РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Русе, 10.05.20223 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав, в
публично заседание на 13 април, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело № 533 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Постъпила е жалба от Е.Й.Б. ***, подадена чрез
пълномощник адв.М.Б., с която се оспорва Решение № 2153-17-238 от 03.11.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Русе. С оспореното решение е потвърдено
разпореждане №6 / прот.№1237 от 30.06.2022г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване и е отхвърлена жалбата й срещу това разпореждане. Твърди се, че
неправилно пенсионният орган не е зачел като осигурителен стаж времето от
15.02.1993 г. до 31.12.1994г. вкл., в който период жалбоподателката е работила
в ПК „Нов живот“ с.Голямо Враново, следователно неправилно е определен
индивидуалния й коефициент и началната дата на придобиване на право на лична
пенсия. Моли съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Русе, както и
разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване, след което да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадени
указания по приложение на закона.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Със заявление вх. № 2113-17-1569/15.09.2021 г. Е.Й.Б. е
поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След
преценка на представените и служебно събрани доказателства, ръководителят по
пенсионно осигуряване приел, че Б. има осигурителен стаж от трета категория
36г./изключвайки времето от 15.02.1993 г. до 31.12.1994г. вкл./, приел е
начална дата на отпускане на пенсията 16.10.2022г. и е определил размера на
пенсията. Б. оспорила разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Русе по реда
на чл. 117 от КСО с твърдение, че неправилно не й е зачетен като осигурителен
стаж периодът от 15.02.1993 г. до 31.12.1994г.
По жалбата срещу разпореждането, директорът на ТП на
НОИ – Русе постановява Решение №
2153-17-238 от 03.11.2022 г., с което отхвърля жалбата и потвърждава
разпореждане №6 / прот.№1237 от 30.06.2022г. След анализ на събраните
доказателства, административният орган стигнал до извод, че този стаж не следва
да бъде зачетен, тъй като цялата счетоводна документация и ведомости на
кооперация „Нов живот“ с.Голямо Враново са загубени, а представените от осигурителя
документи – номера на заповеди, касаещи Б., без самите заповеди, не са
достатъчни за установяване на осигурителния стаж на жалбоподателката за периода
от 15.02.1993 г. до 28.02.1999г.
При така установените фактически обстоятелства, след проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Решение № 2153-17-238 от 03.11.2022 г. е издадено от
материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
„а” от КСО орган – директор на ТП на НОИ – Русе. Спазена е изискуемата писмена
форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО. Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при проведеното административно производство.
При постановяване на решението неправилно е приложен
материалният закон.
Единственият спорен по делото въпрос е относно размера
на осигурителен/трудов стаж на жалбоподателката и конкретно следва ли да се
признае за такъв периода от 15.02.1993 г. до 31.12.1994г. вкл., в който жалбоподателката
е работила в ПК „Нов живот“ с.Голямо Враново.
В хода на съдебното производство е представено решение
№77/26.01.2023г. по гр.д.№20224520105873 по описа за 2022г. на Районен съд
Русе. С решението е признато за установено, на основание чл.1, ал.1, т.3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по
отношение на Национален осигурителен институт – Русе, че Е.Й.Б. е работила по
трудов договор в Потребителна кооперация „Нов живот“, с.Голямо Враново,
общ.Сливо поле, обл.Русе в периода 15.02.1993 г. до 31.12.1994г., на длъжност
„главен счетоводител“, при пълно работно време от осем часа; решението е влязло
в сила на 21.02.2023г. Така приобщеното доказателство решава спорния по делото
въпрос със силата на пресъдено нещо.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира,
че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-238 от 03.11.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане №6 /
прот.№1237 от 30.06.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са
постановени в противоречие с установените по делото факти, поради което следва
да бъдат отменени, а преписката върната на ръководителя по пенсионно
осигуряване за ново произнасяне по заявлението на Е.Й.Б. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което следва, при зачитане на
осигурителен стаж времето от 15.02.1993 г. до 31.12.1994г. вкл., да се определи
индивидуалния коефициент на жалбоподателката и началната дата на придобиване на
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С
жалбата е направено искане за присъждане на разноски. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие на стр.4 от делото, оказана е безплатна
адвокатска помощ и съдействие на лице по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата. Предвид изхода на делото съдът намира, че на адвокат М.Б., оказала
безплатната правна помощ, следва да й бъде определено възнаграждение по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 500 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО
вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Й. ***, Решение №
2153-17-238 от 03.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото
с него разпореждане №6 / прот.№1237 от 30.06.2022г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по
пенсионно осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на дадените с
настоящото решение указания по приложение на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт –
София да заплати на адвокат М.Б.Б.,***, ЕГН**********, сумата от 500,00
(петстотин) лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: