Решение по адм. дело №1773/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Д. Ц. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 251253-000074/03.11.2025 г., издадена от Началник на група към ОД на МВР - Хасково, сектор "Пътна полиция".

В жалбата се посочва, че оспорената заповед е нищожна, неправилна и незаконосъобразна. Поддържа се, че при постановяването й са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, разписани в ЗДвП и АПК, както и нарушения на материалноправните норми на ЗДвП. Със заповедта спрямо жалбоподателя била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който били отнети всички контролни точки и който не бил изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Процесната заповед представлявала индивидуален административен акт със сложен фактически състав, който засягал права и законни интереси на адресата си. Редът за издаване на този административен акт бил уреден в Глава пета, раздел първи от АПК, тъй като в ЗДвП и ЗАНН не бил предвиден специален ред. В случая жалбоподателят не бил участвал в производството по издаване на акта, не бил уведомен за започване на административното производство и не му била дадена възможност да даде пояснения, което представлявало нарушение на чл. 26, чл. 34–36 и чл. 45 АПК. От заповедта не ставало ясно от кого били издадени описаните наказателни постановления, кога, на кого и по какъв начин били връчени и дали и кога влезли в сила. Жалбоподателят не бил уведомен за изземването на точките, не му било известно с какъв акт това било извършено и същият не знаел, че контролният му актив е изчерпан. Поради това липсвал субективният елемент за извършване на вмененото му неправомерно поведение по смисъла на чл. 6 и чл. 7 ЗАНН, тъй като при липса на знание за иззетите контролни точки не можело да възникне задължение за връщане на СУМПС. В заповедта не било посочено от кой момент започвал да тече срокът за връщане на СУМПС, кога изтичал и кога лицето следвало да върне документа. Административният орган не изложил и конкретните фактически основания, въз основа на които достигнал до правния извод за наличие на предпоставките по чл. 171, т. 4 и чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следвало да съдържа фактически и правни основания, но в случая такива липсвали. Оспорената заповед не съдържала каквито и да било мотиви във връзка с основанието за прилагане на ПАМ, което представлявало нарушение на чл. 172 ЗДвП. Липсата на мотиви представлявала съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на акта. В заповедта не било посочено и кой способ, предвиден в чл. 172, ал. 2 ЗДвП, бил избран от административния орган за прилагане на мярката. В самия акт веднъж било посочено, че се налага санкция по чл. 171, т. 4 – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“, без да бил посочен срок, а след това било посочено и „изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП“. Това били два различни състава на една и съща правна норма. Това противоречие създавало неяснота относно вида на наложената мярка и препятствало възможността адресатът да разбере дали се налага временно отнемане и за какъв срок, или изземване и по кой способ съгласно чл. 172, ал. 2 ЗДвП. Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 251253-000074/03.11.2025 г. на Началника на група към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, като нищожна, неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и в хода по същество излага подробни съображения, с които обосновава искането си за нейната отмяна. Моли за присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. В писмо вх.№ 13081/24.11.2025 г., с което административната преписка се изпраща в съда, се заявява искане жалбата да не бъде уважавана, а описаните в нея факти да не се вземат предвид. Прави се възражение за прекомерност на претендираните адвокатски разноски, ако са над определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 251253-000074/03.11.2025 г. (л. 21), издадена от С. Т. С. - Началник група в Областна дирекция на МВР – Хасково, сектор "Пътна полиция", на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП при следното словесно описание на конкретната мярка - „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач – чл. 171, т. 4 – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“. От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, цитирани, както следва: НП № 23-1253-000580/08.05.2023 г. – 10 к.т., НП № 24-1253-001007/26.04.2024 г. – 10 к.т., НП № 25-1253-001604/16.06.2025 г. – 10 к.т., НП № 25-1253-002504/10.09.2025 г. – 10 к.т. Заповедта е връчена на адресата й лично на 03.11.2025 г. Обжалването й е осъществено с депозирана в Административен съд – Хасково жалба вх.№ 12656/11.11.2025 г. по описа на съда.

По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС на В. Д. Ц. (л. 10), с посочване на влезли в сила наказателни постановления, включително тези, въз основа на които са отнети съответните контролни точки; нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. Съгласно справката, както и отбелязванията, направени върху приетите като доказателства по делото наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на В. Д. Ц. са отнети контролни точки, както следва: с Наказателно постановление № 23-1253-000580/08.05.2023 г. (л. 22), връчено на 28.08.2023 г. и отбелязано като влязло в сила на 12.09.2023 г. – 10 контролни точки, с Наказателно постановление № 24-1253-001007/26.04.2024 г. (л. 23), връчено на 03.07.2024 г. и влязло в сила на 18.07.2024 г. – 10 контролни точки, с Наказателно постановление № 25-1253-001604/16.06.2025 г. (л. 24), връчено на 10.09.2025 г. и влязло в сила на 29.09.2025 г. – 10 контролни точки, с Наказателно постановление № 25-1253-002504/10.09.2025 г. (л. 25), връчено на 16.09.2025 г. и влязло в сила на 01.10.2025 г. – 10 контролни точки.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 251253-000074/03.11.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР се обуславя извода, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. (л. 26) се установява, че същият е предоставил правомощия да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 4 ЗДвП Началника на група „ОПТПАНДИАД“ в Сектор „Пътна полиция“ при отдел „ОП“ в ОДМВР - Хасково. Видно от Заповед № 8121К-12095/27.09.2023 г. (л. 29), С. Т. С. е бил назначен на длъжност Началник група „Отчет на ПТП, административно-наказателна дейност, и информационно-аналитична дейност - ОПТПАНДИАД“ в Сектор Пътна полиция – Хасково към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Хасково. В този смисъл надлежната компетентност е установена по делото.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП от водача на МПС за връщане на свидетелството за управление на МПС, поради загубване на придобитата правоспособност, вследствие на отнемане на всички контролни точки, при посочване на наказателните постановления, с които е постановено отнемане на контролните точки за извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП.

По отношение на твърденията в жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде отбелязано, че в производството по прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП не е необходимо предварително уведомяване на лицето за започване на производството, нито предоставяне на възможност за изразяване на становище. Неоснователни са и възраженията, че от заповедта не става ясно въз основа на кои наказателни постановления са отнети контролните точки, кога същите са влезли в сила и дали адресатът е бил уведомен. От съдържанието на заповедта се установява, че са посочени четири наказателни постановления, всяко от които е индивидуализирано с номер, дата на издаване и брой отнети контролни точки. Относно издателя и датите на влизане в сила на наказателните постановления, както и начина на тяхното връчване, тези обстоятелства се установяват от самите наказателни постановления, които са приложени към административната преписка и са известни на жалбоподателя, предвид факта на надлежното им връчване.

Във връзка с възраженията за липса на мотиви и за противоречие в описанието на наложената мярка, съдът намира, че макар формулировката в заповедта да не се отличава с прецизност, от нейното съдържание ясно се извежда волята на административния орган. Посочено е правното основание – чл. 171, т. 4 ЗДвП, както и фактическото основание – отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления и неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление. Възражението относно израза „временно отнемане“ съдът намира за неоснователно. Действително употребеният термин е неточен. Този факт обаче не води в случая до неяснота относно вида на мярката. В самия диспозитив след това е възпроизведен точният законов термин – „изземване на свидетелство за управление“ по чл. 171, т. 4 ЗДвП, поради което е безспорно коя принудителна административна мярка се прилага. Действието на тази мярка трае до отпадане на основанието по чл. 157, ал. 4 ЗДвП и не е обвързано с определен срок. Ето защо употребата на думата „временно“ не изменя правния характер на мярката, не поражда съмнение относно правните й последици и не представлява съществен порок на формата.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление" на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Приложената на В. Д. Ц. с обжалвания административен акт принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП от фактическа страна се основава на неизпълнение на задължението от водача на МПС да върне свидетелството си за управление поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления - Наказателно постановление № 23-1253-000580/08.05.2023 г., Наказателно постановление № 24-1253-001007/26.04.2024 г., Наказателно постановление № 25-1253-001604/16.06.2025 г., и Наказателно постановление № 25-1253-002504/10.09.2025 г.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на В. Д. Ц. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, се свързва с установяването и доказването, че по отношение на водача кумулативно са изпълнени и двата елемента от фактическия състав, с който правната норма на чл. 171, т. 4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ "изземване на СУМПС", а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за управление на МПС притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. При всяко следващо издаване на свидетелството за управление на МПС, броят на наличните контролни точки не се променя. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на наказателното постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки по смисъла на закона, е необходимо да бъде установено, че наказателното постановление за санкциониране на нарушение, при извършването на което нормативно е предвидено отнемане на контролни точки на водача, извършил нарушението и съответно с което НП е постановено отнемане на точки, е станало окончателен, изпълняем - тоест влязъл в сила акт, пораждащ предвидените в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. правни последици. От удостовереното в представените и приети като доказателства по делото Наказателно постановление № 23-1253-000580/08.05.2023 г., Наказателно постановление № 24-1253-001007/26.04.2024 г., Наказателно постановление № 25-1253-001604/16.06.2025 г. и Наказателно постановление № 25-1253-002504/10.09.2025 г., съдът приема за безспорно установено от фактическа страна и съответно за доказано, че към датата на издаване на обжалваната ЗППАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя, за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, са му отнети общо 40 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, с което е изчерпан изцяло първоначалният му контролен актив. Посочените наказателни постановления са редовно връчени лично на В. Д. Ц., което обстоятелство е удостоверено с неговия подпис, като от длъжностни лица на МВР е удостоверена и датата на влизане в сила на наказателните постановления. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че тези наказателни постановления са били обжалвани от него в законоустановения срок; няма и данни да са били отменени по реда на чл. 63 от ЗАНН. С оглед на което и по аргумент от разпоредбата на чл. 64, б. "б" от ЗАНН съдът приема, че тези наказателни постановления са влезли в законна сила.

С влизането си в сила наказателните постановления са породили правните си последици и съставляват годно основание за отнемането на контролните точки на водача на МПС в резултат на извършени от него нарушения по ЗДвП, като отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление.

Съдът не споделя довода за липса на „субективен елемент“ у жалбоподателя поради незнание за отнемането на контролните точки. При налагането на принудителните административни мерки не се изследва въпроса за вината. Отнемането на контролните точки става по силата на правната норма, като законът не поставя като изискване действия на административния орган по уведомяване на водача за принадлежащите му и отнети контролни точки. Водачът на моторно превозно средство има възможност да се запознае с наличните контролни точки чрез всяко издадено наказателно постановление, което съдържа информация за броя на отнетите контролни точки. В случая жалбоподателят е бил лично уведомен за всяко от издадените наказателни постановления чрез тяхното редовно връчване, удостоверено с неговия собственоръчен подпис, като по този начин е имал реална възможност да следи състоянието на контролния си актив и да бъде наясно с постепенното изчерпване на контролните точки. В тази светлина следва да бъде разгледано и възражението, че “не било посочено от кой момент започва да тече срокът за връщане на СУМПС”. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП не въвежда срок, който органът определя, а предписва дължимото поведение като правна последица от изчерпването на контролните точки. Следователно, за целите на чл. 171, т. 4 ЗДвП релевантно е дали към момента на издаване на заповедта жалбоподателят вече е бил в хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП и дали не е върнал свидетелството, а не дали в заповедта е изрично посочен срок за връщане.

С оглед гореизложеното, съдът, приема, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, тоест осъществен е фактическият състав за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - "изземване на свидетелство за управление", а именно: отнемане на 40 контролни точки на водача, с което е изчерпан изцяло контролният му актив и е настъпило загубване на придобитата правоспособност за управление на МПС и неизпълнение на задължението от същия да върне свидетелството си управление на МПС на компетентния административен орган. По делото няма спор относно обстоятелството, че оспорващият не е изпълнил това свое задължение до датата на издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения, заповедта, с която е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, е законосъобразна, а подадената срещу заповедта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Д. Ц. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 251253-000074/03.11.2025 г., издадена от Началник на група към ОД на МВР - Хасково, сектор "Пътна полиция".

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.