№ 58
гр. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „************“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул. „********“ №17 срещу Наказателно постановление /НП/ №
********** г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
София област /ОДБХ София област/, с което на основание чл.134, ал.2 от Закона за храните
/ЗХ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена Санкция“ в
размер на 2000 лв. за нарушение на чл.2 от Наредба №1/26.01.2016г. във връзка с Регламент
№852/2004г. и във вр. с чл.6 ЗХ.
В жалбата, подадена чрез упълномощения адв. А.Б. от АК-П., се сочи, че обжалваното
НП е постановено при допускане на сериозни нарушения на процесуалните изисквания и
неспазване на материалния закон. Сочи се, че не са спазени изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и
т.5 ЗАНН по отношение на съставения Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, което е довело до порок и в обжалваното НП, по отношение на което не са спазени
изискванията за съдържание по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН. Според адв.Б. и в двата акта
/АУАН и НП/ не се съдържа точно описание на констатираните нарушения, а само
повърхностно примерно изброяване на типични проявления на хипотезата на
неподдържане на хигиена. Точно описание на фактите липсвало, което правело невъзможно
за наказаното дружество да се защити. Сочи се, че не е спазено и изискването на чл.42, ал.1,
т.5 ЗАНН, респ. на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН- да се посочи в АУАН и НП кои законови
разпоредби са нарушени виновно. Жалбоподателят счита, че посочената като нарушена чл.2
от Наредба №1/26.01.2016г. не съдържа в себе си материалноправни норми, поставящи
1
позитивни изисквания към субектите. При препращането към Регламент (ЕО) № 852/2004г.
не било посочено кои всъщност изисквания и разпоредби от него не са спазени или
нарушени. Така обжалваното НП се явявало напълно немотивирано, а за наказаното
дружество било невъзможно да защити правата си, защото нямало как да разбере кои норми
на действащото законодателство, определящи изисквания за дейността му, са нарушени.
Жалбоподателят счита, че неправилна е и избраната от наказващия орган санкционна
разпоредба на чл.134, ал.2 ЗХ. Липсвала мотивировка и за размера на санкцията, която е към
средния размер, въпреки че в НП е записано, че нарушението е за първи път. Иска се от
съда, воден от горните мотиви, да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
В съдебните заседания по разглеждане на делото жалбоподателят „************“
ООД се представлява от упълномощения адв. А.Б. от АК-П., който поддържа жалбата и в
хода по същество на делото моли съда да отмени обжалваното НП, тъй като не отговаря на
материалните и процесуалните изисквания на закона. Допълва мотивите си, изложени в
жалбата, като сочи, че конкретните изисквания по отношение на хигиената се съдържат в
Приложение I и II на Регламент (ЕО) № 852/2004г. съобразно диференциацията на
„операторите“ по параграф 1 и параграф 2 на чл.4 от същия Регламент. Видно било от тези
приложения, че в регламента се съдържат конкретни и точни изисквания за дезинфекция,
почистване, поддръжка, подреждане и т.н. Според адв.Б. в АУАН и НП никъде не е
посочено кои точно задължения, норми и изисквания е нарушило дружеството-
жалбоподател. Цитирана била единствено чл.2 от Наредба №1/2016г., която обаче е една
препращаща норма, която сама по себе си не съдържа материалноправни изисквания. Адв.Б.
счита, че наказващият орган следвало първо да диференцира какво е дружеството съобразно
регламента, кои задължения касаят неговата дейност и накрая да определи кои точно
задължения не са изпълнени по изисквания, в противен случай напълно се отнема
възможността за защита на наказаното дружество. Адв.Б. отново заявява, че според него не е
приложима и санкционната норма на чл.134, ал.2 ЗХ, която указва, че за нарушения по този
закон или подзаконовите нормативни актове се налага санкция от 1000 до 3000 лв., но в
случая става въпрос за нарушения по регламента, а не на закона или подзаконовите
нормативни актове. Липсвала мотивировка и за размера на санкцията, какви са
утежняващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и защо не е взет минимумът на
санкцията. Адв.Б. отново моли за отмяна на обжалваното НП, като иска присъждане и на
направените разноски.
Въззиваемата страна Областна Дирекция по безопасност на храните- София област в
първото редовно проведено съдебно заседание се представлява от упълномощения адв.Н.П.,
който оспорва подадената жалба, а в последното съдебно заседание се представлява от
упълномощената адв.Г.К., която моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Адв.К.
счита, че административнонаказващият орган подробно и ясно е посочил какви са
извършените нарушения, в какво се изразяват те, както и законовите разпоредби, които са
нарушени. За изцяло необосновани намира аргументите на жалбоподателя, че от НП не
2
става ясна конкретността на нарушението. Видно от събраните свидетелски показания било,
че се касае за замърсяване на средата, при която се произвеждат храни, предназначени за
консумация от хората. В НП изрично били посочени законовите разпореди, които са
нарушени, а разпоредбата на чл.134, ал.2 ЗХ ясно сочела, че наказанието, предвидено в него,
се прилага за нарушения на ЗХ и подзаконовите нормативни актове, а в случая е нарушен
именно подзаконов нормативен акт- Наредба №1/2016г. Адв.К. претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. На 28.07.2021г. от
ОДБХ-Софийска област е депозирана писмена защита чрез адв.Г.К., в която се доразвиват
доводите за неоснователност на жалбата. Сочи се в писмената защита, че нарушението е
установено от свидетелските показания на разпитаните свидетели и че не без значение е
обстоятелството, че замърсяването и неподдържането на висока хигиена в обекта е било в
период на интензивно разпространение на Covid-19, когато търговците на храни са били
длъжни да поддържат дори по-висока от обичайната чистота, особено в помещенията за
приготвяне на храна. Според адв.К. не е нарушение на процесуалните правила
непосочването на конкретни нарушени разпоредби на Регламент № 852/2004г. на ЕС,
защото с действията си „************“ ООД е нарушил всички изисквания на регламента, а
и всъщност нарушени са определените национални мерки относно хигиената на храните.
Правилна е според адв.К. и санкционната норма на чл.134, ал.2 ЗХ, защото тя се прилага,
когато в ЗХ не е определено друго административно наказание за конкретното нарушение,
какъвто именно е настоящият случай. Правилно бил определен и размерът на наказанието,
тъй като, макар нарушението да е за първи път, е взет предвид интензитета на установените
замърсявания, както и обстоятелството, че незадоволителната хигиена е установена в
условията на разпространение на Covid-19. Посочено е още, че са неотносими
доказателствата за извършена предходна проверка на 30.07.2020г., а и до *********. е имало
достатъчно дни, в които може да се натрупа установеното замърсяване. Сочи се, че
търговецът е бил длъжен да осигурява ежедневното почистване на помещенията, в които се
съхраняват и приготвят храни. Отново се иска от съда да потвърди обжалваното НП.
РП-Пирдоп не изпращат свой представител, който да вземе становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото са събрани писмени доказателства, както следва: АУАН № ***********г.,
съставен от инсп. И.Б. /л.5-7/; Констативен протокол от *********., съставен от инсп. И.Б.
/л.8/; протокол от изпитване № 72980/10.08.2020г. /л.10/; Констативен протокол от
07.08.2020г., съставен от инсп. Р.Р. /л.12/; Покана за съставяна на АУАН /л.13/; Констативен
протокол от *********., съставен от инсп. Р.Р. /л.14/; Предписание от ********г. /л.15/;
Разпореждане за спиране на дейност /л.16/; Заповед № 1561/06.08.2020г. за спиране на
дейност /л.17/; Заповеди /л.18-21/; НП № **********г. и известие за доставяне /л.23-25/, 2
бр. констативни протоколи от 30.07.2020г. /л.79-80/.
От цитираните писмени доказателства се установява, че Акт за установяване на
3
административно нарушение № 1/05.08.2020г. е съставен срещу „************“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „********“ № 17, в присъствието на управителя
Р.Б.-Ч., за това, че на 04.08.2020 г. при извършена проверка в ресторант-кетъринг „Г.“ – гр.К.
е констатирано, че в ресторанта се поддържа незадоволително санитарно-хигиенно
състояние, изразяващо се в това, че: подът в топлата кухня и складовите помещения са
замърсени с остатъци от храна и мазнини; технологичното оборудване- работни плотове,
технологични съоръжения за термична обработка на храните, хладилниците и рафтовете са
непочистени, с хранителни остатъци и омазнени; в складовите помещения на обекта за
съхранение на храни и посуда, има наличие на вещи и предмети не по предназначение-
празен транспортен амбалаж, прах и паяжини по стени и тавани. Проверяващите органи са
приели, че с установеното е бил нарушен чл.2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на
храните във връзка с Регламент (ЕО) № 852/2004, относно хигиената на храните във вр. чл.6
от Закона за храните. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП.
От доказателствата, изброени по-горе, е видно, че процесната проверка е осъществена
на *********., след като е била разпоредена със Заповед №1551/*********. на Директора на
ОДБХ-София област. Констатациите от проверката са отразени в съставен констативен
протокол от същата дата. На ********г., освен че е издаден АУАН № 1/05.08.2020г.,
проверяващите инспектори от ОДБХ-София област са направили конкретни предписания
към дружеството-жалбоподател и са издали разпореждане за спиране на дейността на
проверения обект- ресторант „Г.“- гр.К., като самото спиране на дейност е осъществено със
Заповед № 1561/06.08.2020г. на Директора на ОДБХ-София област. В констативен протокол
от 07.08.2020г. е отразено вземането на проби от работната среда и посудата, използвани в
ресторант „Г.“ – гр.К., които са предадени в лаборатория за изпитване с протокол от
10.08.2020г. В констативен протокол от *********. е отразено, че са отстранени
констатираните нарушения по отношение на хигиената в обекта.
Установява се от представените от жалбоподателя 2 протокола от 30.07.2020г.,
съставени от представители на ОДБХ- София област, че на тази дата също са извършвани
проверки в ресторант „Г.“- гр.К. и проблеми с хигиената не са констатирани.
Събрани са по делото и свидетелски показания от лицата ИР. АНГ. Б. /л.59-62/, Р.
ЕНЧ. Р. /л.63-66/, П.Н.Д. /л.66-70/, М.И. Н. /л.87-90/ и Д.И. П. /л.90-93/.
Свидетелите М. Н., Д. П., Р.Р. и И.Б. към датата на проверката – *********. са имали
качеството на инспектори в ОДБХ-София област и са осъществили съвместно проверката в
ресторант „Г.“- гр.К.. Всички те поддържат констатациите, отразени в АУАН, като
поотделно поясняват в какво точно се изразявало лошото ниво на хигиена в обекта и
изразяват убеждение, че не се касае за замърсяване, което е резултат от текущата работа, а за
непочистване при няколко работни процеса, което е станало причина и за спиране на
дейността на обекта. Свидетелите Б. и Р. заявяват, че и преди са ходили в този обект на
проверки и до този момент не са установявали проблем с хигиената.
4
Разпитаната като свидетел П.Н.Д. пък е „работник кухня“ към „************“ ООД, с
място на работа: ресторант „Г.“- гр.К., като тя също е присъствала на проверката,
осъществена от представители на ОДБХ- София област и счита, че не е имало проблем с
хигиената. Заявява, че персоналът си чисти преди започване на работа и след приключване с
поръчките и че към момента на проверката имало много работа в ресторанта и имало
продукти по плотовете, тъй като не могат постоянно да ги вадят и прибират, но не е било
замърсено.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена пред компетентен съд (по местоизвършване на
нарушението) от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на
обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения 7-дневен срок по чл.
59, ал.2 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.) - НП е
връчено на 22.02.2021 г., а жалбата е изпратена по пощата на 01.03.2021 г.
По компетентността:
Съдът намира, че атакуваното НП и предшестващия го АУАН са издадени от
оправомощени за това лица. Видно от разпоредбата на чл.138, т.1 ЗХ, нарушенията по тази
закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му се установяват с актове,
съставени от инспекторите в ОДБХ, осъществяващи официален контрол, каквото качество е
имала актосъставителката И.Б. към датата на установяване на нарушението и съставяне на
АУАН, видно от приложената по делото заповед. Съгласно чл.139, т.1 ЗХ наказателните
постановления за нарушения, установени с актове на инспектори от областните дирекции по
безопасност на храните, се издават от директорите на тези областни дирекции. В конкретния
случай атакуваното НП е издадено от Директора на ОБДХ – София област и именно той е
компетентен да издава Наказателни постановления по Закона за храните.
По законосъобразността:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, провери изцяло и
служебно законосъобразността на обжалваното наказателното постановление и намери, че
същото е незаконосъобразно поради допуснати нарушения от процесуално естество.
От формална страна АУАН и НП съдържат реквизитите, изискуеми от разпоредбите на
чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН, но при внимателен анализ на АУАН и НП, се установяват
нарушения, които процесуалният представител на жалбоподателя ясно е възприел и ги
изложи пред съда.
На първо място, има допусната грешка в НП при посочване на датата на самото
нарушение. Установи се от доказателствата, че проверката, при която е установено
5
нарушението, свързано с хигиената в търговския обект- ресторант „Г.“- гр.К., стопанисван
от „************“ ООД, е осъществена на *********. В НП обаче, с „болдиран“ шрифт е
посочено, че „нарушението е извършено на ********г….“. В този смисъл, дори да се касае
за техническа грешка, на административно-привлеченото лице е вменена отговорност за
осъществено нарушение на дата, различна от действителната – *********., като по този
начин е допуснато разминаване и във фактическата обстановка, описана в АУАН и НП.
На второ място, непрецизно са описани законовите разпоредби, които са били
нарушени, което несъмнено рефлектира в правната сфера на санкционираното лице и
затруднява правото му на защита. Следва да се отбележи, че никъде в АУАН и НП не са
цитирани пълните наименования на относимите нормативни актове- Наредба № 1/26.01.2016
г. за хигиената на храните и Регламент (ЕО) №852/2004 г. относно хигиената на храните.
Съдът не може да се съгласи и с твърдението на представителя на въззиваемата страна
ОДБХ- София област, че дружеството-жалбоподател е нарушило всички разпоредби на
Регламент (ЕО) № 852/2004г. относно хигиената на храните, поради което не е била нужна
по-точна конкретика на нарушените норми. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба №
1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, производителите и търговците на храни,
включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това
производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното
производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за
производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните.
Разпоредбата на чл.2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. в действителност е препращаща.
Регламентът, към който бива осъществено препращането, има две Приложения- Приложение
I и II, които съдържат изисквания за операторите на предприятията за храни. Дори да не е
съществен пропускът да се опише качеството на жалбоподателя на „оператор на
предприятие за храни“, то изискванията, които той не е спазил, следваше да бъдат описани,
тъй като фигуриращите в регламента изисквания са множество и не следва да се прибягва до
тълкуване кои от тях точно е имал предвид административнонаказващият орган. Така
например т.1 от Глава I на Приложение II от Регламент (ЕО) №852/2004 г. относно
хигиената на храните въвежда изискване Помещенията за храни да се поддържат чисти и в
добро техническо и общо състояние. Т.1 от Глава VI на Приложение II от Регламент (ЕО) №
852/2004 г. пък въвежда изискване Хранителните отпадъци, негодните за консумация
странични продукти и други бракувани материали да се отстраняват от помещения, в които
има храна, възможно най-бързо, за да се избегне натрупването им. Т.3 от Глава IX на
Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004 г. въвежда изискване на всички етапи на
производството, обработката и разпространението храните да се предпазват от всякакво
замърсяване, което би могло да ги направи негодни за кoнсумация от хора, вредни за
здравето или ги замърси по такъв начин, че би било неразумно да се очаква да се
консумират в това състояние. Това са възможни изисквания, които да са били нарушени в
настоящия случай, но конкретно препращане към тях или дори словесно описание на
6
неспазените изисквания не са извършени нито от актосъставителя, нито от издателя на НП и
не става ясно дали именно тях са визирали или са имали предвид нарушения на други
изисквания. Съгласно чл.6 от действащия Закон за храните - Министърът на земеделието,
храните и горите, съответно Министърът на здравеопазването, с Наредби определят
национални мерки в съответствие с чл.1, §3 и чл.13, §3 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., относно хигиената на храните. Към
момента на проверката в обекта на дружеството-жалбоподател не е била издадена такава
наредба по новия ЗХ (обнародван в ДВ бр.52 от 09.06.2020 г. и влязъл в сила от 09.06.2020
г.). Същевременно обаче действащият към датата на нарушението нов Закон за храните
предвижда в § 8, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби, че подзаконовите
нормативни актове по прилагането на този закон се приемат, съответно издават в 6-месечен
срок от влизането му в сила, а в ал.3 на същия параграф се сочи, че до приемането,
съответно издаването на актовете по ал.1 се прилагат подзаконовите нормативни актове по
прилагането на отменения Закон за храните, доколкото не противоречат на този закон. В
този смисъл Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните попада в приложното
поле на § 8, ал.3 от Преходните и заключителните разпоредби на действащия Закон за
храните и не се намира в противоречие с него, поради което правилно е извършеното
позоваване на същата. Тя обаче, както вече бе посочено, е препращаща и липсата на
привръзка с разпоредба от нормативния акт, към който препраща (било то и наднационален,
както в случая), е нарушение на процесуалните правила.
На трето място, според настоящия съдебен състав административнонаказващият орган
неправилно е определил санкционната норма, прилагайки чл.134, ал.2 ЗХ. Тази санкционна
норма се явява приложима единствено ако няма друга по-подходяща. В случая приложимата
санкционна норма е тази на чл.131 ал.1 ЗХ, в която е предвидено, че се налага глоба или
имуществена санкция в размер от 2 000 до 4 000 лева, ако не подлежи на по-тежко
наказание, на лице, което при осъществяване на дейността си не спазва изискванията,
определени с Наредбите по чл.6 и чл.7 ЗХ. В случая се касае за наредба (Наредба №
1/26.01.2016 г. за хигиената на храните), с която се определят национални мерки в
съответствие с чл.1, параграф 3 и чл.13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните,
макар тя да е издадена в изпълнение на предходно действалото законодателство. В този
смисъл, щом административнонаказващият орган е възприел, че нарушението е по Наредба
№ 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, то следвало е да приложи санкционната
разпоредба на чл.131, ал.1 ЗХ, а той е избрал друга, субсидиарна разпоредба, с което е
допуснал още едно съществено процесуално нарушение.
Предвид горното, настоящият въззивен състав намира, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
без да се обсъжда по същество извършено ли е нарушението.
7
С оглед изхода на делото и предвид, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.) в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските
за адвокатски хонорар в размер на 300 лв. (каквато сума е отразено в пълномощното на л.4
по делото, че е била заплатена на адв.Б.), който хонорар не се явява прекомерен съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Тези разноски, съобразно чл.143, ал.1 АПК,
следва да бъдат заплатени от бюджета на органа, издал отменения акт.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН (във все още
действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.), РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****, издадено от Директора на ОДБХ-
София област на 14.08.2020 г., с което на основание чл. 134, ал.2 ЗХ на „************“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „********“ №17 е
наложено наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на по 2000 лв. за нарушение
на чл.2 от Наредба №1/26.01.2016г. във връзка с Регламент №852/2004г. и във вр. с чл.6 ЗХ,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ- СОФИЯ
ОБЛАСТ, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христо Ботев“ №17 ДА
ЗАПЛАТИ на „************“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул. „********“ №17 сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8