Р Е Ш
Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД град Берковица……………………….гражданска колегия, Първи състав в
публично заседание на седми ноември…….……………… през две хиляди двадесет и втора
година…….…….……..…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ ЗДРАВКОВА
при
секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдията ЗДРАВКОВА……….…………………………….гр.дело 837 по описа
за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.
415, ал. 1 т. 1 от ГПК по предявен установителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на вземането
на ищеца ИКО КОНСУЛТ ПРОЕКТ ЕООД към ответника ОБЩИНА БЕРКОВИЦА, за което вече му е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 766 по описа на БРС за 2018 година.
Ищецът твърди, че на 06.04.2015
година между него и Община Берковица е сключен договор за предоставяне на
проектантски услуги за изготвяне на проектна документация за ремонтно –
възстановителни работи на яз. Мишковец, яз. Валога и яз. Конярево на
територията на Община Берковица. Посочва, че съгласно чл. 5.2 от договора
възложителят - Община Берковица е следвало да заплати авансово сумата от 6480.00
лева, частично плащане от общо договорената сума в размер 48600.00 лева. За
дължимия аванс е съставена фактура № ********** от 24.04.2015 г., като същата
била приета и подписана от получателя. На 26.08.2015 г. ищецът е получил
частично плащане по тази фактура в размер на 3000.00 лева. Останалото
задължение от 3480.00 лева не е платено.
Ищецът е предявил правата
си в заповедно производство – ч.гр.д.766/2018 година, където съдът издал
заповед за изпълнение за 3480.00 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от 11.10.2018 година до окончателното й изплащане, 1060.85 лева лихва
за периода 09.10.2015 – 09.10.2018 година. С исковата молба се претендира и
осъждане за направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът Община Берковица взема становище по предявения иск, като счита, че
така предявените искове са недопустими, алтернативно не признава и оспорва като
неоснователни предявените искове, поради липса на активна процесуална
легитимация на ищеца. Твърди също пълно неизпълнение от страна на ищеца на
сключения договор.
С определение на съда от 07.05.2019г.
производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК до
приключване с влязло в сила решение на гр.д. 162 по описа на ОС
– Монтана за 2018 година.
С определение от 24.03.2021г. съдът е възобновил производството
поради отпадане на пречките за спирането, а именно - гр.д. 162 по описа на ОС –
Монтана за 2018 година е приключило с влязло в сила съдебно решение.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира възражението с отговора на исковата
молба за недопустимост на иска поради различие в името на ищеца и дружеството,
сключило договора за неоснователно. Видно е, че дружеството е с един и същ ЕИК
номер поради което е очевидно, че става въпрос за едно и също дружество.
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация
на страните. Не е спорно между страните, че са били обвързани от договор
за предоставяне на проектантски услуги за изготвяне на проектна документация за
ремонтно – възстановителни работи на яз. Мишковец, яз. Валога и яз. Конярево на
територията на Община Берковица. Съгласно чл. 5.2 от договора възложителят -
Община Берковица е следвало да заплати авансово сумата от 6480.00 лева,
частично плащане от общо договорената сума в размер 48600.00 лева. За дължимия
аванс е съставена фактура № ********** от 24.04.2015 г., като същата била
приета и подписана от получателя. На 26.08.2015 г. ищецът е получил частично
плащане по тази фактура в размер на 3000.00 лева.
С молба от 07.06.2021г. ищецът е уточнил, че след образуване
на делото е получил плащане от ответника на 21.01.2020г. в размер на 3480 лева –
остатъка от авансово плащане по процесната фактура №
********** от 24.04.2015 г. Посочва, че признава направеното плащане от
ответника. Моли съдът да установи дължимостта на сумата от 1060.85 лева. – мораторна
лихва за периода от 09.10.2015г. до 09.10.2018г., както и да присъди законна
лихва от датата на заявлението до плащането на 21.01.2020г.
Със становище от 01.10.2022г. ответникът заявява,
че е платил недължимо. Оспорва исковете и повторно заявява пълно неизпълнение
на договора. Твърди, че плащането е станало поради смяна на ръководството на
общината през 2020г. като новото ръководство е платило без да знае, че между
страните е налице спор и висящо съдебно производство пред ОС Монтана.
Предвид установените факти съдът приема, че процесното
вземане за 3480.00 лева е изплатено от ответника в хода на настоящото
производство на 21.01.2020г. Ищецът с
молба от 07.06.2021г. изрично е признал плащането на сумата като остатък по
процесната фактура. Видно от платежното нареждане на лист 63 от делото като
основание е посочено „окончателно по фактура 527/24.04.15г.“. Плащането следва да бъде взето предвид от съда
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Искът за главницата следва да отхвърлен поради
настъпило в хода на процеса плащане. Неотносими към предмета на спора са субективните
причини на ответника, довели до плащането, тъй като в случай, че ответникът
смята, че е заплатил недължимо има възможност да реализира правата си по друг
ред. В представеното становище няма заявени насрещни претенции, по които съдът
дължи произнасяне, а и с оглед етапа на производството същите биха били
недопустими.
Направеното плащане е след падежа на задължението поради
което и акцесорният иск за мораторна лихва за периода 09.10.2015г.
до 09.10.2018г. е основателен. Плащането на задължението относно главницата
след настъпване на падежа е забавено плащане и не освобождава длъжника от
плащането на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Обезщетението за забава
в размер на законната лихва е санкцията, която се налага при забавено
изпълнение на парично задължение. След
справка с лихвения калкулатор в Портала за електронни услуги на НАП съдът на
основание чл. 162 от ГПК определя обезщетението за забава в размер на законната
лихва за периода от 09.10.2015г. до 09.10.2018г. върху сумата от 3480 лева на 1060.85 лева. За тази сума е предявен акцесорният иск
поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателно е и искането за признаване за
установено дължимостта на законна лихва върху главницата за периода от 11.10.2018г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК/ до плащането в хода на делото на 21.01.2020г. След справка с лихвения
калкулатор в Портала за електронни услуги на НАП съдът на основание чл. 162 от ГПК определя законната лихва върху процесната главница от 3480 лева за периода
от 11.10.2018г. до 21.01.2020г. на сумата от 452.44 лева.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, а именно 91
лева – държавна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение за исковото
производство и 91 лева – държавна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение за
заповедното производство. Дължимите разноски възлизат общо на сумата от 891
лева за исковото и 891 лева за заповедното производство.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от ИКО КОНСУЛТ ПРОЕКТ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. София, бул. Цар Борис III
№ 54, блок 23, вход А, представлявано от управителя
Димитър Атанасов Георгиев, срещу ОБЩИНА БЕРКОВИЦА с БУЛСТАТ *********, адрес - град
Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана от Кмета
Димитранка Каменова, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3 480 лева (три хиляди
четиристотин и осемдесет лева) – остатък от авансово плащане по фактура № ********** от
24.04.2015г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 766
по описа на БРС за 2018 година, поради
направено в хода на делото плащане
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането
на ИКО КОНСУЛТ ПРОЕКТ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, бул. Цар Борис III № 54, блок 23, вход
А, представлявано от управителя Димитър Атанасов Георгиев, срещу ОБЩИНА
БЕРКОВИЦА с БУЛСТАТ *********, адрес - град Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана от Кмета Димитранка Каменова, за
сумата от 1060.85 лева обезщетение
за забава за периода от 09.10.2015г. до 09.10.2018г. и сумата от 452.44 лева - законна лихва
от 11.10.2018г. до 21.01.2020г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 766 по описа на БРС за 2018 година
ОСЪЖДА
ОБЩИНА БЕРКОВИЦА с БУЛСТАТ *********, адрес - град Берковица, пл. Йордан
Радичков № 4, представлявана от Кмета Димитранка Каменова ДА
ЗАПЛАТИ на ИКО КОНСУЛТ ПРОЕКТ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. Цар Борис III № 54, блок 23, вход
А, представлявано от управителя Димитър Атанасов Георгиев,
сумата
от 891 лева разноски за исковото производство и 891 лева разноски за
заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен Съд Монтана в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
След влизане в сила
на решението да се докладва ведно с ч.гр. 766/2018г. за произнасяне по чл. 416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :