№ 1275
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110147269 по описа за 2021 година
Предявени са от „ЗАД Армеец“ АД срещу Столична община установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата в размер на 305,81 лева, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополуки“ за вреди на лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № СА7799СР, вкл. и ликвидационни разходи в размер на 10
лева, причинени при ПТП, настъпило на 31.01.2016 г. в гр. София, на Околовръстен път в
отсечката от бул. „Президент Линкълн“ към ул. „Суходолска“ поради попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г. до
окончателното плащане, както и за сумата в размер на 93,19 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 26.05.2018 г. до 26.05.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.06.2021 г. по ч.гр.д. № 31585/2021 г.,
по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че на 31.01.2016 г. в гр. София, при движение от кв. „Горна баня“, в
посока към кв. „Суходол“ по Околовръстен път, в отсечката от бул. „Президент Линкълн“
към ул. „Суходолска“, е реализирано ПТП, при което лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №
СА7799СР попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, пълна с
вода, в резултат на което на автомобила били нанесени материални щети. Твърди, че със
собственика на увредения автомобил ищецът имал сключена застраховка „Каско на МПС и
злополуки“, по силата на която изплатил застрахователно обезщетение в размер на 295,81
лева. Поддържа, че след плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
увреденото лице против ответника, който твърди, че носи отговорност за неизпълнение от
страна на служителите му на законови задължения да изграждане, ремонт и поддръжка на
пътната инфраструктура. Сочи, че с писмо от 14.11.2016 г., получено на 15.11.2016 г.
поканил ответника да му заплати обезщетението, но плащане не последвало, поради което
предявява разглежданите искове за сумата от 305,81 лева – заплатено обезщетение с
включени ликвидационни разноски от 10 лева, както и за сумата от 93,19 лева - мораторна
лихва за периода 26.05.2018 г. -2 6.05.2021 г., за които суми му била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31585/2021 г. по описа на СРС, 74 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична
1
община, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди липса на
покрит застрахователен риск. Посочва, че липсват доказателства, че при определяне на
застрахователното обезщетение е взето предвид овехтяването на автомобила към датата на
ПТП. Прави възражение за съпричиняване, изразено в несъобразяване поведението на
водача на МПС с пътната обстановка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представената и неоспорена от ответника
застрахователна полица № 0306Х0176348 и квитанции за платени суми по полица се
установява, че към датата на настъпване на ПТП – 31.01.2016 г. между ищеца и собственика
на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СА7799СР е било налице валидно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско и злополука“ със срок на застрахователното
покритие от 08.01.2016 г. до 07.01.2017 г. По делото са представени и общи условия на ЗАД
Армеец“ АД за застраховка на моторни превозни средства, от които е видно, че покритието
обхваща пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от сблъскване
на МПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, от удар с хора и
животни, от препятствия на пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена
цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и
летателни тела. Не се спори между страните, а и от представеното преводно нареждане се
установява, че на 31.10.2016 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
295,81 лева.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - протокол за ПТП №
1618819 от 31.01.2016 г., уведомление за щета, опис-заключение, доклад по щета, опис на
претенция, административната преписка образувана по повод процесното ПТП и
неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза, се установява, че на
31.01.2016 г. в гр. София, при движение по Околовръстен път с посока от бул. „Президент
Линкълн“ към ул. „Суходолска“, около 100 метра преди бензиностанция „Лукойл“, лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № СА7799СР попаднал в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно пълна с вода. Така описаният механизъм на ПТП се установява от
една страна от протокола за ПТП, който като съставен от служител на МВР в кръга на
служебните му задължения в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя и за извършените от него и пред него действия, а в случая – за възприетата от
него при посещение на мястото на ПТП – дупка на пътното платно. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Ауди А6“ с рег. № СА7799СР, за които
ищецът е изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ дава право на репариралия вредите застраховател на
увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента, встъпвайки в правата на
увредения. Уважаването на иска се обуславя от доказване на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличие на застрахователно правоотношение между
застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за
увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата
в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение
(бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е
възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили
вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Следва да се
установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди
2
са в причинна връзка с това неизпълнение.
В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно Столична
община. Същата е била задължена и съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. При това
положение се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД
на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на застрахованото
МПС има вземане срещу ответника по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на посочената по-горе дата е платил
обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като поведението на водача на увреденото
МПС не било съобразено с условията на пътното платено. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД
основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият
е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение
е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно
субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС по някакъв начин с поведението си да е
допринесъл за настъпване на ПТП.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети по средни пазарни цени възлиза на 369,37 лева. Регресното
вземане възниква в размера на по-малката от двете суми - на действителните вреди и на
извършеното плащане /295,81 лева/ - в случая - на извършеното плащане. На основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ ищецът има право да получи и обичайните разноски във връзка с
щетата. Съдът намира, че сумата от 10 лева, претендирана като разноски, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да
се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. При това положение за
процесното събитие ответникът дължи сумата в общ размер на 305,81 лева, в какъвто размер
е и предявеният иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
3
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването от ответника.
Между страните не се спори, а и от представената по делото покана по регресна претенция
се установява, че ответникът е получил покана за заплащане на процесната сума на
14.11.2016 г. Ето защо съдът намира, че с оглед доказването на главния дълг и получаването
на съобщението от Столична община, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, което определено по реда на чл. 162 ГПК за
процесния период от 26.05.2018 г. до 26.05.2021 г. възлиза на сумата от 93,19 лева в какъвто
размер е и предявеният иск. При това положение акцесорната претенция на ищеца за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 93,19 лева за периода 26.05.2018 г. до
26.05.2021 г. се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото в общ размер на
325 лева, от които 75 лева за платена държавна такса и 250 лева за депозит за вещо лице. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените и претендирани в заповедното
производство разноски в общ размер на 175 лева, от които 25 лева – държавна такса и 150
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК
*********, иск по реда на чл. 422 ГПК, че Столична община, с БУЛСТАТ ********* и с
адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33, дължи на „ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.
410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 305,81 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско и злополуки“ за вреди на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СА7799СР,
вкл. и ликвидационни разходи в размер на 10 лева, причинени при ПТП, настъпило на
31.01.2016 г. в гр. София, на Околовръстен път в отсечката от бул. „Президент Линкълн“
към ул. „Суходолска“ поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 03.06.2021 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 93,19 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 26.05.2018 г. до 26.05.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.06.2021 г. по ч.гр.д. № 31585/2021 г., по описа
на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ ********* и с адрес в гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 325 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 175
лева - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4