№ 25285
гр. София, 21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20211110151587 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод заявлението на ЮЛ, ЕИК: ЕИК за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК срещу К. Е. С., ЕГН: **********
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва,
мораторната лихва и законната лихва върху главницата. Касателно претендираната сума-
226.94 лева- такса експресно разглеждане и 80 лева- такса по уведомяване на длъжника
съдът намира следното:
Длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за
кредит е приложим действащият Закон за потребителския кредит /ЗПК/, в частност и
разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите.Посочените клаузите са
в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя.
По отношение на сумата за експресно разглеждане е налице противоречие с чл. чл.10а,
ал.2 ЗПК, който поставя забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Не е ясно на какво основание се претендират такси за уведомление, като е налице
обоснована вероятност искането за това да се основава на неравноправни клаузи – чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК. Уговорената допълнителна такса е свързана изцяло със забавата на
длъжника. Отговорността му за разноски, така както е предвидена, по съществото си
представлява неустойка за забава. Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането,
като за направата на такива не се сочи и в заявлението. Предвид размера на кредита съдът
намира, че тези разпоредби се явяват в пряко противоречие с чл.33 ЗПК. Съгласно
цитираната разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Също така,
съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
1
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая, уговореното
заплащане на обезщетение за забава под формата на такса цели именно
неправомерниярезултат, поради което съдът намира клаузата за нищожна на това основание.
Уговорката дава възможност на заемодателя да претендира наред с обезщетението за забава
върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата на длъжника. Това от
своя страна ще доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава
значително неравновесие в правата на страните.
Мотивиран от горното софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК: ЕИК за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК
срещу К. Е. С., ЕГН: ********** за сумите от: 226.94 лева- такса експресно разглеждане и
80 лева- такса по уведомяване.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2