РЕШЕНИЕ №
гр. ВРАЦА, 26.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публичното заседание на 11.11.2020 год. / единадесети ноември, две хиляди и двадесета
година /, в състав:
Председател:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
При секретаря Валентина Витньова като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 969 по описа за 2020 год.
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1470-ВР/20 от 07.08.2020 г.
на Н-к Сектор „БЪЛГАРСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ” /БДС/ към ОД на МВР-Враца, Б.И.Т.,
с което на Н.М.П. ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание – „ГЛОБА”
в размер на 30 лв. /тридесет лева/ - за нарушение по чл.7 ал.1 от ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ /ЗБЛД/
и на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И
НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в 14 /четиринадесет/ – дневен срок, считано
от уведомяването, чрез Районен Съд - гр. Враца, пред Административен Съд – гр.Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И
В И :
Н.М.П. ***, е обжалвала НП № 1470-ВР/20 от 07.08.2020 год. на Н-к Сектор „БДС”
към ОД на МВР-Враца, с което е глобена с 30 лв. - за нарушение по чл.7 ал.1 вр. чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД. В жалбата,
лично и чрез пълномощник пред съда, както и в писмена защита от пълномощника –
адв. И.Р.С.от АК-Враца, се излагат съображения за незаконосъбразност на НП и се
иска отмяната му. Иска се и присъждане
на разноските по делото за адв. хонорар – сумата от 300 лв.
Ответникът по жалбата, Сектор „БДС” към ОД на МВР-Враца, лично чрез Н-к
Сектор Б.Т.пред съда, излага съображения за потвърждаване на НП, като
законосъобразно. Прави възражение за несъразмерност на адв. възнаграждение.
Производството по делото е по реда
на чл.59 – чл.63 от ЗАНН /ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ/ във
връзка с ЗБЛД /ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ/.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното :
На 31.07.2020 год., около 13.20 ч., в гр.Враца, на ул. „Поп Косто
Боюклийски” № 10, в сградата на Сектор „БДС” към ОД на МВР-Враца, се явила
жалб. Н.М.П. *** и предоставила личната си карта № ********* изд. на 16.08.2010
г. от МВР-Враца, за издаване на нова лична карта. На гишето св. Т.А.В.,
системен администратор, видяла, че личната й карта е повредена и я препратили
към св.Г.Д.Н., ст.експерт – технолог в Сектор „БДС”. На св. Н.П. била предоставена
Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на БЛД. Жалб. Н.П. я
попълнила, като декларирала, че „Картата е съхранявана много добре в определено портмоне за лични документи
и шофьорска книжка. Няма никаква насилствена или външна намеса за повреда, но
поради факта, че е издадена преди 10 години на мястото където е сканирано
лицето вътре в картата чип без снимка, там е пукната. Пластмасата е запазена,
но на мястото на сканираното лице отстрани рамката се е леко пукнала.Няма
видими наранявания, белези или др. повреди.” Св.Г.Д.,
преценила от вида на увреждането на
личната карта, че е налице адм. нарушение по ЗБЛД и затова съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1470-ВР/ 20г.-БДС от 31.07.2020 год. на жалб. Н.М.П. за извършено адм.
нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, в който посочила, че същата „не е опазила от
повреждане” личната си карта № ********* издадена на 16.08.2010 год. от ОД на
ВНР-Враца. За свидетел по Акта била вписана и се подписала св.Т.В.. Жалб. Н.М.П.
подписала АУАН с възражения – „Имам възражение, повредата на картата не е по моя вина. Поради факта, че е
на 10 години има леко пукване в пластиката до сканираното лице, некачествена
пластика”.
Личната карта на жалб. Н.П. № ********* издадена на 16.08.2010 год. от ОД
на МВР-Враца била оставена в Сектор „БДС” при ОД на МВР-Враца и подлежала на
унищожаване, тъй като следвало да се издаде нова. По искане на съда личната
карта е приложена, като веществено доказателство по делото.
Срока на валидност на личната карта е бил до 16.08.2020 год., като с § 10
ал.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., срокът на личните
карти изтичащи в периода от 13.03.2020 г. до 31.10.2020 г. бил удължен със 6/шест/
месеца, за територията на Република България.
Последвало издаването на обжалваното НП № 1470-ВР/20 от 07.08.2020 год. на
Н-к Сектор „БДС” към ОД на МВР-Враца, в което НП се преповтаря изцяло фактическата
обстановка на нарушението описана в АУАН. С НП на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено жалб. Н.П. за
нарушението по чл.7 ал.1 от ЗБЛД адм. наказание – „глоба” в размер на 30 лв. В
НП изрично е посочено, че нарушението е „виновно” извършено. Издаденото НП било
връчено на жалб.П. на 24.09.2020 год.
