РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. гр. Хасково, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело №
20255640100881 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. Я. М., ЕГН **********, от гр. *****,
срещу АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, гр. София, бул. „Елисавета Багряна“
№ 20, представлявана от изпълнителния директор Д.М. за Служба по
регистрацията - ****, Регионална дирекция - ****, Главна дирекция
„Регистри“ в Агенция по вписванията, с която се иска признаване за незаконно
и отмяна на извършеното със заповед № **** г. на изпълнителния директор на
Агенцията по вписванията прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата; възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „****“
в Служба по регистрация - ****, Регионална дирекция - ****, Главна
дирекция „Регистри“ в Агенцията по вписванията; както и осъждане на
ответника да й заплати обезщетение за времето през което ищцата е останала
без работа за период от шест месеца, считано от **** до ****г., в общ размер
8214 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Направено е искане за присъждане на
сторените в настоящото производство съдебни разноски.
В исковата молба е изложено, че с връчена на **** заповед № ЧР- 01-
1
133/14.03.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията /АВ/
на основание чл. 345, ал. 1, чл. 225, ал. 1 и ал. 2 и чл.354, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 9
ал. 3, т. 2 и чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване КСО/, считано от
****г. ищцата е възстановена на длъжност „****“ в Служба по регистрация
/СР/ - гр. ****, Регионална дирекция /РД/ - ****, Главна дирекция „Регистри“
на Агенция по вписванията /АВ/. С връчена на ****г. заповед № **** г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията на основание чл. 325, ал.
1, т. 12 от Кодекса на труда /КТ/, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 18 от
Устройствения правилник на Агенция по вписванията /АВ/, е прекратено
трудовото правоотношение, считано от ****г., поради определянето на
заеманата от нея длъжност „****“ за заемане от държавен служител, във
връзка с утвърдено ново длъжностно щатно разписание на Агенция по
вписванията /в сила от ****г./.
Ищцата счита, че издадената заповед № **** г. на изпълнителния
директор на Агенция по вписванията, с която е прекратено трудовото
правоотношение е незаконосъобразна на две отделни основания. На първо
място поддържа, че заповедта не съдържа формалните изискуеми от закона
реквизити, а на второ – че е издадена в противоречие с чл.8 ал.1 от КТ и е
налице злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя, тъй
като според нея заповедта е издадена с единствената цел да се прекрати
трудовото правоотношение.
Във връзка с първото посочено основание излага, че новото длъжностно
щатно разписание на АВ е в сила от ****г., от която дата е и поименната
заповед на представляващата Агенция по вписванията за прекратяване на
трудовото правоотношение, но в новото щатно разписание не фигурира щат с
длъжност „****“ в Служба по регистрация - ****, Регионална дирекция -
****, Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията, която длъжност
е заемана от нея. От това според ищцата следва, че е уволнена от длъжност,
която не съществува в поименното и щатно разписание на работодателя и този
формален пропуск при издаване на атакуваната заповед е самостоятелно
основание тя да бъде отменена като незаконосъобразна. Сочи за безспорно, че
до ****г. има две бройки от длъжността „****“ в Служба по регистрация -
****, Регионална дирекция - ****, Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по
вписванията и това е длъжността, на която съдът я възстановява на работа, но
същата не е допусната до работното си място от Д. М. - изпълнителен
2
директор на Агенция по вписванията, макар тя да е информирана за влезлите в
сила съдебни решения и писмено изразеното желание от страна на ищцата да
заеме отново длъжността си. Сочи, че на дата ****г. в Служба по регистрация
- ****на ищцата е връчена заповед № **** г. за възстановяване на работа,
считано от ****. и веднага след това е връчена заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с № **** г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ,
във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 18 от Устройствения правилник на Агенция по
вписванията, във връзка с утвърдено ново длъжностно щатно разписание на
Агенция по вписванията, в сила от ****г. с посочена причина: поради
определяне на длъжността „****“, заемана от Р. Я. М. в Служба по
регистрация - ****, Регионална дирекция - ****, Главна дирекция „Регистри“
в Агенция по вписванията, за заемане от държавен служител с наименование
на длъжността „****“ в Служба по регистрация - ****, Регионална дирекция -
****, Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията. Излага, че
съгласно новото щатно разписание в сила от ****г. длъжността е с
наименование „****“ в Служба по регистрация - ****, Регионална дирекция -
****, Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията, а не „****“ в
Служба по регистрация - ****, Регионална дирекция - ****, Главна дирекция
„Регистри“ в Агенция по вписванията, на която е възстановена ищцата.
На следващо място се поддържа от ищцата, че е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя. Излага, че със заповед № * г. на
изпълнителния дир***ектор /ИД/ на АВ било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и със Заповед № **** г. на ИД на АВ - Д. М. е
прекратено трудовото й правоотношение, но с влезли в сила съдебни актове -
Решение № 51 /23.01.2024 г. по гр.дело № 1684/2023г. по описа на РС-Хасково,
Решение № 176/30.04.2024 г. по гр.дело № 221/2024 г. по описа на ОС-Хасково
и Определение № 237/21.01.2025 г. по КГД дело № 3015/2024 г. по описа на
ВКС, уволнението е признато за незаконно и тя е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „****“ в Служба по регистрация - ****,
Регионална дирекция - ****, Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по
вписванията – София. Твърди, че в законоустановения срок, след като
получила съобщение за възстановяване на работа от Районен съд - Хасково,
ищцата е подала заявление рег. № ****г. до Д. М. - изпълнителен директор на
Агенция по вписванията, като заявява, че желае да заеме длъжността на която
е възстановена от съда и ще се яви на работа на ****г. На посочената дата
3
ищцата се явява на работа и не е допусната до работно място в Служба по
регистрация - ****. Тя изпраща имейл лично до Д. М. - изпълнителен
директор на АВ на служебната поща и я уведомява, че в Служба по
регистрацията - ****има две работни места, както и двама служители, които
работят в момента, но друго работно място няма, т.е.- тя няма как да започне
да изпълнява трудовите си задължения, но от страна на г-жа Д. М. липсвал
отговор на това съобщение, макар че ищцата прекарва в очакване целия ден в
Служба по регистрация - ****. Твърди се, че ищцата се е явила на работа на
дата ****г. /петък/, за да започне да изпълнява задълженията си по
възстановеното трудово правоотношение, което не се е случило, но не по
нейна вина. В понеделник, на ****г., ищцата отново се явява на работното си
място и отново присъства там през целия период на работното време на
службата. Оказва се, че единият служител - К. А., **** в Служба по
регистрация - ****е в отпуск, а другият служител - В. К., **** в Служба по
регистрация - ****е в болнични от същата дата, при което в **** е
командирован да замества трети служител - П. Н. - С., **** в Служба по
регистрация - ****, Регионална дирекция - ****, Главна дирекция „Регистри“
в Агенция по вписванията. Така на този ден в службата по вписвания - ****
остава свободно едно работно място, на което ищцата отново не е допусната.
На същата дата тя провежда телефонен разговор с Д. М., изпълнителен
директор на АВ във връзка със създалата се ситуация и я моли за съдействие,
за да може да изпълнява трудовите си задължения, но тези й усилия отново не
дават резултат. Твърди, че тази фактическа обстановка продължава до ****г.,
когато е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Според ищцата, поведението на изпълнителен директор на Агенция по
вписванията сочи, че като се ползва от законово допустимо средство се стреми
да постигне една - единствена цел - да прекрати договора конкретно с нея и да
наруши правото й на труд, да увреди нейните права и законни интереси. На
ищцата не е предложено да остане до провеждане на конкурс за длъжност
„****“ в Служба по регистрация - ****, Регионална дирекция - ****, Главна
дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията, въпреки подходящото й
образование и дългогодишен стаж на тази длъжност. Счита, че недопускането
до работа на ищцата е целенасочено, тенденциозно и с цел да й се вреди,
като с това й се нарушава правото и свободата на полагане на труд, като
относно това недопускане е налице недвусмислено признание, обективирано в
4
писмен вид в заповедта от ****., с която представляващата АВ я възстановява
ищцата на работа. Излагат се съображения, че недопускането на ищцата до
работа и свързаното с това показно и тенденциозно поведение от страна на
изпълнителния директор е резултат от спечеленото от ищцата дело срещу
Агенция по вписванията за признаване на уволнението й през ****г. за
незаконно. Поддържа, че трансформирането на длъжността от такава, която
се заема по ТПО в такава, по служебно правоотношение, е извършено с една-
единствена цел да послужи като основание за прекратяването на трудовото
правоотношение и произтича от злоупотреба с право, в каквато насока излага
съображения. Излага, че през всички, вече повече от **** години, в които е
била в трудово правоотношение с АВ, тя се е справяла отлично със
задълженията си, има подходящо висше образование т.е. – са налице всички
предпоставки, за да продължи и занапред да допринася на база на опита, който
притежава за безпроблемното функциониране на Служба по регистрацията –
****, но при тези обстоятелства дори не й е предложено да заема длъжността
до провеждане на съответния конкурс.
Въз основа на всичко изложено се поддържа, че определянето точно и
конкретно на длъжността на ищцата да бъде заета от държавен служител е
свързано /без да е ясно на каква база именно нейната длъжност е определена
за заемане от държавен служител/ и продиктувано от успешно проведеното
оспорване на дисциплинарното й уволнение през ****г. и че действията на
представляващата АВ представляват тенденциозно недопускане на ищцата до
работа и лишаването й от възможността да изпълнява трудовите си
задължения до дата ****г., когато е връчена заповедта за прекратяване на
ТПО. Счита, че изложеното обуславя правния интерес да поиска от съда
признаване на незаконосъобразност и отмяна на извършеното със Заповед №
**** г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията уволнение, за
възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност, както и
присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, считано от ****. за максималния 6- месечен срок - до
****г., в размер на 8214 лв. изчислен на база месечно БТВ в размер на 1369 лв.
/6 мес. х 1369 лв./, респ. - за разликата в заплатите, ако е започнала нова
работа, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба.
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на
5
исковата молба чрез процесуален представител, който оспорва исковете като
неоснователни. Поддържа, че издадената Заповед № **** г. на Изпълнителния
директор на Агенция по вписванията за прекратяване трудовото
правоотношение с ищцата е законосъобразна, издадена в предвидената от
закона форма и съдържаща формално изискуемите от закона реквизити.
Оспорва като невярно твърдението, че същата е издадена в противоречие с
чл.8, ал.1 от КТ и че е налице злоупотреба от страна на работодателя с правото
на уволнение и посочва, че в случая работодателят е утвърдил ново
длъжностно разписание на Агенция по вписванията, в сила от ****г. и е
определил длъжността „****“, заемана от ищцата в Служба по регистрация-
****, РД-****, ГД „Регистри“ за заемане от държавен служител с
наименование на длъжността „****“ в Служба по регистрация - ****, РД-
****, ГД „Регистри“. Поддържа, че в случая са налице и двете изискуеми
предпоставки за законност на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение – същата е издадена от компетентен орган и длъжността,
която ищцата е заемала, е била определена за заемане от държавен служител.
Сочи, че работодателят е направил преценка с оглед нуждите на работата и е
действал добросъвестно, като с оглед на повишената натовареност на Служба
по регистрацията ****и възникването на необходимост от повишаване на
административния капацитет, във връзка с изготвянето на анализи, доклади,
отчети и с обработката на документи във връзка с дейността на Службата по
регистрацията в РД-****, с предоставянето на административни услуги,
длъжността „****“ в СР-****е трансформирана и определена за заемане от
държавен служител на длъжност „****“ в Служба по регистрация - ****. С
оглед на тази необходимост е променено и длъжностното разписание на
Агенция по вписванията, считано от ****г. Макар че към длъжността „****“
са включени нови задължения, то основното естество на работата и на
изпълняваните трудови функции е запазено. Поддържа, че е налице хипотезата
на чл.325, ал.1, т.12 от КТ, тъй като е определено длъжността, която е заемала
ищцата да бъде заета занапред от държавен служител, поради което
прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно. Допълва, че
следва да се има предвид също, че е проведен конкурс за заемане на
длъжността, в който на ищцата е предоставена възможност да участва и
фактически същата е участвала. Ответникът оспорва и искането за
присъждане на обезщетение, като оспорва че ищцата през процесния период е
6
останала без работа. Счита същото за недопустимо като предявено за бъдещ
период, а по същество – за неоснователно.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и
чл. 225, ал. 1 КТ .
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното
право на работника или служителя да оспори законността на уволнението,
освен пред работодателя и пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез
конститутивен иск, с който се установява съществуването или
несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали
предприятието е имало право да уволни работника или служителя, тъй като
със сила на пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но
не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Затова,
към момента на предявяване на конститутивния иск следва да е осъществен
юридическия факт на уволнението, който поражда признатото от закона
потестативно право на ищеца да иска да се установи незаконността на
уволнението и неговата отмяна.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
валидно трудово правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание
и срока на трудовото правоотношение, което е било прекратено с процесната
заповед; че преди уволнението е заемала длъжността „****“ в Служба по
регистрация - ****, Регионална дирекция - ****, Главна дирекция „Регистри“
в Агенцията по вписванията; че е останала без работа през посочения в
исковата молба период; че е претърпяла вреди вследствие на незаконното
уволнение, изразяващи се в неполученото от ответника брутно трудово
възнаграждение за този период, като установи и размера на тези вреди; с
твърдението си, че не е получила претендираното обезщетение, ищцата
възлага на ответника тежестта да докаже извършването на такова плащане.
Ответникът носи тежестта да докаже: правилното и законосъобразно
упражняване на правото му да прекрати трудовото правоотношение с ищцата;
наличието към датата на уволнението на соченото в атакуваната заповед
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и наведените
в отговора на исковата молба възражения; по иска за заплащане на
7
обезщетение ответникът следва да докаже извършването на такова плащане,
респ. - липсата на основание за заплащането му.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че с връчена на ****г. заповед № **** г. на Изпълнителния
директор на Агенция по вписванията /АВ/ на основание чл. 345, ал. 1, чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 и чл.354, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 9 ал. 3, т. 2 и чл. 54е от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/, считано от ****. ищцата е възстановена на
длъжност „****“ в Служба по регистрация /СР/ - гр. ****, Регионална
дирекция /РД/ - ****, Главна дирекция „Регистри“ на Агенция по вписванията
/АВ/. Между страните е съществувало трудово правоотношение на основание
сключен трудов договор № ****г. и допълнителни споразумения от ****г. и от
****г., по силата на който Р. Я. М. е назначена на длъжност „****“ в Служба
по регистрация /СР/ - гр. ****, Регионална дирекция /РД/ - ****, Главна
дирекция „Регистри“ на Агенция по вписванията /АВ/. Това се установява и от
представената за констатация в открито съдебно заседание трудова книжка. Не
е спорно, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед №
**** г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията на основание
чл. 325, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда КТ/, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 18 от
Устройствения правилник на Агенция по вписванията /АВ/, считано от ****г.,
поради определянето на заеманата от нея длъжност „****“ за заемане от
държавен служител, във връзка с утвърдено ново длъжностно щатно
разписание на Агенция по вписванията /в сила от ****/., която й е връчена на
****г.
От страна на ищцата се поддържа, че заповед № **** г. не съдържа
формалните изискуеми от закона реквизити, тъй като в същата е посочено, че
Р. М. е заемала длъжността „****“ в Служба по регистрация /СР/ - гр. ****,
Регионална дирекция /РД/ - ****, Главна дирекция „Регистри“ на Агенция по
вписванията /АВ/, което не кореспондирало с фактическата обстановка по
делото. Съдът намира това възражение за неоснователно, доколкото се
установи от приетата като писмено доказателство по делото заповед № **** г.
на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията /АВ/ на основание чл.
345, ал. 1, чл. 225, ал. 1 и ал. 2 и чл.354, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 9 ал. 3, т. 2 и чл.
54е от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, считано от ****г., че ищцата е
възстановена на длъжност „****“ в Служба по регистрация /СР/ - гр. ****,
Регионална дирекция /РД/ - ****, Главна дирекция „Регистри“ на Агенция по
8
вписванията /АВ/. Отделно от това, в заповедта се сочи както факта,
обусловил прекратяването на трудовото правоотношение, така и съответната
правна норма, която не предполага различни фактически основания, нито има
нужда от излагане на допълнителни данни.
Неоснователно е и твърдението, че ищцата е уволнена от длъжност,
която не фигурира в поименното и щатно разписание на работодателя. Това е
така, тъй като от представеното длъжностно разписание на Агенция по
вписванията от ****г. се установява, че в Служба по регистрацията – ****е
предвидена длъжност „****“, а отделно от това ищцата е възстановена с
влязло в законна сила решение № **** г. по гр.дело № 1684/2023г. по описа на
РС-Хасково, решение № 176/30.04.2024 г. по гр.дело № 221/2024 г. по описа на
ОС-Хасково и определение № 237/21.01.2025 г. по КГД дело № 3015/2024 г. по
описа на ВКС, с което уволнението е признато за незаконно и тя е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „****“ в Служба по
регистрация - ****, Регионална дирекция - ****, Главна дирекция „Регистри“
в Агенция по вписванията – София. Следва да се има предвид, че
законодателят не държи сметка дали при възстановяване на служителя на
заеманата преди уволнението длъжност последната съществува, или пък е
заета от друг служител, а от своя страна работодателят е обвързан от
задължителната сила на съдебния акт за възстановяване на незаконно
уволнения служител. Освен това, от представената заповед № **** г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията (л. 165) се установява, че
е прекратено трудовото правоотношение на К. П. А. на длъжност „****“ в
Служба по регистрация – ****, поради това, че длъжността трябва да бъде
освободена за възстановяване на незаконно уволнен служител – Р. Я. М..
