РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110201590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Вивего“ ЕООД, представлявано от И.И. против НП № 03-
013204/30.09.2020год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна,
депозирана чрез адв. Ив. Д. против Наказателно постановление № 03-013204 от 30.09.2020
г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на
5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда (КТ).
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, а при
постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения,и нарушения на
материалния закон, поради което се моли за неговата цялостна отмяна. Евентуално се моли
за намаляване на имуществената санкция до законоустановения минимум.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована се представлява от
законния си представител и от упълномощения си процесуален представител -адв.Д., който
поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага пространни аргументи за
отмяна на НП, като се акцентира върху наличието на основания за недоказаност на
административното нарушение. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение,
като представя и доказателства за неговото заплащане. Посочва се, че АНО не е събрало
категорични доказателства за това, че наличното на обекта грозде е същото описано във
фактурата и другите документи, от които е видно, че същото е било собственост именно на
1
въззивното дружество, като наред с това не били съобразени и показанията на свидетелите,
дадени още пред АНО, видно от които същите извършвали дейността по мелене и продажба
на грозде за себе си.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
юрк.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски за адвокатския хонорар. По същество счита,
че следва да се даде вяра на саморъчно попълнената от св. П. декларация, при попълването
на която не може да се докаже недопустимо вмешателство от страна на служители на ДИТ.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.09.2020год., свидетелите Р.П. и Р.Б., служители на Д„ИТ"- Варна, посетили
районна на Зеленчукова борса, находяща се на адрес : гр.Варна, ул. „Академик Курчатов“ с
оглед извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство.
Пред едно от складовите помещения на борсата двете служителки констатирали, че
св.М.П. и св. Л. П. П. съпруга на П. продават грозде.
Гроздето било ситуирано в щайги, разположени на тротоара пред складово
помещение.
На тротоара се намирали и уреди ползвани от св.П. при продажбата в това числа и
машина за мелене на грозде.
За нуждите на дейността си, св.П. ползвал ток и вода от складовото помещение.
Последното било наето от въззивното дружество „Вивего“ ЕООД.
В хода на проверката, проверяващите се легитимирали и поискали да разговарят с
управителя на склада.
Св.П. ги свързал с управителя на „Вивего“ ЕООД, който посочил пред
проверяващите, че не знае за какво става въпрос.
В хода на проверката св.П. представил на проверяващите Сертификат за произход на
винено грозде, предназначено за производство на вина №24582200232020071/03.09.2020г. и
Фактура от дата на данъчно събитие 08.09.2020г., издадена от ЗП"Желез Железов", с.Златар
за продажба на 1852 кг. бяло грозде на „Вивего" ЕООД.
Инспекторите представили на св.П., която помагала на съпруга си при извършването
на дейността по продажба и мелене декларация по чл.402 от КТ и поискали от нея да я
попълни.
Последната вписала в декларацията, в графата „работя в предприятие"- „Вивего"
ЕООД. Вписала още за дата на започване на работа -08.09.2020г. , в графата „обект"- склад в
гр.Варна, Зеленчукова борса, в графата работно време - от 08.00ч. до 18.00ч., относно
длъжността - вписала продавачка, като допълнил, че е наета да мели и продава грозде, а
относно почивките –без почивен ден, а в рамките на работния ден- 1ч..
2
Отбелязала, че има сключен трудов, както и че получава трудово възнаграждение
450лв. месечно, но още не го е получила.
Впоследствие била връчена призовка адресирана до управителя на дружеството за
явяване в ИТ на 23.09.2020год. и представяне на документи свързани с възникването
изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, отчитане на работното време
и т.н. Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си от проверката в
констативен протокол № ПР2026664/25.09.2020г.
На 25.09.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-013204, в
който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и
чл.61, ал.1 от КТ, тъй като като работодател е допуснал до работа лицето е допуснал до
работа лицето Л. П. П., на длъжност „продавач“ с определено работно време от 08:00 до
18:00 часа, с определено трудово възнаграждение в размер на 450,00 лв. месечно и с
определено работно място - обекта на контрол, склад с продажба на грозде, находящ се в гр.
Варна, ул. „Академик Курчатов", зеленчукова борса, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ЕООД, бил му предявен и
връчен, като в него били вписани възраженията на управляващия- че твърденията в АУАН
не отговарят на действителността. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ
не постъпили писмени възражения от въззивното дружество.
На 28.09.2020г. в ИТ били депозирани възражения от св.П., в които тя посочила, че
няма нищо общо с въззивното дружество, а неговият собственик единствено е услужил с
ток и вода на съпругът й св. П., на когото тя помагала в процесния ден.
Въпреки това, АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на
актосъставителя и наложил на „Вивего“ ЕООД административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на
труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.62, ал.1
от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Р.П. и Р.Б.
(актосъставителя и свидетеля по акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат
възприятията си по време на проверката и потвърждават констатациите отразени в акта.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде и М.П.. Последният
потвърждава, че към момента на проверката е бил пред склад на въззивното дружество.
Сочи, че притежавал микробус, с който разнасял стока и продавал грозде на тротоара, което
било негова собственост. Твърди, че не е работил за въззивника, а бил използвал единствено
ток и вода от склада на същия. Сочи, че проверяващите са го питали чия собственост е
гроздето и дали има документ за произход. Твърди, че е отговорил, че гроздето е негово, но
тъй като преди две седмици бил доставил грозде на управителя на дружеството, представил
на проверяващите фактурата за закупуването му и сертификата за произход. Сочи, че поради
заблуда от проверяващите органи е попълнил декларация, която не отговаря на истината.
3
При предявяване на същата твърди, че текста е изписан от него, но подписа в декларацията
не бил негов.
Като свидетел в хода на съдебното следствие бе разпитана и Л.П.. Същата твърди, че
продаваното грозде е на съпруга й, като в деня на проверката била там, за да му помогне.
Сочи, че машината за мелене на грозде била собственост на П., който вземал ток и вода от
склада на дружество. Твърди, че при проверката попълнила декларация под диктовката на
една от проверяващите- св.П., тъй като не знаела какво да напише, а и била в отпуск по
майчинство, като по това време работела по трудово правоотношение действително, но за
друго дружество – „Балев Корпорейшън“ ЕООД.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на
свидетелите, дадени в с.з. АУАН, декларации по чл.402 от КТ, удостоверение от „Балев
корпорейшън" ЕООД, идентификационна карта, справка за приети и отхвърлени
уведомления, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по
делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна- лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване
за издаденото НП.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е
ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. В случая оригинал на НП /приложен
по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес.
Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.
58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо
място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес
за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. В настоящия случай липсва
отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и влязло в сила , тъй като очевидно
АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за събиране по принудителен
път. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази
норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес,
което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. В
разглеждания случай липсват и двете предпоставки - органа не е посочил в НП начинът на
връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е
извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. Поради
4
това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписания в
закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на
съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. В горната насока е приложената по делото
заповед на ИД на „ГИТ" издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на
„ГИД" е оправомощил директорите на дирекции „ИТ" да издават НП по актове съставени от
инспектори от „ „ИТ" и Заповед № ЧР-949/31.08.2020г.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в
присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения
правен субект.
Съдът намира, че липсата на доказателства, че възз. е бил запознат със становището
на процесуалния представител на АНО по депозирани по АНП възражения не е съществено
процесуално нарушение, тъй като дружеството се защитава срещу фактите посочени в НП, а
не срещу становище на процесуалния представител на наказващия орган.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на
нарушенията. В акта и впоследствие издаденото въз основа на него НП е направено пълно и
детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Поради
това и възраженията в жалбата в този аспект не се споделят от съда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния
закон по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се
сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ от своя страна определя момента , когато между работника
или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди
постъпването на работа.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на
правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни
правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в
случай на нарушение на горните разпоредби.
5
С оглед приетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната
страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва
възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение,
както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно
изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят
неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.
В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на
въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател спрямо св.
Л.П. към датата фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на нарушението
/17.09.2020г./, съответно имало ли е възникнало между тях трудово правоотношение.
След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и
гласни съдът прецени, че в хода на съдебното следствие безспорни и категорични
доказателства в горната насока липсват.
По делото е безспорно, че св. Л.П. е била установена по време на проверката пред
обект, стопанисван от въззивното дружество -а именно склад, находящ се на Зеленчукова
борса в гр.Варна. Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото
доказателства, както писмени така и гласни в това число и от показанията на самите П. и П..
Този факт обаче сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на
трудово правоотношение между П. и въззивното дружество в частност да обуслови
качеството на работодател на дружеството спрямо нея към този момент.
Липсват безспорни доказателства, че лицето е престирало труд за въззивника. На
първо място същата, заедно със св.П. са продавали грозде на тротоара пред склада, а не в
самия склад. Установено е, което не се отрича и от самите П. и П., че са ползвали ток и вода
от склада на въззивното дружество.
Този факт обаче също не е достатъчен, за да се обоснове извод за наличие на трудово
правоотношение.
Нещо повече твърденията на проверяващите, че лицето било представило
Сертификат и фактура за произхода на гроздето, също не е достатъчно, а да обоснове извод,
че П. и П. работят като продават грозде за въззивното дружество. Това е така, тъй като
самият П. сочи, че се занимава с търговия и разнос, както и че е карал грозде на дружеството
две седмици преди проверката (каквито доказателства има и по преписката).
Липсват доказателства и , че гроздето, за което е представена фактура и сертификат е
същото, което П. и П. са продавали в деня на проверката доколкото въпросната приложена
по АНП Фактура, касае извършена продажба на 08.09.2020г. на бяло грозде, а проверката е
проведена едва на 17.09.2020г.
От показанията на св.Л.П. се установява, че машината за мелене на грозде е била
6
собственост на П.. Самите проверяващи не са положили усилия да съберат в хода на
извършената проверка данни относно това например от кога П. продава грозде пред склада
на възз.дружество, чия собственост са уредите за измерване и мелене, които използва, има
ли в склада на възз.дружество от стоката продавана от П., има ли връзка между
представената фактура и продаваното грозде /поне дали е от същия вид/ и прочие
релевантни факти от предмета на доказване. В съдебно заседание св.Б. посочи, че няма
спомен вътре в склада да е имало грозде. Самата актосъставителка заяви пък, че гроздето е
било разположено отвън, пред склада.
За да е налице трудово правоотношение следва работника да е бил нает от
работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение,
работно място, работно време, почивки, отпуски и т.н.
В показанията си пред съда св. П. потвърждава, че се е намирал пред обекта на
въззивника по време на проверката и че е продавал грозде, но заявява, че не е работил за
него, а продавал грозде задно със съпругата си за себе си.
Безспорно видно от декларацията по чл.402 от КТ, за която бе установено, че е
попълнена и подписана лично от св.П., в нея е посочено, че работи в предприятие Вивего
ЕООД от 08.09.2020г., че е наета да продава грозде, че има сключен трудов договор с
дружеството и прочие.
В показанията си обаче пред съда свидетелката заявява, че е посочила пред
проверяващите, че гроздето е на съпруга й и че той нямал сключен договор с въззивника,
както и че е попълнила декларацията с помощта на проверяващите, които са й казвали какво
да попълва. Че декларацията е попълнена „с помощта" на проверяващите съдът съди по
обстоятелството, че в самата нея са вписани като дата на започване на работа-датата на
съставената фактура-08.09.2020г., както и от показанията на св.П., която сочи, че лицата
попълващи декларации винаги задавали въпроси, на които им се отговаряла какво трябва да
впишат.
В хода на АНП, а и в с.з. не бяха събрани категорични доказателства за работно
време, за почивки, а и за уговорено трудово възнаграждение с П. в деня на проверката.
Свидетелката П. отрече да е работил за въз, като в такава насока бяха показанията и на св.
П..
В хода на АНП П. е депозирала възражения, в които също е посочила, че няма нищо
общо с възз. дружество. Вместо да извърши разследване по спорните обстоятелства по
преписката, АНО е издал обжалваното НП.
Съобразявайки изложеното по-горе както и това, че събраните по делото писмени и
гласни доказателства не установяват по категоричен начин наличието трудово
правоотношение между П. и възз. дружество към деня на проверката, съдът намира, че адм.
обвинение е недоказано. Нещо повече, проверяващите не са установили с категоричност
нито чия собственост е била продаваната стока- грозде, нито чия собственост са
използваните уреди, нито дали в склада на дружеството се е съхранявала стока от
7
продаваната.
С оглед на всичко изложено по-горе и като счете, че по делото липсват безспорни и
категорични доказателства, които да установят че въззивното дружество е имало качеството
на работодател спрямо св. П. към 17.09.2020год. съдът прецени, че атакуваното НП се явява
издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. С оглед
горния извод съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличието на основанията на чл.28
от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения на л. 77 договор за правна защита и съдействие от 21.04.2021
г. , се установява, че жалбоподателят е възложил на адв.Д. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на
процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева и е
заплатено в брой- съгласно отбелязването в договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на Д"ИТ"-
Варна в съдебно заседание. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са
уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г.
/влязла в сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
8
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение №
5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 лв. до
5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; В случая е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 5000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 580 лв.. В случая е
договорено възнаграждение в размер на 600 лева, което е много малко над минималния
размер, установен в Наредбата и не може да се определи като прекомерно предвид
действителната фактическа и правна сложност на случая. При преценка на този въпрос,
съдът съобрази обстоятелството, че по делото са проведени три съдебни заседания, в които
са разпитани 4 свидетеля, т.е. делото се отличава с фактическа сложност и правна сложност.
Ето защо съдът намира, че разноски малко над предвидения минимален размер посочен в
нормата на Наредбата, а именно 600 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника
предвид действителната фактическа и правна сложност на случая. На присъждане подлежи
и сумата от 5 лева за издадено съдебно удоствоерение. Поради това и Дирекция „Инспекция
по труда"-Варна следва да заплати на възз. „Вивего" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Мадара" № 30, бл.6, ап.74, представлявано от
управителя Ивелин Веселинов Иванов разноски по делото в размер на 605 /шестстотин и
пет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013204 от 30.09.2020 г., издадено от
И.Д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „ Вивего" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Мадара" № 30, бл.6,
ап.74, представлявано от управителя И.В.И. е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Директор „Дирекция „Инспекция по труда"-Варна да заплати на
„ВИВЕГО" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Мадара" № 30, бл.6, ап.74, представлявано от управителя И.В.И. сумата от 605 /шестстотин
и пет/ лева , представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
9
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10