Р Е Ш Е Н И Е № ......
13.08.2019 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 20.06.2019г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 1489 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
В искова молба
се твърди, че Сливенски районен съд е постановил, по гр.д.№ 3631/2012г.,
решение № 1091/13.12.2012г., което влязло в сила на 31.12.2012г. Също, че въз
основа на него на „ВиК Сливен“ бил издаден
изпълнителен лист за вземане в размер на 179.98лв., но кредитора бездействал до
13.04.2018г., едва когато го образувал в изпълнително дело- № 20188370400719
при ЧСИ Павел Георгиев. Ищецът Д.И.Т. уточнява, че в последното освен
споменатото търговско дружество взискател е и държавата- като присъединен такъв. Счита
обаче, че задължението му към „ВиК Сливен“, което е
за адвокатски хонорар и държавна такса, е погасено по давност, с общата
5-годишна по чл.110 от ЗЗД, тъй като тя е започнала да тече от момента на
влизане в сила на споменатото решение и е изтекла към 01.01.2018г. При това
положение Т. претендира съда с решението си признае за установено, че не дължи
на „ВиК Сливен“ сумата 179.98лв.
Претендира и
сторените по делото разноски /350лв./.
На ответника бе
връчен препис от исковата молба и в своевременно депозирания писмен отговор по
нея оспорва иска- намира го неоснователен.
В съдебно
заседание за страните се явяват процесуални представители по пълномощие, чрез
които по същество се поддържат иска и
съответно- възраженията против него. Ответната страна прави искане за
присъждане на разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства
съда приема за установени следните факти:
Видно от
представеното в заверен от ЧСИ с рег.№ 837 П.Георгиев препис изп.д.№
20188370400719, то е образувано на 13.04.2018г. въз основа на представен от „ВиК Сливен“ изп.лист, издаден му
на 02.10.2014г. от СлРС, въз основа на влязло в сила
решение № 1091/ 13.12.2012г. по гр.д.№ 3631/2012г. То е влязло в сила на
31.12.2012г.- факт, обявен от съда за безспорен с нарочно протоколно
определение.
Взискател по изпълнителното дело е „ВиК
Сливен“, а длъжник- Д.И.Т., за сумата 179.98лв., от които 75лв. държавна такса
и 104.98лв.-адв.хонорар, заплатени по гражданското
дело.
Видно от останалите материали в изп.дело, на осн.чл.458 от ГПК,
ЧСИ е изпратил съобщение до НАП за образуването му, в отговор на което е
получена служебна бележка -изх.№ С180020-0036088/ 27.04.2018г., че за публични
задължения на мъжа в размер на общо 11 694.83лв. при публичен изпълнител е
образувано изп.д.№ 20140000705/2014г.
След това до
длъжника са изпращани съобщения за задълженията му към „ВиК
Сливен“ и към държавата.
Така установените факти налагат следните изводи за
правото:
Предявен е иск
с правно основание чл.439 от ГПК. Това именно е правната квалификация на
претенцията, защото ищеца се позовава на факти, настъпили след влизане в сила
на решението, въз основа на което на ответника е издаден изп.лист.
Последното е сторено на 02.10.2014г., но решението е влязло в сила в по-ранен
момент- на 31.12.2012г. Наличието на съдебно решение елиминира значението на
факта за какво е вземането- защото щом то е съдебно установено, погасителната
давност е винаги 5-годишна- така чл.117 ал.2 от ЗЗД. С момента на влизане на
решението в сила се свързва и друг факт- задължението със сигурност е изискуемо
и ликвидно, в случая от 01.01.2013г. От тази дата за него е започнал да тече
погасителния давностен срок-чл.114 ал.1 от ЗЗД и е
текъл без да бъде прекъсване дори до момента на образуване на настоящото дело.
Основавайки се на приетото в т.10 от ТР № 2/2013 от 26 юни 2015г. по тълк. дело 2/2013г. на ОСГТК на ВКС /което докладчика по
настоящото гр.дело не възприема, но по задължение прилага/ следва да се счита,
че давността не е била прекъсвана- не е прекъсната нито с издаването на
изпълнителния лист- на 02.10.2014г., нито пък с образуването на изпълнителното
дело- на 13.04.2018г.
Следвайки правилата
за броене на срокове-чл.72 ал.1 от ЗЗД, погасителния давностен
срок е изтекъл на 02.01.2018г. /01.01.- почивен ден- чл.72 ал.2 от ЗЗД/. Ето защо иска е основателен.
При този изход
на делото на ищеца се следват, при това в пълен размер, сторените от него
разноски. Те са 350лв., от които: 50лв.- заплатена държавна такса за
образуването на делото и 300лв.– адвокатско възнаграждение.
По аргумент за
противното от ал.3 на чл.78 от ГПК, ответника няма право на разноски.
Водим от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
На основание
чл.439 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.Т.
с ЕГН: ********** и съдебен адреса*** НЕ
ДЪЛЖИ, поради погасяването на задължението с изтичането на 5-годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, на „ВиК-Сливен“ООД
с ЕИК *********; със седалище гр.Сливен и адрес на управление на
дейността-ул.“Шести септември“№27 сумата 179.98лв. /сто седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, за
която на търговското дружество е издаден, въз основа влязло в сила решение
№1091/13.12.2012г. по гр.д.№ 3631/2012г. на СлРС,
изпълнителен лист от 02.10.2014г., образуван на 13.04.2018г. в изп.д.№ 20188370400719 по описа на ЧСИ с рег. №837- Павел
Георгиев.
ОСЪЖДА „ВиК-Сливен“ООД с ЕИК 82905380 да заплати на Д.И.Т. с ЕГН: **********, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последния разноски по настоящото дело, в пълен размер 350лв. /триста и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на „ВиК-Сливен“ООД с ЕИК
82905380 да му бъдат присъдени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която
трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ от момента на
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ.