Определение по дело №237/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на 203 и сл. АПК и чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Образувано е по подадена искова молба от А. Б. Б. срещу ОД на МВР [населено място] за присъждане на сумата [рег. номер]., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразни действия на полицейски служител от първо РУ МВР [населено място], изразяващи се в отнемането на СУМПС на ищеца на 09.07.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2024г. В исковата молба (и молбата уточнение) се сочи, че на 09.07.2023г. ищецът управлявал МПС, като бил спрян за проверка на територията на [населено място], [улица] от полицейски патрул. Излага се, че тъй като знаел за случаите на т.нар. „фалшиво положителни“ резултати от извършвани тестове за употреба на наркотични вещества с „Дрегер Дръг Тест“, Б. отказал да бъде тестван, а вместо това дал кръв за анализ. Твърди се, че полицейски служител при първо РУ МВР Пловдив извършил спрямо него незаконосъобразни действия, като му отнел СУМПС на същата дата, независимо, че Б. дал кръв за анализ. Развиват се съображения, че впоследствие при изследване на кръвната му проба не се установило да е употребявал наркотични вещества и с Постановление от 18.04.2024г. на прокурор при РП Пловдив образуваното досъдебно производство било прекратено. Развиват се съображения, че във връзка с отнемането на СУМПС спрямо Б. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000276 от 09.07.2023г., която не била обжалвана, а впоследствие административният орган отказал я отмени. С тези доводи от съда се иска да уважи претенцията. Претендират се разноски.

При извършена проверка по чл. 204, ал. 5 АПК вр. чл. 127, ал. 1 ГПК и по чл. 205, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че исковата молба (след направеното уточнение с молба вх. № 1776 от 17.02.2025г.) е редовна и подадена срещу надлежен ответник (юридическото лице, представлявано от органа, който се твърди, че е издал незаконосъобразния административен акт).

С оглед горното и на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, който препраща към общия ред на АПК са разглеждане на производството, са налице основанията на чл. 154, ал. 1 АПК – за конституиране на страните в производството (вкл. и представител на Окръжна прокуратура Бургас на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ вр. Тълкувателно решение № 7 от 25.11.2010г. по тълк.дело 3/2010г. на ВАС), чл. 157, ал. 1 АПК – за насрочване на делото, чл. 163, ал. 2 АПК – за представяне от ответника на възможност за депозиране на писмен отговор и посочване на доказателства, както и на основание чл. 170 АПК - за разпределение тежест на доказване.

На основание чл. 171, ал. 6 от АПК и по направените от ищеца доказателствени искания, съдът намира следното: не следва да се изискват материалите по адм.дело № 1032/2024г. по описа на Административен съд Бургас, тъй като видно от изложеното в исковата молба същите касаят производството по отмяна на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000276 от 09.07.2023г., а предмет на делото не са вреди от посочената заповед, а вреди от твърдени незаконосъобразни действия на полицейски служител. Не следва да се изисква приключилото наказателно производство, тъй като към жалбата е приложено постановлението за прекратяването му, което е достатъчно за изясняване на делото от фактическа страна. Следва да се отхвърли искането за задължаване на ОД на МВР Пловдив да представи по делото инструкция и методически указания за работа с техническо средство, тъй като твърденията на ищеца са, че е отказал да бъде тестван с техническо средство и въпросите за начина на работа с техническото средство са извън предмета на делото. Следва да се изискат материалите по преписката, свързана с издаване на ЗПАМ, както и да се допусне исканият от ищеца свидетел – при режим на довеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 154, ал. 1 от АПК като страни в производството по адм. дело № 237/2025г. по описа на Административен съд Бургас:

Ищец: А. Б. Б., [ЕГН], адрес [населено място], комплекс „Меден рудник“ [адрес].

Ответник: ОД на МВР Пловдив;

Самостоятелна страна: Окръжна прокуратура Бургас.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 13.03.2025г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на основание чл. 163, ал. 1 от АПК на ответника ОД на МВР Пловдив препис от постъпилата искова молба и молба вх. № 1776/17.02.2025г., като му ПРЕДОСТАВЯ възможност на основание чл. 163, ал. 2 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението, да подаде писмен отговор и да посочи доказателства, като писмените – ако има такива, следва да се приложат към отговора.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и молба вх. № 1776/17.02.2025г. на Окръжна прокуратура Бургас.

УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 3 от АПК на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже: 1.) наличие на незаконосъобразни действия, извършени от служител на първо РУ МВР [населено място], изразяващи се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС на ищеца на 09.07.2023г., 2.) претърпени неимуществени вреди, които са в 3.) пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия и 5.) размера на вредите.

УКАЗВА на ответника, че следва да докаже възраженията си срещу предявения иск, а при доказване на всички обстоятелства по-горе – да докаже извършване на плащане.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 171, ал. 6 вр. 190, ал. 1 от ГПК от 01 РУ Пловдив към ОД на МВР [населено място], по делото да бъдат изпратени заверени копия от всички материали по преписката по издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000276 от 09.07.2023г., в това число и от цитирания в заповедта АУАН № [рег. номер] от 09.07.2023г.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпита на един свидетели, при условията на довеждане от страна на ищеца, който да установява посочените в исковата молба факти и обстоятелства.

ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца: да бъде изискано адм.дело № 1032/2024г. по описа на Административен съд Бургас, да бъде изискана пр.пр. № 8061/2023г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, както и да бъде задължен ответникът – ОД на МВР Пловдив да представи по делото инструкция за работа с техническо средство „Дрегер друг тест 5000“ и методически указания на ГДНП за ползване на същото.

СЪДЪТ, на основание чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Т. задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните, ведно с призовките, на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

Определението не подлежи на обжалване.