МОТИВИ към присъда № 1 / 21.01.2020 г.
по НОХД № 264 / 2019 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу
подсъдимия М.Р.М. е повдигнато обвинение, затова че на неустановени дати през
периода от месец март 2019г. до 12.07.2019г. от частни домове в град Котел на
ул. Радко Димитриев и ул. Разбойна и от гробищен парк
в град Котел от гроб на покойник, при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, като използвал техническо средство, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 751.00 лева от владението и собственост на М.А.С.,
Д.Х.К., М.В.Р., Р.К.С. и П.Й.Е. без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.4, предл.2 и т.8 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
В
открито съдебно заседание на 21.01.2020 г. съдът е изслушал подсъдимия по реда
на чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК е постановил направеното от него
самопризнание да се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, след като съдът е преценил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на
РП Сливен поддържа обвинението така, както е повдигнато. Моли на подсъдимия да
се наложи наказание между четири и пет години лишаване от свобода, което по
реда на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 и да се постанови ефективното му
изтърпяване при първоначален строг режим.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. В.М. ***, моли съда да постанови осъдителна присъда и
моли съдът да наложи на подсъдимия наказание в размер на минималния предвиден
от три години, което да се редуцира по реда на чл.58а, ал.1 от НК.
Подсъдимият изразява съжаление за
извършеното и моли съда за снизхождение при определяне на наказанието.
Съдът, след като обсъди се съобрази
с разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени направеното от подсъдимия
самопризнание в съвкупност със събраните на досъдебното произовдство
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият
М.Р.М. е български гражданин, роден на *** г., със средно образование, не
работи, многократно осъждан, живее постоянно в град Котел.
На
неустановена дата през периода от 15 до 19.04.2019г. подсъдимият отишъл в
гробищният парк в град Котел. На гроба на покойника С. Й. била поставена
надгробна плоча. С помощта на неустановено техническо средство подсъдимият
изкъртил барелефното изображение на човешки лик,
изработено от бронз, с размери 40/30 см. Занесъл го вкъщи и се опитал да го
продаде на Г. Р., който обаче отказал. Впоследствие балерефът
е върнат на св. Р.С., родственица на починалия, която се грижела за гроба.
На
22.04.2019г. подсъдимият отишъл до къщата на пострадалата М.С.,***. От задната
страна на къщата имало изградена пристойка, ползвана
за лятна кухня, до която имало навес за дърва. Вратата на пристройката не била
заключена. Към него момент къщата била
необитаема. В пристойката намерил и взел 25 м
удължител, едно малко бързоварче, една тенджера
зелена на цвят, една алуминиева тава, една малка тенджера от алпака, един капак
от стара пералня, един сифон за под, две железни пили, три железни шила, едни
клещи с червени дръжки, една шпатула с дървена
дръжка, едно кранче синьо на цвят. От дърварника взел едно малко трионче
с дървена дръжка и половин кубичен метър дърва за огрев, както и един метален
лък за рязане на дърва. На няколко пъти пренесъл вещите до дома си. Част от
вещите продал на Св. И.С.И., друга част – на Р. С.В. След разкриване на
кражбата всички вещи са върнати на пострадалото лице.
На
23 срещу 24.04.2019г. подсъдимият отишъл в дома на пострадалата Д.К.,***.
Влязъл в двора, където намерил и взел един дамски велосипед марка „Passat Laguna“. Занесъл велосипеда в дома си и на
следващия ден предложил на св. В. Ц. да го купи. Вместо св. Ц., го купил св. С.
Г.В., когото подсъдимият уверил, че велосипедът не е краден. Св. В. дал на
подсъдимия 20 лева и взел велосипеда. Тъй като св. В. дължал на св. Ц. 20.00
лева, вместо пари, дал на св. Ц. велосипеда. След разкриване на кражбата св. Ц.
предал велосипеда, който е върнат на пострадалата.
През
периода от 01 до 03.05.2019г. подсъдимият влязъл в двора на дома на св. М.Р.,***.
Вратата на лятната пристойка не била закючена. Там подсъдимият намерил и взел следните вещи :
два тигана, една електрическа скара, една малка алуминиева тава, една
електрическа печка за отопление с три реотана кафява на цвят, един сгъваем
туристически стол с алуминиева рамка и дървени подлакътници,
както и една голяма калайдисана тава. Вещите, с изключение на скарата и турестическия стол, продал в пункт за изкупуване на скрап.
Скарата и столът са върнати на пострадалата.
Късно
вечерта на 11.07.2019г. подсъдимият влязъл в двора в къщата на пострадалия П.Е.,***.
От незаключена пристойка на двора взел следните вещи
: един водопроводен ключ, един чук с дръжка, едни клещи, един свредел за дърво
и два броя секачи. След разкриване на кражбата вещите са върнати на
пострадалия.
Според
назначената в хода на досъдебното производство експертиза, стойността на всички
откраднати вещи е 751.00 лева.
Горните факти съдът прие за установени въз основа на
всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, обсъдени в
съвкупност със самопризнанията, направени от всеки от подсъдимия. Гласните доказателствени източници са изцяло непротиворечиви помежду
си - показанията на свидетелите Д.К., М.С., М.Р., Р.С.,
П.Е., В. Ц., С. В., Р. В. и М.К.. Съдът
кредитира в цялост изготвената съдебнооценителна
експертиза, след като прецени, че дава компетентен отговор на поставените
въпроси. Съдът прочете и приобщи събраните на досъдебното производство писмени
доказателства и протоколи за извършени следствени действия. Всички те са
събрани по предвидените в НПК способи за доказване и при спазване на
императивните норми, регламентиращи форма и съдържание.
Въз
основа на приетото за установени от фактическа страна съдът направи правния извод, че подсъдимият М.Р.М.
е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.4 и т.8 чл.194, ал.1 вр. чл.26 вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК, затова че през периода от
месец март 2019г. до 12.07.2019г. в град Котел, при условията на опасен рецидив
и продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство отнел чужди
движими вещи на обща стойност 751.00 лева от владението на М.С., Д.К., М.Р., Р.С. и П.Е. без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като кражбата е извършена от гроб на покойник.
Налице
са всички съставомерни признаци както от обективната,
така и от субективната страна от фактическия състав на престъплението кражба.
Установи се както времето на извършване на престъплението, извършено от
подсъдимия, така и мястото на неговото извършване. Характеристиките и
особеностите на вещите, предмет на престъпното посегателство, се установяват от
показанията на разпитаните по делото свидетели, послужили за база за изготвяне
на експертното заключение. За да изкърти барелефа от надгобния
паметник, подсъдимият е използвал неустановено техническо средство, поради
което престъплението е съставомерно по чл.195, ал.1,
т.4 и по т.8 от НК.
Като
е взел описаните по - горе вещи, подс. М. е прекъснал
владението на пострадалите върху тях и е установил свое собствено владение,
като се е разпоредил с тях.
Правилно
престъпната дейност на подсъдимия М. е била квалифицирана като извършена при
условията на опасен рецидив.
С
присъда по НОХД № 119/2013 г. на РС Котел, в сила от 07.11.2013 г., на
подсъдимия е било наложено наказание една година и четири месеца лишаване от
свобода, което да се изтърпи ефективно, за престъпление по чл.196 от НК. Със
същата присъда по реда на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1
от НК е било определено общо наказание с други присъда в размер на една година
и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно. Общото
наказание е било изтърпяно на 20.11.2014г. Изложеното е достатъчно съдът да
приеме, че са налице условията на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като е
извършил настоящото престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на ефективно наказание лишаване от свобода не по - малко от една
година. Не е налице и пречката, установена в чл.30 от НК, тъй като от изтърпяване
на наложеното наказание до периода на извършване на настоящото престъпление не
е изминал срок по - дълъг от пет години.
Подсъдимият е извършил престъплението при условията на
пряк умисъл – съзнавале е обществената му опасност,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт
собствениците на отнетите вещи, предвиждал е преминаването на вещите в негова
фактическа власт и е целял да установяви собствена
фактическа власт върху предмета на престъплението. Подсъдимият е действал с
намерение да се разпореди юридически с вещите, като ги продаде и така да се
обогати по непозволен от закона начин.
Всички описани деяния са осъществени от подс. М. при условията
на продължавана престъпна дейност (чл.26 от НК). Продължаваното престъпление е извършено
с отделни деяния, които осъществяват състава на чл.196, ал.1, т.2 от НК – извършени са през непродължителен
период от време, при една
и съща обстановка, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Деянията са
извършени при една и съща форма
на вина – пряк умисъл. Обективните и субективните белези на престъпните деяния при последващата
престъпна проява се явяват продължение
на предходната и са в причинна връзка
помежду си с оглед вътрешната им определеност и насоченост – облагодетелстване по престъпен начин.
Именно обективната и субективната връзка характеризира отделните престъпни деяния като едно
продължавано престъпление и
същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по
чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която
съдът определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК и така определенето наказание се намалява с 1/3.
Съдът отчете задължението си по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи
да са налице такива обстоятелства, които да го мотивират да определи
наказанието при условията на чл.55 от НК.
При
определяне на наказанието съдът отчете степента на обществената опасност на
деянието и на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Подсъдимите М. е многократно
осъждан, очертава се като личност със завишена степен на обществена опасност,
но са налице и такива обстоятелства, които мотивираха съда да наложи наказания
в предвидения минимален размер от две години: тежкото материално положение,
занижения социален статус, обстоятелството, че живее на ръба на оцеляването,
липсата на постоянна заетост, която да е източник на доходи на подсъдимия и за
семейството му. Съдът счете, че наказание от три години лишаване от свобода е
достатъчно сериозно както от гледна точка на неговата продължителност, така и
на плоскостта на изтърпяването му, за да постигне целите на индивидуалната и
генералната превенция, очертани в разпоредбата на чл.36 от НК. С оглед
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът разпореди подсъдимият М. да изтъри наложеното му наказание при първоначален общ режим в
затвор, тъй като не са налице основанията на определяне на строг, според
правилата в т.1 и т.2. Предпоставките за определяне на режима на изтърпяване се
преценяват към момента на постановяване на съдебния акт.
На
основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил
задържан по мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 17.07.2019г.
до привеждане на настоящата присъда в изпълнение.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР Сливен сумата 134.40 лева, представляващи направени по
досъдебното производство разноски.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: