Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.10.2022
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Яна Владимирова-Панова
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2332 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.02.2018 г. по гр.д. № 19005/15 г.,
СРС, ІІ ГО, 123 с-в е отхвърлил изцяло предявените от „А.Б.А.Д.“ АД с регистрационен № 6066/06/В/86/05, Република Гърция със
седалище и адрес на управление ***, чрез клона "А.Б.-К.Б." КЧТ -
заличен търговец с правоприемник „Ю.Б.“ АД, представлявано по пълномощие от
адвокат В.П.с адрес гр. София, бул. „******АД „П.и П.“ срещу Д. Р.А., ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен адресат адвокат В.М. *** обективно
кумулативно съединени искове
е правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК и вр. е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1854,54 лв. - оспорвана част от главницата, за която по ч. гр. дело № 5004/2013
г. на СРС, 123 състав са издадени на 07.05.2014 г. заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, дължима по Договор за потребителски кредит-Ваканция № 148 -
39/2008, сключен на 23.01.2008г. между „А.Б.“ АД, Република Гърция, чрез клона „А.Б.А КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ и Д. Р.А., иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК и вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
416.04 лв. - просрочена
лихва върху редовна главница за периода от 30.11.2012 г. до 24.11.2013г.,
дължима по Договор за потребителски кредит Ваканция № 148-39/2008,
сключен на 23.01.2008 г. между „А.Б.“ АД, Република Гърция, чрез клона "А.Б.А
- КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ и Д. Р.А. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 60,59 лв.-наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
30.11.2012 г. до 25.11.2013 г., дължима по Договор за потребителски кредит-Ваканция
№ 148- 39/2008, сключен на 23.01.2008 г. между „А.Б.“ АД, Република Гърция,
чрез клона "А.Б.А - КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ и Д. Р.А., като неоснователни и недоказани. Осъдил е „А.Б.А.Д.“ АД с регистрационен № 6066/06/В/86/05, Република
Гърция със седалище и адрес на управление ***, чрез клона
"А.Б.-К.Б." КЧТ-заличен търговец с правоприемник „Ю.Б.“ АД,
представлявано по пълномощие от адвокат В.П.с адрес гр. София, бул. „******АД „П.и
П.“ да заплати на Д. Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адресат адвокат В.М. *** сумата от 471,83 лв., направени по делото разноски за
един адвокат с ДДС на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр.
чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, като правоприемник на дейността на „А.Б.-К.Б.“, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК *****, чрез пълномощника по делото адвокат В.П.,
със съдебен адрес:***, АД „П.и П.“ с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че
съдът не е обсъдил и взел предвид съществени доказателства по делото. На
основание чл.235, ал.3 ГПК към датата на приключване на устните състезания на 30.10.2017
г. е настъпило падежиране на целия кредит, т.е. след
подаване на исковата молба и преди приключване на устните състезания, тъй като
крайният срок/падежът/ на целия кредит е бил на 28.01.2016 г. След като целият кредит е падежирал,
съдът не следва да търси обявяване на предсрочна изискуемост, на каквото
основание е отхвърлил предявения иск, а именно, че длъжникът не е бил уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. В случая не се касае за предсрочна изискуемост, а за падежиране на целия дълг. Твърди се още, че в подаденото възражение
по заповедното производство, ответницата е направила изрично признание на дължимостта на сума в размер на 3500 лв. за главница. Ето
защо, общо претендираната от банката главница е в
размер на 4 854,54 лв., от която 3500 лв. се явява безспорна, като е
налице оспорване на част от тази главница
в размер на 1354,54 лв. Приетата по делото ССЕ установява, че размерът
на незаплатените месечни вноски на кредита към 29.11.2013 г. е 1784,66 лв., в т.ч. главница от
1 368,62 лв. и възнаградителна лихва от 416,04
лв. Така вещото лице е установило, че падежиралата
част от главницата, т.е. частта от главницата с настъпил падеж по
погасителен план е в размер, надвишаващ
размера на оспорената от ответната страна част от главницата. Ето защо няма
никакво значение дали банката е изпратила уведомление за предсрочна изискуемост
или не.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
такова, да се произнесе по същество на спора и да бъде уважен предявения от банката иск по реда на чл.422
от ГПК. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата Д. Р.А., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника адвокат В.М., със
съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за първата и въззивната инстанции.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
СГС, при условията на служебната
проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че
атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което
се явява валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена
в двуседмичния преклузивен срок по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря
на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен
интерес, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което
е редовна и допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „А.Б.“ АД, Република Гърция, чрез клона "А.Б.А -
КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ-заличен търговец, с правоприемник „Ю.Б.“ АД срещу Д. Р.А. с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 1854,54 лв. - оспорвана част от главницата, за която по ч. гр.
дело № 5004/2013 г. на СРС, 123 състав са издадени на 07.05.2014 г. заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, дължима по Договор за потребителски кредит-
Ваканция № 148 - 39/2008, сключен на 23.01.2008 г. между „А.Б.“ АД, Република
Гърция, чрез клона "А.Б.-К.Б." КЧТ и Д.Р.А., за сумата от 416.04 лв.-просрочена
лихва върху редовна главница за периода от 30.11.2012 г. до 24.11.2013 г.,
дължима по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 148 - 39/2008, сключен
на 23.01.2008 г. и за сумата от 60.59 лв. - наказателна лихва върху просрочена
главница за периода от 30.11.2012 г. до 25.11.2013 г., дължима по Договор за
потребителски кредит - Ваканция № 148 - 39/2008, сключен на 23.01.2008 г.
Ответникът Д.Р.А., чрез пълномощника си по делото адвокат В.М.
оспорва исковете.
От правна
страна:
За да отхвърли исковете, съдът е приел, че ищецът не е
ангажирал доказателства за обстоятелството, че като кредитор по Договор за
потребителски кредит- Ваканция № 148-39/2008, сключен на 23.01.2008г. между „А.Б.“
АД, Република Гърция, чрез клона "А.Б.-К.Б." КЧТ и Д.Р.А. с краен
срок на погасяване 28.01.2016 г. е упражнил
правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, като уведоми длъжника за това преди 29.11.2013 г.,
на която дата е подадено заявлението за издаване на ЗИ, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 5004/2013 г. на СРС, 123 състав, поради е посочил, че
вземането, предмет на горепосочените искове не е било изискуемо към релевантния
момент-29.11.2013 г.
Настоящата инстанция намира този извод за
незаконосъобразен.
Съгласно договора, между страните е бил уговорен срок,
в който е следвало да бъде погасено задължението по договора за кредит-до 28.01.2016 г., посочен и от СРС, който
срок и при съобразяване правилата на чл.235, ал.3 ГПК е настъпил след подаване
на исковата молба и преди приключване на
устните състезания на 30.10.2017 г. В
договора е предвидена автоматична предсрочна изискуемост, но съгласно ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и константната съдебна практика, ДПК, като съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на
определен брой вноски /какъвто е процесният договор/, предсрочната изискуемост на вземанията по
договора не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника,
че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем
и това му волеизявление да е достигнало до длъжника.
В конкретния казус не е
настъпила предсрочната изискуемост към
момента на подаване на исковата молба, т.е. вземанията по процесния
договор не са станали предсрочно изискуеми.
От друга страна и съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/02.04.2019г. по тълк.д.№ 8/2017г. на
ОСГТК на ВКС, според които е допустимо при предявен по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК иск за установяване дължимостта на вземането
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
случая, е налице падежиране на целия кредит и вече не
се касае до предсрочна изискуемост, а за падежиране
на целия дълг.
Ето защо, съдът следва да се произнесе по предявените по реда на
чл. 422 от ГПК искове.
От приетата по делото ССЕ се установява, че размерът на незаплатените
месечни вноски по кредита към 29.11.2013 г.-датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИ по чл.417 ГПК е общо 1784,66 лв., от който 1368,62 лв.
главница и 416,04 лв. възнаградителна лихва.
Процесуалния представител на ответницата е релевирал
възражение за нищожност на клаузата на чл.8, във връзка са чл.8.1 и чл.8.2 от
договора на основание чл.7-14 от ЗПК/отм./, както и за неравноправност на тези
клаузи по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. Съгласно
т.7 от договора, ГПР по кредита е 7117 %. Според т.8 Банката си запазва правото едностранно да промени договорения лихвен процент по чл.7
само по изключение, във всеки един от следните случаи, като са изброени двата
случая. В т.10 е посочено, че в случай на просрочие
при издължаването на която и да е погасителна вноска, дължима съгласно чл.10 от
същия договор, както и неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни и
разноски, дължими съгласно този договор, Кредитополучателят заплаща върху
непогасените в срок суми за времето на забавата лихва за забава в размер на
договорения лихвен процент съгласно чл.7 плюс надбавка от 10 % годишно, но не
повече от законната лихва. Действително, налице е нищожност клаузата на чл.8,
във връзка са чл.8.1 и чл.8.2 от договора на основание чл.7-14 от ЗПК/отм./,
както и за неравноправност на тези клаузи по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 г. Пред втората инстанция е било допусната и приета ССЕ,
която е констатирала промяна на лихвения
процент по процесния ДПК от 6,95 % на 9,95 %, което е
довело до увеличение на разходите за обслужване на процесния
договор в размер на 449,03 лв., формиран от увеличение размера на дължимите договорни
лихви с 626,35 лв. намален с 177,32 лв. от редуциран размер на дължимите
главница.
Тъй както става въпрос за изцяло падежирали
вноски, то се дължи главница от 1854,54 лв., просрочена лихва върху редовна
главница за периода 3.11.2012 г.-24.11.2013 г. в размер на 416,04 лв., както и
наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 60,59 лв. за периода 30.11.2012 г.-25.11.2013 г.
Настоящата инстанция намира, че със сумата от 500 лв. следва да бъде
погасена претендираната договорна лихва от 416,04 лв.
и наказателна от 60,59 лв., които се явяват погасени чрез плащане.
От главницата в размер на 1854,54 лв. следва да бъде извадена остатъчната
сума от 23,37 лв., при което се получава главница от 1831,17 лв., дължима от ответницата.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за
главница за сумата над 1831,17 лв. до
1854,54 лв. и вместо него следва да бъде прието за установено между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
над 1831,17 лв. до 1854,54 лв. главница,
дължима по Договор за потребителски кредит-Ваканция № 148-39/2008 г.
Променя се и размера на присъдените
разноски.
Ищецът е направил
разноски за исковото производство в общ размер от 850 лв., а за заповедното
106,62 лв., или общо 956,65 лв., които и съгласно уважената част от исковете
възлизат на 746,18 лв., дължими на въззивника/ищец.
Ответницата
е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и предвид
направеното възражение за прекомерност на същото, на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото е в размер на 393,19 лв. Съобразно отхвърлената част
от исковете размерът възлиза на 86,50 лв., дължим от ищцовото дружество. Решението
следва да бъде отменено и в частта, в която Банката е осъдена да заплати
разноски за сумата над 86,50 лв. до присъдените 471,83 лв.
В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За
настоящата инстанция въззивникът /ищец е направил
разноски в общ размер от 396,62 лв., от които 46,62 лв. за държавна такса, 350
лв. за приетата ССЕ, като изрично е посочено, че не се претендира адвокатско
възнаграждение. Съгласно уважената част от иска разноските възлизат на 309,36 лв., платими от въззиваемата/ответница.
Ответницата
е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., които и
съгласно отхвърлената част от иска възлизат на 110 лв., платими от ищцовото дружество.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 14.02.2018 г. по гр.д. № 19005/2015 г.
на СРС, ІІ ГО, 123 състав в частта в която съдът е отхвърлил исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „А.Б.А.Д.“ АД с регистрационен № 6066/06/В/86/05,
Република Гърция със седалище и адрес на управление ***, чрез клона "А.Б.-К.Б."
КЧТ - заличен търговец с правоприемник „Ю.Б.“ АД, представлявано по пълномощие
от адвокат В.П.с адрес гр. София, бул. „******АД „П.и П.“ срещу Д. Р.А., ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен адресат адвокат В.М. *** с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 1831,17 лв. до 1854,54 лв.-оспорвана част от главницата, за която по ч.гр.дело № 5004/2013 г. на СРС, 123
състав са издадени на 07.05.2014 г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
дължима по Договор за потребителски кредит-Ваканция № 148- 39/2008, сключен на
23.01.2008 г. между „А.Б.“ АД, Република Гърция, чрез клона „А.Б.А КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ и Д. Р.А., както и в частта, в която СРС е осъдил „А.Б.А.Д.“
АД с регистрационен № 6066/06/В/86/05, Република
Гърция със седалище и адрес на управление ***, чрез клона
"А.Б.-К.Б." КЧТ-заличен търговец с правоприемник „Ю.Б.“ АД,
представлявано по пълномощие от адвокат В.П.с адрес гр. София, бул. „******АД „П.и
П.“ да заплати на Д. Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адресат адвокат В.М. ***, сумата над 86,50 лв. до присъдените 471,83 лв., представляващи разноски за един адвокат на основание
чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр.
чл.415, ал.1 ГПК от „А.Б.А.Д.“ АД с регистрационен № 6066/06/В/86/05, Република Гърция със
седалище и адрес на управление ***, чрез клона "А.Б.-К.Б." КЧТ -
заличен търговец с правоприемник „Ю.Б.“ АД, представлявано по пълномощие от
адвокат В.П.с адрес гр. София, бул. „******АД „П.и П.“ срещу Д. Р.А., ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен адресат адвокат В.М. *** искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Д.
Р.А., ЕГН ********** дължи на правоприемника „Ю.Б.“ АД,
представлявано по пълномощие от адвокат В.П.с адрес гр. София, бул. „******АД „П.и
П.“ сумата над 1831,17 лв. до 1854,54 лв.-оспорваната част от главницата, за която по ч.гр.дело № 5004/2013 г. на СРС, 123
състав са издадени на 07.05.2014 г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
дължима по Договор за потребителски кредит-Ваканция № 148- 39/2008, сключен на
23.01.2008 г. между „А.Б.“ АД, Република Гърция, чрез клона „А.Б.А КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ и Д. Р.А.,
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Р.А., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника адвокат В.М., със
съдебен адрес:*** да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, като правоприемник на
дейността на „А.Б.-К.Б.“, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *****,
чрез пълномощника по делото адвокат В.П., със съдебен адрес:***, АД „П.и П.“
направените разноски за първата инстанция и заповедното производство общо от 746,18 лв.
ОСЪЖДА Д. Р.А., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника адвокат В.М., със
съдебен адрес:*** да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, като правоприемник на
дейността на „А.Б.-К.Б.“, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *****,
чрез пълномощника по делото адвокат В.П., със съдебен адрес:***, АД „П.и П.“
направените разноски за въззивната инстанция в размер на 309,36 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, като
правоприемник на дейността на „А.Б.-К.Б.“, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК *****, чрез пълномощника по делото адвокат В.П., със съдебен адрес:***, АД
„П.и П.“ да заплати на Д. Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника адвокат В.М., със съдебен
адрес:*** направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 110 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.