№ 191
гр. Шумен, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630102168 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от КР. Р. СТ., действаща
като майка и законен предсавител на малолетното дете А. Й. А., чрез
служебен защитник адв. С. от АК Шумен, срещу Й. АНД. М., с която са
предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове, както
следва: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
малолетно дете на майката; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл.
126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при майката на адрес:
гр. Шумен, община Шумен, ***; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр.
чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на родителя, който
не упражнява родителските права; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр.
чл. 142 СК, за осъждане на родителя, който не упражнява родителските права
да плаща месечна издръжката на малолетното дете, чрез родителя, който
упражнява родителските права, считано от завеждане на исковата молба,
ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска; 5/иск, с правно
основание чл. 149 СК, за осъждане на бащата да плати издръжката на
малолетното дете, чрез майката, в размер на 200 лв. месечно за периода от
09.08.2020 г. до 09.08.2021 г. или в общ размер на 2400 лв.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че от
1
съвместното съжителство с ответника имат едно малолетно дете – А. Й. А.,
родена на 03.06.2015 г.. След раждането на детето отношенията по между им
се влошили и последвали много раздели и събирания. От както са разделени
основни грижи за детето полагала тя. Детето посещавало детска градина,
често боледувало, като разходите поемала тя. Ответникът не плащал
издръжка за детето. Твърди, че ответникът няма алиментни задължения към
други лица. Моли съдът да постанови решение с което: 1/упражняването на
родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на
майката, като местоживеенето на детето да бъде определен при нея; 2/на
бащата да бъде определен режим на лични контакти както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа на
следващия ден, с преспиване, както и един календарен месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. Детето да бъде вземано и
връщано на адреса му по местоживеене; 3/бащата да бъде осъден да плаща
месечна издръжка за детето в размер на 200 лв., считано от 09.08.2021 г.
/датата на исковата молба/, с падеж 10-то число на месеца за който се дължи
издръжката, чрез пощенски запис, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата; 4/бащата
да бъде осъден да плати издръжка за детето, за периода от 09.08.2020 г. до
09.08.2021 г. в общ размер на 2 400 лв. /по 200 лв. месечно/. Претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му
особен представител, подава отговор на исковата молба. Намира исковете за
допустими и частично основателни. Оспорва размера на дължимата от бащата
издръжка, като счита, че с оглед възрастта на детето следва да плаща
минималния размер от 162.50 лв. Оспорва иска за издръжка за минал период.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален
представител поддържа становището изложено в исковата молба, а
ответникът, чрез особен представител, поддържа отговора.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески
начала, като от съвместното им съжителство имат едно дете: А. Й. А., родена
на 03.06.2015 г. /Удостоверение за раждане л. 4/.
2
От приетият по делото Социален доклад /л. 72/ се установява, че в
момента основните грижи за детето полага майката, която задоволява
потребностите му от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и
обучение. Гарантира сигурността му при отглеждането му в семейна среда.
Майката и детето живеят в жилището на нейния баща при добри жилищни и
битови условия. При отглеждането на детето майката е подпомагана от
съжителя си. В семейна среда се грижи за трите си деца. Към момента
майката получава семейни помощи за деца. За бащата не е извършено
проучване, тъй като не живее на територията в компетенцията на Д „СП“
Шумен.
От приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните /л.
76-77/, се установява, че в периода от една година назад, страните по делото
не са осигурявани.
Предвид задължителните указания дадени с ППВС № 1/12.XI.1974 г.,
ГД № 3/74 г., т. 1, съдът допусна изслушване на явилия се родител – майката,
по въпросите относно предоставяне упражняването на родителските права и
по определяне личните отношения между детето и родителят, който няма да
ги упражнява. Ищцата поддържа становището на процесуалния си
представител и изразява желание да полага грижи за детето. Желае режимът
на лични контакти на бащата с детето да бъде, както е поискан в исковата
молба. Твърди, че с бащата реално не съжителстват от месец януари 2021 г.,
както и че той се е дезинтерирал от детето.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по
тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна
съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и
гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това
производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/
3
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението /администриране/ им, т. е. определяне начина на упражняването
им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне
охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права,
както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен
интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за
да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от
обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани
със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради
вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна
администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е
засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен
обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от
тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и
събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство
преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага
на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски
права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението
на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното
решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при
развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Относно иска за предоставяне на родителските права:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК изброява обстоятелства, които следва
да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед
интересите на детето - това са: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
4
материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на
родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и
представителство на децата. Родителят, който е натоварен с пряката
отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите
задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В
подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще
упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите
задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на
всички конкретни обстоятелства по делото. В настоящия случай е налице
желание от майката да полага грижи за детето си осигурявайки необходимите
битови и материални условия за неговото отглеждане и възпитание. В тази
насока е положителното становища на Д „СП“- Шумен. Детето е привързано
към майката. Емоционалната свързаност с майката, развиваща се в
ежедневното общуване с него, не може да компенсира отсъствието на бащата.
В интерес на детето е да получава обичта, вниманието и подкрепата на
двамата родители, защото така ще се развие като пълноценна личност.
Според данните от доклада, детето живее с майка си в гр. Шумен, която
полага грижите за него след раздялата. Жилищните условия в дома й са
добри. Детето посещава детска градина в гр. Шумен, кв. Мътница. Физически
и психически е в добро здравословно състояние, не се наблюдава изоставане
във възрастовото му развитие, за него следи личният му лекар. Според
наблюденията на социалния работник детето има изградена емоционална
близост със своята майка. Създадена е спокойна среда за неговото развитие.
Съдът намира, че не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат
на невъзможност майката да полага грижи за детето или които да опровергаят
родителските й качества. Съобразявайки горното, както и привързаността на
детето с майката, неговата възраст, възможност за обгрижването и
възпитанието му, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за
решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на
детето при нея.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не
упражнява родителските права:
5
На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се
определи режим на лични контакти с детето. Преценката е служебна и се
извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от
страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето, така и с
местоживеенето на бащата. Предвид установената привързаността на детето
към майката и дезинтересованост на бащата към детето следва да бъде
определен режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа на следващия ден, с
преспиване, както и един календарен месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск. Детето да бъде вземано и връщано на адреса му по
местоживеене. Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки
по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични
отношения, е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките
на предоставените му от съда часове.
Относно иска за издръжка в полза на детето:
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно
твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на
децата разходи, като няма данни същото да има специфични нужди. В
Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на
всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал.
2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите
умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с
осигуряване на развитие на детето.
Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на
6
двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато
гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в
случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Бащата е в трудоспособна възраст, не се установи да страда от
заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови
дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни задължения
на някой, т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил
пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на детето съдът приема, че
освен присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло, няма данни
заболяването от което страда да обуславя наличие на специфични
потребности и нужди.
Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да
присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на
детето съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 350 лв.,
като бащата следва да поеме по – голяма част от нея в размер на 200 лв.,
считано от датата на депозиране на исковата молба, с падеж десето число на
месеца за който се дължи. Останалата част, ведно с непосредствените грижи
по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от майката.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно правото по закон. Възможността да се търси
издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година
преди предявяване на иска за определяне на издръжка.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е
осигурявал издръжка на детето през претендирания минал период: 09.08.2020
г. – 09.08.2021 г. (датата на завеждане на исковата молба). За установяване на
това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно доказване, което не е
провел в настоящото производство. Изслушана в съдебно заседание ищцата
твърди, че след влошаване на отношенията последвали раздели и събирания,
като последната раздяла с бащата е от месец януари 2021 г., от когато
7
окончателно не съжителстват и от тогава той изобщо не се бил интересувал за
детето. По делото не бяха оспорени тези твърдения на ищцата. При тези
доказателства съдът приема за установено липса на престирани издръжка и
грижи от страна на ответника за периода: от 09.08.2020 г. до 09.08.2021 г.,
поради което счита, че иска за издръжка за минало време се явява
основателен до предявения размер от 2400 лв. или по 200 лв. месечно.
Относно разноските.
В процесния случай при този изход на делото, относно иска, с правно
основание чл. 142, ал. 1 СК, предвид, че е за периодични платежи за
неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху
сборът на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или
288 лева, а относно иска, с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на
иска, но не по – малко от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК или 96 лева. Следователно в тежест
на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата,
към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN BG20
BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо
сумата 384 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. На основание чл. 3 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от
ответника, както и 400 лева платено от бюджета на съда адвокатско
възнаграждение за особен представител на ответника.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като
дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Предоставя упражняването на родителските права върху малолетното
дете А. Й. А., с ЕГН **********, родена на 03.06.2015 г. на майката КР. Р.
СТ., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Шумен, ***, като определя
8
местоживеенето му при нея на адрес: гр. Шумен, ***.
Определя режим на лични контакти на бащата Й. АНД. М., с ЕГН
**********, с детето А. Й. А., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа на
следващия ден, с преспиване, както и един календарен месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. Детето да бъде вземано и
връщано на адреса му по местоживеене.
Осъжда Й. АНД. М., с ЕГН **********, постоянен адрес: с. Мечкарево,
Община Сливен, да плаща в полза на малолетното дете А. Й. А., с ЕГН
**********, родена на 03.06.2015 г., месечна издръжка в размер на 200
(двеста) лева, чрез майката КР. Р. СТ., с ЕГН **********, с падеж десето
число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба – 09.08.2021
г., чрез пощенски запис или чрез лицензиран пощенски оператор, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл.
143 СК.
Осъжда Й. АНД. М., с ЕГН **********, постоянен адрес: с. Мечкарево,
Община Сливен, да плати в полза на детето А. Й. А., с ЕГН **********,
родена на 03.06.2015 г., чрез неговата майка и законен представител КР. Р.
СТ., с ЕГН **********, сумата от 2400.00 (две хиляди и четиристотин) лева,
представляваща издръжка за периода от 01.01.2021 г. до 09.08.2021 г., чрез
пощенски запис или чрез лицензиран пощенски оператор, на основание чл.
149 СК.
Осъжда Й. АНД. М., с ЕГН **********, постоянен адрес: с. Мечкарево,
Община Сливен, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при
ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, както следва: 384.00 (триста осемдесет и
четири) лева - държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК;
50.00 (петдесет) лева - държавна такса по предявените исковете за родителски
права, на основание чл. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК; 400 (четиристотин) лева – платено от бюджета
адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника и 5.00 лева
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
9
Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10