№ 144
гр. Н., 21.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
Административно наказателно дело № 20253620200319 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Предмет на обжалване е Наказателно постановление № 25 – 0307 –
000346 от 06.06.2025 год., издадено от Началника на РУ – Н. при ОДМВР –
Шумен (НП), с което на С. М. М., ЕГН **********, с адрес в град Н., улица
„***“ № 29, са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на осн.
Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Твърди се, че мотопедът не подлежи на регистрация, тъй като се задвижвал с
педали. Двигателят към него бил пригоден и не се ползвал, защото нямал
гориво.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
24.06.2025 г., а жалбата е подадена на 01.07.2025 год.), от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за
неговото потвърждаване по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 12.05.2025 г. свидетелите Т. А. М. и К.Д.К. – служители на РУ – Н.
работели по безопасност на движението в района на град Н.. Около 21:00 часа
те спрели за проверка движещ се по ул. „***“ към кръстовището с улица „***“
мотопед без поставени регистрационни табели. Като водач бил установен С.
М. М. от град Н.. Поискали документи за мотопеда, но им било обяснено, че
няма такива, защото не знаел, че трябва да се регистрира. Била извършена
справка по рамата на мотопеда – ***, от която се установило, че същият не
бил регистриран или обявен за издирване. За така установеното, полицейският
служител Т. А. М. съставил АУАН с бл. № 3951302/12.05.2025 г., в който
констатирал, че на 12.05.2025 г. е извършено нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, като впоследствие било издадено и обжалваното НП.
По отношение на така установеното управление на МПС без
регистрация била сезирана РП – Шумен. Било образувано БП № 176/2025 год.
по описа на РУ – Н. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което било
прекратено, като преписката била изпратена по компетентност на началника
на РУ – Н. за разрешаване на въпроса за административнонаказателната
отговорност. След връщането на преписката, било издадено обжалваното НП.
Видно от справка от АИС КАТ – Справка по история за ПС *** с рама
*** няма данни за регистрация на територията на страната, няма
регистрационна табела, както и че то не е издирвано.
От показанията на св. Т. М. и М. Г., които съдът кредитира като
логични, последователни и неопровергаващи се от други доказателства по
делото, се изясняват обстоятелствата около спирането за проверка на
жалбоподателя, извършването на проверка, установяване на неговата
самоличност, както и че превозното средство не разполага с документи и не е
регистрирано.
От заключението на вещото лице инж. М. се установява, че
процесното ПС е марка ***, модел *** – ***, с кубатура 49 куб. см. на
двигателя, който двигател с вътрешно горене е проектиран и внедрен
заводски, не е допълнително монтиран/вграден към велосипеда. Разполага с
педали, които имат за цел да задвижат първоначално мотопеда. Максималната
скорост е около 35 км/ч., масата му е средно 47 кг., поради което подлежи на
регистрация като мотопед с категория L1e – B.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от
правна страна следното:
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени
лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност. АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието си на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка, като е бил предоставен и срок за възражения.
При издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН е издаден на 12.05.2025 г. за нарушение от същата дата, а НП е издадено
на 06.06.2025 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в
чл.34 от ЗАНН.
2
При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В
НП са описани всички съставомерни фактически признаци на процесното
нарушение – управлението на превозно средство – мотопед ***, с номер на
рама ***, от страна на жалбоподателя, датата на предприетото управление,
липсата на надлежна регистрация съгласно условията на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
конкретното основание за ненадлежната регистрация – неизпълнение на
задължението от страна на собственика в двумесечен срок от придобиването
му да го регистрира. Всички описани обстоятелства обхващат именно
съставомерните факти на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП и правят
възможна проверката на тези факти, а оттам и на приложимото право.
При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява от
правна страна, че процесният мотопед при управлението му от жалбоподателя
не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Използването на съюза „и“ в случая
означава, че водачът трябва да съобразява поведението си и с двете хипотези, а
при неспазването на която и да е от тях, както и при неспазването и на двете
едновременно, ще е налице административното нарушение. В този смисъл и в
чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, която се явява санкционната разпоредба по
посочения текст, е използван съюзът „или“ и нарушението ще е съставомерно
и при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези. В случая
административнонаказващият орган не е изложил твърдения, че
управляваното МПС е било без табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, което логически обосновано с липсата на всякаква
регистрация на процесното ПС в България. Видно от словесното изписване на
нарушените правила в НП, водачът е бил санкциониран за това, че управлява
мотопед, който не е регистриран по надлежния ред, т. е. за първата от двете
хипотези на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят С. М. М.
управлявал процесния мотопед, поради което имал качеството на водач на
МПС. Мотопедът е управляван на път, отворен за обществено ползване – в
град Н. по улица „***‘ в посока кръстовището с улица „***“ и към датата
12.05.2025 г. не е бил регистриран по надлежния ред. Жалбоподателят не
оспорва факта на липсата на регистрация, а излага доводи, че самото ПС е
такова, че не подлежи на регистрация, тъй като се задвижва с педали.
Двигателят към него бил пригоден и не се ползвал, защото нямал гориво.
Следва да се обърне внимание и на субективната страна на деянието,
а именно – наличието на знание от дееца за обстоятелството, че
управляваното от него МПС е без регистрация. Следва да се посочи, че
3
съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените от закона случаи. Всеки водач независимо дали е
собственик или не на МПС, е длъжен да се увери, че управлявайки превозното
средство, спазва изискванията съгласно ЗДвП. В тази връзка следва да се
съобрази, че дължимото поведение при поемането на управление на превозно
средство, лично или чуждо, не изключва водачът да извърша определените
проверки за спазването на изискванията на закона, а напротив – следва да
положи допълнителни усилия и да се увери, че МПС е годно да бъде
управлявано по пътищата – било то за спазване на изискването за сключване
на застраховка ГО, преминат технически преглед или регистрация. В
конкретния случай няма съмнение в знанието на жалбоподателя, че ползва
нерегистрирано превозно средство и това е обстоятелство, което той изрично
признава, обуславящо доказаност на умисъла като форма на вина.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В случая се касае за управление на леко
двуколесно превозно средство - мотопед от категория L1e леко подкатегория
L1e – В - превозно средство (двуколесен мотопед) марка ***, модел *** – ***.
Според чл. 149, ал. 1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа,
превозните средства се делят на категории, обозначени с латински букви: т. 1
категория L - моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент
(ЕС) № 168/2013.
Съгласно чл. 4 „Категории превозни средства“ от Регламент (ЕС) №
168/2013 на ЕП на Съвета, към превозните средства от категория L спадат дву
-, три - и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са
описани в същия член и в приложение I, включително велосипедите с
двигател, дву - и триколесните мотопеди, дву - и триколесните мотоциклети,
мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за
движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с
повишена маневреност. Пар. 2 от същия чл. 4 на цитирания Регламент гласи,
че за Регламента се прилагат следните категории и подкатегории, описани в
приложение I: а) превозно средство от категория L1е (леко двуколесно
моторно превозно средство), която се разделя на следните подкатегории: i)
L1e - A превозно средство (велосипед с двигател); ii) L1е - В превозно
средство (двуколесен мотопед), какъвто е процесният; Съгласно Приложение
№ I на Регламент Категорията „L1e – В“ „Двуколесен мотопед“ - към
посочената подкатегория спадат превозни средства, проектирани за
задвижване с педали, оборудвани със спомагателно задвижване с основна цел
подпомагане на въртенето на педалите и мощността на спомагателното
задвижване се изключва от превозното средство при скорост под 25 km/h, и
максимална постоянна номинална или ефективна мощност е под 1 000 W.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № I - 45 от 20 март 2000 г. не
подлежат на регистрация по реда на тази наредба: 1. тролейбусите; 2.
верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; 3.
моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен
маршрут; 4. велосипедите с допълнително монтиран двигател; 5. инвалидните
колички с двигател; 6. трактори; 7. бавнодвижещи се превозни средства,
4
предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна
дейност; 8. каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са
теглени от бавнодвижещи се превозни средства. 9 индивидуални електрически
превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на
Закона за движението по пътищата. (съгласно § 6, т. 18б от ЗДвП
„Индивидуално електрическо превозно средство“ е пътно превозно средство,
оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост,
надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R
(референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното
средство е с не повече от две колела или с височина на точка R,
ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече
колела, със собствена маса до 50 kg.)
При така посочените правни норми и характеристики/техническите
данни в Регламента, процесното МПС попада в категорията L1e - В и подлежи
на регистрация. В случая не е налице някое от изключенията на чл. 1, ал. 4 от
№ I-45 от 20 март 2000 г., които не подлежат на регистрация, като процесното
МПС не е сертифицирано по стандарт М 15194: 2017. Следователно за да
може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, превозното
средство следва да е регистрирано и да има табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Не са налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН, поради което деянието не следва да се квалифицира като
маловажен случай. Обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел, че
конкретното превозно средство подлежи на регистрация не го освобождава от
административно наказателна отговорност, тъй като същият е бил длъжен да
положи необходимата грижа, за да се запознае със закона и да предприеме
съответните действия по регистрация, но въпреки това не е сторил това,
доверявайки се изцяло на твърденията на своя продавач. Поради това и с оглед
събраните доказателства, следва да се заключи, че административно
наказващият орган правилно е издал наказателното постановление,
санкционирайки жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от
ЗДвП.
При така изложеното, правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наказанието е
правилно определено, като същото съгласно чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е в
минималния предвиден от закона размер – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и не подлежи на
коригиране.
Съгласно изложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон и като такова то следва да се потвърди.
Разноски се дължат на насрещната страна по жалбата, като в полза на
въззиваемия следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лева на осн. чл. 27е от ЗАНН, която сума следва да се присъди в тежест
на жалбоподателя.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 0307 – 000346
5
от 06.06.2025 год., издадено от Началника на РУ – Н. при ОДМВР - Шумен, с
което на С. М. М., ЕГН **********, с адрес в град Н., улица „***“ № 29 са
наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ С. М. М., ЕГН **********, с адрес в град
Н., улица „***“ № 29 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОД на
МВР Шумен направените по делото разноски в размер на 120 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Шумен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6