РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Велико Търново, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20254110200417 по описа за 2025 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят С. И. А., ЕГН:**********, ***, чрез проц.представител адв.В.,
обжалва НП №24-1275-003612 от 28.01.2025г., на Началник Сектор в ОДМВР-В.Търново,
Сектор ПП В.Търново, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва приетите фактически
констатации, като твърди, че НП е издадено при нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. С оглед на твърденията си, счита, че не е извършил
визираното в наказателното постановление нарушение. В жалбата твърди, че не е доказано
по безспорен начин, че той е управлявал автомобила. Моли съда да отмени НП. В
съд.заседание проц.представител твърди, че в случая са налице отношения на власт и
подчинение между актосъставителя и пострадалия. Последният в качеството си на началник
на РУ В.Търново, след като възприел признаците адм.нарушение, е разпоредил на
пол.инспектор П. да състави АУАН срещу собственика на автомобила. Отделно от това не
било доказано извършването на адм.нарушение. Счита, че показанията на св.Р. не
съответстват на обективната фактическа обстановка. Алтернативно счита случая за
маловажен по чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното :
Административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване
1
на административно нарушение серия №439 от 15.11.2024год., съставен от пол.инсп.Н. П. –
пол.инспектор група „ППД“ РУ В.Търново в присъствие на св.В. Р., против жалб. С. И. А.
за адм. нарушение на чл.119ал.1 от ЗДвП. В акта е отбелязано, че лицето има възражения.
Връчен е препис, което е удостоверено с подпис на лицето. Не са постъпили писмени
възражения в седмодневния срок.
Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление №24-1275-
003612 от 28.01.2025г. на Началник Сектор в ОДМВР-В.Търново, Сектор ПП В.Търново, с
което на жалб. С. И. А., за това, че 14.11.2024год. в 12.35 часа в гр.В.Търново на ул.“Бачо
Киро“ срещу №7, управлява лек автомобил *** с рег.№***, *** цвят, собственост на ***
гр.В.Търново, като при приближаване към пешеходна пътека тип „зебра“ не пропуска
стъпилите и пресичащи от дясно на ляво по посоката на движението му пешеходци.
Предвид на това, за административно нарушение на чл.119ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.183ал.5т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева. Постановено е и отнемането на
10 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР.
От показанията на св.В. Р. е видно, че същият работи на длъжност началник РУ
В.Търново. На 14.11.2024год. по време на обедната почивка около 12.35 часа, заедно с още
едно лице – жена, с която живее на съпружески начела, се придвижва пеша към сградата на
ОД МВР В.Търново. Движел се по ул.“Юрий Гагарин“, като се наложило да пресече ул.“Бачо
Киро“. Двете лица предприели пресичане на улицата по пешеходна пътека, като преди това
в далечината св.Р. забелязал приближаващ лек автомобил *** на цвят на около 200 метра.
При навлизане до средата на пешеходната пътека, св.Р. възприел автомобила на около 10-15
метра в ляво от него. В този участък движението на пътните превозни средства е
еднопосочно. При това водачът не намалил и не спрял, като се наложило пешеходците да
преустановят движението си, за да премине автомобила. Автомобилът преминал на метър от
св.Р., а водачът му го погледнал, поради което Р. запомнил лицето му. След това видял в
дясно рег.№ на преминалия и отдалечаващ се автомобил, като го запомнил. В сградата на РУ
св.Р. разпоредил на пол.инспектор Н. П. да установи водача на този автомобил по рег.№ и да
го призове за съставяне на АУАН, тъй като свидетеля очевидец Р. е възприел признаците на
извършено адм.нарушение, а именно неосигуряване на предимство на пешеходци на
пешеходна пътека. Св.П. призовал жалб.С. А. в качеството му на управител на ***, което е
собственик на процесния лек автомобил *** с рег.№***, *** цвят, който се явил на другия
ден.
Установената по делото фактическа обстановка от показанията на свидетеля
очевидец Р., не се разколебава от показанията на св.В.. Същият твърди, че е пътувал в лекия
автомобил на задната седалка, управляван от жалб.А., но при движението в центъра на
гр.В.Търново не е възприел да е имало конфликтна пътна ситуация. Няма данни по делото да
е имало съприкосновение между автомобила и пешеходците, аварийно задействане на
спирачна система или клаксон. Твърди, че по време на движение жалб.С. А. е получил
обаждане да се яви в РУ В.Търново за съставяне АУАН. Представена е снимка от
проц.представител адв.В. от Гугъл мапс на пътния участък с пешеходна пътека до сградата
2
на ОД МВР В.Търново от 24.08.2024год. Информацията от нея не оборва показанията на
св.Р., като е видно, че при еднопосочно движение и дори при паркирани от двете страни
автомобили, когато пешеходец се намира в средата на пешеходната пътека има достатъчно
място за преминаване на лек автомобил без съприкосновение.
Със заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
определени да съставят АУАН по ЗДвП, в териториалните подразделения на ОДМВР, са
полицейските служители – пол.инспектори осъществяващи ППД в РУ, а сред
оправомощените лица да издават НП – началниците на Сектор ПП при ОДМВР.
От процесуална страна не се констатираха съществени нарушения на
императивни законови разпоредби при установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
На нарушителя е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието
на акта, като получил препис срещу подпис. Писмени възражения не са постъпили в
седмодневен срок.
Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и НП.
Едномесечният срок по чл.52 от ЗАНН е инструктивен. Без правно значение е кога е връчено
НП, като дисциплиниращ ефект за наказващия орган има срокът за давностно преследване.
Не е налице процесуално нарушение при издаване на АУАН по чл.37ал.3т.2 от
ЗАНН. Няма данни по делото актосъставителят П. да е заинтересован от изхода на
административнонаказателното производство. Действително актосъставителят П. в
качеството си на пол.инспектор е подчинен на началника на РУ В.Търново В. Р.. Последният
е свидетел очевидец, като е възприел признаците на извършено нарушение по чл.119ал.1 от
ЗДвП, но няма качеството на пострадал. Това е така, тъй като адм.нарушение по чл.119ал.1
от ЗДвП е формално, като липсва съставомерен признак настъпване на някакъв
противоправен резулта, вкл.причиняване на вреди за конкретно лице.
По същество на делото:
Досежно административно нарушение на чл.119ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.183ал.5т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева. Постановено е и отнемането на
10 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР.
С деянието си - неизпълнение на задължението да пропусне преминаващи по
пешеходна пътека пешеходци, като намали скоростта или спре, жалб.И. е нарушил нормата
на чл.119ал.1 от ЗДвП, с което е осъществил състава на нарушението по чл.183 ал.5т.2 от
ЗДвП.
За извършеното законосъобразно му е наложено предвиденото административно
наказание - на осн. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДП, глоба в размер на 100 лева. Същото е с фиксиран
от закона размер, неподлежащ на индивидуализация.
Налице е последяваща законодателна промяна на чл.119ал.1 от ЗДвП, но същата
3
не води до отпадане съставомерността на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение. В
конкретния случай не е осигурено предимство на стъпилите на пешеходната пътека и
преминаващите по нея пешеходци, като водача намали скоростта или спре.
Налице е последяваща законодателна промяна на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДП,к ато е
предвидена глоба в твърд размер от 150 лева, но същата се явява по-неблагоприятна за
дееца.
В случая деянието е извършено виновно при непредпазливост под формата на
небрежност. Деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл на ги предвиди. Съгласно чл.119ал.1 от ЗДвП при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Действително предимството на пешеходеца при преминаване по
пешеходна пътека не е абсолютно, за разлика напр. ако е налице светофарна уредба и
пешеходеца преминава на зелен сигнал. Същевременно преминаването по пешеходна пътека
от пешеходеца, обозначена с вертикална сигнализация – знак Д17 и хоризонтална
маркировка М8.1, му осигурява предимство при всяка една ситуация, дори в опасната зона
на водача, освен ако не е навлязъл по пешеходната пътека внезапно на пътното платно и/или
при ограничена видимост. В случая пешеходците са били на средата на пешеходната пътека,
т.е. пешеходците не са навлезли внезапно и съответно не е имало друго МПС в дясно, т.е. не
е била ограничена видимостта на жалб.И.. При движение в района на пешеходна пътека
водачите са длъжни да се движат със съобразена скорост и повишено внимание, което да им
дава възможност да намалят или спрат автомобила, като осигурят предимство на
пешеходците, преминаващи по пешеходна пътека.
За нарушениeто по чл.183ал.5т.2 от ЗДвП, правилно е постановено отнемането на
10 контролни точки на осн. чл.6, т.21 от Наредба № Із-2539 на МВР. Непосочването на
конкретната разпоредба от наредбата, не представлява съществено процесуално нарушение,
което да води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Тази част от
постановлението няма характер на административно наказание и е достатъчно да е правилно
определен размерът на отнеманите точки.
В тази връзка следва да се посочи, че според настоящият състав по делото не са
налице обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 9 ал. 2 НК. Според
посочената разпоредба не е престъпно деянието/в случая не е адм.нарушение/, което, макар
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление/адм.нарушение/,
поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Това означава, че за да бъде едно деяние малозначително, то въобще не
трябва да оказа отрицателно въздействие върху обществените отношения, чиято защита се
дава чрез конкретния престъпен състав или засягането на съответните обществени
отношения трябва да е в такава ниска степен, която е недостатъчна, за да може извършеното
да се третира като престъпление/адм.нарушение/ т.е. преценката за наличие на чл. 9 ал. 2 НК
е свързана по правило само с обществената опасност на деянието, а не и тази на дееца.
4
Малозначителността не е някакъв абстрактен белег на деянието, а представлява негово
конкретно обществено качество, което във всеки отделен случай подлежи на изследване. От
установените в производство факти е видно, че нарушението, нито е малозначително, за да
не е обществено опасно, нито обществената му опасност е явно незначителна. Обществената
опасност на деянието се обуславя от редица обстоятелства време, място, начин на
извършване на престъплението/адм.нарушение/, предмет на увреждане респ. засягане, както
и с динамиката и обществената значимост на съответното престъпно посегателството.
Излаганите от защитата доводи относно ниската степен на обществена опасност имат
значение единствено за определяне вида и размера на наказанието.
Съдът счита, че в конкретния случай не е налице маловажен случай. При това
настъпването или не на вреди за конкретно лице, не са обективен признак от състава на
нарушението. Конкретният случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от нарушения от същия вид. Всяка едно неосигуряване на предимство на пешеходец стъпил
или преминаващ по пешеходна пътека създава опасност на неговото здраве и живот, тъй
като е уязвим участник в движението. Преценката за "маловажност" следва да се прави на
база фактическите данни по конкретния случай - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчита
същността и целите на административно-наказателната отговорност.
Предвид на изложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1275-003612 от 28.01.2025г.,
на Началник Сектор в ОДМВР-В.Търново, Сектор ПП В.Търново, с което на С. И. А.,
ЕГН:**********, ***, за административно нарушение на чл.119ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.183ал.5т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, като е постановено
отнемането на общо 10 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните,
пред ВТАдм.С.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5