Решение по дело №513/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 43
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Лидия Крумова Нецовска-Кътова
Дело: 20211400200513
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Враца, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
Членове:Лидия Кр. Нецовска-Кътова

Иван Л. Маринов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Цветелин Йорданов Радойнов (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20211400200513 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансова санкция /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане
от Федерална служба "Правосъдие" - Германия за признаване на решение от
16.09.2020год. на несъдебен орган, Офис област Гослар - Германия, в сила от
13.10.2020год., срещу българският гражданин Р. М. М., роден на *** с последен
известен адрес с. ***.
Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 РР 2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции на
немски език, с превод на български език, както и копие от решението на немски език.
Засегнатото лице Р. М. М. е с постоянен и настоящ адрес с. ***, видно от
направената справка по Наредба № 14/18.11.2009год., на който адрес лицето не е
намерено и призовката му е върната в цялост с отметка, че по сведение от бащата,
лицето е извън страната.
При това положение на основание чл. 16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, по
1
отношение на засегнатото лице е допусната правна помощ и на същото е назначен за
служебен защитник определения от АС при АК Враца адвокат М.П. Г..
Участващият в съдебното производство прокурор поддържа искането за
признаване решението на немските власти, като излага съображения, че са налице
положителните предпоставки за това и не са налице отрицателните такива.
Служебният защитник изразява становище, че съдът следва да откаже
признаване на решението, тъй като са налице предпоставките за отказ по чл. 35, от
ЗПИИРКОРНФС. На първо място от данните по делото не е установено обичайното
местоживеене на лицето, което е необходима предпоставка за произнасяне от съда. На
следващо място, изпратеното Удостоверение по чл. 4 от РР не е попълнено изцяло.
Засегнатото лице не се явява и не изразява становище по направеното искане.
Врачанският окръжен съд, като изслуша становището на страните в процеса и
след като се запозна с представените писмени доказателства, приема следното:
От приложеното Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР е
видно, че на лицето Р. М. М. е наложена финансова санкция с решение от
16.09.2020год. в сила от 13.10.2020год., постановено по дело № KS008012063 на
несъдебен орган – Област Гослар - офис - парична сума в размер на 80 евро и разноски
по административното производство от 28,50евро, за извършено от него
правонарушение по § 41, ал.1, вр. с Приложение 2, § 49 от Наредба за движение по
пътищата, вр. с § 24 от Закона за движение по пътищата затова, че на 23.07.2020год. в
05.28часа, в района на Харзбург № 6 от Гослар в посока Вернигероде на изход Бад
Харзбург на 58,27км, в качеството си на водач на МПС /марка VW/ с регистрация ВР
*** СХ е превишило максимално допустимата скорост извън населени места с
24км/час, като е управлявало със скорост от 104км/час при допустима скорост от 80
км/час.
При описаните по-горе фактически констатации и на основание чл.16, ал.7 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. с чл. 6 от Рамково решение 2005/214/ПВР, съдът приема искането
за допустимо и основателно.
От посоченият в Удостоверението адрес на обичайно пребиваване на
засегнатото лице е видно, че както постоянния, така и настоящия адрес на пребиваване
на българският гражданин Р. М. М. е в с. ***, общ. Козлодуй, обл. Враца
обстоятелство, подкрепено и от изисканата справка НБД. В тази връзка неоснователно
е възражението на служебния защитник, че не е установено обичайното местоживеене
на засегнатото лице. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 и чл.
2
31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС, компетентният съд, който следва да се произнесе по
направеното искане е именно Врачанския окръжен съд.
Налице са положителните предпоставки по чл. 3, ал.1, т.3 на ЗПИИРКОРНФС
за уважаване на направеното искане- влязло в сила на 13.10.2020год. решение – на
несъдебен орган, издадено на 16.09.2020год. в държава - членка на Европейския съюз –
Федерална Република Германия, с наложена финансова санкция, за извършено
правонарушение на територията на издаващата държава. Спазени са изискванията и на
чл. 4 и 5 от закона, като издаващата държава – Германия е изпратила на изпълняващата
- България Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР с превод на
български език. Представеното Удостоверение е пълно и възпроизвежда решението на
несъдебния орган за плащане на финансова санкция, а именно Решение от
16.09.2020год. на Офис област Гослар - Германия, влязло в законна сила на
13.10.2020год.
Не са налице отрицателните предпоставки, даващи възможност за отказ от
приемане на изпратеното решение, изброени в разпоредбата на чл. 35
ЗПИИРКОРНФС. Както беше посочено и по-горе, представеното Удостоверение по чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е пълно; срещу засегнатото лице Р.М. няма данни
за постановено или приведено в изпълнение решение за същото деяние в друга
държава, различна от издаващата /Германия/ и изпълняващата /България/; по
българското законодателство - чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН не е изтекла давността за
изпълнение на постановеното решение; не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат извършени изцяло или отчасти на територията на РБ или такива, които са
били извършени извън територията на издаващата държава; наложената финансова
санкция не е по-малка от 70евро – общо 108,50евро; решението е постановено срещу
наказателно отговорно - по смисъла на чл. 26 ЗАНН физическо лице. В тази връзка
неоснователно е възражението, направено от защитата на засегнатото лице, че
Удостоверението е непълно, тъй като частта, на която защитата основава своето
възражение касае провеждане на съдебно производство, каквото не е провеждано.
Деянието, осъществено от засегнатото лице Р.М. попада сред изброените в чл.
30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение
/ЗДвП/ в Германия, въпреки че и по българското законодателство аналогично
поведение се санкционира като нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП /превишена
скорост/. От отразеното в Удостоверението е видно, че производството е било писмено
и засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава
относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Същият не
3
е обжалвал акта, поради което той е влязъл в законна сила на 13.10.2020год.
В правомощията на настоящият съд е да се произнесе единствено по наличието
на процесуалните предпоставки за признаване на немското решение, описани по-горе,
но не и по същество на постановеното с него.
При така изложеното по-горе, Врачанският окръжен съд намира, че искането за
признаване и изпълнение на решение от 16.09.2020год. на несъдебен орган Офис
Област Гослар - Германия, постановено по дело № KS008012063, в сила от
13.10.2020год., срещу българският гражданин Р. М. М., от с. ***, общ. Мизия, за
наложена финансова санкция следва бъде уважено по отношение на финансовата
санкция от 80 евро и разноски в размер на 28,50 евро, или общо 108,50евро. От
приложената справка за официалния курс на БНБ към датата на постановяване на
решението, чието признаване и изпълнение се иска – 16.09.2020год. е видно, че
равностойността на финансовата санкция от 108,50евро в български лева е 212,21лв.
След признаване на решението, същото следва да бъде изпратено на НАП за неговото
изпълнение съобразно нормата на чл. 6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган по чл.6,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава – Федерална служба "Правосъдие" - Германия, както и Министерството на
правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32, ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение от 16.09.2020год. на несъдебен орган Офис Област
Гослар – Федерална Република Германия, в сила от 13.10.2020год., постановено по
дело № KS008012063, срещу българският гражданин Р. М. М., от с. ***, общ. Мизия,
***, с ЕГН **********, за наложена финансова санкция в размер от 80 евро и разноски
в размер на 28,50 евро, или общо 108,50евро, равностойни на 212,21лв. по фиксиран
курс на БНБ към датата на постановяване на решението – 16.09.2020год.
ПРЕПИС от настоящето решение след влизането му в сила да се изпрати на
НАП - ТД- офис Враца за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес
пред САС.
4
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила да бъде изпратен на
Министерство на правосъдието на РБ, а на компетентния орган на издаващата държава
– Федерална служба "Правосъдие" - Германия да се изпрати уведомление за
решението.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5