Присъда по НОХД №97/2022 на Районен съд - Дулово

МОТИВИ
по Присъда № 10 / 10.05.2025г по
НОХД № 97 /2022 г.
по описа на ДРС

Подсъдимият Н. С. И. със снета по делото самоличност е предаден на
съд за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК, за това че на ****, в гр. ***,
самоволно, не по установения от закона ред , е осъществил едно оспорвано от
другиго - Л.П.М., Д. Х. П. и М. Х. Б., свое предполагаемо право - правото на
собственост на част от нива с площ 995км.м, като изградил ограда от телена
мрежа и бетонни стълбове, като по този начин променил съществуващата
граница на посочения имот и случаят е немаловажен - престъпление по чл.
323, ал.1 НК.
Граждански иск не е предявен.
Районна прокуратура – Дулово поддържа обвинение по чл. 323ал.1 от
НК срещу подсъдимия.
Пледира за наказание по вид „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от три години и
глоба в размер на 1000 лева.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание с адвокат К. К. от АК –
Русе, не признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, не
се признават за виновен. Дава подробни обяснения. На осн.чл.297 от НПК при
даване на последна дума подс. Н. С. И. заявява, че ограда не е изграждал, а е
съборил оградата и може би тогава жалбоподателката го е видяла като маха
коловете. Не се признава за виновен, защото не е изграждал ограда.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Пострадалата Л. П. М. подава жалба по чл. 323 от НК до Районна
прокуратура Силистра – ТО Дулово. По време на досъдебното производство
и в хода на съдебното производство показанията й са подкрепени с визирани
от нея факти, като надделява изявлението, че при изграждането на оградата на
29 и 30.08.2021г. тя не е присъствала. Същата се е обадила в полицията след
като вижда ограда, и заявява, че подсъдимият е извършил престъпление, а
разказва за случилото се през 2019г. В съдебно заседание от 29.04.2024г.
свидетелката Л. М. казва “той си изгради оградата и аз пуснах жалба точно
срещу Коледа 2019г, видях го да копае и да поставя стълбове и мрежа. Имаше
сняг, зима беше.“ Образуваната преписка по този повод е прекратена през
2020г., тъй като подсъдимият е бил предупреден, че извършва деяние, което е
престъпление. Подсъдимия разбрал от съседа, че има претенции за мястото,
преустановил е изграждането на оградата и е премахнал същата.
1

Въпросното място е придобито с цел да бъде ползвано от сина на
подсъдимия С. Н. И.. Разпитан като свидетел той заявява, че мястото било
закупено от родителите му, тъй като през това време той е бил в чужбина и не
е можел да извърши сделката. След завръщането си решава да сключи
договор с родителите си за ползване и да изгради въпросната ограда, тъй като
е искал да отглежда пчели и да се ползва от съответните европейски фондове
за финансиране. Едно от условията е било пчелинът да бъде ограден с цел
осигуряване на безопасност и преграждане на посегателства от други лица.
При разговор с баща си е разбрал, че баща му е демонтирал оградата поради
претенциите на съседката Л. М.. Синът е решил да направи необходимото с
оглед изискванията на закона за да може да си построи оградата. В *** са му
казали, че такава ограда каквато той иска да направи с бетонни колове и
мрежа не изисква изрично разрешение за строеж от Общината. Това е видно и
от приложеният документ по делото, че няма пречка да изгради там ограда.
Въпреки спора с баща си, който не е бил съгласен да се поставя ограда заради
предхождащ конфликт със съседката, синът в един момент е решил да изгради
въпросната ограда ,след като се убедил и след като бил посъветван от
специалисти от ***, че оградата може да бъде изградена по този начин по
който той е решил без това да наруши някакви разпоредби, незапознат със
спора относно собствеността на мястото. Поради тази причина е предприел
изграждане на същата. Знаейки, че баща му не е съгласен е организирал майка
си и още други лица ,които да му помогнат. Когато подсъдимият разбира , че
на лозето се гради отново ограда незабавно пристига на мястото и прави
забележка на висок тон на сина си, като му припомня, че са имали проблеми
със съседа и би следвало същите да бъдат решени и тогава да се изгражда
каквато и да е ограда.
Междувременно пострадала Л. М. е завела гражданско дело в Районен
съд -Дулово за установяване границата между двата имота. Към момента
когато се изгражда ограда на подсъдимия не му е било известно, че има
повдигнат съдебен спор по гражданско дело. Видно от материалите по делото
призовката и исковата молба и доказателствата са получени месеци след
събитието, за което той е предаден на съд.
Видно от разпитаните свидетели - очевидци, при пристигане на
мястото възниква спор между бащата и сина, като подсъдимия заявява
многократно на сина си да спре да изгражда оградата докато не се решат
проблемите, които имат със съседката. Правени са няколко опита тези
проблеми да бъдат решени доброволно, като се викани няколко отделни
техника, които да замерват мястото и да казват къде е границата на имота,
като в основната си част измерват само границата между двата имота, и
потвърждават, че мястото където първоначално е започнал подсъдимия да
прави ограда е на самата граница.
Предвид на тези обстоятелства съдът не счита, че подсъдимия
завладява, навлиза в чужд имот. Не са налице противозаконни действия по
отношение на владение, собственост и т.н. на чуждия имот. Техник който
посещава имота прави измерване и на другите граници със другите съседи и
съответно същият като свидетел заявява ,че именно това са границите на
2

имота, които той е посочил и обозначил със съответните колчета, които е
забил на мястото.
Категорично ясно е, че в края на лятото през 2021г., за което е
обвинението на подсъдимия, същият не е участвал в правене на ограда, нито е
участвал в самото изграждане на тази ограда и подаването на жалба от страна
на пострадалата за отпочването на настоящото производство е станало след
като тя е забелязала, че има поставено два стълба и изкопани няколко дупки в
земята. В първоначалните разпити и в жалбата тя заявява, че не е присъствала
при поставянето на ограда. Тя е видяла поставени два кола и няколко изкопани
дупки след като те са били поставени и там е нямало никой на мястото когато
е видяла това. Свидетелските показания и документите по делото сочат, че на
29.08. ограда на това място е нямало, оградата и според пострадалата е
започнала да се изгражда на 30.08. ,тоест на 29.08. така както е повдигнато
обвинението не е извършено такова деяние, тъй като то не е било започнато
въобще. Няколко свидетели казват, че е възникнал конфликт именно поради
причината, че сина изграждал ограда, а бащата не е съгласен. Това се
потвърждава и от показанията като свидетел на съпругата на подсъдимия, че
не той е изградил оградата, а именно синът им С. И..
В случая сина С. Н. И. се разпорежда с правото за изграждане на
огради, правото на ползване, правото на собственост и т.н., съгласно договора
с родителите си, който е приложен по делото.
По гражданското дело страните са постигнали споразумение и границите на
имота уточнени. Частно-правния спор е решен.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното
деяние подсъдимият Н. С. И. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер по чл. 323 ал.1 от НК,
поради следното :

Съдът счита, че обвинението не е доказано по един категоричен и
несъмнен начин по степен на довършено ли е престъплението или степен на
отпочване, както и от кои лица е било извършено, от подсъдимия или от сина
му. Това се подкрепя и от показанията на свидетеля - полицейски инспектор
който е посетил мястото лично. Липсва протокол за оглед на
местопроизшествието с изготвяне на фотоалбум.

За съставомерността на деянието е необходимо самоуправните
действия да са предхождани или съпътствани от възникнал спор за
имуществено право между субекта на деянието и друго лице, изразяващ се или
в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за
осъществяването му. Подсъдимият следва да е страна по конкретен правен
спор с предмет имуществено право, независимо дали спорното право
принадлежи на дееца /"свое"/ или на насрещната страна по спора /"чуждо"/ и
без значение дали е "действително или предполагаемо", правото му да се
оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда
3

или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната претенция.
Когато последната е с предмет на вещно право върху вещ, която се намира в
насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по
установения от закона ред - т. е. в нарушение на законите, които уреждат реда
за решаване на правни спорове, следва да е налице от обективна страна
самоуправно действие. От субективна страна е необходимо деецът да съзнава
наличния (съществуващ или приключил) спор относно своето или чуждото
действително или предполагаемо право, да предвижда, че с действията си
променя фактическото положение не по установения в закона ред и пряко да
цели това, за да осъществи претенцията си.
Установената по делото фактическа обстановка, разгледана на
плоскостта на изложеното относно обективни и субективни признаци на
престъплението самоуправство, не релевира извършването на такова
престъпление от подсъдимия.
С обвинителния акт е повдигнатото обвинение по чл. 323 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние по този състав от НК включва умишлено самоволно,
не по установения от закона ред да е осъществено едно оспорвано от другиго
свое предполагаемо право на собственост, като по този начин променя
съществуваща граница.
Съдът намира, че обвинението не е доказано по безспорен начин, а
почива на предположения на самоуправство.
По доказателствата, а именно обясненията на подсъдимия,
показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели съда
кредитира изцяло и изгражда изводите си и върху тях, вследствие на целия
доказателствен материал. От изложените обстоятелства в показанията на
свидетелите е видно, че същите не са в подкрепа на обвинението и съдът
мотивира фактическите си изводи основно върху тях.
Тази обстановка съдът е изяснил въз основа на свидетелските
показания, обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени
средства. Други доказателства по делото няма и не могат да бъдат събрани.
Наличните не са в състояние да обосноват единствения и безспорен извод за
виновността на подсъдимия в извършване на вмененото му деяние.
Прокуратурата не представя в достатъчна степен необходимите
доказателства за повдигнатото обвинение. Изясняването на тези
обстоятелства е в тежест на прокуратурата и е от значение за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. Присъдата не може да почива на
предположения, обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин,
съгласно чл.303 от НПК. Съмнението в тази насока ползва подсъдимия и е
основание за признаването му за невинен, по аргументи от чл.304 от НПК.
Съдът намира, че събраните доказателства по делото, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, не установяват по безспорен и категоричен начин
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на
деянието и вината на подсъдимия Н. С. И..
Предвид горното съдът намира че обвинението срещу подсъдимия не е
доказано по безспорен начин, признава подсъдимия за невинен и го оправдава
по възведеното обвинение.
4

Мярката за неотклонение „Подписка“ за подсъдимия, следва да се
отмени след влизане на определението по чл. 309 ал.4 от НПК в сила.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
5

Номер на акта:	10
Дата:	7 май 2025 г.
Съдия:	Николай Костадинов Кънчев

Дело:	20223410200097
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юни 2022 г.

Присъда по НОХД №97/2022 на Районен съд - Дулово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите