Р Е Ш
Е Н И Е
град С., 06.03.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично
заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА
ЧЕУЗ
при секретаря Д.К.,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 19
789 по описа на 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът Я.И.П. излага в исковата си молба, че с договор от 08.09.2004 г. О.Я.П.,
негова майка, и Ц.И.П., негов брат, са сключили договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане, по силата на който е прехвърлена
собствеността върху: 1/ апартамент № 20, находящ се в гр. С., бул. „*****” № **,
ет.4, състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна,
тоалетна, килер и два балкона, с площ от 98, 44 кв.м. и мазе № 20 с площ от
6,41 кв.м., заедно с прилежащите 2,462%
идеални части от общите части на сградата и 2,949% идеални части от правото на
строеж върху терена и 2,949% идеални части от мястото върху което е построена
сградата; 2/гараж 11, находящ се в гр. С., бул. „*****” № **, на кота -3,24
метра, с площ от 20,34 кв.м., заедно с 1,864% идеални части от общите части на
сградата и 0,784% идеални части от правото на строеж на терена, както и 0,784%
идеални части от мястото, върху което е построена сградата; 3/ апартамент 504А,
на ет.4, в жилищната сграда – блок № 279, в секция „А”, на кота +12,20 м., с
административен адрес: гр. С., ж.к. „*****”, със застроена площ от 42, 41
кв.м., с предназначение – жилище, състоящ се от всекидневна с кухненски бокс,
баня с тоалетна, антре и тераса, заедно с прилежащото мазе № 28А, разположено в
сутеренния етаж на секция „А” и „Б” на кота -2,90 м., с площ от 2,14 кв.м.,
заедно с припадащите се 0,01% идеални части от общите части на секции „А” и „Б”,
без общите части от подземния гараж, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж и заедно с 0,28% идеални части от поземления имот, върху
който е построена сградата. Твърди се, че О.П. починала на 21.10.2014 г.
Изложени са твърдения, че апартаментът в ж.к. „Люлин” бил закупен на 11.07.2012
г. от О.П. частично чрез изтеглен кредит от ищеца. Изложени са твърдения, че
след това същата започнала да живее при ищеца в неговото жилище, където той се
грижил за нея като грижите се изразявали в заплащане на консумативни разноски,
данъци, храна. Твърди се, че в този период същата нямала здравословни проблеми
и ищецът и помагал в отглеждането на цветя и зеленчуци, когато пребивавали в
къщата им в гр. У.. Твърди се, че в периода м.02- 05.2014 г. П. отишла да живее
при брата на ищеца, за да помага в отглеждането на неговото дете, тъй като
същият бил в служебна командировка в САЩ, а след завръщането му, тя се върнала
в жилището на ищеца. През лятото на 2014 г. П. много отслабнала, била заведена
на лекар, направени били изследвания във ВМА, където й поставили диагноза за
тежко белодробно заболяване в напреднала фаза. Постъпвала на два пъти в болница
и за кратко време починала. След нейната смърт ищецът разбрал, че майка му е
прехвърлила всички имоти на неговия брат. Твърди се, че същият за времето преди
сключване на договора за издръжка и гледане, както и след неговото сключване до
смъртта на праводателката му той не е изпълнил
задължението да я издържа и гледа, поради което ищецът имал право да иска да
развали договора поради неизпълнение. При тези фактически твърдения е мотивиран
правен интерес и от съда се иска да постанови решение, с което да развали
сключеният договор поради неизпълнение. Претендират се разноски.
Ответникът Ц.И.П., редовно уведомен, оспорва
искът в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се
разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв.
Т.. Съображения са изложени и в депозирани писмени бележки.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д.. Подробни такива се навеждат и в депозирани писмени
бележки.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
, съобразно разпоредбата на чл. 235 , ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
От нотариален акт № 185, том IV, рег. № 14209, дело 710/2014 г. на Нотариус 302 –
В.Б., се установява, че на 08.09.2014
година в град С., О.Я.П. е прехвърлила
на сина си Ц.И.П. следните свои собствени недвижими имоти, а именно: 1/
апартамент № 20, находящ се в гр. С., бул. „*****” № **, ет.4, състоящ се от
антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, килер и
два балкона, с площ от 98, 44 кв.м. и мазе № 20 с площ от 6,41 кв.м., заедно с
прилежащите 2,462% идеални части от
общите части на сградата и 2,949% идеални части от правото на строеж върху
терена и 2,949% идеални части от мястото върху което е построена сградата;
2/гараж 11, находящ се в гр. С., бул. „*****” № **, на кота -3,24 метра, с площ
от 20,34 кв.м., заедно с 1,864% идеални части от общите части на сградата и
0,784% идеални части от правото на строеж на терена, както и 0,784% идеални
части от мястото, върху което е построена сградата; 3/ апартамент 504А, на
ет.4, в жилищната сграда – блок № 279, в секция „А”, на кота +12,20 м., с
административен адрес: гр. С., ж.к. „*****”, със застроена площ от 42, 41
кв.м., с предназначение – жилище, състоящ се от всекидневна с кухненски бокс,
баня с тоалетна, антре и тераса, заедно с прилежащото мазе № 28А, разположено в
сутеренния етаж на секция „А” и „Б” на кота -2,90 м., с площ от 2,14 кв.м.,
заедно с припадащите се 0,01% идеални части от общите части на секции „А” и
„Б”, без общите части от подземния гараж, заедно със съответните идеални части
от правото на строеж и заедно с 0,28% идеални части от поземления имот, върху
който е построена сградата срещу грижите, които Ц.И.П. е полагал досега за нея,
както и грижите и издръжката, които той ще полага за нея до края на живота й,
като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега, лично или
чрез трето лице.
По
делото е представена епикриза от СБАЛББ „Св. С.” на О.Я.П., от която се
установява, че същата е постъпила в болницата на 14.10.2014 г. и е починала в
04,45 часа на 21.10.2014 г. като е поставена диагноза – остра сърдечно-съдова
слабост, остра дихателна недостатъчност, нискодиференциран
аденокарцином на десен бял дроб с метастази в белия
дроб и надбъбрек, четвърти стадий.
Представена
е и епикриза от ВМА, Клиника по пневмология и фтизиатрия на О.Я.П., постъпила на 13.08.2014 г. и изписана
на 15.08.2014 г. с диагноза – нискодиференциран
белодробен аденокарцином.
По
делото е представено удостоверение за наследници изх. № ГР-14-3795/ 14.11.2014
г. на СО – район „Люлин”, от което се установява, че О.Я.П. е починала на
21.10.2014 г. и за свои наследници по закон е оставила синовете си Я.И.П. и Ц.И.П..
Представена
е заповед № 261 на „Р.С.” ООД, от която се установява, че в периода
10-23.10.2014 г. Я.И.П. е бил в разрешен платен отпуск.
Представени
са извлечения от банкови сметки на Я.И.П..
Разписки
за платени консумативни разноски – ел. енергия; платени данъчни задължения и
мобилни услуги.
Представени
са и платежни документи – фискални бонове и фактури, установяващи закупуване на
хранителни стоки и медицински препарати. Представени са поръчкови листи за
поръчка на медицински препарати.
В
съдебно заседание на 17.10.2016 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на четирима свидетели.
При така установена фактическа обстановка,
съдът приема от правна
страна следното:
Безспорно
по делото е, че О.П. е сключила договор за прехвърляне на собствените си недвижими имоти срещу насрещното задължени на
другата страна по договора – ответника Ц.П. да поеме гледането и издръжката й, осигурявайки
й спокоен и нормален живот, както и за осигурените от него минали грижи. Настоящият
съдебен състав приема, че сключеният договор е валиден, поради което собствеността
на процесния недвижим имот е преминала върху приобретателите със сключването на този договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като
длъжник по него се явява ответника.
Активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка е както прехвърлителят, така и неговите наследници, тъй като при смърт
на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява по отношение на него
(Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.),
наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да
осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради
неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права /ТР №
30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС; Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. №
41/2009 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Ищецът по делото е низходящ от първи ред на праводателя по процесния договор
и като такъв притежава активна процесуална легитимация по иска с правно
основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД. С оглед на обстоятелството, че общата за страните
по делото наследодателка е имала двама низходящи
ищецът притежава легитимация да иска разваляне на договора до размера на
наследствените си права т.е ½ по арг. от чл. 5
ал.1 от ЗН и искът за горницата му над тази част само на това основание
неоснователен с оглед липсата на активна материалноправна легитимация у ищеца.
Договорът
за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно
поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и
отношения от негова страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид
договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят
отлагане във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато /в този
смисъл е и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС/. За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу
бъдещи грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото
задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно,
доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното
задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение (Решение №
386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение №
26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; Решение №
437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.), а съгласно Решение
№ 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да предостави договореното са без
значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат
обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може да се
позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и
липсата на парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от
отговорност. Съгласно задължителната съдебна практика, установена с решение
20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО
на ВКС издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според
нуждата на прехвърлителя/без оглед на възможностите
му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, както и полагане на грижи
за здравето, хигиената и домакинството му според неговата нужда и възможностите
му да се справя сам. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че
паричната престация по правило не може да замести
уговорената натурална такава, поради което кредиторът не може да иска, а
длъжникът не може да престира пари вместо грижи и
издръжка.
На следващо място с оглед на обстоятелството, че искът е предявен
от наследници на кредитора следва да се има предвид, че ако престираното
от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите
наследници не могат да искат разваляне на договора. В този смисъл са Решение №
863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о. и Решение №
494/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 642/2011 г., IV ГО.
С оглед на обстоятелството, че процесният
по делото договор включва в предметния си обхват и грижи, положени преди датата
на неговото сключване т.е. минали такива, следва да се вземе предвид и факта,
че положените преди датата на сключване на договора грижи са приети от
кредитора по начина, по който са положени и кредиторът не може да се позовава
на неизпълнение на задълженията по договора респ. да иска разваляне на договора
на това основание/ в този смисъл са решение 327/25.02.2015 г. по гр.д.
1205/2014 г. и решение 20/22.07.2015 г. по гр. д. 1853/2014 г., и двете на ВКС,
Четвърто ГО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
При съвкупна преценка на ангажираните от страните гласни и писмени
доказателства настоящият съдебен състав намира, че процесният
по делото договор е бил изпълняван от приобретателя
по него точно и в пълен обем. За да достигне до този извод, съдът кредитира
показанията на свидетелите Е.Ф. и В.Б., предвид на обстоятелството, че същите
споделят лични впечатления респ. такива, предадени им от прехвърлителката
по договора, и двамата свидетели имат роднинска връзка с еднаква степен на
отдалеченост със страните по делото респ. се подкрепят от ангажираните писмени
доказателства. Свидетелите М.К. и А.П., дават показания за период от време,
предхождащ сключването на договора, предмет на настоящото производство, поради
което същите са неотносими към предмета на доказване
с оглед изложените по-горе от настоящият съдебен състав съображения респ.
цитирана задължителна съдебна практика. Свидетелката Ф. е заявила, че О.П. е
живяла при ответника, посетила я е там, видяла, че обитава самостоятелна стая,
която е чиста и топла, самата П. е била във „видимо добър външен вид, сресана,
изкъпана”, с осигурени медикаменти. Свидетелката заявява, че същата е приемала
сокове и хранителни добавки за подсилване на организма, приемала е медицински
препарати на алтернативната медицина. Тези показания се подкрепят от
ангажираните по делото писмени доказателства, представени от ответника –
потребителски листи, фискални бонове, установяващи закупуване на биопродукти, имуномодулиращи препарати, сокоизтисквачка, чиято дата на
съставяне е в периода от сключване на процесния
договор до датата на смъртта на прехвърлителката по
него. При съвкупната им преценка настоящият съдебен състав намира, че приобретателят по договора е осигурил адекватна домашна
среда на праводателката си по него, с оглед на
нейните нужди и здравословно състояние като се е грижил за прехраната,
хигиената и битовото й обслужване, осигурявал й е необходимите медикаменти,
медицински прегледи и нужда от лечение респ. същите са осигурявани лично от
него, с оглед представените доказателства по делото за ползван отпуск за част
от този период или чрез неговата фактическа съжителка, което не е отклонение от
договорното му задължение, предвид съдържанието на постигнатото съгласие между
страните по него грижите да се престират лично или
чрез трето лице. Тези изводи на съда не се разколебават и от представените от
ищеца писмени доказателства, доколкото същите касаят период от време от 2013 г.
– до м.04-05.2014 г. т.е. период, предшестващ датата на сключване на договора,
предмет на настоящото производство. Представените фактури за заплатени такси
към мобилен оператор с оглед липсата на данни на лицето, ползвател на същите,
настоящият съдебен състав не може да обоснове извод за относимост
към предмета на доказване.
В писмените бележки на ищеца са наведени възражения за нищожност
на договора поради липса на основание. Исковата молба, с която е сезиран
настоящият съдебен състав, е разваляне на валиден договор поради неговото
неизпълнение. В същата не са навеждани доводи за нищожност респ. същите не
могат да бъдат част от предмета за произнасяне на съда, предвид моментът на
тяхното релевиране. Съдът следи служебно досежно нищожност, основана на нарушение на императивна
правна норма, но не следва да се произнася по възражения, наведени от страните,
касаещи незаявени претенции, в писмените им бележки след даване ход на устните
състезания по делото. Противното би означавало да постави страните в състояние
на процесуална изненада, което е недопустимо според настоящия съдебен състав /
в този смисъл е и решение 198/10.08. 2015 г. по дело 5252/2014 г. на Четвърто
ГО на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК/. Само за пълнота на мотивите настоящият
съдебен състав намира, че обстоятелството, че прехвърлителката
по договора е била диагностицирана с онкологично заболяване, в напреднал
стадий, което се установява от представените от ищеца експертизи означава, че
същата е имала нужда от денонощни и интензивни грижи, помощ, съчувствие,
подкрепа, средства за лечение, каквито са и били оказани, такива са полагани
около месец и половина, в който период тя е имала нужда да бъде гледана и
издържана. ВКС приема, че тези случай при сключване на договора и двете страни
са съзнавали неговата цел – срещу прехвърлената собственост да бъдат престирани грижи и издръжка, което задължение е изпълнено
/решение 98/07.09.2010 г. по дело 5114/2008 г. на Второ ГО на ВКС, по реда на
чл. 290 от ГПК/. При липсата на други ангажирани от страните доказателства
настоящият съдебен състав намира, че искът като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
При този изход на
спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в
размер на 2000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат/
стр.112 – пълномощно/.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ заявеният по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД иск на Я.И.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** - адв.
Т. против Ц.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
С. и адв. Д. за разваляне на сключения на 08.09.2014 година в град С., с нотариален акт № 185,
том IV, нот. дело № 710/2014
г. на Нотариус 302 – В.Б., с район на действие - СРС, договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и
гледане, по силата на който О.Я.П. е прехвърлила срещу задължението да
поеме гледането и издръжката й, както и осигуряването й на спокоен и нормален
живот до края на живота й, както и за минали грижи, на Ц.И.П. следните свои
собствени недвижими имоти: 1/ апартамент № 20, находящ се в гр. С., бул. „*****”
№ **, ет.4, състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, две спални,
баня-тоалетна, тоалетна, килер и два балкона, с площ от 98, 44 кв.м. и мазе №
20 с площ от 6,41 кв.м., заедно с прилежащите
2,462% идеални части от общите части на сградата и 2,949% идеални части
от правото на строеж върху терена и 2,949% идеални части от мястото върху което
е построена сградата; 2/гараж 11, находящ се в гр. С., бул. „*****” № **, на
кота -3,24 метра, с площ от 20,34 кв.м., заедно с 1,864% идеални части от
общите части на сградата и 0,784% идеални части от правото на строеж на терена,
както и 0,784% идеални части от мястото, върху което е построена сградата; 3/
апартамент 504А, на ет.4, в жилищната сграда – блок № 279, в секция „А”, на
кота +12,20 м., с административен адрес: гр. С., ж.к. „*****”, със застроена
площ от 42, 41 кв.м., с предназначение – жилище, състоящ се от всекидневна с
кухненски бокс, баня с тоалетна, антре и тераса, заедно с прилежащото мазе №
28А, разположено в сутеренния етаж на секция „А” и „Б” на кота -2,90 м., с площ
от 2,14 кв.м., заедно с припадащите се 0,01% идеални части от общите части на
секции „А” и „Б”, без общите части от подземния гараж, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж и заедно с 0,28% идеални части от поземления
имот, върху който е построена сградата като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Я.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. Т. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Ц.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
– адв. С. и адв. Д. сумата
от 2000 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: