Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 12.02.2020 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 24.01.2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2116 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79
и чл.86 от ЗЗД
Ищецът
"Енерго-Про Продажби" АД, гр.Варна, чрез пълномощника си юк М. твърди,
че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника , във връзка с
което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1206/2019 г. на РС В.Търново за описаните в заповедта суми. Заповедта
за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което след дадени
указания ищецът предявява иск за приемане на установено дължимостта на сумата
от 456,66 лева главница и сумата от 14,26 лева лихва за збава. Претендира
законна лихва и разноски. Заявява, че
между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с продажба на
електрическа енергия на ответника за
обект с аб.номер ********** по кл.№ *********, находящ се в гр.В.Търново,
ул."Сливница" № 93.
Излага, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си и дължи суми за
доставена, но неплатена електрическа енергия по издадени фактури за периода
13.08.2018 г. - 11.02.2019 г. на обща стойност от 456,66 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено дължимостта на сумата от
456,66 лева главница и сумата от 14,26 лева, представляваща сбор от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа до 12.04.2019 г. Претендира законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание
не изпраща представител. С писмено
становище поддържа исковата претенция.
Ответникът С.Ю.К. , чрез
особения си представител адв.Я. от ВТАК оспорва иска, като
неоснователен. Твърди, че не е доказано облигационно правоотношение между
страните, по което ответникът да е неизправна страна. Навежда недоказаност на
твърденията за реално потребена електроенергия, отчетена с годно средство за търговско
измерване. Моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. В съдебно
заседание поддържа изложеното в отговора становище.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и
прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка:
От вложеното ч.гр.д. № 1206 /2019
г. на ВТРС е видно, че срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 485/25.04.2019 г. за сумата от 456,66 лева главница,
представляваща задължение по фактури за ел.енергия за периода 13.08.2018 г. до
11.02.2019 г. за обект с кл.№ ********** и аб.номер
********** , находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Сливница" № 93,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането и за сумата от 14,26 лева мораторна лихва
за периода от 3.09.2018 г. до 12.04.2019 г. В исковото производство са
приобщени като доказателства Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на " Енерго- Про
Продажби" АД , извлечение от сметка на клиент с кл.№
********** към 12.04.2019 г., фактури, издавани на името на ответника и
съдържащи данни за начислените суми за плащане, справка за потребление през
последните 12/24/36 месеца и извлечение
за фактури и плащания.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е процесуално
допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице. По същество е неоснователен.
За да
постанови решение с положителен резултат
съгласно разпределената от съда доказателствена тежест в процеса, ищецът
следваше да докаже пълно и главно, че между
него и ответника е налице валидно облигационно правоотношение, основанието от
което черпи правата си, реалната доставка на количество електроенергия, потребена от ответника за процесния
период и размера на претендираните суми. От своя
страна ответникът следваше да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
претендираните вземания. Ищецът излага, че ответникът
е потребител на електроенергия , доставяна му на обект находящ се в гр.В.Търново ,
ул."Сливница" № 93 , за което дължи заплащане на съответната цена на
основание чл.17,ал.2 от ОУДПЕЕ в предвидените за това срокове съобразно чл. 26
от ОУДПЕЕ. Позовава се и на разпоредбата на чл. 38 от Общите условия , според
която при неизпълнение на задълженията за заплащане в срок на дължимите суми,
клиента дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден до пълното погасяване на задълженията. Като доказателства за претенциите си
представя извлечение от сметка по партидата на ответника, според което клиентът
има издадени пет фактури за периода 13.08.2018 г. - 11.02.2019 г. , по които се
дължи общо сума от 470,92 лева, от които 456,66 лева главница и 14,26 лева
лихви за забава. В отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си
представител релевира
няколко основни възражения, едно от които е липса на документи, установяващи
облигационно правоотношение между двете страни. Съдът намира възражението за
основателно. Въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не приложи
доказателства, които по безспорен начин да установяват , че през процесния период ответникът е имал качеството на клиент-
потребител на електрическа енергия, обвързан от ОУ на дружеството по силата на
съществуваща договорна връзка между тях. Не се представи заявление за откриване на
партида, или договор, сключен между двете страни, или документ, удостоверяващ
право на собственост / ограничено вещно право на ползване на електроснабдения обект, или друг договор, удостоверяващ
качеството на ползвател на ел.енергия, задължен по
силата на договорната връзка и Общите условия да заплаща цената за реално
доставена и потребена електрическа енергия. Представената
справка за платени и неплатени фактури би била индиция
за съществуващо облигационно правоотношение , ако от нея не ставаше видно, че
последно са извършени шест плащания по фактури, издавани съответно на
11.08.2017 г., 11.10.2017 г., 6.12.2017 г., , както и три фактури от 26.06.2018
г., като всички тези плащания са направени на една и съща дата -26.06.2018 г.
След тази дата няма извършвани плащания, а претенциите на ищеца са за
фактурирани услуги след датата 26.06.2018 г. /което се установява и от
справката за потребление през последните 12/24/36 месеца/. В този ред на мисли и
при липсата на доказателства за
противното може да се счита, че след тази дата съществуващата между страните
връзка по повод доставката на електроенергия е прекратена. Следващото възражение на ответника е свързано
с недоказаните твърдения от страна на ищеца за реално доставена електрическа енергия до
обекта за процесните периоди на потребление. Както фактурите, така и справките за потребление и
извлечението от партидата са частни свидетелстващи документи, които са
съставени от ищеца и тъй като не съдържат изявления, удостоверяващи неизгодни
за издателя факти, същите нямат материална доказателствена сила. Трайната
съдебна практика е категорична, че сам по себе си издаването на фактура не води
до задължението за извършване на плащане по нея, ако не бъде установено, че
описаната стока/услуга е реално доставена /извършена на клиента. В конкретния
случай съдът би приел, че представените документи доказват доставка на
електрическа енергия, ако по делото освен тях имаше приобщени и други
доказателства, които преценени в тяхната съвкупност да водят до извода за
реално доставено, потребено
и правилно отчетено с метрологично годно
средство за търговско измерване количество електроенергия. В тази връзка следва
да се отбележи, че няма данни кога е монтиран електромера, дали има
съответните маркировки за одобрен тип при пускането си на пазара , кога му е
извършена или е трябвало да му бъде извършена последваща метрологична
проверка. Установяването на горните
обстоятелства бе в тежест на ищеца, който не проведе необходимото пълно и главно доказване
в тази насока. Поради
горното съдът намира, че иска е неоснователен и недоказан и като такъв подлежи
на отрицателна санкция. Следва да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищеца
сумата от 456,66 лева главница,
представляваща задължение по фактури за ел.енергия за периода 13.08.2018 г. до
11.02.2019 г. за обект с кл.№ ********** и аб.номер
********** , находящ се в гр. Велико Търново, ул."Сливница" № 93, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. С
оглед изхода на делото по главния иск неоснователна е и акцесорната
претенция за присъждане на сумата от 14,26 лева, представляваща сбор от мораторни лихви на всяка фактура от падежа до 12.04.2019 г.
По
разноските:
На основание т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. При отхвърляне на иска, на ищеца
не следва да бъдат присъждани направените в исковото производство разноски, претендирани в приложения списък по чл.80 от ГПК в размер на 75 лева ДТ, 300 лева депозит за възнаграждение на особен
представител и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение . На ищеца не следва да се присъждат и разноските по заповедното
производство от 25 лева заплатена ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Ответникът
не е направил разноски и съответно такива не му се дължат.
Воден от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание
чл. 422,ал.1,вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
С.Ю.К. с ЕГН ********** ***, ул. "Сливница" №
93 НЕ ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав
Варненчик, бул.Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс - Г, сумата от
456,66 /
четиристотин петдесет и шест лева и 66 ст./ главница, представляваща задължение
по фактури за ел.енергия за периода 13.08.2018 г. до 11.02.2019 г. за обект с кл.№
********** и аб.номер ********** , находящ се в гр. Велико Търново,
ул."Сливница" № 93 , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 14,26 / четиринадесет
лева и 26 ст./ представляваща сбор от мораторни лихви
на всяка фактура от падежа и до 12.04.2019 г. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №485/25.04.2019 г.
по ч.гр.д.№ 1206/2019 г. на ВТРС.
Решението може да бъде обжалвано пред
Великотърновски Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 1206/2019
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: