№ 20759
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20251110104887 по описа за 2025 година
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД за сумата от 1500 лева от общо заявена претенция в размер на 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
реализирано на 23.03.2023 год..
Ищецът-И. Б. Б., чрез пълномощник, излага в исковата молба, че на 23.03.2023
год. е пътувал в лек автомобил „БМВ“ с рег. №********, управляван от А.А.Ч..
Поддържа, че около 16 часа, в гр. София, в локалното платно на Околовръстен път, в
района на Ринг мол лекият автомобил е спрял на знак „Стоп“, за да завие надясно,
когато е ударен от движещия се зад автомобила-лек автомобил „Пежо“ с рег.
№*******, управляван от В.Д.В.. Сочи, че след удара е усетил силна болка в областта
на шията, поради което е откаран в МБАЛ „Света Анна“, където му е направена
рентгенография на шийните прешлени, раменната става и тазовите кости и е
установено, че има шийна дистросия. Излага, че му е била поставена шийна яка, която
е носил един месец, през който е изпитвал много силни болки в шията, имал е силно
главоболие и световъртежи, и е приемал обезболяващи. Твърди, че след премахване на
яката е ходил на физиотерапия, но все така е имал болки в главата и шията, и е страдал
от безсъние. Поддържа, че вина за настъпване на произшествието има водачът на лек
автомобил „Пежо“ с рег. №*******. Поддържа, че за лекия автомобил, чийто водач е
причинил произшествието, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” в
ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД валидна към датата на ПТП. Моли съда да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, да му
1
заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания в размер на 1500 лева, предявена като частична от общо
заявена в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва считано от 19.05.2023 год.-
датата на предявяване на претенцията към ответното дружество до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът – ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Признава същия
до размера от 750 лева. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващи се в непоставяне на предпазен колан.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска
отговорност”, сключен между деликвента и ответното дружество, както и
противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са настъпили вредните
последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
Ответникът следва да обори законоустановената презумпция за вина.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Пежо“ с рег. №*******, реализирането на ПТП на
23.03.2023 год. с участието на лек автомобил „БМВ“ с рег. №******** и лек
автомобил „Пежо“ с рег. №*******, механизма на ПТП.
Обявените за безспорни обстоятелства се установяват и от приетите по делото
доказателства. По тези съображения и с оглед безспорните релевантни за спора факти,
съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лек автомобил „Пежо“ с рег. №
******* следва да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тъй като
водачът /респективно собственикът на лекия автомобил/ е бил застрахован по
застраховка гражданска отговорност в ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432 от КЗ да
заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем за отговорността на водача. На
следващо място с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ответното
застрахователно дружество се е задължило да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от водача на лекия
автомобил на трети лица, в случая на ищеца, неимуществени вреди. За установяване
размера на претърпените неимуществени вреди е приета и неоспорена от страните
2
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в резултат на пътно-
транспортно произшествие ищеца е получил навяхване на шията, като е проведено
лечение с поставяне на шийна яка за период от 30 дни. Установява се, че през
възстановителния период ищецът е изпитвал болки и страдания, които са били по-
силни през първите 10 дни, както и че е имал затруднения в хигиенно битово
отношение и дейности от ежедневието. Вещото лице е дало заключение, че при такъв
механизъм на удара ролята на предпазния колен е минимална и не би повлияла върху
вида и тежестта на увреждането.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и
съгласно чл. 52 от ЗЗД то следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика,
понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят
е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се
поправят вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице,
да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт
на осъждане на ответника. При определяне на размера на паричната репарация, съдът
взема предвид залючението на вещото лице изготвило съдебно-медицинската
експертиза, от която се установи увреждането, периодът на претърпени болки и
страдания, както и времето необходимо за възстановяване. При определяне на
паричното обезщетение следва да се изходи от конкретните обстоятелства, характерът
на неимуществените вреди, интензитета им, както и жизнения стандарт в страната
като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда. В случая, към
момента на настъпване на произшествието ищецът е бил на 36 години, болките и
страданията, които е изпитвал са били около 30 дни, през 10 от които с по-голям
интензитет. Вещото лице е дало заключение, че доколкото няма данни за настъпили
усложнения най-вероятно е настъпило възстановяване на ищеца. По делото не са
ангажирани други доказателства, установяващи твърдяното безпокойство и безсъние.
С оглед на изложеното настоящият състав счита, че справедливият размер на
обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД е 1 000 лева, до който
размер претенцията следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до предявения
размер от 1 500 лева, от общо заявена претенция в размер на 15 000 лева.
Съдът приема, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан, е
неоснователно. Извод за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
3
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. В случая от съдебно-медицинската експертиза се установява, че ролята на
предпазния колан е минимална и не би повлияла върху вида и тежестта на
увреждането, което обуславя извода на съда за неоснователност на възражението.
В случая ответникът в отговор на претенцияна на ищеца е определил
застрахователно обезщетение в размер на 750 лева, до който е и признал иска. Не са
ангажирани доказателства определеното обезщетение да е изплатено. Предвид
изложеното искът следва да се уважи за сумата от 1 000 лева и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 1 500 лева от общо заявена претенция в размер на 15
000 лева, като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. От това следва, че забавата се
определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния
случай от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която е
предявил претенцията, поради което съдът приема, че дата от която се дължи лихвата е
30.06.2023 год..
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на страните, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 51,66 лева, представляваща
сторените в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно
уважената част от претенцията /след съобразяване с направеното признание на иска за
сумата от 750 лева/ и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат Б. Ц. И. сумата от
66,66 лева, а ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8
от ГПК, сумата от 291,66 лева, представляваща сторените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Света София“ №7, ет.5 да заплати на И. Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №5, офис 207, чрез адв. Б. И., на основание чл. 432 от
Кодекса на застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 1 000 лева /хиляда лева/,
4
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
реализирано на 23.03.2023 год., като отхвърля иска за разликата до претендирания
размер от 1500 лева от общо заявена претенция в размер на 15 000 лева, като
неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 година
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Б. Ц. И., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 66,66 лева /шестдесет
и шест лева и шестдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК ********* да заплати на И. Б.
Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 51,66 лева /петдесет и
един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сторените в производството
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 291,66 лева
/двеста деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5