РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Шумен, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20243600500574 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Констант“ ЕООД, гр. София, ЕИК
*********, представлявано от управителите К. К. А. и О. П. Д., чрез адв. И. Д. от ШАК
срещу решение № 329/06.11.2024 г. по гр.д. № 317/2024 г. по описа на Районен съд – Нови
пазар.
Жалбоподателят намира решението за недопустимо като постановено по нередовна
искова молба, респ. – за неправилно поради нарушаване материалните разпоредби на закона,
по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го
обезсили и върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, респ. да го
отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и му присъди извършените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите И. К. В. и В. С. К., действащи чрез
пълномощника адв. С. Г. от ШАК са депозирали отговор на жалбата, в който я оспорват като
неоснователна и молят за оставянето й без уважение, като им бъдат присъдени направените
във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 317/2024 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемите
срещу дружеството – жалбоподател, с искане да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че към момента на одобряване КК на с. ....., обл. .... със заповед № РД......... г.
на ИД на АГКК – София, ищците са собственици на реална част с площ от 24 кв.м. от ПИ с
идентификатор ....., представляващи част от УПИ ... в кв.85 по регулационния план на
селото, заснети погрешно в пространствените предели на съседния ПИ с идентификатор
......., вместо в пространствените предели на техния ПИ с идентификатор ...... и, че
границата между имотите на страните съвпада с парцеларната граница, разделяща УПИ-.... –
на ищците и УПИ VІ-.... – на ответника, в кв. 85 по плана на с. ......., като същата преминава
по гърба на отразените на регулационния план стопански постройки на ищците.
В срока за отговор ответникът е оспорил предявения иск като недопустим поради
липса на правен интерес, и неоснователен по същество.
С постановеното от него решение първоинстанционният съд е признал за установено,
на основание чл. 54, ал.2 Закона за кадастъра и имотния регистър, по отношение на
„Констант“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Витоша, кв. Карпузица, ул. „Евлия Челеби“ № 55, представлявано от К. К. А. и О. П. Д., по
предявения от И. К. В. с ЕГН ********** и В. С. К. с ЕГН **********, двамата от с. ....., ул.
„.....“ № 6, че е налице грешка в Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № ....... г. на изп. директор на АГКК, изразяваща се в това, че западната
регулационната линия между имоти с идентификатор ...... и идентификатор ...., област ....,
община ...., с. .... е била грешно заснета между точки 5, 4, 3 и 2, съгласно комбинираната
скица на Приложение № 5 от експертизата на вещото лице Р.Х., приета на 24.09.2024 г. и
представляваща неразделна част от делото, като правилното местоположение на границата
между двата имота е между нанесените на Приложение № 5 подробни точки: 6, 7, 8, 9 и 1,
като площта от 22 кв.м., означена в жълт цвят принадлежи към имот с идентификатор .. Със
същото решение, съдът е отхвърлил иска за разликата от 22 кв.м., до претендираната такава
от 24 кв.м.; осъдил е, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Констант“ ЕООД с ЕИК *********
да заплати на И. К. В. с ЕГН ********** и В. С. К. с ЕГН ********** направените по
делото разноски в общ размер на 1 095.42 лева и е отхвърлил претенцията до поисканите 1
195 лева; осъдил е, основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. К. В. с ЕГН ********** и В. С. К. с
ЕГН ********** да заплатят солидарно на Констант“ ЕООД с ЕИК ********* направените
по делото разноски в размер на 105 лева и е отхвърлил претенцията до поисканите 1 260
лева.
Решението се обжалва изцяло от ответника, който навежда доводи за неговата
недопустимост и неправилност.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното
2
решение, приема същото за неоснователно, поради следното: В исковата си молба ищците са
поискали от съда да признае за установено по отношение на ответника, че към момента на
одобряване на Заповед № ...... г. на ИД на АГКК – гр. София на КК на с. ..... двамата са
собственици на реална част с площ от 24 кв.м. от ПИ с идентификатор....., представляващи
част от УПИ V-.... в кв.85 по регулационния план на селото, заснети погрешно в
пространствените предели на съседния ПИ с идентификатор ......, вместо в пространствените
предели на техния ПИ с идентификатор ..... и, че границата между имотите на страните
съвпада с парцеларната граница, разделяща УПИ-.... – на ищците и УПИ VІ-..... – на
ответника, в кв. 85 по плана на с. ...., като същата преминава по гърба на отразените на
регулационния план стопански постройки на ищците.
