Решение по в. т. дело №1413/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                   17.01.2020 година                         Град С.З.           

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 18.12.                                                                                     2019 година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                    ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1413 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Обжалвано е решение № 1262/09.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2527/2019  г. по описа на Районен съд – С.З., в частта, с която е осъден „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. ***, да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, сумата от 1147,03 лв. (хиляда сто четиридесет и седем лева и три стотинки), представляваща недължимо платена сума – разлика между такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение и такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение – Помпена станция „***“, ИТ№ ***, за периода от 23.03.2015 г. до 21.04.2015 г., ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 14.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 659,48 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

Въззивникът “Е.” ЕАД - П. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира разноските пред двете инстанции. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

 

В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.” ЕООД, с който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението. Претендира разноските пред въззивната инстанция. 

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

В решението си РС е приел за установено, че ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Установено е, че ищецът е клиент на ЕВН ЕС, включително през процесния период.

От данните по делото се установява, че издадените от ответника процесни фактури са били изцяло заплатени от ищеца.

Не е спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 г., ЕВН ЕС се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН *** – Помпена Станция „***“, общ. Тополовград. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

От доказателствата по делото  - Заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС "О.", характеристика на ДМА - Трафопост "О.", акт обр. 16 за Електропровод "В." 20 kV, на Помпена станция "О." с. О., на помпена станция "Кап. Петко войвода" и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на Електропровод "В." 20 kV, на помпена станция "О." с. О., на помпена станция "Кап. Петко войвода" и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са включени в капитала на дружеството и са собственост на дружеството от 29.12.1995г. За тези обекти е подписан Акт обр. 16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.

С Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, считано от 01.07.2008 г. цената, която се е заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

С писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС "О.", с. О. /процесния/ и на ИТ № *** ВиК с. ***, които се захранват от електропровод 20 kV "В.", собственост на ищеца.

В отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009 г. ЕВН ЕС изисква от ищеца документи за собственост на електропровод 20 kV извод "В." п/с Тополовград.

В производството пред РС е назначена и приета съдебно-техническата експертиза. От заключението на експертизата се установява, че през процесния период ищцовото дружество е потребило ел. енергия за процесния обект. През този период измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесните фактури за обекта се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „***“, собственост на ищеца. Измерването се е извършвало посредством измервателна група. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, СТИ, собственост на оператора на електроразпределителната мрежа се разполагат до или на границата на имота на потребителя. Ако се приеме, че електропровод "В.“, изходящ от подстанция "Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод "В." в ЗРУ на подстанция "Тополовград" на ниво средно напрежение. ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, СТИ и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод "В." в подстанция "Тополовград" чрез обособяване на отделно поле "мерене" или в съществуваща килия.

 Независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция "Тополовград" или на ниво ниско напрежение в ПС „***“, ищецът не дължи заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН, тъй като по цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС „***“ ЕВН ЕР Юг няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с изключение на измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща потребената ел. енергия от обект ПС „***“ за съответния период. Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните електросъоръжения. При положение, че електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните съоръжения са за негова сметка и  електроразпределителното дружество няма разходи по достъпа до нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод „В.". В този случай  електроразпределителното дружество няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп, нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните по делото, процесните фактури са платени изцяло. Отчетените количества ел. енергия за процесния период са остойностени съгласно Действащите общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на Е.. Разликата в стойността на отчетените в обекта стойности за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение и до обект на средно напрежение за процесния период е 1147,03 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./

Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. Начална липса на основание е налице, когато е получено нещо в следствие на нищожен акт. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса ниско напрежение и такса средно напрежение, каквото според него е дължима при положение, че собствения му трафопост извършва преобразуването от СрН в НН.

Съгласно решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.

Впоследствие, съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. Ако съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.

В настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това, въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно, количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г., и поради това ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването на дружеството. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това и с оглед неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза разликата между заплатената цена за пренос на ниско напрежение и действително дължимата цена за пренос на средно напрежение за процесния период, се явява платена без основание. В този смисъл е и обжалваното решение, което съдът намира за правилно.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

 

Водим от горното,съдът

 

                                        Р Е Ш И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 1262/09.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2527/2019  г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната му част.

 

ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. ***, да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** сумата от 360 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.     

 

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                      2.