РЕШЕНИЕ
№ 670
гр. гр. Хасково, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640100676 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ,
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Топлофикация Перник” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.**************, ТЕЦ
Република, за признаване за установено съществуването на вземания против
С. М. В., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 816
от 23.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1307 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник.
Ищецът твърди, че с оглед депозирано по реда на чл.414 от ГПК
възражение против заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №
1307/2022 г. по описа на РС-Перник, за него бил налице правен интерес от
предявяване на иск относно вземането му за сумата от 90,34 лв.,
представляваща 1/6 ид. част от общ дълг в размер на 542,05 лв., срещу
ответника, в качеството му на наследник на M. В. M. ЕГН **********,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град *******************, от които:
главница в размер на 79,45 лв., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
вкл., представляваща 1/6 ид. част от общата главница в размер на 476,69 лв.;
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 10,89 лв. за
периода от 09.07.2019 г. до 02.03.2022 г., представляваща 1/6 ид. част от
общата законна лихва за забава в размер на 65,36 лв.; както и законната лихва
върху главницата от 79,45 лв., считано от датата на подаване на заявлението
1
за издаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
Посочва се в исковата молба, че между ищцовото топлофикационно
дружество от една страна и титуляра по партидата от друга, съществувала
облигационноправна връзка относно продажбата и покупката на топлинна
енергия, която се доказвала с представените общи условия за битови нужди,
които действали за процесния период. С влизането в сила на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действала Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди,
включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се
осъществявала при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2,
топлопреносното предприятие задължително публикувало общите условия
най-малко в един местен и един централен всекидневник, а съгласно
разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не били съгласни с тях имали право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия.
Към настоящия момент в дружеството липсвали доказателства,
удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи
условия или предложени от същата различни условия за уреждане на
взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови
нужди бил собственикът или титулярът на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот. Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество
по силата на общите условия, действали към процесния период като
собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имали
действия спрямо него, съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега
действащия ЗЕ.
Изрично се подчертава от ищеца, че облигационноправните
взаимотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за битови нужди се уреждали по силата на приети и
одобрени общи условия и тъй като се уреждали по силата на закона с
изготвянето и одобряването на общите условия от държавен контролен орган,
не било необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.
В исковата молба е посочено още, че топлофикационното дружество
имало задължението да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия било да отчита и разпределя тази енергия,
като съответно задължението на потребителя било да заплаща в срок
дължимите суми за начислена топлинна енергия. Заплащането можело да
става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12-та изравнителна или на
ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между СЕС и
2
ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на топлинната енергия, било дължимо обезщетение в размер на
законната лихва. В общите условия били определени реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Срокът за плащане бил до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия и с изтичане на последния ден от месеца,
задълженото лице изпадало в забава за тази дължима сума. В случая искът
бил предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на
ответника.
Предвид изложеното, се иска да се признае за установено по отношение
на ответника, в качеството му на наследник на M. В. M. ЕГН **********, че
дължи на ищеца сумата в общ размер на 90,34 лв., представляваща 1/6 ид.
част от общ дълг в размер на 542,05 лв., от стойността за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
*******************, от които: главница в размер на 79,45 лв. за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл., представляваща 1/6 ид. част от общата
главница в размер на 476,69 лв.; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 10,89 лв. за периода от 09.07.2019 г. до 02.03.2022 г.,
представляваща 1/6 ид. част от общата законна лихва за забава в размер на
65,36 лв.; както и законната лихва върху главницата от 79,45 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна.
Претендират се направените разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В исковата молба и в молба с вх. рег. № 12938/11.10.2023 г. ищецът,
чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа предявените
искове и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно
заседание, не е взел становище по иска, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените
искове да бъдат уважени. Налице са и общите законово установени
предпоставки за постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а
именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
3
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявените искове се уважат изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 ГПК.
Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски в общ размер на 250,00 лева, включващи
разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 1307 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Перник) от 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и за настоящото производство от
75,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 100,00
лева в размер, определен от съда съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във
връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на
исковата молба/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова
молба и молба за открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на С. М. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ******************* и настоящ адрес:
село *******************, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.**************,
ТЕЦ Република, следните суми: сумата в общ размер на 90,34 лв.,
представляваща 1/6 ид. част от общ дълг в размер на 542,05 лв., от стойността
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в град *******************, от които: главница в размер на
79,45 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл., представляваща 1/6
ид. част от общата главница в размер на 476,69 лв.; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 10,89 лв. за периода от 09.07.2019 г. до
02.03.2022 г., представляваща 1/6 ид. част от общата законна лихва за забава в
размер на 65,36 лв.; както и законната лихва върху главницата от 79,45 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 21.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 816 от 23.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1307 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
4
******************* и настоящ адрес: село *******************, да
заплати на „Топлофикация Перник” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.**************, ТЕЦ Република, направените в
заповедното и в настоящото производство разноски в размер общо на 250,00
лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
5