Поради това, изцяло неоснователни се явяват твърденията на ищцата, че е
уволнена от длъжност, която не е заемала към датата на уволнение със заповед
№ **** г.
Установява се от представените от страна на ответника-работодател
писмени доказателства – длъжностно разписание на Агенция по вписванията
от ****г. и длъжностно разписание на Агенция по вписванията в сила от
****г., утвърдени от изпълнителния директор Д. М., че в първото длъжностно
разписание в сила от ****г. е предвидена една щатна длъжност „****“ в
Служба по регистрацията – ****за заемане по трудово правоотношение (л.
9
88), а във второто длъжностно разписание в сила от ****г. са предвидени две
щатни длъжности в Служба по регистрацията – ****– една „****“ за заемане
по трудово правоотношение и една „****“, за заемане по служебно
правоотношение.
В редица постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения - Решение №
268/21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., III ГО, Решение №
204/29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 229/2009 г., IV ГО, Решение №
80/03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2014 г., IV ГО, Решение №
29/26.02.2016 г. ва ВКС по гр. д. № 2841/2015 г., III ГО, се приема, че за да е
налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325,
ал. 1, т. 12 КТ, е необходимо и достатъчно съществуването на валиден
административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по
трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно
правоотношение, както и че утвърждаването и изменението на длъжностното
разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за
изпълнение на определена работа и вида на правоотношението, по което те се
заемат, е част от правомощията на работодателя. Приема се, че без значение е
както наименованието на писмения акт на органа по назначаване, с който той
санкционира промените в щатното разписание (заповед, нареждане и пр.),
така и фактът дали това утвърждаване е материалзирано в отделен документ
или е обективирано върху списъка с вътрешното разпределение на работната
сила в предприятието по трудови функции, длъжностни наименования и брой.
В случая са налице длъжностни разписания, утвърдени от
изпълнителния директор на Агенция по вписванията, който е работодателят на
ищеца по смисъла на Кодекса на труда, като самото утвърждаване върху
документите с подпис на изпълнителния директор на Агенция по вписванията
е достатъчно, за да бъде мотивиран извод за действителност на изменението в
длъжностното разписание на лицата, които работят по служебно и по трудово
правоотношение, независимо от това, че липсва изрична заповед на
работодателя за утвърждаване на промените в щатното разписание.
Единствената предпоставка за законното упражняване от работодателя
на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е определянето на
длъжността за заемане по служебно правоотношение - Решение №
80/03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2014 г., IV ГО. При уволнение на
10
посоченото основание е без правно значение дали наименованието на
длъжността е променено, както и дали длъжността е трансформирана в друга.
В посоченото по-горе съдебно решение е прието, че независимо дали при
определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение са
запазени всички основни трудови функции, независимо дали част от тях са
премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен
редът, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на
работната сила. В този случай работодателят може да упражни
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със
заемащия длъжността, без да е ограничен от задълженията, възникващи при
предварителна закрила по чл. 333 КТ или тези за извършване на подбор по чл.
329, ал. 1 КТ, като заемащият длъжността по трудовото правоотношение
разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно
правоотношение, щом отговаря на условията за това. В допълнение, от
приетите по делото писмени доказателства (л. 109) се установява, че ищцата е
сред допуснатите до участие кандидати в обявения за заемане на длъжността
„старши експерт“ конкурс.
Обстоятелството дали част от основните трудови задължения са
запазени, премахнати или са прибавени нови не рефлектира върху законността
на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, след като трудовите функции,
характерни за всяка от двете длъжности, не се различават съществено. В този
смисъл е и най-новата практика на ВКС, намерила израз в решение №
434/10.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2024 г., III ГО.
Важно е да се отбележи, че правопораждащият факт за прекратяване на
трудовия договор е решението на работодателя, в конкретния случай
обективирано в заповед № ****г. на изпълнителния директор на агенцията
(сравни решение № 268 по гр.д. № 1414/2010 г., ІІІ г.о.), а изготвянето на
щатно разписание въз основа на взетото от компетентния орган решение за
промяна в щата е последваща техническа дейност, която не рефлектира върху
законността на уволнението.
В случая, от представените длъжностни характеристики за длъжността
„****“ (л. 61) и за длъжността „****“ (л. 67), се установява, че трудовите
функции на двете длъжности не се различават съществено. Същностната
трудова функция за двете длъжности е участие в дейностите по воденето и
11
съхраняването на Търговския регистър, Регистър на ЮЛНЦ, Регистъра на
имуществените отношения на съпрузите и регистър Булстат. Не се различават
съществено и преките задължения на двете длъжности, като тези на
длъжността "****" почти на 100% съвпадат с тези на длъжността "****", но
последните са разширени.
По отношение на твърденията, че процесната заповед за уволнение е
издадена в противоречие с чл. 8 ал.1 от КТ и че е налице злоупотреба с
правото на уволнение от страна на работодателя, тъй като според ищцата
заповедта е издадена с единствената цел да се прекрати трудовото
правоотношение, съдът намира следното: Злоупотреба с права от работодателя
при уволнение на работник или служител е налице, когато се установи, че
единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, е
постигане на една-единствена цел - прекратяване на трудовия договор с
конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг
начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на
друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни.
Злоупотребата с право е упражняване на правото в противоречие с неговото
предназначение, противопоставяне на духа и буквата на закона /в посочения
смисъл - решение № 130 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г. на ВКС, IV
ГО/. Предвид горните изводи на съда не може да се приеме, че единствената
цел на работодателя е била прекратяване на трудовия договор с ищцата, тъй
като от приетата докладна записка (л. 72) от ****г. до изпълнителния
директор на Агенция по вписванията се установява, че в Служба по
регистрация – ****.се наблюдава повишена натовареност и е възникнала
необходимост от повишаване на административния капацитет. Освен това, на
ищцата е била предоставена възможност за участие в обявения конкурс за
заемане на длъжността „****“. Следва да се отбележи, че работодателят няма
задължение да предложи на който и да е служител да заема длъжност за
заемане по служебно правоотношение, без да за това да е проведен конкурс.
Предвид това, неоснователни са възраженията на ищцата, че не й е било
предложено да заеме длъжността „****“.
По отношение на твърденията за това, че ищцата не е била допусната до
работното си място в периода от ****г. до ****г., съдът намира, че доколкото
се установи, че със заповед № **** г. на Изпълнителния директор на Агенция
по вписванията /АВ/ на основание чл. 345, ал. 1, чл. 225, ал. 1 и ал. 2 и чл.354,
12
ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 9 ал. 3, т. 2 и чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/, считано от ****. ищцата е възстановена на длъжност „****“ в Служба
по регистрация /СР/ - гр. ****, Регионална дирекция /РД/ - ****, Главна
дирекция „Регистри“ на Агенция по вписванията /АВ/, за което е уведомена на
17.03.2025 г., то няма основание да се приеме, че не е била допусната на
работното си място, тъй като и процесната заповед за уволнение е получена на
същата дата. Неоснователни са твърденията на ищцата за злоупотреба от
страна на работодателя поради недопускане на същата до работното й място.
По изложените съображения искът за признаване за незаконно и отмяна
на уволнението на ищцата, извършено със заповед № **** г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията, следва да се отхвърли
като неоснователен. С оглед обусловения му характер от изхода на спора за
законност на уволнението, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и
обективно съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и този с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ.
При този изход на спора разноски се следват на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК на ответника, като такива следва да бъдат присъдени в размер на 2400
лева за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и уважената част от исковете. По сметка на РС-
Хасково ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 418,56 лева за
държавна такса, или сумата от 214 евро.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Я. М., ЕГН **********, от гр. Х****,
срещу АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр. София, бул. „Елисавета Багряна“
№ 20, представлявана от изпълнителния директор Д. М. за Служба по
регистрацията - ****, Регионална дирекция - ****, Главна дирекция
„Регистри“ в Агенция по впиванията, искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със
Заповед № **** г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата; възстановяването й на
заеманата преди уволнението длъжност „****“ в Служба по регистрация -
13
****, Регионална дирекция - ****, Главна дирекция „Регистри“ в Агенцията
по вписванията; както и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа за период от шест месеца,
считано от ****. до ****г., в общ размер 8214 лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. Я. М., ЕГН **********, от гр. ****, да заплати на
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр. София, бул. „Елисавета Багряна“ № 20,
представлявана от изпълнителния директор Д. М., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 2400 лева – сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Я. М., ЕГН **********, от гр. ****, да заплати по сметка
на Районен съд -Хасково държавна такса в размер на 418,56 лева (равняваща
се на 214 евро).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д.
14