.К. ***, чрез адв. С. ***,
против Г. СТ. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. трето, вр. чл. 280, ал.1 от ЗЗД, за връщане на сумата от 2000лв., като
получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ. Твърди се, че между ищецът С.К. *** и ответника Г., е сключен
договор за поръчка, по силата на който, ответникът се е задължил да закупи
от ***, за сумата от 4000лв., лек автомобил, собствеността върху който след
това да прехвърли върху ищеца. Посочва се, че между страните не е сключван
договор в писмена форма. Твърди се, че според уговореното, ответникът е
получил половината от уговорената сума преди заминаването си за ***, като
на 09.07.2021г, ищецът е превел на ответника сумата от 2000лв, чрез „***“.
Твърди се, че другата половина от уговорената сума-2000лв, е следвало да
бъде дадена след завръщането на ответника, включваща цената на автомобила
и разходите по доставянето му. Твърди се, че от страна на ответника не е
изпълнено задължението да закупи и докара лек автомобил. Твърди се, че от
страна на ответника няма връщане на получената сума. Моли ИМ да се счита
като покана за връщане на сумата.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, отв. Г. СТ. Г., чрез назначеният
1
му особен представител адв. К.Д., е депозирал писмен отговор, с който се
оспорва предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Оспорва се
твърдението, че е заплатена на ответника процесната сума, като се твърди, че
представената разписка от ***, няма характеристиката на частен документ по
чл. 180 от ГПК, а също и няма обвързваща материална доказателствена сила.
Посочва се, че няма доказателства, че сумата по разписката е получена от
ответника; не се сочат доказателства за вина у ответника и за наличието на
причинно- следствена връзка между поведението на ответника и вредата.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото се установява, видно от представената разписка от
09.07.2021г. на „***, че ищецът С.Т. е превел в полза на отв. Г.Г., сумата от
2000лв, с посочено основание „капаро за автомобил“. Установява се също,
съобразно представената от трето неучастващо по делото лице -„*** писмена
справка, че отв. Г. лично е получил сумата от 2000лв., на същата дата-
09.07.2021г. По делото, като свидетел е разпитан ***, който посочва, че
заедно с ищеца С.Т. са осъществили контакт с ищеца, по Фейсбук, с цел
закупуване на лек автомобил от ***. Свидетеля посочва , че ответникът е
публикувал в социалната мрежа, че извършва покупка и транспорт на
автомобили от цяла ***. Посочва, че е превел сумата от 2000лв в полза на
ответника, като това са били пари на ищеца С.Т.. Посочва, че автомобил не е
докаран от ответника, търсили са го многократно, но той не си е вдигал
телефона. Посочва, че собствеността върху автомобила е следвало да бъде
придобита от ищеца Т.. Посочва също, че с ответника е имало само устни
уговорки и нещо в писмен вид.
По делото безспорно се установява също, съобразно заявените
фактически твърдения, че договор в писмен вид няма сключен между
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, който е получил
нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая, съдът е приел,
съобразно заявените от ищеца фактически твърдения- в исковата молба и в
уточняваща молба от 28.02.2022г.- л.44, че между страните е налице сключен
2
договор за поръчка – в устна форма, по силата на който, ответникът се е
задължил да придобие собствеността върху лек автомобил, във ***, да
докара автомобила в България, след което да прехвърли собствеността на
ищеца С.Т.. Безспорно е, както бе посочено по- горе , че договор в писмена
форма не е сключван. Съобразно нормата на чл. 280, ал.1 от ЗЗД, с договора
за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния действия. Доколкото договорът за поръчка
няма за предмет вещни права върху недвижими имоти, то и спрямо него няма
изискване за форма –арг. чл.292, ал.3 от ЗЗД. В този смисъл, съдът приема, че
е налице действителен договор за поръчка между страните- ищецът – като
възложител и ответникът – като изпълнител, с предмет- закупуване на лек
автомобил. В случая не е налице, а и няма твърдения за наличие на
съпътстваща упълномощителна сделка – пълномощно, издадено от ищеца, на
ответника Г.. Именно по силата на този договор за поръчка, в полза на
ответника е преведена сумата от 2000лв.- като „капаро“, съобразно
уговореното. Съдът приема за безспорно установен факта, въз основа на
представените от „***, по реда на чл. 192, ал.1 от ГПК, писмени
доказателства, че отв. Г. е получил тази сума. По делото е безспорно
установено също, че между страните не е сключван договор за покупка-
продажба- такива твърдения не са налице нито в исковата, нито в
уточнителната молба, като въз основа на заявеното от ищеца, съдът е дал
правната квалификация на иска, и е разпределил тежестта на доказване между
страните. От събраните по делото доказателства- показанията на свидетеля
***, които съдът кредитира като правдиви и достоверни, съдът намира, за
установен факта, че от страна на ответника Г. няма изпълнение по договора
за поръчка- няма закупен и докаран в България лек автомобил. Съдът приема
също, че от страна на ищеца е налице изявление за разваляне на договора за
поръчка- с факта на депозиране на исковата молба, която изрично е посочено,
да се счита за покана за връщане на сумата. С оглед изложеното, съдът
приема, че е налице фактическият състав на нормата на чл. 55, ал.1, предл.
трето от ЗЗД и ответникът Г. дължи връщане на полученото-сумата от
2000лв., на отпаднало основание- развален договор за поръчка. Съдът намира,
че в случая не подлежат на изследване вътрешните отношения между ищецът
*** и св. ***, с оглед на направените в ход по същество възражения от страна
на особеният представител на ответника, респ.- в полза на ответника да бъде
3
присъдена само половината от претендираната сума.
На основание гореизложеното, следва ответникът Г.Г. да бъде осъден
да заплати на ищеца С. К. Т., сумата от 2000лв.- дължима на отпаднало
основание, въз основа на развален договор за поръчка, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане. Съдът, в
проекто- доклада си е приел, че не е сезиран със самостоятелен иск за
заплащане на лихва за забава, за период преди датата на исковата молба. За
период след датата на ИМ, се дължи законна лихва.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдените сторените по делото
разноски, в общ размер от 850лв., съобразно представеният списък на
разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, предл. трето, вр. чл. 280, ал.1 от
ЗЗД, Г. СТ. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, жк.
***, ДА ЗАПЛАТИ НА С. К. Т., ЕГН **********, от гр. ***, ул. *** сумата
от 2000лв / две хиляди лева/, дължима на отпаднало основание- развален
договор за поръчка, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба- 01.09.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. СТ. Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, жк. ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА С. К. Т., ЕГН **********, от гр. ***, ул. *** сумата от 850лв.- разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4