РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Чепеларе, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело №
20235450100201 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран искова молба, уточнена с молба вх. № 3205/23.11.2023 г. и
молба с вх. № 944/02.04.2024 г., подадена от „*******“ ЕООД /с предишно
наименование „*******“ ЕООД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „*****“ № ** против М.К.К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Ч., ул. „*****” № **, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 342, ал. 2, вр. с
чл. 345 от ТЗ; чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че 11.10.2023 г. на ищеца е връчено съобщение
по ч.г.д. № 101/2023 г. по описа на PC - Чепеларе, с което му е даден
едномесечен срок за предявяване на иск срещу М. К. К. за установяване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по посоченото дело.
Твърди се, че на 09.08.2022 г. между „*******" ЕООД, ЕИК ******* в
качеството на Лизингодател и М. К. К. в качеството на Лизингополучател е
сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № *******. В изпълнение на задълженията си Лизингодателят
е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек
автомобил марка „Ауди" модел „А4", идентификационен номер на рама
*****, peг. № ***** и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за
което е бил съставен приемо - предавателен протокол от 10.08.2022 г.
Автомобилът бил оценен на 11990.00 лева. Лизингополучателят заплатил
самоучастие (първоначална вноска) в размер на 3000.00 лева и размерът на
финансирането бил 8990.00 лева. Всички съществени условия били подробно
описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията -
1
неразделна част от Договора. По силата на договора Лизингополучателят
поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта
лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок
от 24 месеца, изтичащ на 09.08.2024 г., съгласно Погасителен план -
неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран
лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни
вноски от 555.72 лева.
Посочва, се че Лизингополучателят е извършил плащане на три цели вноски и
е преустановил плащания по договорения погасителен план. Последното
плащане в размер на 557.50 лева е постъпило на 18.11.2022 г. и е послужило
за погасяване на вноска № 3 с падеж 09.11.2022 г.
Към 26.01.2023 г. неплатени били вноски № 4 по Погасителен план с падеж
09.12.2022 г. до вноска № 5 с падеж 09.01.2023 г.
Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения
Лизингодателят отправил изявление за разваляне на договора, връчено на
лизингополучателя по реда на чл. 17 от Общите условия - по електронна
поща. Уведомлението за прекратяване било изпратено чрез електронна поща
на 30.12.2022 г. Твърди се, че Лизингополучателят е предал Лизинговия актив
на 26.01.2023 г. на представител на Лизингодателя, за което бил съставен
протокол на основание чл. 13.5.1 от ОУ. С молба вх. № 3205/23.11.2023 г.
уточнява, че датата, на която процесният договор за лизинг е развален, е
26.01.2023 г.
На основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора
Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от
Лизингополучателя, последният дължал заплащането на договорените
месечни вноски по погасителен план от 4-та (с падеж 09.12.2022 г.) до 5-та с
падеж 09.01.2023 г. и част от 6-та вноска пропорционално на дните ползване в
общ размер от 1057.66 лева, в това число главница в размер на 576.54 лева и
възнаградителна лихва в размер на 481.12 лева.
На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в
плащанията на 4-та до 5-та вноски била начислена неустойка в размер на
13.27 лева към 26.01.2023 г. в размер на законната лихва за забава за всеки
ден просрочие върху главницата, включена в месечната вноска от датата на
падежа.
На основание чл. 15.5 от приложимите към Договора Общи условия,
Лизингополучателят дължал на Лизингодателя неустойка за прекратяване на
договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената
месечна вноска или общо 1667.16 лева, дължима еднократно към датата на
прекратяване на Договора. Излага, че Лизингодателят нямал интерес от
разваляне на сключените договори за финансов лизинг. В процесния случай
страните са договорили заплащане на възнаграждение на Лизингодателя за
период от 24 месеца в общ размер от 13 337.28 лева, от които главница в
размер на 8 990.00 лева и възнаградителна лихва е размер на 4 347.28 лева.
Лизингополучателят преустановил плащанията по погасителния план, с което
2
виновно предизвикал разваляне на договора и лишил Лизингодателя от
реализиране на приход, освен че Лизингодателят е понесъл риска от
реализиране на Лизинговия актив на цена, която да покрие поне размера на
даденото финансиране. При това при неизпълнение от 21 вноски и връщане
на вещта с повреди, неустойката била лимитирана до размера на 3 лизингови
вноски. Навежда, че процесната неустойка е компенсаторна и има за цел на
първо място, да обезпечи изпълнението на поетото от ответника задължение,
на второ място, да обезщети вредите, които биха настъпили от
неизпълнението на това задължение и на последно място, да санкционира за
неизпълнението неизправната страна.
Предвид изложеното, счита, че така договорената неустойка в размер на три
лизингови вноски не е необосновано висока спрямо размера на действително
претърпените вреди и понесения от насрещната страна риск (преценени към
датата на сключване на договора при комплексна оценка за съответствие и
съразмерност) и не съставлява неравноправна клауза съгласно чл. 143 от ЗЗП
/позовава се на съдебна практика/.
На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия,
Лизингополучателят дължал да възстанови на Лизингодателя направените
разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Премиите били
заплатени от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на
застрахователния брокер.
На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия,
Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените
разходи за заплащане на данъци на основание чл. 52 - чл. 61 от Закона за
местните данъци и такси в общ размер на 130.96 лева за 2022 г.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да приемете за
установено, че М. К. К. дължи на „*******" ЕООД следните суми, дължими
по Договор за финансов лизинг № *******:
576.54 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 09.12.2022 г. до 26.01.2023 г.;
481.12 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 09.12.2022 г. до 26.01.2023 г.;
13.27 лева неустойка за забавени плащания за период от 09.12.2022 г. до
26.01.2023 г.;
1667.16 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучател;
130.96 лева данъчни задължения;
91.80 лева застрахователни премии,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.
410 в съда.
Претендира разноски за настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, макар
исковата молба и приложенията към нея да са редовно връчени на същия
лично. Същият не се явява в откритото съдебно заседание и не е направил
3
искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за
последиците на чл. 238, ал. 1 от ГПК, съобразно изискването на чл. 239, ал. 1
от ГПК, с връчването на препис от разпореждане № 376/23.11.2023 г., в което
същите са изрично указани.
В проведеното съдебно заседание на 26.06.2024 г. ответникът не се явява, не
изпраща упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, с
молба вх. № 921/01.04.2024 г., молба с вх. № 1183/24.04.2024 г. и молба с вх.
№ 1516/28.05.2024 г. изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да
бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по
делото съдебно заседание, редовно призован е на основание чл. 40, ал. 2 от
ГПК и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От
писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК, не
следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо
следва да се постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК, с което
предявените установителни искове да се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане за
присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 234.57 лева,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като в тези
размери същите ще бъдат присъдени.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, които възлизат на 73.12 лева – държавна
такса и и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*****” № ** ДЪЛЖИ на „*******“
ЕООД /с предишно наименование „*******“ ЕООД/, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „*****“ № * следните суми:
576.54 лева /петстотин седемдесет и шест лева и 54 ст./ - незаплатена
главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от
09.12.2022 г. до 26.01.2023 г. по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № ******* от 09.08.2022 г.,
сключен между „*******“ ЕООД и М. К. К., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда - 06.06.2023 г.,
до изплащане на вземането; 481.12 лева /четиристотин осемдесет и един лева
4
и 12 ст./ - незаплатена възнаградителна лихва по лизингови вноски, включена
в анюитетните вноски с падеж от 09.12.2022 г. до 26.01.2023 г.; 13.27 лева
/тринадесет лева и 27 ст./ - неустойка за забавени плащания на лизингови
вноски за периода от 09.12.2022 г. до 26.01.2023 г.; 1667.16 лева /хиляда
шестстотин шестдесет и седем лева и 16 ст./ - неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на
прекратяване на договора; 130.96 лева /сто и тридесет лева и 96 ст./ - разходи
за данъчни задължения; 91.80 лева /деветдесет и един лева и 80 ст./ - разходи
за застрахователни премии, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 56/08.06.2023 г. по ч.г.д. №
101/2023 г. по описа на РС – Чепеларе.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*****” № ** да
заплати на „*******“ ЕООД /с предишно наименование „*******“ ЕООД/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „*****“ № *,
следните суми: общо 123.12 лева /сто двадесет и три лева и 12 ст./ - разноски
в заповедното производство по ч.г.д. № 101/2023 г. на РС - Чепеларе и общо
534.57 лева /петстотин тридесет и четири лева 57 ст./ - разноски за
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът има право на защита по
реда на чл. 240 от ГПК пред ОС - Смолян в едномесечен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
5