№ 45
гр. Видин, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101092 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от „Теленор България“ ЕАД – София, чрез адв.
В. Г. против М. АН. Д. от гр. ******, общ. ****** с която е предявен установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на сключени Договор за мобилни услуги и Договор за
лизинг.
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по издадени 3 на брой
фактури и не е заплатил потребените услуги на обща стойност 126.12 лева. Поради това
ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника и му е начислил неустойка,която
не е включена в исковата сума. В исковата сума е включена и дължима сума по Договор за
лизинг в размер на 75.80 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 201.92 лева, от които
сумата от 126.12 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги и сумата от 75.80 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 28.12.2018г.
Ответницата редовно уведомен, чрез назначения особен представител е подала
отговор на исковата молба в законния едномесечен срок.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2485/2020г. по
описа на РС – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
1
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за мобилни услуги от 28.12.2018г., от който е видно,
че ответника е сключил договор с ищеца за абонаментен план тотал + 20.99.
Представен е и договор за лизинг от 28.12.2018г. за изплащане на мобилен апарат на
обща стойност 162.17 лева, платима на равни месечни вноски за срок от 23 месеца.
По делото са представени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилните телефонни услуги.
Представени са и пет броя фактури за дължимите от ответницата суми за периода от
28.12.0218г. до 04.04.2019г. за такси и лизингови вноски. От фактура № **********/
05.05.2019г., се установява, че задължението на ответницата за неплатени такси е в общ
размер от 126.12 лева , а за неплатени лизингови вноски е в размер на 75.80 лева. Посочено
е, че срокът за плащане на задълженията е до 20.05.2019г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2485/2020г. по описа на РС – Видин, съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесните суми.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По договора за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договор за мобилни услуги с ответника от
28.12.2018г.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните
съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените
от ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на
тези суми от ответника не са ангажирани. Общият размер на задължението на ответника за
предоставени мобилни услуги за процесния период възлиза на сумата от 126.12 лева.
По договора за лизинг.
От представения Договор за лизинг от 28.12.2018г., сключен за 23 месеца, се
установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставило на ответника като
лизингополучател за временно възмездно ползване на мобилно устройство Нокиа, модел 2.1
Dual Blue Silver.
В договора е уговорен подробен погасителен план на лизинга. Установява се също,
че страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността
върху вещта като подпише Договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-
малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията,
посочени в ОУ и след като заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена
2
във фактурата за ползвани мобилни услуги. В противен случай устройството подлежи на
връщане в срок от един месец след изтичане на срока на договора, като в същия срок
лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне
устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ. Съгласно
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответницата не е изпълнила задълженията си
да заплати дължимите се лизингови вноски по договора за лизинг. Не се установи
договора да е прекратен, нито пък ответницата да е върнала даденото и на лизинг
устройство. Поради това, същата дължи на ищцовото дружество дължимите се вноски по
договора за лизинг в общ размер от 75.80 лева.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
размер на 25.00 лева за платена държавна такса, 180.00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, 300.00 лева – разноски за особен представител.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
общ размер от 205.00 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: IBAN:
BG52**********, BIC:****BGSF.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. АН. Д. с ЕГН ********** с адрес:
гр. ******, общ. ****** ул. ******, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК
********* в общ размер от 201.92 лева, от които сумата от 126.12 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
сумата от 75.80 лева, представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
28.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 18.12.2020г. до окончателното плащане по издадена заповед №
202071- РЗ от 29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2485/2020г. по описа на РС – Видин.
3
ОСЪЖДА М. АН. Д. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, общ. ****** ул. ******
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* разноски в исковото
производство в общ размер от 505.00 лева и разноски по заповедното произовдство в общ
размер от 205.00 лева.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN:
BG52**********, BIC:****BGSF.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4