Решение по дело №7771/2022 на Софийски районен съд

М О Т И В И
към решение по ЧНД №7771/2022г. по описа на РС – София

Прокурор при СРП е внесъл искане в Софийски районен съд по реда на чл.157,
вр. чл.156, вр. чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ за задължително
настаняване и лечение на лицето Ж. ИВ. В., страдаща от психично разстройство -
параноидна шизофрения, за която по данни на близките й е спряла да приема
предписаното й лечение, което е довело до влошаване на състоянието й, с което
създава опасност за собственото си здраве.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа искането. Счита, че лицето следва
да бъде настанено в здравно заведение за психиатрична помощ - ЦПЗ „Проф.Никола
Шипковенски“ ЕООД, в стационарна форма, за срок от един месец, така както е
посочило вещото лице по приетата СПЕ, при наличие на комулативните предпоставки
за това - психоза по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и опасност за здравето на
освидетелстваната и това на другите, като се постанови информирано съгласие за
лечението да дава нейния съпруг, тъй като я болестно мотивирана.
Служебният защитник на освидетелстваната - адв.П., намира че състоянието на
лицето е описано точно и прецизно от вещото лице, поради което се съглася, че е в
интерес на освидетелстваната е да се лекува по предложената, форма и срок в
лечебното заведение, според приетата СПЕ.
Освидетелстваната - лично, желае да се лекува вкъщи с лекарства, които не
увреждат здравето й, за да може да си търси работа, като изтъква, че е подала
оплакване пред районен инспектор по местоживеене срещу съпруга си за психически
тормоз, за което той бил подписал протокол, както и е подала документи чрез адвокат
за развод.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите
на страните и изслушването на освидетелстваната, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдът доби лични впечатления от лицето в съдебното заседание на 13.07.2022г.,
която е адекватна и ориентирана за време и място. Отрича да се нуждае от лечение с
инжекции, като декларира, че посещава редовно психиатър и за последно е била
настанявана в психиатрично заведение преди 15 години. Остро се противопоставя да
участва в настоящото производство, поради което желае да напусне болничната стая и
не желае да отговаря на въпросите на страните и съда.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели Д. П. В. - съпруг и
М.Д. П. - дъщеря, освидетелстваната страда от параноидна шизофрения от около 15-16
години, като за последно била настанявана на принудително лечение преди около 10
години, когато пак спряла самоволно лекарствата си. Посочват, че около месец вече, В.
не посещава психиатъра си, тъй като заявявала, че инжекциите, които й били
предписани увреждат здравето й, опасни са за нея, защото била на възраст. В този
период, тя се променила, влошило се състоянието й, излизала без да се обади от вкъщи,
налагало се да бъде търсена с полиция и открита на летището, обвинявала съпруга си в
психически тормоз, както и че бил бизнесмен с много пари, за които не може да
удостовери произход, поради което той бил предупреден с предупредителен протокол
и разпитван в Прокуратурата. Изнесените от нея факти не отговаряли на истината, тъй
като от както е установено заболяването й, само съпруга й с когото живеели се грижил
1

за нея, водил я на лекар, заедно посещавали психиатър, издирвал я с полиция и
непрекъснато я увещавал да приема лекарствата си. Освен това разбрал от адвокат,
който В. посетила, че тя изискала да се разведе със съпруга си, по основания, които
усъмнили адвоката в психическото й състоянието и затова се обадила на съпруга й, за
да се увери в достоверността и годността на желанието на клиента си. Когато
разбрала, че става въпрос за жена с психично състояние, върнала документите за
развод.
Разпитана по делото е свид.Р. В. Л. – Сетрак, която е съсед на освидетелствата,
тъй като живеят в едни блок. Описва я като приветлив човек, с когото имали добри
съседски отношения. Сочи, че през м.05.2022г. установила от камери за
видеонаблюдение, монтирана във входа, че Васила поставя клечки в ключалката на
врата, която прегражда коридора с два апартамента, в които има болни хора, нуждаещи
се от ежедневни и своевременни. Сочи също така, че забелязала, че по същото време се
появили драскотини по автомобила им, като от домоуправителя разбрала, че и други
техни съседи се оплаквали от същото. Установила и промяна в състоянието и
поведението на В. в същия период. Те вече не желаела да разговарят, дори не я
поздравявала, не била вече така приветлива и усмихната, а затворена и необщителна.

Съгласно заключението по СПЕ, освидетелстваната страда от параноидна
шизофрения, представляващо психоза, визирана в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ. Към момента
на изследването не е настъпила медикаментозцна ремисия, остава с дезорганизирано,
импулсивно и агресивно поведение, с персистиращи симптоми. Поведението й е
болестно мотивирано, поради което представлява опасност, както за собственото си
здраве, така и за здравето на околните. Нужда е се от задължително лечение в
стационарна форма, за срок от един месец в ЦПЗ „Проф.Никола Шипковенски“ ЕООД,
а информирано съгласие за лечението й мое да дава съпруга й - Д. П. В..
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Налице са предпоставките, визирани в чл.155, вр. чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ,
налагащи настаняването на В. на задължително лечение в лечебно заведение за
психична помощ.
Съдът изцяло възприема заключението на СПЕ, че лицето страда от психично
разстройство - параноидна шизофрения и се нуждае от специални здравни грижи.
Обосновано е заключението на вещото лице, че с поведението си
освидетелстваната е опасна за себе си и околните, поради заболяването си, ако не се
лекува. Поведението й е дезорганизирано, импулсивно и агресивно, с персистиращи
симптоми, болестно мотивирано. Тя не е критична към заболяването си, тъй като дори
пред съда заяви, че предписаното й лечение, увреждало здравето й. Това е потвърди от
съпруга и дъщеря й, че тя самоволно е спряла инжекциите, които са й били предписани
от психиатър, от които близо 10 години се чувствала добре. Освен това има данни за
вманияченост към съпруга си, обвинява го за психически тормоз, подава жалба срещу
него за извършени престъпления, иска да се разведе с него. Наблюдава се и обостряне
на отношенията със съседите - пъха клечки в ключалка на врата им, драска
автомобилите им. Всичко това се потвърди части от казаното пред съда от В., както и
от разпитаните по делото свидетели.
Така, съдът, счита че са наличие двете кумулативни предпоставки за
задължително настаняване на В. на лечение в ЦПЗ „Проф.Никола Шипковенски“
2

ЕООД - психично заболяване, с хронично протичане и създаване на опасност за
лицето, близките му и околните.
Съдън намира, че най-подходящата форма за лечение при освидетелстваната е
стационарната, тъй като за нея ще се полага квалифицирана медицинска помощ, което
ще доведе до постоянно и адекватно насочено лечение, за да може да се овладее
обостряне на заболяването. Тя има нужда от ежедневна и своевременна помощ за
взимане на медикаменти и консултации с психиатър, а сама не може да се справи с
това, защото е болна, пък и сегашното й състояние не позволява да взима адекватни и
правилни решения. Също така отрича нуждата от предписаното й лечение.
Основавайки се тези съображения, както и уповавайки се на заключението на
вещото лице, съдът е категоричен, че амбулаторната форма на лечение за В. не е
подходяща в сегашното и нестабилно състояние, без да може близките й да повлияят на
приема на медикаменти.
Съдът намира, че предложения от вещото лице срок от един месец ще спомогне
за достигане на целения резултат, за да се постигне овладяването, успокояването,
приемането на заболяването и нуждата от лечение. Срокът не е дълъг и няма да отдели
лицето от неговата семейна и социална среда.
За гарантиране на интересите на освидетелстваната, съдът е назначил съпруга й -
Д. П. В. да дава информирано съгласие за лечението, тъй като двамата живеят заедно,
човекът се интересува от състоянието на жена си, води я на психиатър, настоява тя да
приема медикаментите си.
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че от показанията на
свидетелите се убеди, че обвиненията, които В. има срещу съпруга си, както и
желанието й за развод са мотивирани от заболяване и обостряне на нейното състояние,
в резултата на спиране на приема на предписаната терапия.
Поради характерът на това производство, направените по делото разноски,
следва да останат за сметка на държавата.
Воден от горните съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	2772
Дата:	20 юли 2022 г.
Съдия:	Мария Христова Шойлекова-Маринова

Дело:	20221110207771
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	21 юни 2022 г.

Решение по дело №7771/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите