№ 2
гр. Сливен, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на пети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20222200500537 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Р. Б., С. Р. Ч. и Е. Р. Ч.
чрез пълномощника им адв. С. Е. против Определение №2905 от 03.11.2022г.
на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3497/2022г. по описа на
същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на ищците за
допускане на обезпечение на предявените искове срещу ответницата.
Жалбоподателите намират атакуваното определение за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Посочват, че в исковата молба са
направили искането за допускане на обезпечение, поради това, че не
поддържат контакти с ответницата, влошени отношения и липсата на
разговор, иницииран от нея за връщане на претендираните вещи. Считат, че
ответницата може бързо да се разпореди в тяхна вреда с процесните вещи и
финансови ресурси, поради което за тях е налице обезпечителна нужда,
необсъдена от районния съд. Без исканото обезпечение изключително трудно
биха осъществили правата си при евентуално положително за тях решение.
Жалбоподателите посочват, че през последните месеци забелязали движение
в партидата на ответницата с недвижими имоти. Потвърждават, че
действително по искането им за обезпечаване на бъдещ иск били допуснати
част от исканите от тях мерки, но същите намират за недостатъчни, тъй като
ответницата Д. нямала никакви авоари в описаните банки и банкови сметки,
1
върху които е наложен запор. Поради това поддържат искането си за налагане
на възбрана върху описаните недвижими имоти, находящи се в гр. Сливен,
************* – поземлен имот с идентификатор №67338.528.364, с площ
442км.м., ведно с построената в него многофамилна жилищна сграда с
идентификатор №67338.528.364.1 с площ от 102 кв.м., състояща се от 4
апартамента и гараж. Посочват, че районният съд не направил преценка на
подходящите обезпечителни мерки, които да са съответни на обезпечителната
нужда. Поради това молят съда да отмени атакуваното определение и да
уважи искането им за обезпечение.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от
фактическа страна:
Д. Р. Б., С. Р. Ч. и Е. Р. Ч. са подали на 04.05.2022г. молба за допускане
на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.108 от ЗС относно
подробно изброени движими вещи, евентуален иск за присъждане на
равностойността на вещите по чл.57, ал.2 от ЗЗД и иск по чл.59 от ЗЗД за
6000 евро, които ще бъдат предявени против ответницата М. В. Д.. Исканите
обезпечителни мерки били: налагане на запор върху банковите сметки на Д. в
„Райфайзенбанк България“ АД, ПИБ АД, „Уникредит България“ АД,
„Юробанк Балгария“ АД и ТБ „ДСК“ АД и налагане на възбрана върху имоти
в гр. Сливен, *************, представляващи: ПИ с площ 442 кв.м. с
идентификатор №67338.528.364, ведно с построената в имота многофамилна
жилищна сграда с идентификатор №67338.528.364.1 с площ от 102 кв.м.,
състояща се от 4 апартамента с идентификатори №67338.528.364.1.1 с площ
115 кв.м. на първи етаж; №67338.528.364.1.2 с площ 98 кв.м. на втория етаж;
№67338.528.364.1.3 с площ 98 кв.м. на трети етаж; №67338.528.364.1.4 с площ
50 кв.м. на четвъртия етаж и гараж с идентификатор №67338.528.364.4 с площ
от 24 кв.м.
С Определение №1766/05.07.2022г. по ч.гр.д. №1862/2022г. СлРС е
допуснал обезпечение на бъдещия иск, който ще бъде предявен от Д. Р. Б., С.
Р. Ч. и Е. Р. Ч. против М. В. Д. с правно основание чл.108 от ЗС за
установяване, че са собственици и предаване владението върху движими
вещи, описани в молбата, евентуален иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД за присъждане
на действителната стойност на вещите, в случай, че същите не бъдат открити
у ответницата, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху
2
банковите сметки на ответницата до размера на сумата от 50570,86лв. в
„Райфайзенбанк България“ АД, ПИБ АД, „Уникредит България“ АД,
„Юробанк Балгария“ АД и ТБ „ДСК“ АД, при внасяне на парична гаранция в
размерна 5057,08лв. Отхвърлено е искането за налагане на обезпечение на
бъдещ иск с правно основание чл.55 от ЗЗД и бъдещ иск по чл.86 от ЗЗД като
неоснователно. Определен е едномесечен срок за предявяване на бъдещите
искове по чл.108 от ЗС и евентуален по чл.57, ал.2 от ЗЗД. В мотивите си
съдът е приел, че исканата мярка възбрана на недвижими имоти е
неадекватна. Определението не е обжалвано от молителите, като им издадена
обезпечителна заповед, получена на 11.07.2022г.
На 22.06.2022г. Д. Р. Б., С. Р. Ч. и Е. Р. Ч. са предявили против М. В. Д.
искове по чл.108 от ЗС за предаване владението върху подробно описани в
молбата движими вещи, евентуален иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД за заплащане на
действителната стойност на вещите, в случай, че същите не бъдат открити у
ответницата и иск по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване за сумата от
6000 евро. С исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение
на предявените искове чрез налагане на запор върху банковите сметки на М.
В. Д. в „Райфайзенбанк България“ АД, ПИБ АД, „Уникредит България“ АД,
„Юробанк Балгария“ АД и ТБ „ДСК“ АД и налагане на възбрана върху
недвижимите имоти, находящи се в гр. Сливен, ************* – поземлен
имот с идентификатор №67338.528.364, с площ 442км.м., ведно с построената
в него многофамилна жилищна сграда с идентификатор №67338.528.364.1 с
площ 102 кв.м, състояща се от 4 апартамента и гараж. Исковата молба е
образувана в гр.д. №3497/2022г. по описа на СлРС.
С обжалваното Определение №2905 от 03.11.2022г. по гр.д.
№3497/2022г. по описа на Сливенски районен съд е отхвърлено като
неоснователно искането на ищците за допускане на обезпечение на
предявените искове срещу ответницата. В мотивите съдът е посочил, че е
допуснато обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. №1862/2022г. на СлРС,
които са процесните такива.
Определението е връчено на ищците на 21.11.2022г.
Частната жалба против него е подадена по пощата с пощенско клеймо
от 28.11.2022г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи
3
следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес
от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва
да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим,
вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че
молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата
обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.
В случая обаче, както правилно е посочил районният съд, не се касае за
първоначално искане за допускане на обезпечение на предявени искове.
Налице е вече допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл.390 от ГПК в
производството по ч.гр.д. №1862/2022г. на СлРС, като в указания от съда срок
исковете са предявени и това са именно тези в производството по гр.д.
№3497/2022г. по описа на СлРС. В исковата молба, с която са предявени вече
обезпечените искове е направено абсолютно същото искане за обезпечение,
аналогично с това в молбата по чл.390 от ГПК, по което районният съд се е
произнесъл, като е уважил искането.
Следователно, не е налице произнасяне по искане за обезпечение на
предявени искове, за да обсъжда съда обезпечителна нужда и да извършва
преценка на исканите обезпечителни мерки. Тези обстоятелства са преценени
от съда, произнесъл се по искането по чл.390 от ГПК в производството по
ч.гр.д. №1862/2022г. на СлРС. Именно в това производство, съдът е преценил
исканите мерки спрямо установената обезпечителна нужда и е наложил само
мярката запор на банкови сметки. Приел е мярката възбрана върху
посочените недвижими имоти за неадекватна. Определението на съда не е
обжалвано от молителите. В производството по предявените, но вече
обезпечени искове, исковият съд не следва да извършва нова преценка на
сочените от жалбоподателите обстоятелства, нито да пререшава въпроса да се
допусне ли обезпечение и какви мерки да се наложат. С направеното в
исковата молба искане се цели именно преразглеждане и евентуално
допълване на допуснатото от съда по реда на чл.390 от ГПК обезпечение, като
би се стигнало до свръх обезпеченост на исковете.
4
Тъй като по това искане има произнасяне в интерес на молителите –
ищци, което те не са обжалвали в неуважаващата го част, то в исковото
производство те разполагат единствено с възможността да искат замяна на
обезпечението по реда и условията на чл.398, ал.1 от ГПК. Аргументът,
изложен в частната жалба, че след налагане на запора на банковите сметки се
установила липса на авоари на ответницата по тях, може да бъде основание за
искане на замяна на обезпечението, но не и за ново произнасяне, т.е.
преразглеждане на същото искане, по което вече има постановен съдебен акт.
С оглед изложеното, съдът намира, че като е оставил без уважение
искането на ищците за допускане на обезпечение на предявените искове
срещу ответницата, поради това, че същите са вече обезпечени по реда на
чл.390 от ГПК, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да се потвърди.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2905 от 03.11.2022г., постановено по
гр.д.№3497/2022г. по описа на Сливенски районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5