За да обосноват претенцията си ищците са навели твърдения, че през 2006 г. са
придобили чрез договор за покупко-продажба УПИ .... в кв. 85 по плана на с. .....,
представляващ дворно място с площ от 650 кв.м., ведно с построените в него жилищна
сграда, стопански постройки, подобрения и насаждения. През 2019 г., след влизане в сила на
КККР на селото, одобрени през 2015 г., ответникът придобил съседния на техния ПИ с
идентификатор ......, който би следвало да съответства на УПИ .... в кв.85. На 03.07.2023 г.
ответникът подал в Община – ....... жалба, че ищците са навлезли в имота му и са изградили
сграда и ограда, въпреки, че както те и техните и на ответника праводатели винаги са
владели имотите си в границите им по плана от 1986 г. и помежду им не е имало спорове.
След като били уведомени за подадената от ответника жалба и при извършена справка,
ищците установили, че западната граница на УПИ ... е била погрешно отразена на КК от
2015 г., с оглед на което предприели действия по отстраняване на тази грешка по
административен ред и внесли проект за поправка на КК и отразяване вярно на западната
граница на собствеността им. Междувременно служители на ТСУ – ...... извършили проверка
на място и, съгласно констативен протокол от 04.08.2023 г. установили, че част от дворното
място на УПИ ... попада в границите на имот с идентификатор ..... Въпреки тази
констатация, ответникът подал възражение относно исканото изменение, тъй като бил
закупил имота по Кадастър. поради което СГКК – ..... издала отказ за разглеждане на
заявлението им за изменение на КККР, до разрешаване на спора от граждански съд.
В отговора на исковата молба ответниците са заявили изрично, че между страните не
се спори, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор ....., а те на ПИ с
идентификатор ...., като исковата претенция може да се основава единствено на спор дали
при отразяване на границата между двата имота в КККР е налице грешка.
Във връзка с дадени им от съда указания да посочат правната квалификация на
исковата си претенция, ищците са заявили изрично, че не предявяват иск по чл.124, ал.1 от
ГПК, а такъв по чл.54, ал.2 от ЗКИР.
В подадения допълнителен отговор ответниците са заявили, че предявеният иск
действително е с правна квалификация чл.54, ал.2 от ЗКИР, но същият е недопустим, тъй
като ищците нямат правен интерес от установяване право на собственост към минал момент
– 01.10.2015 г..
3
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че исковата молба е редовна и не
страда от пороци по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, както и, че предявената от
ищците претенция е с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Досежно допустимостта на иска, съобрази следното:
Съгласно задължителните разяснения в тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по
тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР е положителен установителен
иск за собственост, като правният интерес от предявяването му не е обусловен от
предхождащо иницииране и изчерпване на административната процедура за попълване и
поправяне на КККР, нито същият е пречка за осъществяване правото на защита на
собственика по реда на чл.124 от ГПК или чл.108 от ЗС. Предмет на иска по чл.54, ал.2 от
ЗКИР може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не
е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота на
кадастралната карта/, или установяването на правото на собственост върху реална част от
поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника
поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /грешка
в кадастралната карта/. Когато се претендира установяване на собственост върху имот, който
не е бил нанесен като самостоятелен в кадастралната карта, а е отразен като част от
поземления имот на ответника /тоест, когато се твърди непълнота на кадастралната карта/,
предмет на делото е правото на собственост върху имота на ищеца. Когато се претендира
установяване на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в
границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на
записания на името на ищеца поземлен имот /тоест, когато се твърди грешка в
кадастралната карта/, предмет на иска е само тази спорна част от имота. С исковете за
собственост се защитава правото на собственост или други вещни права върху определени
вещи. Предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи,
които са разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот /част от
земната повърхност/, границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека
съобразно правото на собственост. Съгласно § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и чл.24, ал.2 от ЗКИР,
поземлен имот е част от територията /земната повърхност/, включително и тази, която
трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. За да бъде
разграничен един такъв поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат
нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне
в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е един
юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. Следователно,
липсата на техническо отразяване на границите на един имот в действащите подробни
устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото
на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато
границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за
собственост. Всеки собственик има право да се защити чрез предявяване на иск за реална
част от самостоятелен имот. В производството по иска за собственост съдът изследва
4
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Съобразно
характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР е
допустим при наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл.2, ал.5 от ЗКИР за
вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от
собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като
самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава
привидност, че тази част действително е собственост на ответника, като евентуално
съществуващият спор за собственост не е обусловен от евентуален отказ на службата по
кадастъра. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или
кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след
решаване на спора по съдебен ред. Спорът за материално право, като спор за собствеността
на реална част от един недвижим имот, заснета към съседен имот или цял имот, който не е
заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот, има правната квалификация на
иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР и цели да установи пространственият обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта при безспорно
установена принадлежност на вещното право. Принцип в гражданския процес е спорното
право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал.
3 от ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на
собственост към минал момент. ЗКИР въвежда основно изискване кадастралната карта и
кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл.2, ал.5 от ЗКИР, и да
бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 от ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота
или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл.
52 и чл. 53 от ЗКИР. Ето защо определението, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се
тълкува не изолирано, а във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл. 51 от ЗКИР/, в
смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска,
респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се
вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически
факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Съгласно
§ 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план
се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в
производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по
плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има
прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните
граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия
между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от
ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни
регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните
планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно
5
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на
ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на
ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
Предвид изложеното и, че в случая ищците претендират, че преди одобряване на
КККР на с. ....... са придобили и са носители на право на собственост върху реална част,
която погрешно е била отразена в КККР като попадаща в ПИ на ответника, вместо като
принадлежност към техния ПИ, настоящата инстанция приема, че правната квалификация на
предявения иск е именно чл.54, ал.2 от ЗКИР и същият няма за цел установяване право на
собственост на ищците върху грешно нанесена в КК реална част от ПИ към минал момент, а
към днешна дата, поради което възражението на ответника за недопустимост на иска поради
липса на правен интерес и необосновано и следва да се отхвърли.
По същество, от събраните по делото писмени доказателства се установява и не се
спори между страните, че с нотариален акт за покупко-продажба № ....., т....., рег. № ....., д.
№....../..... г. на нотариус рег. № 346, ищцата е закупила, в режим на СИО с ищеца, право на
собственост върху дворно място от 650 кв.м., представляващо УПИ V-.... в кв.85 по плана на
с. ......, обл. Шумен, ведно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки,
подобрения е насаждения, при граници за имота: от юг и изток – улици, от север УПИ ..., от
запад ...., за който по сега действащите КККР на населеното място, одобрени със заповед №
...... г. на изпълнителния директор на АГКК е отреден ПИ с идентификатор ....., с площ от
552 кв.м., при граници: ....., ...., .... и ......, ведно с намиращите се в него жилищна сграда с
идентификатор ...., със ЗП 59 кв.м. и стопанска сграда с идентификатор ......, със ЗП 10 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ....., т. ..... рег. № ....., дело
№..../.... г. на нотариус рег. № 346 ответникът е закупил ПИ с идентификатор ....., с площ от
983 кв.м., при граници: ....., ....., ......, ......, ...., ....., ...., находящ се в с. ......, обл. ...., ведно с
попадащата в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ...., със ЗП 93 кв.м.,
като праводателката му Г. И. П. се е легитимирала за собственик на описания недвижим
имот с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №
....., т. ......, рег. № ...., д. № ...../.... г. на нотариус рег. № 346.
Със заявление от 18.07.2023 г. ищцата е поискала да се извърши изменение КККР
относно западната кадастрална граница на ПИ с идентификатор .... в съответствие със
западната регулационна граница на УПИ .... в кв.85 по действащия регулационен план на с.
..., обл. ..., при което се засяга част от източната граница на ПИ с идентификатор ...., като
искането й е било отказано от началника на СГКК – Шумен до решаване на спора по
съдебен ред.
От заключението на вещото лице по първоначалната и допълнителна СТЕ се
установява, че първият КРП на с. .... от 1919 г. е одобрен с указ № 125/04.12.1919 г. за улична
регулация и регулация на кварталите на с. ..... и с заповед № ........ г. – за дворищната
регулация. Със заповед № ..... г. е одобрен нов КРП на населеното място, като границите на
имотите по плана от 1919 г. са оцветени в кафяв цвят, а границите на имотите по плана от
1986 г. – в зелен цвят на комбинирана скица /л. 175 от първоинстанционното дело/. На
6
посочената скица, в участъка между подробни точки 1 и 2 няма съответствие между
кадастралната граница и регулационна линия, и дворищна регулация по плана от 1919 г. не е
приложена. В участъка между подробни точки 2 и 3 регулационната линия по плана от 1919
г. съвпада с кадастралната граница по плана от 1986 г., вследствие на което експерта
заключава, че в този участък дворищнорегулационният план от 1919 г. е бил приложен.
Уличната регулация по отношение на улиците, граничещи с имот № ... – ул. „....“ и ул.“......“,
както и с имот .... – ул. „.....“ е приложена с плана от 1919 г. и е запазена без промяна в плана
от 1986 г.. В плана от 1986 г. имотът на ищците е нанесен с кадастрален № ......, за който е
отреден УПИ ... в кв.85, а имотът на ответника е нанесен с кадастрален № ....., за който е
отреден УПИ... в кв.85, като в участъка на общата им граница дорищнорегулационният план
е приложен. Вътрешната регулационна линия между двата имота е нанесена като съвпадаща
с кадастралната им граница. Кадастралният и регулационният план от 1986 г. не е бил
изменян в обхвата на някой от двата имота по реда на чл.15 от ЗУТ. Сега действащите КККР
на с. .... са одобрени със заповед №.... г.. По кадастралната карта имотът на ищците е нанесен
като имот с идентификатор ......, с площ от 552 кв.м., а имотът на ответника – като имот с
идентификатор ...... с площ от 983 кв.м.. Вътрешната регулационна линия между УПИ.... и
УПИ .... от кв.85 по плана на селото не съответства на границата между имоти №№ ...... и
...... по КККР на населеното място. Границите на имоти с идентификатори ...... и ..... по
КККР не съответстват на границите към датата на придобиването им от всяка от страните.
Заснетата от геодезически измервания граница между имоти с идентификатори ...... и ...... не
съответства на нанесената граница в КККР, като площта заключена между съществуващата
и нанесена в КК граница е 22 кв.м. и е оцветена в жълт цвят на комбинирана скица
приложение № 4 / л. 111 от първоинстанционното дело/. Площта от 22 кв.м. е разположена в
очертанията на имот № .... по актуалните КККР, но на място е част от територията на имот
№ ...... и попада в неговите граници на място. Границата между двата поземлени имота не
отговаря на изискванията за точност, предвидени в чл.18 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Границата между двата
имота е материализирана с масивна ограда, изградена в основата си от каменна зидария и
частично бетон, а във височина – от тухлен зид. Широчината на оградата е 0.50 метра.
Оградата съответства на имотната граница по КРП от 1986 г.. При изследване координатите
на подробните точки на границата между двата имота от актуалната КК и координатите на
подробните точки на заснетата по геодезически метод граница се получават стойности по-
големи от 30 см., което означава, че е налице грешка в кадастралната карта.
От заключението на вещото лице инж. И. И. по допуснатата във въззивното
производство СТЕ се установява, че планът от 1919 г. е първият приет за с. ..... Съгласно КРП
от 1919 г. имот ......е попадал в имот с пл. № ... с площ от 1 314 кв.м., а имот ..... – в имот с
пл. № .... с площ от 1 943 кв.м.. В КРП от 1986 г. площите на процесните имоти са съответно
на пл. № ... – 956 кв.м., а на пл. № .... – 577 кв.м.. За имот пл. № ... регулацията не е била
приложена в северната част на имота, а за имот пл. №.... – е приложена. За спорната граница
няма придаваеми части и неуредени регулационни сметки. Няма данни за изменение на
7
имотните граници между УПИ .... и УПИ .... от кв.85. Материализираната масивна ограда
между двата имота съвпада с кадастралната граница по плана от 1986 г., но не съвпада с
кадастралната карта. При анализа на точността изводът е, че кадастралната карта е сгрешена
за границата между двата имота. Вътрешната регулационна линия между УПИ ..... и УПИ ...
не съвпада с кадастралната карта.
От удостоверение изх. № ......./27.06.2024 г. на кмета на Община – ...., се установява, че
парцел VІІІ-... от кв.21 по плана на с. ......, одобрен със заповед № .......г. и № ......г. е
идентичeн с УПИ ... в кв.85 по плана на селото, одобрен със заповед № ......г., които е
идентичен с ПИ № ..... по сега действащите КККР на селото, одобрени със заповед № ......г..
От приложеното към нотариално дело № .....г. удостоверение изх. № ..... г. на Община –
..... се установява, че за ПИ № ........ по КККР на с. ...... е отреден УПИ.... от кв.85 по
регулационния план, одобрен със заповед № .....г., както и, че ПИ № ..... е идентичен с парцел
. от кв......21 по стария план на селото, одобрен със заповед №...... г..
На л.151 от първоинстанционното дело е приложено строително разрешение № ....г.,
съгласно което на лицето В. Г. К. е разрешено да построи лятна кухня и навес върху 49 кв.м.
от собственото си място, кв. № ....., парцел .....-.... по плана на с. .....
От показанията на свидетеля К. М. К. се установява, че е собственик на съседен имот
на процесните от 1955 г.. Същият твърди, че на мястото на сегашната ограда между двата
имота е имало селскостопанска постройка с „двустранен покрив“, която преди около 10
години ищецът съборил, тъй като била полусрутена и на нейно място, върху стария зид
изградил нова с едностранен покрив към неговата страна, както и масивна ограда.
От показанията на свидетелката Г. Т. Й. се установява, че е също съсед и от 1979 г. има
наблюдение върху двата процесни имота, като си спомня, че в началото между тях е имало
ограда, но не е сигурна дали е била кирпичена или масивна. До нея не е имало долепени
постройки. През 2020 г. ищецът изградил на нейно място нова ограда, висока около 3-4
метра.
При така установените факти, съдът приема за установено следното от правна
страна:
В т. 4 от тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС
е посочено, че законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност
от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти,
както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и
техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални
карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в
Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени
във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта
законодателят е създал в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното
8
отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на
правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния
регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият
ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в
кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост. Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова
- ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като
"несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия
не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право,
те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр.
49 от 2014 г./. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от
един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели
да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта. Принцип в гражданския процес е спорното
право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал.
3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на
собственост към минал момент. ЗКИР въведе основно изискване кадастралната карта и
кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да
бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота
или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл.
52 и чл. 53 ЗКИР. Ето защо определението, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се
тълкува не изолирано, а във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР/, в
смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска,
респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се
вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически
факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. По
изключение правото на собственост се установява към минал момент, например в
хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ - предвид прякото отчуждително действие на заповедта за
одобряване на първия подробен устройствен план и с оглед правилното имотно
обезщетяване на бившия собственик. За разлика от одобрените дворищнорегулационни
планове при действието на ЗТСУ (отм.), одобрените по ЗУТ планове, включително и
9
подробният устройствен план, нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на
чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл. 17, ал. 3
- 5 ЗУТ. Въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти
става съобразно имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на
собственост. Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз
основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи правото си на
собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот, за разлика от
случаите на непълнота или грешка в кадастрален план, които са възпроизведени в изготвен
въз основа на него дворищнорегулационен план, без да се спазват правилата на чл. 33 ЗТСУ
(отм.). Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на
собственост няма за последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и
плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип за
ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти.
Урегулирането на имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните
регулационни линии следват имотните граници - чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Да се запази невярното
отразяване на границите без взаимното съгласие на заинтересуваните собственици, означава
да се придаде на подробния устройствен план отчуждително действие занапред, каквото по
ЗУТ той няма. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на
поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване
положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта,
като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта
и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по
делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на
отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3
от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна
на границите. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния
акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване
на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи
и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде
основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за
записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4
ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с
регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила
подробен устройствен план.
В случая не се спори, че през 2006 г. ищците са придобили дворно място от 650 кв.м.,
представляващо УПИ.... в кв.85 по плана на с. ...., обл. ....., одобрен със заповед № ....г., ведно
10
с построените в него жилищна сграда, стопански постройки, подобрения е насаждения, при
граници за имота: от юг и изток – улици, от север УПИ ....., от запад ...., който е отразен в
сега действащите КККР, одобрени със заповед № ...........г. като ПИ с идентификатор ....., с
площ от 552 кв.м., при граници: ....,....., ..... и ...., ведно с намиращите се в него жилищна
сграда с идентификатор ....., със ЗП 59 кв.м. и стопанска сграда с идентификатор ....., със ЗП
10 кв.м.. Не се спори също, че през 2018 г., след влизане в действие на КККР на селото,
одобрени със заповед № ..... г., праводателката на ответника е била призната за собственик
по давност на ПИ с идентификатор ....., с площ от 983 кв.м., при граници: ....., ......,....., ....,
........, ........, ...., находящ се в с. ...., обл. ..., ведно с попадащата в имота еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор ....., със ЗП 93 кв.м., който имот му е продала през 2019 г.,
както и, че по КРП на селото, одобрен със заповед № ...... г. същият имот е бил отразн като
УПИ .... от кв.85.
Същевременно, от заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ се установява, че
дворищната регулация по плана от 1986 г. е била приложена по отношение на общата
граница между УПИ ...-... в кв.85 и УПИ ...-.....от кв.85, като за първия имот регулацията е
била приложена изцяло, а за втория имот – не е била приложена в северната му част, която
обаче граничи с друг имот. За границата между посочените два имота няма придаваеми
части и неуредени регулационни сметки, както и данни за изменение на имотните граници
между тях. Между двата имота е материализирана масивна ограда с широчина 0.50 м., която
съвпада с кадастралната и имотна граница по плана от 1986 г.. Кадастралният и
регулационният план от 1986 г. не е бил изменян в обхвата на някой от двата имота по реда
на чл.15 от ЗУТ. Вътрешната регулационна линия между УПИ ...-.... и УПИ ...-..8 от кв.85 по
плана от 1986 г. не съответства на границата между имоти №№ ..... и ...... по КККР. Заснетата
от геодезически измервания граница между посочените имоти не съответства на нанесената
КККР, като площта заключена между съществуващата и нанесена в КК граница е 22 кв.м. и е
оцветена в жълт цвят на комбинирана скица приложение № 4 /л. 111 от
първоинстанционното дело/. Площта от 22 кв.м. е разположена в очертанията на имот №
........ по актуалните КККР, но на място е част от територията на имот № ..... и попада в
неговите граници на място. Границата между двата поземлени имота не отговаря на
изискванията за точност, предвидени в чл.18 от Наредба № РД.......г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР, тъй като при изследване координатите на подробните
точки на границата между двата имота от актуалната КК и координатите на подробните
точки на заснетата по геодезически метод граница се получават стойности по-големи от 30
см., което означава, че е налице грешка в кадастралната карта.
На трето място, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че каменната
основа върху която е изградена сегашната ограда между двата имота е съществувала още
преди влизане в сила на КРП на селото от 1986 г. като основа на селскостопанска
постройка/ки в имота на ищците или стара ограда.
Предвид горното, че дворищната регулация между двата имота по плана от 1986 г. е
била приложена при действието на ЗТСУ / отм./ и е породила вещноправен ефект, и че,
11
доколкото страните са придобили собственост върху процесните два имота при действието
на ЗУТ, след влизането му в сила на 31.03.2001 г. до завеждане на исковата молба, е
приложима забраната по чл.200 от ЗУТ за придобиване по давност на реални части от
урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по
чл.19 от ЗУТ, освен в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот по
реда на чл.17 от ЗУТ – при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота,
доколкото присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен
урегулиран поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ, може
да се извърши само по реда на чл.15 ЗУТ, а преди 31.03.2001 г., по отношение на
праводателите им е била приложима забраната за придобиване по давност на реална част от
ПИ по чл.59 от ЗТСУ / отм./, както и, че отразяването на имотите в действащите КККР на
населените местата не рефлектира спрямо правото собственост върху тях, тъй като има само
декларативно действие, настоящата инстанция приема за доказано, че ищците са
собственици на реална част от 22 кв.м., оцветена в жълт цвят на комбинирана скица
Приложение № 5 от първоначалната СТЕ на вещото лице Р. Х., приета на 24.09.2024 г.,
която са придобили по силата на н.а. за покупко-продажба № ...., т......, рег. № ...., д. №
2214/2006 г. на нотариус рег. № 346 и, която е била погрешно отразена в КККР на
населеното място като част от собствения на ответника ПИ ........, вместо като част от
собствения на ищците ПИ...., като правилното местоположение на границата между двата
имота е между подробни точки: 6, 7, 8, 9 и 1 от комбинирана скица Приложение № 5 от
първоначалната СТЕ на вещото лице Р.... Х., приета на 24.09.2024 г.. Ето защо, намира, че за
посочената реална част исковата претенция е основателна и доказана и следва да се уважи.
Относно разликата от 2 кв.м., съобразно заявената искова претенция, не се установя
право на собственост на ищците, респ. погрешно отразяване в КККР, поради което за нея
искът се явява недоказан и подлежи на отхвърляне като неоснователен.
В съответствие с изложените мотиви, съдът достига до извод, че обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 800.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 329/06.11.2024 г. по гр.д. № 317/2024 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар.
ОСЪЖДА „Констант“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Витоша, кв. Карпузица, ул. „Евлия Челеби“ № 55, представлявано от К. К. А. и
О. П. Д. да заплати на И. К. В. с ЕГН ********** и В. С. К. с ЕГН **********, двамата от с.
...., ул. „....“ № 6, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 800.00 лева – платен
12
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13