№ 1303
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501380 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. №
280 062 /24.03.2021г., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 33, представлявано от В.В. – управител, срещу Решение № 260 732
/ 04.03.2021г., постановено по гр.д. № 1619 / 2020г. на ВРС, 48 с-в, в неговата
цялост, с което е отхвърлен предявеният от „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД, ЕИК: ********* срещу В. СТ. АТ., ЕГН **********, с адрес:
******, иск за приемане на установено в отношенията между страните, че В.
СТ. АТ. му дължи сумата 374.34 лв., представляваща дължима сума за
ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017г.
по партида с абонатен номер 1191062 за обект-имот, находящ се в гр.
Аксаково, ул.Нанко Недев №23, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава върху
главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от 07.04.2017 г. до
1
17.10.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 17009/2019 г. на ВРС.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, както
и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Неправилно съдът бил приел, че не било установено ответникът да е
потребител на ВиК услуги за сочения обект. От всички тези писмени
доказателства – удостоверение за наследници, пълномощно, удостоверение от
Община Аксаково и приложение No 1 към данъчната декларация, се
установява по безспорен начин, че наследодателят на ответника-баща му С. А.
Р. е притежавал правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в
гр.Аксаково, ул.Нанко Недев № 23-който факт не се оспорва от ответника.
След смъртта на бащата на ответника, и предвид подадената молба вх.№ М-
202 от 09.03.2017г. от Н.С. А.-брат на ответника, за прехвърляне на партида с
абонатен номер 1191062, по която се води отчета на ползваните В и К услуги
в процесния имот, на името на двамата наследници-Н.С. А. и на В. СТ. АТ.,
ответникът е вписан като титуляр на партида с абонатен номер 1191062
заедно с брат си Н.С. А.. В приетия по делото карнет по партида с абонатен
номер 1191062 бил отразен отчет, извършен на 06.03.2017г., при който било
отчетено показание на водомера от 2175м3, съответно разлика с предходен
отчет-421м3 изразходвана вода. Този отчет бил скрепен с подпис на лице,
осигурило достъп до водомера. С полагането на подпис в карнета лицето
потвърждавало както показанието на водомера в конкретния ден
(06.03.2017г.), така и всички предходни отчети на този водомер. Съдът не бил
съобразил и факта, че по делото са събрани доказателства, че имотът е бил
необитаем (в карнета е посочено „заключено"), като в този случай
потребителят е бил длъжен да уведоми писмено В и К оператора за това
обстоятелство при спазване процедурата, регламентирана в чл.42 от ОУ.
Такова уведомление не било подадено от А.. Ответникът не бил подал и
възражение срещу определеното заплащане на изразходваното количество
вода по реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
Ответникът не бил изпълнил и задължението си, посочено в чл.35, ал.4 от
същата наредба, да уточни с В и К оператора удобно за двете страни време за
извършване на отчет на водомера. Именно бездействието на А. било довело
до издаването на фактура за продължителен период от време, като всички
2
предходни задължения (до м.април 2015г.) били платени. Съдът не бил
разгледал и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което се
съдържали данни, че още преди образуване на заповедното производство
срещу В. и Н. А.и било извършено доброволно плащане на част от вземането
по процесната фактура, както и фактът, че Н. А. бил платил доброволно
своята част от главното и от акцесорното вземане и от разноските по
заповедното производство по ЧГД № 17009/2019г. по описа на ВРС-46 състав.
Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи
исковете и за присъждане на разноските за двете инстанции.
В открито съдебно заседание,жалбоподателят се представлява от
процесуален представител, който поддържа въззивната жалба, моли съда да
уважи същата, като отмени решението на ВРС и приеме за установено, че
ответникът дължи процесната сума. Моли за присъждане на разноски и
представя списък.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна, с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна
решение е правилно и законосъобразно. Препраща към доводите в отговора
на исковата молба. Моли се по тези съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание, особеният представител, назначен на
въззиваемата страна не се явява, депозира молба преди датата на о.с.з., в
която изрично сочи, че оспорва въззивната жалба, както и че поддържа
становището изразено пред първата инстанция и с отговора на въззивната
жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
първоинстанционното такова и да определи възнаграждение за особеното му
представителство.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявен от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33,
3
представлявано от В.В. – управител, срещу В. СТ. АТ., ЕГН **********, с
адрес: ******, иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 374.34 лв.,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за
периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017г. по партида с абонатен номер 1191062
за обект-имот, находящ се в гр. Аксаково, ул.Нанко Недев №23, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, лихва за забава върху главницата в размер на 64.78 лв.,
дължима за периода от 07.04.2017 г. до 17.10.2019 г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17009/2019 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на ВиК оператор,
съгласно чл. 2 ал.1 от ЗРВКУ предоставя ВиК услуги на В. СТ. АТ. и на Н.С.
А. за имот на адрес: ******, които в качеството си на потребители ги
получават и ползват на същия адрес. Ползваните ВиК услуги на този адрес се
отчитат по партида абонатен номер 1191062, чиито титуляри са В. и Н. А.и.
Твърди, че длъжниците не били заплатили в срок дължимите суми. Излага, че
по образувано ч.гр.д № 17009/2019г. е издадена заповед № 8129 /
24.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
дължимите суми, с която било разпоредено на В.А. да заплати в полза на
кредитора сумата от 374.34 лв., представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017 г. по
партида с абонатен номер 1191062 за обект-имот, находящ се в гр. Аксаково,
ул.Нанко Недев №23, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата за лихва за
забава върху главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от
07.04.2017 г. до 17.10.2019 г.,както и направените по делото разноски в
размер на 12.50 лв. за внесена държавна такса и и юрисконсултско
възнаграждение от 25.00 лв. На 06.01.2020г. заявителят бил уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си. Сочи, че претендираните суми за главници и лихви са по
фактура №********** / 07.03.2017г. Пояснява, че размерът на главницата по
посочената фактура е 1028,71лв., като преди образуване на заповедното
4
производство било извършено частично плащане по тази фактура в размер на
364,79 лв. Общият размер на остатъчното задължение след извършеното
плащане бил 748,69 лв. – главница и 129,56 лв. – лихва за забава. Тъй като
имотът бил съсобствен между Н.С. А. и В. СТ. АТ. остатъкът е разделен на
две, като така е формиран размера на задължението. Моли съда да уважи
претенцията и претендира и съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначен от съда
особен представител оспорва иска. Оспорва ответникът да е потребител на
ВиК услуги. Оспорва да е собственик на обекта имот, находящ се в гр.
Аксаково, ул.Нанко Недев №23. Оспорва да е било потребено количеството
вода, за което е начислено вземането. Прави възражение за погасяване на част
от вземането по давност за периода от 09.04.2015г. до 21.10.2016г.
Ответникът възразява, че в процесния период монтираният водомер не е бил
годно измервателно средство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 17009/2019 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н.С.
5
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. Нанко Недев №23 да заплати
на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********
с адрес: гр. Варна, ул. Прилеп № 33, сумата от 374.34 лв., представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015
г. до 06.03.2017 г. по партида с абонатен номер 1191062 за обект-имот,
находящ се в гр. Аксаково, ул.Нанко Недев №23, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за
забава върху главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от
07.04.2017 г. до 17.10.2019 г., както и направените по делото разноски в
размер на 12.50 лв. за внесена държавна такса и и юрисконсултско
възнаграждение от 25.00 лв. Със същата заповед е разпоредено и длъжникът
В. СТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. Нанко Недев №23,
също да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД,
ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес: гр. Варна, ул. Прилеп № 33, сумата от
374.34 лв., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К
услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017 г. по партида с абонатен
номер 1191062 за обект-имот, находящ се в гр. Аксаково, ул.Нанко Недев
№23 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, лихва за забава върху главницата в размер на
64.78 лв., дължима за периода от 07.04.2017 г. до 17.10.2019 г., както и
направените по делото разноски в размер на 12.50 лв. за внесена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение от 25.00 лв. Доколкото заповедта е
връчена на длъжника В. СТ. АТ. при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, то на
заявителя е указано, че следва да предяви иска си в едномесечен срок, за
което последният е представил надлежни доказателства.
Видно от удостоверение за наследници изх.№035 от 30.01.2017г. С. А.
Р. е починал на 04.04.2013г. и е оставил като наследници синовете си - Н.С. А.
и В. СТ. АТ..
Представена по делото е справка от 17.10.2019г. за недобора на абонат с
потребителски клиентски № 1191062 с абонати Н. и В. Ст. А.и, от която се
установява, че за периода 09.04.2015г. до 06.03.2017г.,след извършено
частично плащане на 01.02.2018г. в размер на 364,79лв., дължима е сумата от
6
общо 878,25 лв., от която 748,69 лв. – главница и 129,56 лв. – лихви.
С молба до ВиК оператора с вх.№14-202/09.03.17г., подадена от Н.С. А.,
действащ чрез пълномощник С. Н.в А., е отправено искане да бъде
прехвърлена партидата по № 1191062 на името на двамата наследници Н. А. и
В.А..
По делото е представен карнетен лист за партида с аб.№11191062 за
периода 09.12.2013г.-09.04.1915г. , с адрес Н.Недев №23, в който за периода
от 09.04.2015г. до 06.03.2017г. няма отбелязани отчети, а забележка „не
пускай заключителен“. Вписано е отчитане за 09.04.20215г. за 10куб.м., а след
това на -06.03.2017г. е отчетено 421 куб.м. Единствено срещу отчитането на
06.03.2017г. е положен подпис за абоната, но без означение на лицето, което
го е поставило.
Видно от издадено удостоверение от Община Варна, за собственици на
УПИ ІІ-468,кв.53 са вписани В.Г.П., съгласно н.а. от 1980г. и наследниците на
С. А. Р. с н.а. №139а,том ІІ,дело №580/1969г., н.а. №11,том ХV,дело
№4709/1991 и протокол за делба №85/08.04.1982г. От приложеното копие на
данъчна декларация от 08.06.1998г., подадена от С. А. Р. се установява, че
същият е декларирал имота с адрес: ******, като негова собственост, както и
че същият се ползва от Б.И.К..
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги, както и доказателства за публикацията им и за
влизането им в сила.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съдът
приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се
установява, че размерът на главницата за ползваните ВиК услуги по партида с
абонатен № 1191062, по издадена фактура на 07.03.2017г., за ползвани услуги
в периода периода 09.04.2015г. - 06.03.2017г. е 1028,71лв. След отразено
плащане в общ размер на 364,79 лв. на 01.02.2018г. е платена частично
главница - 280,02лв. Размерът на главницата остава 748,69лв., от които ½
дела на ответника - 374,34 лв. Размерът на лихвата за забава по партида с
абонатен № 1191062, по издадена фактура на 07.03.2017г., за ползвани услуги
7
в периода 9.04.2015г. - 06.03.2017г. до 17.10.2019г. е 214,33лв. Отразено е
плащане в размер на 84,77лв. на 01.02.2018г., след което размерът на лихвата
за забава остава 129,56лв., от които 1/2 дела на ответника - 64,78 лв. На
01.02.2018г. преди датата на Заявлението по чл.410 по ГПК е извършено
частично плащане в размер на 364,79 лв., което е разпределено така: 280,02лв.
главница и 84,77лв лихва. След това плащане остатъкът от фактурата е
748,69лв. - главница и 129,56 лв. лихва. Остатъкът е разделен на две
припадащи се части на В. СТ. АТ. и Н.С. А. по 374,34 лв.-главница и 64,78 лв.
-лихва за забава. На 19.12.2019г. Н.С. А. прави превод в размер на 483,18лв., с
която сума са платени: 303,01лв. главница,142,67лв. лихва върху главница
748,69лв. за периода 02.02.2018г.-19.12.2019г., 25,00 лв. присъдени съдебни
разноски – ½ от 50,00лв., 12,50 лв. присъдени съдебни разноски – ½ от
25,00лв. Титуляри към датата на проверката 09.10.2020г. в базата данни на
"ВиК" ООД за частен абонат с №: 1191062 за периода на ползване на услугата
09.04.2015г.- 06.03.2017г. са Н. и В.С.и А.и. По данни от карнета и молба от
С. Н.в А. партидата е прехвърлена от С. А. Р. на Н. и В.С.и на 09.03.2017г.
ВиК операторът не е начислявал ежемесечно цена /парична равностойност/ на
предоставените ВиК услуги в процесния обект на потребление в периода от
09.04.2015г. до 06.03.2017г. и не е издавал е ежемесечно фактури за тази
стойност. Начисленото количество вода е на база разлика между предходен
отчет и отчетени показания на водомер на 06.03.2017г. На карнета има подпис
за абонат. Поради липса на ежемесечни отчети вещото лице не може да
посочи начислената стройност на предоставените ВиК услуги за всеки
отделен месец в периода от 09.04.2015г. до 06.03.2017г., както и за периода от
09.04.2015г. до 21.10.2016г. Причината за това, начисленото количество вода
да не бъде отчитано ежемесечно е, че имотът е бил временно необитаван.
Експертизата няма данни за ежемесечното потребление и начисление в
процесния период, поради което извърши изчислението пропорционално за
всеки месец и броя на дните в този период на база общата стойност на тези
услуги, посочена във фактура № **********/ 07.03.2017 г. Изчислената от
вещото лице дължима цена на предоставените ВиК услуги в процесния обект
на потребление за периода от 09.04.2015г. до 21.10.2016г., поради липса на
данни за ежемесечното потребление и начисление в този период е изчислена
пропорционално за всеки месец и броя на дните в този период на база общата
стойност на тези услуги, посочена във фактура № ********** от 07.03.2017г.
Констатираната главница е 817,17 лв., а лихвата за забава 300,09лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими,
предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след
издаване на заповед № 8129/24.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 17009/2019г. по
8
описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че ответникът е потребител на ВиК услугите,
предоставени от ищеца за съответния процесен имот, както и че реално е
потребено твърдяното количество, което следва да се заплати, респ. размера
на задължението. Ответникът, от своя страна следва да докаже фактите, на
които основава своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Настоящият състав намира, че от представените по делото писмени
доказателства – в тяхната съвкупност, се установява, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3 от Наредба No 4 / 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на тези
услуги. Видно от представените доказателства, а и страните не спорят за
обстоятелството, че наследодателят / С. А. Р./ на ответника е бил собственик
на процесния имот, който е бил присъединен към водоснабдителната и
канализационна мрежа и е бил потребител на ВиК услуги. След неговата
смърт на 04.04.2013г., същият е оставил като наследници синовете си - Н.С.
А. и В. СТ. АТ. / факт, който се признава от ответника/, като партидата за
ВиК потребление е сменена със заявление, подадено от един от наследниците.
Партидата е открита на всички наследници съобразно чл. 62 ал. 2 изр. второ
от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора,
приложими в случая. От своя страна, ответникът прави общо възражение, че
не е собственик на имота, като не излага конкретни факти и обстоятелства,
които да сочат най-малко по какъв начин се е разпоредил със същия, кога, в
полза на кого и други. Съответно не са и ангажирани конкретни
доказателства, с които да обори твърденията на ищеца, като установи, че
имотът е собственост на трето лице, например. Предвид горното и съдът
намира, че ответникът се явява потребител на ВиК услугите, предоставени от
ищеца за съответния процесен имот.
По другите два спорни въпроса в производството – по отношение на
реално потребеното количество и съответно размера на задължението, следва
да се съобрази следното:
Представените доказателства са достатъчни да обосноват извод, че
отчетените и осчетоводени количества вода са реално доставени. Видно от
9
приложения карнетен лист, за периода след смъртта на наследодателя –от
09.12.2013г. до 09.04.2015г. на абоната са начислявани служебно количества
потребена вода, като отбелязано изрично от инкасатора е, че обектът е
заключен. За периода от 09.04.2015г. до 06.03.2017г. също има отбелязване
„не пускат, заключено“ и подпис на инкасатор. При отчитането, извършено на
06.03.2017г. е отразено реално показанието на водомера, като за абоната е
положен подпис, с което последният е удостоверил верността не само на
текущото, но и на всички предходни отчитания, както и на факта, че в
предходен момент потребителят не е оказал нужното съдействие за
предоставяне на достъп до измервателното средство. Положеният в карнета
подпис „за абонат“ не е оспорен от ответника и в този смисъл документът се
ползва с формална доказателствена сила относно авторството на изявлението.
Доколкото, карнетният лист удостоверява и неизгодни за потребителя факти,
то същият се ползва и с материална доказателствена сила относно
обстоятелството, че отразеното в него отговаря на действително доставеното
количество вода и факта, че в предходен момент потребителят не е оказал
нужното съдействие за предоставяне на достъп до измервателното средство.
Предвид горното, настоящият състав намира за доказано, че фактурираното
количество ВиК услуги в периода 09.04.2015г. - 06.03.2017г. на обща
стойност 1028,71 лв. са реално доставени и потребени. От тази сума се
установява от заключението на вещото лице, че са заплатени 364,79 лв. на
01.02.2018г., а и страните не оспорват този факт. След приспадане на
заплатената сума, дължим е остатъкът, който следва да се раздели на две, тъй
като ответникът е придобил процесния имот в наследство със своя брат, с
който имат равни права. От заключението на вещото лице се установява, че
дължимата от ответника сума е в размер на 374,34 лв.- главница и съответна
на нея лихва в размер на 64,78 лв., дължима за периода 07.04.2017г. до
17.10.2019г.
По отношение на възражението за погасяване по давност, следва да се
съобрази, че задължението за отчетния период е начислено еднократно,
поради което и се дължи в цялост. Същото не е погасено по давност.
Съобразно чл.33 ал.2 от ОУ, ответникът дължи заплащане на сумата в 30-
дневен срок след датата на фактуриране, след който момент и изпада в забава.
Падежът на процесното задължение е 07.04.2017г./фактурата е с дата
10
07.03.2017г./, а заявлението по заповедното производство е подадено на
21.10.2019г.
Предвид изложеното искът се явява основателен за главницата, както и
за лихвата в посочените размери. Ответникът дължи и законната лихва върху
съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 21.10.2019г., до
окончателното му изплащане.
С оглед различните изводи на настоящата инстанция от тези на ВРС,
обжалваното решение подлежи на отмяна.
Разноски при този изход на спора се следват на ищеца, от които:
В рамките на заповедното производство: общо 37,50 лв., от които 12,50
лв. – за внесена държавна такса и 25 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
За първоинстанционното производство: общо 485 лв., от които: 75 лв. –
заплатена държавна такса; 100 лв. – внесен депозит за възнаграждение на
особен представител; 200 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице; 10 лв.
– заплатена държавна такса за 2бр. съдебни удостоверения и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 87, ал. 8 от ГПК.
По отношение на претендираните в списъка за разноски - 50 лв. – платена
такса за издаване на 2броя удостоврения липсват доказателства за
извършването и същите не следва да се присъждат.
За въззивната инстанция: общо 300 лв., от които 50 лв. – заплатена
държавна такса; 150 лв. – заплатено възнаграждение за особен представител и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 87, ал. 8
от ГПК.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260 732 / 04.03.2021г., постановено по
гр.д. № 1619 / 2020г. на ВРС, 48 с-в, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
11
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът В. СТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: ******, ДЪЛЖИ на ищеца
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано от В.В. –
управител, сумата от 374.34 лв. /триста седемдесет и четири лева и тридесет
и четири стотинки/, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В
и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017г. по партида с абонатен
номер 1191062 за обект-имот, находящ се в гр. Аксаково, ул.Нанко Недев
№23, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 64.78 лв. /шестдесет и четири
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата, дължима за периода от 07.04.2017 г. до 17.10.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
17009/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА В. СТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33,
представлявано от В.В. – управител, следните суми: сумата от 37,50 лв.
/тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените в
заповедното производство по ч.гр.д. 17009 / 2019г. по описа на ВРС, 46
състав, разноски; сумата от 485 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева/,
представляваща сторените в производството пред първоинстанционния съд
разноски; сумата от 300лв. /триста лева/, представляващи сторените разноски
в настоящото - въззивно производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13