№ 14933
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110105297 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на “*****************я” ЕООД с ЕИК
*********, срещу Х. И. Д. с ЕГН **********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: сумата
в размер на 1200 лева - главница по договор за кредит от 27.11.2020г., сключен
със “*********” ООД, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2023г. до
окончателното плащане, сумата от 155,92 лв. - възнаградителна лихва за
периода 27.11.2020г. - 29.11.2021г., както и сумата от 205,37 лв. - мораторна
лихва за периода 29.11.2021г. - 29.01.2024г., за който суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 54116/2023г., по описа на
СРС, 140 състав.
Ищецът твърди, че между “*********” ООД и ответникът, е бил сключен по
реда на ЗПФУР /по ел. път/, договор за потребителски кредит от 27.11.2020г.,
за сумата от 1200 лв., която била усвоена от ответника чрез паричен превод
през системата на “***********” АД, като последният се задължил да върне
процесната сума на 12 месечни вноски. Вземанията по договора за кредит
били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 21.07.2022г., като сумите по
кредита не били погасени от ответника, поради което ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като такава била
издадена за сумите, посочени по-горе, като ответникът подал възражение
срещу издадената заповед, което обусловило правния интерес от водене на
1
настоящото производство.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи претендираните суми, както и да
бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва договорът за кредит да е сключен по реда, посочен в исковата
молба, като се твърди, че същият не е подавал заявление за отпускане на
кредита, както и не е получил процесната сума, която да му е била преведена
по начина, посочен в исковата молба, с оглед на което счита, че липсва
валидно възникнало облигационно правоотношение по договора за кредит за
сумата от 1200 лв. Оспорва и обстоятелството, че прехвърлянето на
вземанията в полза на ищеца по договора за цесия, му е било надлежно
съобщено. При евентуалност, излага съображения за недействителност на
процесния договор за кредит, поради противоречие с императивни правни
норми. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени,
като му се присъдят сторените по делото разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр.
с чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В тежест на ищеца е при
условията на пълно доказване да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника по договора за кредит от
27.11.2020г., със съдържанието посочено в исковата молба, както и да
установи, че сумата от 1200 лв. е била преведена и получена от ответника чрез
превод към “***********” АД.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между
“*********” ООД и ответника, е бил сключен договор за потребителски
кредит №******************г., за сумата от 1200 лв., сключен по реда на
ЗПФУР /чрез подаване на ел. заявление, придружено от снимка на документа
за самоличност на ответника, както и декларация по ЗМИП/, като в чл.6.1. от
процесния договор било предвидено, че се сключва за рефинансиране на
договор за кредит от 27.05.2020г., между същите страни. От сумата по
процесния договор за кредит в размер на 1200 лв., следвало да се погасят
задължения на ответника по предходния договор в размер на 279 лв., като
съгласно чл.6.4. от процесния договор остатъка след прихващането в размер
на 921 лв., следвало да бъде изплатена на ответника. В тази връзка недоказани
са възраженията на ответника, че между него и “*********” ООД, е било
налице обективирано съгласие за сключване на договор за потребителски
кредит от 27.11.2020г., с посоченото в исковата молба съдържание. Като
2
писмено доказателство по настоящото производство е представена и приета в
оригинал, разписка № ******************/27.11.2020г., за сумата от 921 лв.,
издадена от “***********” АД, която е относима към предмета на доказване
по настоящото производство. Процесната разписка по своята правна същност
представлява частен свидетелстващ документ, като по отношение на същата е
открито и проведено производство по реда на чл.193, ал.1 ГПК, относно
оспорване на автентичността на положения в графата “получател” подпис,
както и на изписаните име и фамилия, като от допуснатото и прието
заключение по съдебно - графологичната експертиза, което съдът изцяло
кредитира, се установява, че както положения в графата “получател” подпис,
така и изписаните име и фамилия на ответника в оригинала на разписка №
******************/27.11.2020г., за сумата от 921 лв., издадена от
“***********” АД, не са изпълнени от него. С оглед обстоятелството, че
макар от събраните писмени доказателства да се установява, че е било налице
постигнато съгласие за сключването на договора за потребителски кредит
№******************г., между “*********” ООД и ответника, то от приетата
по делото разписка и от изготвеното експертно заключение, се установява, че
постигнатото съгласие не е обвързало валидно страните по договора, тъй като
не се установи по безспорен начин, че уговорената сума по процесния
договор, в общ размер на 1200 лв., част от която е следвало да рефинансира
стари задължения на ответника, както и остатъка от 921 лв., който е следвало
да му бъде преведен, е получена от ответника, респ. е налице погасяване на
предходни негови задължения. Ответникът успешно е провел насрещно
доказване на възражението си, че не е получил сумата по процесния договор
за кредит, поради което и с оглед реалния му характер, следва да се приеме, че
липсвало обвързващо правно действие между страните, по силата на което да
възникне насрещното задължение на ответника да върне процесната сума, при
условията и по реда, предвиден в договора.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че исковите
претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 670 лв., както и за депозит за вещо лице, или
разноски в общ размер на 1080 лв., като следва да бъде оставено без уважение
възражението на ищеца във връзка с размера на претендираното и присъдено
адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че
присъденият размер на адвокатското възнаграждение в полза на ответника е
съобразено с осъществената дейност по процесуална защита, на броя на
проведените съдебни заседания, на фактическата и правна сложност на
производството, както и на материалния му интерес.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от “*****************я”
ЕООД с ЕИК *********, срещу Х. И. Д. с ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на следните вземания: сумата
в размер на 1200 лева - главница по договор за кредит от 27.11.2020г., сключен
със “*********” ООД, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2023г. до
окончателното плащане, сумата от 155,92 лв. - възнаградителна лихва за
периода 27.11.2020г. - 29.11.2021г., както и сумата от 205,37 лв. - мораторна
лихва за периода 29.11.2021г. - 29.01.2024г., за който суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 54116/2023г., по описа на
СРС, 140 състав.
ОБЕЗСИЛВА издадената по реда на чл.410 ГПК, заповед за изпълнение на
парично задължение ч.гр.д. № 54116/2023г., по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, “*****************я” ЕООД с
ЕИК *********, да заплати на Х. И. Д. с ЕГН **********, сумата от 1080 лв.,
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Изпълнителният лист е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия:
( ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА )
4