Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.София, 04,12,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І Гражданско отделение, 14
състав, в открито заседание на четвърти ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия М.Апостолова, гр.дело №13052 по описа за 2018год, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от М.Д.И. срещу Н.м.г.
АД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, с който се претендира осъждане на
ответника за сума в размер на 25100,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Ищецът сочи,
че в брой 41/726 от 14-20,10,2017год., на
вестник "У.“ и бр.43/728 от 28,10,-03,11,2017год. са публикувани статии уронващи доброто име, престижа и
авторитета на ищеца приписващи му участие в имотни измами и злоупотреба със
служебно положение по повод качеството му на полицай/подробно описани в ИМ/.
Първата статия е озаглавена „Скандален
адвокат и ченгета-босове на имотната мафия в София“. Част от съдържанието на статията навежда за извършени злоупотреби, за
които ищеца е „уличен от Инспектората на
МВР за вадени неправомерно от общинската администрация БДС
удостоверения за наследници“, „когато установят, че все още жив възрастен човек или наскоро починал
пенсионер от София няма наследник, М.Нотариуса
и полицаите, които работят с него
прехвърлят имотите с фалшиви пълномощни“. Втората цитирана
статия е със заглавие „Разследват
ги за убийство в Люлин“.“Действащи ченгета в разбитата банда за имотни измами“.
Твърди се, че изложеното съставляващо
внушаване на неморални и престъпни
действия извършени от ищеца в нарушение
на чл.39 от Конституцията на Република България. Поддържа
визираните публикации целенасочено да манипулират общественото мнение,
съставляват обида и клевета, неотговарящи на обективната истина, което за човек
с висока професионална репутация има още по-голям отзвук. Накърнено е
доброто име на ищеца, неговата
чест и достойнство, пострадал е семейния му живот и социални контакти.
В указания законоустановен едномесечен срок
по реда на чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от Н.м.г. АД,
призван по реда на чл.50, ал.2 от ГПК.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От изложеното в исковата молба, съдът намира
предмет на исковата претенция да е съдържанието на публикувана статия от
ответника „Н.М.Г.” АД във вестник „У. ”, брой 41/726 от 14-20,10,2017год., и статия в същия вестник в бр.43/728 от 28,10,-03,11,2017год. Статията е със заглавие „Скандален
адвокат и ченгета-босове на имотната мафия в София“. Подзаглавието на статията е „МВР по следите на далавера за 20 милиона
евро-Грандиозна престъпна схема за заграбването на престижни имоти в София с
участието на висшестоящи полицаи е
разследвана от Специализираната прокуратура и от инспектората на МВР, научи „У.“
от представител на държавното обвинение.“
Статията е със съдържание сочеща на организирана престъпна схема за извършване на имотни измами, в която
участват нотариус, адвокати, полицаи и магистрати. В съдържанието на същата е посочено, че важна брънка в мафиотската организация е
физическо лице, „ченгето от икономическа полиция“, с псевдоним П.,
което „заедно с още двама полицаи-М.И.
и С.М.са уличени от Инспектората
на МВР, че вадят неправомерно от общинската администрация БДС
удостоверения за наследници“, „Когато установят, че все още жив възрастен човек или наскоро починал
пенсионер от София няма наследник, М.Нотариуса
и полицаите, които работят с него
прехвърлят имотите с фалшиви пълномощни“.
В
бр.43/28,10,-03,11,2017год. е
публикувана статия със заглавие “Действащи
ченгета в разбитата банда за имотни
измами, Задържаните заграбили 14 имота
за 4 милиона лева само за
последните три години“. В
съдържанието на статията е посочено, че
„ сред участниците в имотната мафия
фигурират три действащи ченгета. Това са служителят от Икономическа полиция П.И.,
както и колегите му М.И. и С.М.“.
Не е спорно между страните, а и на съдът е
служебно известно по повод други разгледани дела срещу медията, че ответникът „Н.М.Г.“
АД е издател на печатното издание вестник „У.“. Не е спорно, че на посочените дати
са публикувани от него процесните статии с цитираното в исковата молба съдържание.
Не е спорно е и обстоятелството, че към датата на
публикациите ищецът е работил на
длъжност полицейски служител.
Представено е свидетелство за съдимост от Софийски
районен съд, рег.№140205/15,11,2017год., от което е видно, че М.Д. И. да е неосъждан.
От служебна бележка рег.№513р-68224/22,08,2019год., издадена
от МВР Столична дирекция на вътрешните работи, е видно, че към 20,08,2019год. няма данни да
има образувани дисциплинарни производства
и проверки срещу инспектор М.
Д.И.-разузнавач VІ степен в 01
група към 02 Районно управление
при СДВР.
Със заповед №3639/10,05,2019год. на осн.чл.143,
ал.1, т.6, чл.159, ал.1, т.3, чл.164, ал.1 от ЗМВР е преназначен инспектор М.
Д.И.- разузнавач VІ степен в 03 група
„Криминална полиция“-Младост на сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ към 07 Районно управление
при СДВР на изпълнителска длъжност-разузнавач
VІ степен в 01 група „ Престъпления против личността“ на сектор Противодействие
на криминалната престъпност към 02
Районно управление при СДВР.
От изслушаните по делото гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Костадин Шишков и Виктор Атанасов, ценени по реда на
чл.172 от ГПК се установява, че процесните публикации силно са повлияли върху емоционалното
състояние на ищеца, повлияли върху чувството му за достойнство, справедливост и
е пострадалото доброто му име най-вече в професионално отношение.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл .49 от ЗЗД от М. Д. И. срещу „Н.М.Г.“ АД.
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените законови предпоставки, а именно: възлагане на определена работа,
извършено виновно, противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние, вследствие на възложената работа и вредоносния
резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищеца, пълно и главно – без да остава съмнение за
осъществяването им.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на
гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права – в случая между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република
България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите,
след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са
правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода
на печата и другите средства
за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност
да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва предоставена възможност за разпространяване
на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански
и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени
ценности се решава конкретно въз основа
на обстоятелствата на всеки отделен случай. В случая ищецът търси да ангажира отговорността на ответника, в качеството
на издател на печатни издания, който носи отговорност за верността на изнесената
информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо
разследване.
С оглед характера на отговорността по чл. 49 от ЗЗД възложителят на работата,
носи гаранционно- обезпечителна
отговорност като може да се освободи от нея, ако докаже, че този, комуто е възложена работата
не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако
вредата не е причинена при или по повод на възложената работа /ПП на ВС №
7/29.12.1958 г./. В хипотеза на
непосочен автор, това не освобождава издателя от отговорност съгласно т.7 от
Постановление №7/30,12,1959год. на ВС.
За преценка основателността на исковата претенция
съдът следва да съобрази доводите изложени с Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. №
1486/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Реш.№
209/27.09.2013 год., постановено по гр. дело №
1747/2013 г.на ІІІ ГО на ВКС, Р. № 484/9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2009 г., ІІІ г. о. и Р. № 62/6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г.,
ІV г. о. С оглед тълкуването дадено в същите е прието, че когато не се касае за
превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и
свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго,
твърдения и оценки, чрез печатно/ електронно/ произведение могат да се
разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите,
визирани с чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни
произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни
съждения. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или
друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат
достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за
тяхната вярност-те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат
проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. При
установена истинност на отразените факти издателят не носи отговорност, но ако
не са верни, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно и доколкото
издателят не е положил дължимата грижа да провери достоверността на
разпространената информация преди отпечатването на съответната публикация,
издателя отговаря. Оценките (мненията) не подлежат на
проверка за вярност. Те могат да ангажират отговорността на
журналиста само ако представляват обида.
Съобразно изложеното, съдът намира
да е налице осъществено противоправно деяние, вследствие на което да се
ангажира деликтната отговорност на
ответника „Н.М.Г.“ АД.
Съдът дължи общо обезщетение за доказаните неимуществени вреди, които ищецът е претърпял от всички думи, изрази и изявления на ответника.
По отношение публикуваната от ответника Н.м.г. АД
статия във вeстник „У. ” – 41/2017год. със заглавие и съдържание:
„Скандален
адвокат и ченгета-босове на имотната мафия в София“. Подзаглавието на статията е „МВР по
следите на далавера за 20 милиона евро-Грандиозна престъпна схема за
заграбването на престижни имоти в София с участието на висшестоящи полицаи е разследвана от Специализираната
прокуратура и от инспектората на МВР, научи „У.“ от представител на държавното
обвинение.“ Важна брънка в мафиотската организация е
физическо лице, „ченгето
от икономическа полиция“, с
псевдоним П., което „заедно с още двама
полицаи-М.И. и С.М.са уличени
от Инспектората на МВР, че вадят неправомерно от общинската администрация БДС удостоверения за наследници“, „Когато установят, че все още жив възрастен човек или наскоро починал
пенсионер от София няма наследник, М.Нотариуса
и полицаите, които работят с него
прехвърлят имотите с фалшиви пълномощни“, настоящият състав намира да съставлява изявления за факти, верността на които подлежи на установяване в
настоящото производство. Същите не са установени. От страна на ответника не са
ангажирани доказателства в посочения смисъл.
Статията публикувана в бр.43/28,10,-03,11,2017год.
със заглавие “Действащи ченгета в
разбитата банда за имотни измами,
Задържаните заграбили 14 имота за 4
милиона лева само за последните три години“, в съдържанието на която е
посочено, че „ сред участниците в
имотната мафия фигурират три действащи ченгета. Това са служителят от
Икономическа полиция П.И., както и колегите му
М.И. и С.М.“ също сочи на
фактическо твърдение, което не е доказано по делото.
В случая представянето на информацията получена по
сведение на „държавното обвинение“ не освобождава от отговорност ответника, тъй
като от една страна не се сочи конкретно лице,
а от друга страна, по делото не са ангажирани никакви доказателства за
проведено добросъвестно журналистическо разследване от издателя, респективно
изявление от страна на прокуратурата в
посочения смисъл.
Освен,
че информацията съставлява невярно
фактическо твърдение, същата съставлява и клеветническо твърдение.
Цитираните по-горе твърдения са за извършени
престъпления по чл.209 от НК –измама, чл.282 от НК -приписване на престъпления
по служба и осъществяват състав на
клевета по смисъла на чл.147 от НК. Когато тези твърдения са невярни или не е
осъществен престъпен състав, то изявлението е противоправно и като такова винаги позорящо доброто име на конкретно лице,
накърняващо честта и достойнството му.
Поради изложеното публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с
което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза
извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 от
КРБ и чл.10 от КЗПЧОС. Разпространеното клеветническо изявление, само по себе си е
вредоносно (дори и да не са установени други конкретни вреди от него), тъй като
разгласеното по този начин невярно позорящо твърдение, приписващо на увреденото
лице извършването на престъпление, става публично достояние сред неограничен
кръг лица, тъй като е споделено, чрез
печатно издание, което в случая е и с огромен тираж, придружено със снимка на
ищеца/ във втората публикация/ не оставяща съменение за личността на
лицето, на което се приписват деянията.
При публично разгласяване на клеветнически
твърдения автора на изявленията е длъжен да провери истинността им, да проведе
добросъвестно журналистическо разследване преди извършване на публикация.
Неосъществяване на дължимото поведение от лицето, което извършва деянието е от
естество да ангажира отговорността на последното и на издателя при наличие на останалите предпоставки на
деликтния състав.
Съобразно изложеното исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена спрямо ответника- Н.м.Г. АД.
Установи се от ищеца да са
претърпени неимуществени вреди доказани с изслушаните по делото показания на
свидетели. Установи се ищеца да се е почувствал публично злепоставен, притеснен,
напрегнат и затворен. Налице е връзка между деянието и сочените неимуществени
вреди.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 5000лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените увреждания, възрастта на пострадалото лице, фактът, че ищеца е личност, заемаща отговорна обществена длъжност като служител на МВР, към който изискванията за почтеност са завишени, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от извършения деликт, големия кръг от хора достояние на които е станала публикацията, коментарите от трети лица по повод публикациите, които безспорно са факт, с оглед изслушаните свидетелски показания, продължителността на търпените вреди, отражението на публикацията в личен план. Същевременно при преценка на стойността на обезщетението съдът съобрази обстоятелствата, които сочат на определяна на по-малък размер на обезщетение. От една страна разпространените твърдения не се установи да са повлияли трайно негативно върху работата на ищеца, който въпреки преназначаването му, продължава да работи като служител на МВР. Разпространената клеветническа информация е засегнала предимно личното усещане за чест, достойнство и справедливост на лицето и като цяло няма данни да е с дълготраен характер. Свидетелят А.сочи лабилното емоционалното състояние на ищеца по повод на публикациите да е за период от около 2 месеца. По данни на свидетелят Шишков и към момента се твърди да се наблюдава промяна в поведението на ищеца, но не се установява в какво се изразява същата. Същевременно за неустановено съдът намира обстоятелството по влошаване на отношенията на ищеца със съпругата му, тъй като свидетелят няма преки впечатления.
Следва да бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията на живот за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона.
Съобразно горното исковата
претенция следва да бъде уважена в посочения размер и отхвърлена за разликата
като неоснователна.
По претенцията за забава.
С оглед основателността на главната искова
претенция подлежи на разглеждане и акцесорното вземане за обезщетение за
забава. При непозволено увреждане длъжникът е в забава от деня на увреждането,
поради което на осн.чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД върху присъденото
обезщетение се дължи законна лихва, считано от 14,10,2017год. до изплащане
на вземането.
По разноските:
Съобразно изхода от
спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 191,71лв. от общо 1009,00лв., от които 1004,00лв.-държавна
такса и 5,00лв.-СУ. /Съдът не съобрази 2500,00лв. -адв.възнаграждение, тъй като
по делото има данни само за договорено, но не и платено възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“
АД, с ЕИК: *******, със седалище ***
и адрес на управление:***, да заплати на М.Д.И.,
с ЕГН **********, със съд. адрес: ***, кантора 102А на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД сума в размер на 5000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
публикации във в. „У.“ - бр. 41/726, 14-20,10,2017год., както и бр.43/728,28,10,-03,11,2017год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на първата публикация - 14,10,2017год.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 5000,00лв. до пълния предявен размер от 25100,00лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“
АД, с ЕИК: *******, със седалище ***
и адрес на управление:***, да заплати на М.Д.И.,
с ЕГН **********, със съд. адрес: ***, кантора 102А на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 191,71лв. - разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: