О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№282 02.10.2018 год. град
Стара Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на втори октомври две хиляди
и осемнадесета год., в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №267
по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.95 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, образувано по молба от Е.К.Е.,***
за предоставяне на правна помощ, чрез безплатно
процесуално представителство, поради наличие на обстоятелствата по чл.23
ал.4 от ЗПП – семейно, имотно, здравословно състояние. Към молбата са приложени
и декларации за семейно и имотно състояние.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид молбата, въз основа на доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Е.К.Е. е жалбоподателя
по адм. дело №267 по описа за 2018 год. на Административен съд Стара Загора, образувано
по негова жалба срещу мълчалив отказ на Началника на Затвора Стара Загора да се
произнесе по подадената от него молба с вх.№28/11.04.2018 год., с искане да му
бъде възстановена удържаната сума от 114.00 лв., както и да не бъдат правени
удръжки от полагащото му се трудово възнаграждение за работата като монтажник
мебелен цех.
С определение
№180/10.07.2018 год. постановено по настоящето делото, съдът е отказал
предоставянето на безплатна правна помощ, което определение Е. е обжалвал пред
ВАС на Република България.
С определение
№11366/27.09.2018 год., постановено по адм. дело №10899/2018 год. по описа на
ВАС, определението е отменено. Мотивите са, че съдът е следвало да се произнесе
по допустимостта на жалбата и следа това да се произнесе по искането за
предоставяне на безплатна правна помощ. В определението е допусната и
техническа грешка, като е посочено, че е „определението на АС – Кюстендил е
неправилно“ – страница втора, ред първи.
Настоящият съдебен
състав намира, че определението на ВАС е постановено без да се вземат в предвид
всички обстоятелства по делото. С определение от 28.05.2018 год. е оставена без
уважение молбата на Е.Е. за освобождаване от заплащането на държавна такса,
оставена е без движение жалбата му и му е указано в седемдневен срок от
влизането в сила на определението, с което е оставена без уважение молбата да
освобождаване от държавна такса, да заплати изискуемата такава в размер на
10.00 лв. На 01.06.2018 год., видно от представеното извлечение по сметка, Е.Е.
е заплатил държавна такса. С разпореждане от 22.06.2018 год. /лист 19 от
делото/, съдът е приел за допустимо
производството по подадената жалба, поради което е и насрочил същото за
18.09.2018 год. С други думи настоящият състав е приел за допустима подадената
жалба – подадена е в срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от лице имащо
правен интерес от това, както и е заплатена държавната такса за образуваното
съдебно производство.
Едва след това е
депозирана молбата от 03.07.2018 год. /десет дена след насрочването на делото/,
с която се иска предоставянето на безплатна правна помощ и по която е
постановено отмененото определение. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
не е налице допуснато процесуално нарушение при постановяването на
определението, с което е отказано предоставянето на правна помощ на Е.. Не са
налице и нови обстоятелства, които да го мотивират да промени мнението си
липсата на законовите предпоставки за предоставянето на безплатна правна помощ.
Ето защо следва да се преповторят мотивите, с които е отказано предоставянето
на правна помощ и да се отхвърли молбата на Е.Е., а те са следните:
В
молбата за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално
представителство е посочено, че съобразно семейното, имотно и здравословно
състояние, ищецът има това право.
Законът
за правната помощ предвижда наличието на две кумулативни условия, при които
съдът може да уважи искането за предоставяне на правна помощ на страна по
граждански или административни дела, посочени в чл.23, ал.2 – страната да не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да имат такъв и
интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗПП
определя обстоятелствата, които следва да са налице, за да са налице и
предпоставките за предоставянето на правната помощ. В настоящия случай се
установява, посредством представената декларация, че лицето не притежава
имущество и получава трудови доходи. Размерът им се установява от представената
справка /лист 44 – 46/ от Затвора Стара Загора и са в размер на 264.47 лв.,
както и размера на получаваните средства – 450.00 лв. от близки и роднини. Тези
факти не са достатъчни до обусловят наличието на кумулативните предпоставки по
чл.23 ал.2 от ЗПП, защото освен липсата на парични средства, каквато в
настоящият случай не се установява по делото, законът изисква и интересите на
правосъдието на изискват предоставяне на правна помощ. Последните имат за
съдържание и цел, както премахването на финансовите пречки пред лицата за
достъпа им до съд, така и осигуряване на възможност за адекватна защита на
правата им, съответно своевременно и редовно упражняване на процесуалните
възможности, с оглед не допускане на неравенство между страните и постановяване
на съдебен акт, мотивиран от не добре организираната защита на страната. При
така установеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за предоставяне
на правна помощ на ищецът – липса на финансови средства и интересите на
правосъдието да налагат предоставянето й.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.24 т.1 от ЗПП, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОТКАЗВА да предостави на Е.К.Е.
правна помощ под формата на процесуално представителство по административно
дело №267 по описа за 2018 год. на Административен съд Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :