РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Силистра, 12.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария. Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от М. Н. П. Гражданско дело № 20213420101721
по описа за 2021 година
Ищцата Й. Г. В. твърди, че тя и ответниците (без първия ответник Община С.) са
наследници на Г. Г. Г., който чрез акт за поземлена собственост № ...от 06.06.1966 г.,
издаден от Окръжен народен съвет – С., бил оземлен с дворно място в землището на с. С., м.
„В р.“ с площ от 2200 дка, представляващ № 235ж по плана при посочени в акта граници.
Ищцата счита, че по плана на селото, одобрен със заповед № 2758 от 29.03.1973 г., имотът
на наследодателя бил обозначен като парцел VI – 8, кв. 8, както и че впоследствие той бил
обединен с парцел V – 8, кв. 8, при което бил образуван парцел III от кв. 17 по
регулационния план на селото, одобрен през 2007 г. Понастоящем имотът получил
идентификатор ............ по кадастралната карта и регистри на с. С., одобрени със заповед №
РД-18-1264 от 21.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 2357 кв.м. и
административен адрес: с. С., ул. „М.“. За парцел V – 8, кв. 8 по плана на с. С. от 1973 г. бил
съставен АДС № 157 от 09.03.1974 г., а впоследствие със заповед № 249 от 11.10.2002 г. на
областния управител на гр. С. същият бил отписан от актовите книги и предаден на Община
С., като за него бил съставен АОС. Поради изложените причини ищцата счита, че Община
С. и наследниците на Г. Г. Г. са съсобственици на ПИ с идентификатор .............по
кадастралната карта и регистри на с. С., одобрени със заповед № РД-18-1264 от 21.06.2018 г.
на изпълнителния директор на АГКК, като съпоставяйки площта на двата имота, от които
общият имот е образуван (т.е. на парцел VI – 8, кв. 8 и на парцел V – 8, кв. 8 по плана на с.
С. от 1973 г.) изразява становище, че квотата на общината възлиза на 1084,22/2357 ид.ч., а
тази на наследниците на Г. Г. Г. – на 1272,78/2357 ид.ч. Твърди, че наследниците на Г. Г. Г.
не са губили фактическата си власт върху имота, но въпреки това Община С. съставила
АОС за същия (т.е. за парцел VI – 8, кв. 8 по плана от 1973 г.) и отдала под наем на трето
1
лице целия ПИ с идентификатор ...........чрез договор за наем от 30.09.2020 г. Поради
изложените причини ищцата моли съда да допусне до делба между страните имота при
посочените в исковата молба квоти.
Община С. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Счита, че
имотът е еднолична собственост на общината, като първоначално същият бил държавна
собственост, деактуван и предоставен на общината със заповед № 249 от 11.10.2002 г. на
областния управител на гр. С.. Счита, че по делото липсват доказателства за идентичност на
имота на Г. Г. Г. по акт за поземлена собственост № 337 от 06.06.1966 г., издаден от
Окръжен народен съвет – С. и процесния имот, поради което не можело да се приеме, че
неговите наследници имат каквито и да било собственически права върху него.
Ответниците Д. Б. М., К. Д. А., Б. Д. М., Г. Ж. Г. и П. Г. Г. не депозират писмен
отговор на предявения срещу тях иск.
Ответницата С. П. Х. чрез назначения си по делото особен представител изразява
становище, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК. Искът е с правно основание чл. 34
ЗС.
От представен по делото акт за поземлена собственост № ............от 06.06.1966 г. е
видно, че въз основа на протокол на ТПС № 1 от 05.10.1943 г. Г. Г. Г. е оземлен с дворно
място с площ от 2200 кв.м. в землището на с. С., представляващо парцел 235ж в м. „В р.“.
Вещото лице по назначената по делото СТЕ дава становище, че не може да установи
идентичност между посочения в акта за оземляване парцел 235ж и процесния имот, като
допуска, че това обозначение се основава не на данните от регулационния план на селото от
1951 г., действащ съм момента на съставянето на акта, а на информация от по – стар план,
действал към момента на издаването на протокола на ТПС, който план към момента не се
съхранява. Същевременно според заключението на вещото лице процесният имот бил
обозначен в регулационния план на с. С. от 1951 г. като парцел XI-313, кв. 75,
впоследствие в плана на селото от 1973 г. той бил разделен на два парцела – V и VI – 8, кв.
8 (първият с площ от 1080 кв.м., а вторият с площ от 1260 кв.м.), в плана от 2007 г. отново
бил очертан като един имот – УПИ III-8, кв. 17, а след създаването на кадастралната карта,
одобрена със заповед № РД-18-1264 от 21.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК,
същият имот получил идентификатор ...............
По време на действие на регулационния план от 1951 г. имотът бил актуван като
държавен с АДС № 65 от 20.04.1961 г., а впоследствие в акта били внесени забележки, като
в графа „Кога е построена сградата“ било вписано името на Г. Г. Г. с отбелязването, че той е
одворен от ТПС, а на гърба на акта било извършено отбелязване, че по новия план имотът е
„кв. 8 VI общ“. В разписния лист към плана от 1951 г. парцел XI-313, кв. 75 първоначално
бил вписан като държавен, а впоследствие държавата била задраскана като негов собственик
и като такъв бил посочен Г. Г. Г. на основание акт за поземлена собственост № ..........
Подобно отбелязване се съдържа и в регистъра на недвижимите държавни имоти в с. С., с.
2
И., с. Н.П. и с. П., в който в реда, предвиден за АДС № 65 от 20.04.1961 г., в графа „кой
стопанисва имота, основание“ бил посочен Г. Г. Г., одворен от ТПС – комисия.
След приемането на регулационния план на селото от 1973 г. бил актуван единствено
парцел V – 8, кв. 8 чрез АДС № 157/6950 от 09.03.1974 г., обозначен като празно дворно
място с площ от 1000 кв.м. Впоследствие областният управител на гр. С. издал заповед №
249 от 11.10.2002 г. за деактуване на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС и § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС на имоти, представляващи жилищни парцели на територията на Община С., всред
които фигурирал и упоменатия парцел V – 8, кв. 8. Списъкът с деактуваните имоти бил
предаден на Община С., но въпреки че парцел VI – 8, кв. 8 не фигурирал в него, тя издала
два акта за частна общинска собственост – АЧОС № 150 от 28.10.2002 г. за парцел V – 8, кв.
8 и АЧОС № 151 от 28.10.2002 г. за парцел VI – 8, кв. 8, а след приемането на регулационния
план от 2007 г. и обединяването на имотите в един общ имот - УПИ III-8, кв. 17, последният
бил актуван с АЧОС № 1146 от 02.06.2008 г.
Като свидетели по делото бяха разпитани М. С., М. М. и Г. С., живущи в с. С., от
чиито показания стана ясно, че към 1959 г. Г. Г. и семейството му вече обитавали дворно
място в с. С., ул. „М.“, в което била построена и жилищна сграда, като той продължил да
ползва този имот до смъртта си (настъпила през 1974 г.), а след това в него продължили да
живеят неговите съпруга и деца. След като съпругата на Г. Г. починала (през 2000 г.)
техните деца периодично посещавали дворното място, но не полагали грижи за запазването
на сградата в него и тя постепенно се саморазрушила. Въпреки това ищцата продължила да
навестява имота от време на време, въпреки че не била в състояние да извършва ремонти
по самата постройка; същевременно и трите свидетелки определиха площта на дворното
място на около два декара, без да изтъкнат наблюдения, свързани с нейното увеличаване
или намаляване, съответно за промяна на фактическите му граници.
При така изложените факти съдът приема, че имотът, чрез който Г. Г. е бил оземлен
протокол на ТПС № 1 от 05.10.1943 г. и за който впоследствие бил издаден акт за поземлена
собственост № .........от 06.06.1966 г., е идентичен с процесния имот поради следните
причини: От свидетелските показания става ясно, че той и семейството му притежавали
дворно място и жилищна сграда в с. С., по делото е представен акт за поземлена собственост
на това място, а след издаването на акта е видно, че в АДС № 65 от 20.04.1961 г., касаещ
парцел XI-313, кв. 75 по плана от 1951 г., е отбелязано, че Г. Г. е одворен чрез актувания
имот, която информация е нанесена и в регистъра на недвижимите държавни имоти в с. С.,
с. И., с. Н. П. и с. П. и в разписния лист към плана от 1951 г. След влизане в сила на плана
от 1973 г. по неясни за съда причини част от имота, чрез който Г. Г. бил оземлен, вече
обособена в отделен парцел V – 8, кв. 8 с площ от 1000 кв.м., била актувана като
собственост на държавата чрез АДС № 157/6950 от 09.03.1974 г., но дори в този акт било
отчетено правото на собственост на Г. Г. върху другата част от имота, а именно върху
парцел VI – 8, кв. 8, тъй като той (Г. Г.) бил посочен като собственик на имота, граничещ на
изток с актувания парцел V – 8, кв. 8, какъвто парцел VI – 8, кв. 8 действително е. Като
основание за актуване на парцел V – 8, кв. 8 в АДС № 157/6950 от 09.03.1974 г. е посочено
3
„по регулация с новия план от 1973 г.“ и под формата на забележка като негов ползвател
бил вписан отново Г. Г., този път без посочване на каквото и да било основание за
предоставяне на ползването. Както стана ясно за парцел VI – 8, кв. 8 не бил съставен акт за
държавна собственост и поради тази причина впоследствие той не бил деактуван (т.е. не бил
включен в предметния обхват на заповед № 249 от 11.10.2002 г. на областния управител), но
въпреки това Община С. издала акт за частна общинска собственост и за него, без да става
ясно поради какви причини сторила това.
Чл. 46 от Закона за трудовата поземлена собственост /отм./ гласи, че на оземлените и
одворените се издават от Дирекцията за земята актове за поземлена собственост, след като
изплатят напълно дадените им земи. Съдът счита, че на посоченото правно основание Г. Г.
придобил парцел XI-313, кв. 75 по плана от 1951 г., идентичен с имот идентификатор
..............по действащата понастоящем кадастрална карта, като след този момент липсват
данни за погасяване правото му на собственост, съответно това на неговите наследници,
поради което съдът приема, че те го притежават и до настоящия момент. Действително за
част от имота през 1974 г. е бил съставен АДС № 157/6950 от 09.03.1974 г., но по делото
липсват данни за реализиране на каквото и да било правно основание, годно да породи
собственически права в полза на държавата. Липсват каквито и да било данни за провеждане
на отчуждителна процедура спрямо имота, а сама по себе си новата регулация не е
основание за промяна на неговия собственик, при положение че не става въпрос за
придаване на части от имота към съседен имот. Отделно от това от свидетелските показания
стана ясно, че през цялото време имотът на Г. Г. не е променял фактическите си граници,
нито е намалявала неговата площ, поради което следва да се приеме, че правото му на
собственост, съответно това на неговите наследници върху целия имот или някаква част от
него не е отпаднало, тъй като не е настъпил юридически факт, който води до неговото
погасяване. Актуването на имота като държавна или общинска собственост не е
правопогасяващ, съответно правопораждащ юридически факт, тъй като то има само
констативно действие, т.е. отразява вече възникналото на валидно правно основание вещно
право на държавата или общината, а не го поражда. Община Ситово на свой ред не изтъкна
основания за придобиването на процесния имот или на някаква част от него и съответно не
доказа възникването на такива, поради което следва да се приеме тя не е съсобственик на
имота и не следва да участва в провежданата делба. Доводите на тази страна, че Г. Г. се
явявал суперфициар на имота, чието (и на наследниците му) право на строеж се било
погасило с разрушаването на построената сграда, са напълно несъстоятелни, тъй като по
делото няма никакво доказателство за учредяване право на строеж в негова полза, но за
сметка на това е представен акт за придобиване правото на собственост чрез оземляване.
Наследодателят Г. Г. Г. починал през 1974 г. и оставил като свои наследници
преживялата го съпруга К. К. Г. и трите си деца Ж. Г. Г., П. Г. Г. (ответник по делото) и
ищцата Й. Г. В. (наследодателят имал и още две дъщери, но те починали преди него без да
оставят низходящи). На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от наследниците
придобил равна квота от наследственото имущество, т.е. по ¼ ид.ч. от него. Ж. Г. Г. починал
4
през 1982 г. и бил наследен от съпругата си И. И. Н. и децата си В. Ж. Г. и Г. Ж. Г.,
ответник по делото, които придобили по 1/12 ид.ч. от наследството на основния
наследодател. В. Ж. Г. починал през 2021 г., оставяйки като единствен наследник своя брат
Г. Ж. Г. , чиято квота заедно с тази на починалия, достигнала 2/12 ид.ч. от поделяемото
имущество. През 2012 г. настъпила смъртта на И.И. Н., чиито законни наследници И. Н. И.
и Д. Г. М. се отказали от наследството на майка си чрез откази, вписани в особената книга
по чл. чл. 49, ал. 1 ЗН през 2016 г. И. И. Н. имала брат – П. И. И., починал през 2013 г.,
чиито наследници са М. С. Г. И. П. К. и С. П. Х., първите две от които се отказаха от
наследството на И. Н. в хода на настоящото производство, а последната С. П. Х. не е
предприела отказ, поради което следва да получи полагащата се на нейната леля квота от
поделяемия имот, а именно 1/12 ид.ч. от него. Преживялата основния наследодател негова
съпруга К. К. Г. починала през 2000 г. и била наследена от своята дъщеря ищцата Й. Г. В. и
сина си Д. И. П., които си разпределили по равно нейната квота, получавайки по 1/8 ид.ч. от
наследството, която част, прибавена към дяла на ищцата, полагащ се от нейния баща,
увеличил квотата на 3/8 ид.ч. от имота. След смъртта на Д. И. П. полагаща му се идеална
част от имота преминала в собственост на неговите съпруга и деца Д. Б. М., К. Д. А., Б. Д.
М., като на това основание всеки от тях придобил по 1/24 ид.ч. от него.
Изложените дотук аргументи обосновават извода, че страните в производството с
изключение на Община С. са съсобственици на поделяемия имот при посочените по – горе
квоти, които изключват наличието на други участници в съсобствеността, поради което
искът за подялба на спорните имоти между тях, бидейки основателен, следва да се уважи.
Поради отхвърлянето на иска срещу Община С. на основание чл. 9 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,
ищцата следва да заплати държавна такса в размер на 30 лв. Поради тези причини и на
основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на делба между страните по настоящото дело П. Г. Г. с
ЕГН ********** от гр. С., ул. Н. Й. В.“ № .., ет. ., ап. .., Г. Ж. Г. с ЕГН ********** от гр. С.,
общ. С., ул. „Я. К.“ № ., ет. ., ап. .., С. П. Х. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „С. К.“ № ., Й. Г.
В. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С., ул. „Д.“ № .., Д. Б. М. с ЕГН ********** от
гр. Д., бул. „Т. м.“ № ., вх. ., ет. ., ап.., К. Д. А. с ЕГН ********** от гр. В. Т., ул. „Б. М.“ №
.., вх. ., ап. .и Б. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Б., общ. Б., обл. В., ул. „Д.“ № .по
отношение на ПИ с идентификатор ..........(.........................) по кадастралната карта и регистри
на с. С., одобрени със заповед № РД-18-1264 от 21.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 2357 кв.м. (две хиляди триста петдесет и седем кв.м.) и административен
адрес: с. С., ул. „М.“, при съседи: ПИ с идентификатори .............., ................, ................,
......................и .............
при квоти:
5
-за П. Г. Г. – 1/4 ид.ч. (6/24 ид.ч.);
-за Г. Ж. Г. – 1/6 ид.ч. (4/24 ид.ч.);
-за С. П. Х. – 1/12 ид.ч. (2/24 ид.ч.);
-за Й. Г. В. – 3/8 ид.ч. (9/24 ид.ч.);
-за Д. Б. М. – 1/24 ид.ч.;
-за К. Д. А. – 1/24 ид.ч.;
-за Б. Д. М. – 1/24 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Й. Г. В. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С., ул.
„Д.“ № ..против Община С. с БУЛСТАТ .............с адрес: с. С., общ. С., обл. С., ул. „Т. м.“ №
.., представлявана от кмета С. Б.А., за делба на посочения по – горе имот.
ОСЪЖДА Й. Г. В. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С., ул. „Д.“ № ..да заплати
по сметка на РС – Силистра държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 30
лв. (тридесет лв.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6