Жалбата против НП е заведена в ОД на МВР-Враца с входящ номер от 30.09.2020 год.
Горната фактическа обстановка се установява от
показа-нията на свидетелите – св.Г.Д.Н. и св. Т.А.В., от писмените
доказателства приети по делото, и от приложеното веществено доказателство –
лична карта.
При така събраните доказателства, съдът
намира, че в случая пред съда, се доказа безспорно и категорично, че жалб. Н.М.П.
е извършила визираното административно нарушение по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗБЛД, а именно – на 31.07.2020 год., около 13.20 ч., в гр.Враца, на ул.”Поп
Косто Боюклийски” № 10, при извършена проверка е установено, че не е опазило от
повреждане личната си карта № *********
издадена на 16.08.2010 год. от ОД на МВР-Враца.
Съдът приема, че обжалваното НП № 1470-ВР/20
от 07.08.2020 год. на Н-к Сектор „БДС” към ОД на МВР-Враца, е обжалвано в срок,
издадено е от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и същото се
явява законосъобразно, по следните съображения:
Съдът е длъжен разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което следва
да се установи по един безспорен и несъмнен начин, както и има ли допуснати
съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на
ЗАНН, като двамата свидетели служителки на Сектор „БДС” св.Г.Н. и св.Т.В. го
подкрепиха изцяло и безпротиворечиво относно извършеното адм. нарушение по
смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДвП. Това адм. нарушение се установи по делото по един
несъмнен начин, което сочат категорично свидетелките по делото, приложените
Декларация и АУАН, както и вещественото доказателство – повредената лична
карта. Уврежданията не са съществени, но не са и незначителни. Налице е явна
повреда на личната карта – след фамилията името и презимето на лицето, по
вертикала на сканираното лице липсва малка част от пластиката и същата прозира,
а от долната страна по хоризонтала на сканираната снимка е налице явно счупване.
Кръглата дупка тип перфорация на снимката на лицето е поставена след приемането
на личната карта в Сектор „БДС”. Двете свидетелки – св.Г.Н. и св.Т.В.
потвърдиха пред съда, че личната карта е представена на съда в същото състояние,
в което е и приета в Сектор „БДС”, с изключение на кръглата дупка
/перфорацията/ на снимката на лицето.
Възраженията на жалб. Н.М.П. в жалбата, лично пред съда и чрез пълномощника
– адв. Иван Стойчевски, за незаконосъбразност на обжалвано НП,съдът приема за
неоснователни. Действително уврежданията по личната карта може да не са причи-нени
умишлено, но в случая състава на адм. нарушение не изисква и категорично умишлено
действие. Разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗБЛД сочи, че гражданите са длъжни да
пазят от повреждане личните си карти. Нормата на чл.6 от ЗАНН сочи, че
административното нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е „виновно” и е
обявено за наказуемо с адм. наказание, налагано по адм. ред. Съгласно чл.7 ал.1
от ЗАНН деянието, обявено за адм. нарушение, е „виновно”, когато е извършено
умишлено или непред-пазливо, а съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Настоящия случай не е
такъв и всички доказателства по делото сочат, че е налице една „небрежност”
проявена от жалб. Н.П. при опазването на личната си карта. Съгласно чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.11 ал.3 от НПК небрежността е – когато деецът не е предвиждал
настъп-ването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Несъмнено жалб. Н.П. е могла да предвиди увреждането на личната
карта, но не я е опазила и са налице повреди по личната карта. Осъществен е от
обективна и субективна страна състава на чл.7 ал.1 от ЗБЛД. Срокът на годност
на личната карта не е бил изтекъл, както се твърди в жалбата. Случая е станал
на 31.07.2020 г., а срока на личната карта е изтичал на 16.08.2020 г. и дори е
бил удължен със закон със 6 /шест/
месеца, т.е. личната карта е била валидна. Действително повредите по личната
карта не са значителни, но същото явно е отчетено при определяне на размера на
адм. наказание, като е наложен минималния размер по закон – сумата от 30 лв.
Двете свидетелки по делото опровергаха пред съда, твърдението на жалб. Н.П. по
същество, че личната карта предадена на съда, не е била в същото състояние в
която я е представила в Сектор „БДС”. Личната карта е била валидна, повредите
по нея не особено съществени и не е имало пречка да бъде приемана за валидна по
банки и др. институции. Относно доводите изложени в писмената защита, същите са
несъстоятелни. В АУАН и НП точно, и ясно е описано адм. нарушение и в какво се
изразява. Относно субек-тивната страна наказващия орган не е длъжен да се
мотивира, но в НП е посочено изрично, че деянието е „виновно” извършено.
По-горе от съда беше изяснено в какво се изразява едно „виновно” извършено адм.
нарушение. В АУАН е спазено изискването на чл.42 т.4 от ЗАНН, а относно
повредите по личната карта е налице Декларация от лицето и не описването в конкретизация
на повредите не съставлява съществено процесуално нарушение нарушаващо правото
на защита на наказаното лице. Няма непълнота на АУАН и НП. Няма нарушение по
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Изпълнителното деяние на адм. нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД е предвидено за санкциониране именно в разпоредбата на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, израза „лицето не е опазило от повреда лична карта” е изчерпателен и
ясен. В случая не е нужно да се доказва кой, кога и по какъв начин е повредил
документа, същото фактически е и недоказуемо, и наказващия орган не е длъжен да
го доказва. Има подадена Декларация от собственика на личната карта относно
повредите и само същия може да посочи дали има умишлено увреждане на личната карта
от страна на друго лице, което би съставлявало и престъп-ление, и ако е имало
такова, е следвало да има и жалба до прокуратурата или полицията, но същото не
се твърди в жалбата и по същество от жалб. Н.П.. Нарушението не се отличава с нищо от обикновените
случаи на адм. нарушение от същия вид и не може да се приеме, че е „маловажен
случай”, с явна незначителна степен на обществена опасност. Срока на личната
карта действи-телно е изтичал на 16.08.2020 г., при констатирани повреди на
31.07.2020 г., но е бил удължен със 6/шест/ месеца по закон. Както се посочи и
по-горе двете свидетелки по делото – св. Г.Н. и св. Т.В.,
опровергаха пред съда, твърдението на жалб. Н.П. по същество, че личната карта
предадена на съда, не е била в същото състояние в която я е представила в Сектор
„БДС”. Възражението за прекомерност на адв. хонорар действително е
неоснователно, но само при една евентуална отмяна на НП. По делото пред съда се
установи, че обжалваното НП не е неправилно и не е незаконосъбразно.
Няма допуснати съществени процесуални
нарушения на административно-производствените правила. Фактическата обстановка
не е непълна и съдът приема, че няма каквото и да е нарушаване правото на
защита на санкционираното лице – жалб. Н.М.П. при издаване на АУАН и обжалваното
НП.
Няма
допуснати съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на правота
на защита на жалб. Н.М.П. при установяване на нарушението, определяне на
нарушителя и определяне правната квалификация на деянието, както и при налагане
на вида и размера на наказанието, както се посочи и по-горе. Не е налице и
евентуален „маловажен случай” на адм. нарушение. Нарушението не се отличава с
нищо от обикновените случаи на адм. нарушение от същия вид и не може да се
приеме, че е с явна незначителна степен на обществена опасност. Нарушението
касае норма на ЗБЛД, която урегулира дейност фактически по опазване на личните
карти от увреждания.
Вида и размера на административното наказание,
глобата – сумата от 30 лв. /тридесет лева/ е
правилно определена съгласно разпоредбата на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, като
размера на адм. наказание е в минималния размер, тъй като предвидената глоба за
това нарушение е глоба от 30 до 200 лв. Размера на глобата съответства на
тежестта и характера на извършеното адм. нарушение и е съобразена с разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН.
В крайна сметка пред съда се установи безспорно и категорично, чрез
допустимите от закона доказателства, че жалб. Н.М.П. *** е извършила „виновно”
и по „небрежност” административното нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД за което е
наказана,и наказанието е правилно определено. Няма допуснати съществени процесуални нарушения
или съществено нарушаване на правота на защита на жалб. Н.М.П.. В случая жалбата се явява изцяло неоснователна, недоказана и
фактически се оставя без уважение. Следва обжалваното НП се потвърди, като правилно
и законосъобразно.
При това положение съдът не
следва да се произнася по разноските, тъй като за отв. Сектор „БДС” към ОД на
МВР-Враца не се е явявал юрисконсулт, а лично Н-ка на сектора, съгласно чл.63
ал.5 от ЗАНН.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ обжалваното НП №
1470-ВР/20 от 07.08.2020 год. на Н-к Сектор „БДС” към ОД на МВР-Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените
съображения, съдът постанови решението си.
Гр. Враца РАЙОНЕН СЪДИЯ :
26.11.2020 год. /КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ/