Присъда по дело №664/2021 на Районен съд - Асеновград

М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 664/2021 год.на АРС, ІІ н.с.
Наказателното производство е образувано по тъжба на ИВ. Т. Б., с която
той е повдигнал обвинение срещу подсъдимата СВ. Н. Б. за престъпление по
чл. 182 ал.2 от НК, за това че: През периода от 07.11.2021 г. до 17.11.2021 г. в
гр. Асеновград, като родител не е изпълнила и осуетила изпълнението на
съдебно решение относно упражняване на родителски права - Определение №
2512/21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2597/2020 г., по описа на Районен
съд - Плевен, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на децата И.И. Б. ЕГН ********** и Н.И. Б. ЕГН ********** е
предоставено на бащата ИВ. Т. Б. ЕГН ********** и е определено
местоживеене на децата при бащата, като не е върнала децата на
определеното им местоживеене в гр. Плевен, не ги е предала на бащата след
17,00 часа на 07.11.2021г., задържала ги е при себе си в гр. Асеновград и е
осуетила възможността на бащата ИВ. Т. Б. ЕГН ********** да упражнява
родителските права по отношение на децата И.И. Б. ЕГН ********** и Н.И.
Б. ЕГН **********.
В съдебно заседание, частният тъжител И.Б. лично и чрез повереника си -
адвокат К., поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа
обстановка, описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимата и
налагане на справедливо наказание.
Подсъдимата С.Б. не се признава за виновна в извършването на
престъплението и дава обяснения, в които заема защитна позиция, че е
мислела, че е в правото си да вземе децата при себе си, като само тя
упражнява родителските права, тъй като имало съдебно решение в този
смисъл, както и издаден изпълнителен лист в нейна полза срещу частния
тъжител за предаване на децата. Освен това твърди, че според нея това е било
в интерес на децата и такова е и тяхното желание. Защитникът й адвокат П.
пледира за оправдателен диспозитив, като обосновава тезата, че съставът на
престъплението не е реализиран от субективна страна, поради липса на
умисъл от страна на подсъдимата да осуети изпълнението на съдебно решение
по отношение на упражняването на родителските права върху двете деца.
Съдът на базата на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата СВ. Н. Б. е родена на ***, българка, българска гражданка,
неосъждана, с висше образование, разведена, работеща на длъжност контрол
по качеството, с адрес: *** с ЕГН **********.
Подсъдимата СВ. Н. Б. и частният тъжител ИВ. Т. Б. сключили граждански
брак на 07.06.208 г.,като заживели в гр. Плевен. По време на брака им се
родили две деца – И.И. Б., родена на 13.07.2013г. и Н.И. Б., родена на
18.09.2016 г. През 2020 г. отношенията между съпрузите се влошили и на
07.05.2020г. подсъдимата С.Б. напуснала семейното жилище заедно с децата и
1

се установили да живеят в гр. Асеновград при нов съжител. На 20.06.2020 г.
подсъдимата Б. подала молба за развод като било образувано гр.дело №
2597/2020 г. по описа на Плевенския районен съд. С исковата молба ищцата
С.Б. подала и искане за постановяване на привременни мерки по отношение
на двете малолетни деца. Тъжителят И.Б. също предявил претенции за
предоставянето на родителските права върху двете деца. Развилото се
производство по чл. 323 от ГПК приключило с определение № 2512 от
21.07.2020 г. с което било постановено до влизане в сила на решението по гр.
дело № 2597/2020 г. упражняването на родителските права по отношение на
децата И. Б. и Н. Б. било предоставено на бащата – тъжителя И.Б.. Със същия
съдебен акт на майката – подсъдимата С.Б. бил определен режим на лични
отношения, с конкретни параметри фиксирани в определението. В резултат на
постановените от съда привременни мерки, двете деца заживели при бащата
И.Б. в гр. Плевен, където по-голямото било записано на училище, а по-
малкото посещавало детска градина. Тъжителят И.Б. полагал грижи за
отглеждането и възпитанието на децата с помощта на родителите си и
упражнявал родителските права. Подсъдимата С.Б. поддържала лични
отношения с децата, като ги посещавала и взимала, когато пожелае в рамките
на определеното от съда, както и при желание преспивала в жилището им, за
което не била възпрепятствана от тъжителя И.Б.. С Решение от 28.01.2021 г.
на Районен съд – Плевен по делото брака между съпрузите И.Б. и С.Б. бил
прекратен с развод. По въззивна жалба на тъжителя Б. срещу съдебното
решение на Районен съд –Плевен било образувано в. гр. дело № 316/2021 г.
по описа на Окръжен съд –Плевен, по което съдът се произнесъл и по
особеното искане на подсъдимата С.Б. във връзка с привременните мерки по
отношение на упражняването на родителските права, като го отхвърлил като
неоснователно. Въззивното производство приключило с решение № 151 от
25.06.2021 г., с което било потвърдено първоинстанционното решение в
обжалвана част, като по отношение на привременните мерки по реда на чл.
323 ал.1 от ГПК съдът постановил същите да бъдат действащи до влизане на
решението по гр. дело № 2597/2020 г. по описа на ПлРС в сила. В частта му
по въпросите по чл. 59 ал.2 от СК, включващи упражняването на
родителските права върху двете непълнолетни деца Решението било
обжалвано с касационна жалба от тъжителя И.Б. и в тази му част то не е било
влязло в сила. След постановяване на въззивното Решение на 27.08.2021 г.
подсъдимата С.Б. се сдобила с изпълнителен лист по в.гр. дело № 316/2021г.
във връзка с упражняването на родителските права върху двете деца. На
базата на издадения изпълнителен лист, било образувано ИД пред ЧСИ Петьо
Петков, по което на 02.09.2021 г. била изпратена покана за доброволно
изпълнение на тъжителя И.Б.. След възражение от него против
принудителното изпълнение с аргумент действащите в негова полза
привременни мерки и представени доказателства, принудителното
изпълнение по предаването на децата на майката не било проведено.
Впоследствие с определение на Великотърновския апелативен съд е отменено
2

Разпореждането на Окръжен съд – Плевен за издаване на изпълнителен лист,
а издадения такъв е бил обезсилен.
При така развиващите се неприязнени отношения и усложнени съдебни
дела между С.Б. и И.Б. във връзка с протеклия развод между тях и споровете
за упражняването на родителските права, към датата 06.11.2021 г. двете деца
И. Б. и Н. Б. живеели при бащата И.Б. в гр. Плевен, който упражнявал
родителските права на базата на действащите привременни мерки. На
06.11.2021 г. /събота/ подсъдимата С.Б. отишла в гр. Плевен за да вземе
децата за лични контакти. Съгласно привременните мерки по отношение на
същата действал режим на лични контакти, като майката можела да взема
децата при себе си всяка седмица с преспиване от петък до неделя, като в
неделя следвало да ги върне в дома на бащата. Т.е. в конкретния случай,
същата следвало да върне и предаде децата на бащата в 17.00 часа на
следващия ден неделя 07.11.2021 г. Към този момент, тъй като децата
живеели в гр. Плевен при бащата, по-голямото дете посещавало училище в
гр.Плевен, а по-малкото било записано на детска градина също в гр. Плевен.
При вземането на децата подсъдимата С.Б. обяснила, че ще ги върне още
същия ден и че те ще нощуват в гр. Плевен, затова и личните вещи на децата
и повечето дрехи и учебници останали в дома на бащата. Вместо това, след
като взела децата, С.Б. ги откарала в дома си в гр. Асеновград. По-късно
същата вечер, тъжителят Б. направил неколкократни опити да се чуе с децата
или със С.Б. по телефона, но никой не му отговарял. Все пак осъществил един
разговор със С.Б., която го уведомила, че децата са при нея в Асеновград и
вече ще живеят при нея. На следващия ден 07.11.2021 г. подсъдимата Б. не
върнала децата в дома на бащата И.Б. в гр. Плевен, а ги задържала при себе
си в дома си в гр. Асеновград. На 08.11.2021г. подсъдимата подала документи
в ОУ “Васил Левски“ – гр. Плевен за преместване на по–голямото дете И. Б. в
училище в ОУ „Христо Ботев“ – в гр. Асеновград. През тези дни, тъжителят
И.Б. правил многократни опити да се свърже по телефона със С.Б., но тя като
цяло отказвала комуникация с него. Станало ясно обаче, че тя няма да върне
децата в гр. Плевен и да му ги предаде за да упражнява той родителските
права, но ще може да ги вижда когато пожелае. Затова на 09.11.2021 г.
частният тъжител И.Б. придружен от неговия приятел – свидетеля И.Д.
пристигнал в Асеновград и подал жалба в РУ-Асеновград относно действията
на С.Б., по която започнала проверка. Сигнализирал и АЗД при ДСП-
Асеновград относно ситуацията, където съобразно компетенциите на органа
също започнала проверка. По-късно на същия ден, тъжителят отишъл на
известния му адрес на подсъдимата Б., в ***, за да се срещне със С.Б., както и
да види децата – И. и Н., но на адреса не успял да намери никой, а по
телефона не му отговаряла нито С., нито някое от децата. От съседи разбрал,
че С.Б. се е преместила с децата в друг вход на същия блок, който адрес
тъжителят също посетил, като отново никой не му отворил и не могъл да се
срещне с бившата си съпруга и до вечерта никой не отговорил и на
телефонните му повиквания. На 14.11.2021 г. /неделя/ частният тъжител И.Б.
3

заедно с майка си – свидетелката С.Б. отново пристигнал от гр. Плевен в гр.
Асеновград за да види децата и да ги отведе в гр. Плевен, където следвало да
живеят съгласно постановените привременни мерки. Преди да отиде на
адреса, разговарял с голямата си дъщеря И. по телефона и разбрал, че те са в
къщи и си играят. Когато пристигнали пред блока около 12.30 ч., след като
позвънил неколкократно на вратата, не му отворил никой, а многократните
опити да се свърже със С. по телефона или отново с някое от децата останали
безрезултатни, тъй като никой не му вдигал. Б. отишъл до РУ-Асеновград и
поискал съдействие като подал допълнение към жалбата, но от там му казали,
че трябва да изчака развитието на проверката. Малко по-късно, подсъдимата
Б. изключила телефона си, а тъжителят останал пред блока до около 18.30 ч.,
но не могъл да се срещне със С., както и да види децата, след което се
прибрал в гр. Плевен. След това, въпреки многократните опити за
комуникация и изявеното желание от негова страна, подсъдимата С.Б. така и
не му позволила да се види повече с децата си през следващите месеци, като
до приключване на настоящото производство същата е препятствала
възможността изобщо той да се срещне с тях и да упражнява родителските
права, както и изобщо да има лични контакти с тях. На 18.11.2021г. по
протичащата полицейска проверка е съставен Протокол за предупреждение на
подсъдимата Б. по чл. 65 от ЗМВР, включително и по отношение на
осуетяването на изпълнението на съдебно решение относно упражняването на
родителските права или лични контакти. На 23.11.2022г. подсъдимата С.Б.
подала молба срещу тъжителя Б. по ЗЗСДН, като първоначално по
образуваното Гр.Дело № 2507/21 г. била издадена заповед за Незабавна
защита срещу Б. от същата дата. Молбата съдържала твърдения за извършено
домашно насилие през периода от 06.11.2021 г. до 18.11.2021 г., изразяващо с
в многократно обаждане по телефона и отправяне на закани и заплахи по
отношение на нея и на двете деца. Впоследствие с Решение от 25.02.2022 г. на
РС- Асеновград молбата на С.Б. за издаване на заповед за защита от домашно
насилие била отхвърлена като неоснователна.
За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена
именно така описаната фактическа обстановка, която се установява от
следните доказателствени средства, които съдът кредитира, а именно:
показанията на свидетелите С.Б., И.Д. и Л. В., а също и от обясненията на
подсъдимата. Съдът ползва и писмените доказателства приложени по делото,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствата- материалите по приложената прокурорска преписка №
13770/21 г на РП-Пловдив, служебни бележки за преместване на децата,
социални доклади, съдебни решения и справки по цитираните по-горе
съдебни дела и изпълнително дело, протокол, справка за съдимост. Съдът
кредитира и приема за достоверни и вярно описващи фактическата
обстановка показанията на тримата свидетели , защото същите са съответни
помежду си по отношение на съществените им елементи и кореспондират и с
фактите, описани в тъжбата. Подсъдимата С.Б. в обясненията си не отрича
4

основния факт, че след като на 06.11.2021 г. е взела децата от дома на баща
им – тъжителя Б. в гр. Плевен за лични контакти ги е завела в дома й в гр.
Асеновград, където само тя след този момент е упражнявала родителските
права върху децата И. и Н., като първото от тях е записала на училище в
гр.Асеновград, а второто на детска градина –също в гр. Асеновград. Не
отрича и факта, че след този момент до приключване на настоящото
производство не е позволила на тъжителя И.Б. да осъществи личен контакт
са децата, както и изобщо да се вижда с тях.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си
подсъдимата СВ. Н. Б. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 182 ал.2 от НК, тъй като: През периода от
07.11.2021 г. до 17.11.2021 г. в гр. Асеновград, като родител не е изпълнила и
осуетила изпълнението на съдебно решение относно упражняване на
родителски права - Определение № 2512/21.07.2020 г., постановено по гр.д. №
2597/2020 г., по описа на Районен съд - Плевен, по силата на което
упражняването на родителските права по отношение на децата И.И. Б. ЕГН
********** и Н.И. Б. ЕГН ********** е предоставено на бащата ИВ. Т. Б.
ЕГН ********** и е определено местоживеене на децата при бащата, като не
е върнала децата на определеното им местоживеене в гр. Плевен, не ги е
предала на бащата след 17,00 часа на 07.11.2021г., задържала ги е при себе си
в гр. Асеновград и е осуетила възможността на бащата ИВ. Т. Б. ЕГН
********** да упражнява родителските права по отношение на децата И.И. Б.
ЕГН ********** и Н.И. Б. ЕГН **********.
От обективна страна състава на горното престъпление е осъществен.
Времевия период на извършване на престъплението е фиксиран от 07.11.2021
г. до 17.11.2021 г. Началото на периода на реализиране на изпълнителното
деяние и в двете му форми е момента, в който подсъдимата Б. е следвало да
върне децата на определеното им със съдебния акт местоживеене, а именно в
дома на бащата – тъжителя И.Б. и да му ги предаде за да упражнява той
родителските права, така както е било постановено в съдебния акт,
дефиниращ действащите привременни мерки. Краят на периода фиксиран в
обвинението обективно е ограничен от факта на депозирането на частната
тъжба в съда, независимо, че след това, вече извън времевите параметри на
обвинението неизпълнението на съдебното решение и активното осуетяване
на изпълнението му от страна подсъдимата е продължило и по време на
настоящото съдебното производство. През този период от юридическа страна
в сила са били привременни мерки, разпределящи правата на родителите по
отношение на децата. Същите са постановени с Определение №
2512/21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2597/2020 г., по описа на Районен
съд - Плевен, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на децата И.И. Б. и Н.И. Б. е предоставено на бащата ИВ. Т. Б. и е
определено местоживеене на децата при бащата, а на майката – подсъдимата
Б. е определен режим на лични контакти. Няма спор, че към посочения
5

период тези мерки са били в сила и така определеният режим е следвало да се
изпълнява от страните, независимо от субективните им виждания и желания
по въпроса. Последващите съдебни актове - решенията по същество на
първата и възивната инстанция по бракоразводното дело са недвусмислени по
отношение на привременните мерки като изрично постановяват, че същите
действат до влизане на решението по гр.д. № 2597/2020 г., по описа на
Районен съд – Плевен, което към момента на деянието не е било влязло в сила
по отношение на упражняването на родителските права. Като не е върнала
децата в определеното време и място на задължително местоживеене
фиксирани в посочения съдебен акт и като след това с действията си напълно
е възпрепятствала правото на тъжителя да упражнява родителските права
върху двете деца и изобщо дори да има лични контакти с тях, подсъдимата
С.Б. е реализира обективния състав на горното престъпление и в двете му
изпълнителни форми – неизпълнение и осуетяване на изпълнението на
съдебното решение по отношение на упражняването на родителските права.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавала обществено-опасния му характер,
предвиждала е настъпването на обществено-опасните му последици и е
желаела настъпването им. Подсъдимата въпреки, че не отрича факта, че без
съгласието на бащата е задържала децата при себе си в гр. Асеновград и е
предприела активни действия за да осуети изобщо възможността му не само
да упражнява родителските права, но и изобщо да ги вижда и контактува
лично с тях, не се признава за виновна и в обясненията си заема защитна
позиция, като мотивира деянията си с факта, че към този момент е имала
издаден изпълнителен лист на базата на въззивното съдебно решение, с което
и се предоставят родителските права, въпреки, че решенето в тази част не е
било влязло в законна сила, както и с факта, че според нея това било в
интерес на децата и, че те самите не желаели да го виждат. Фактът, че изобщо
не е позволила на тъжителя дори да се вижда с децата оправдава с мотива, че
се е страхувала той да не отвлече децата и да не ги вземе обратно при себе си
в гр. Плевен. Съдът намира, че обясненията на подсъдимата в частта относно
вината не следва да се кредитират и че са проявление на нейната защитна
позиция. Тъй като умисълът и мотивите са част от психичната дейност те не
подлежат на директно установяване, но се обективират в действителността
чрез конкретните действия на дееца, както и косвено се доказват чрез
обективното проявление на други акцесорни факти, които недвусмислено
говорят за тях. Подсъдимата С.Б. е била напълно наясно за параметрите на
привременните мерки и с факта, че местоживеенето на децата следва да е при
бащата до влизане в сила на крайния съдебен акт решаващ въпроса с
родителските права. Била е наясно, че по тази причина образуваното
изпълнително производство по издадения изпълнителен лист е било спряно
поради възражения на тъжителя и по него не се извършват изпълнителни
действия, т.е съзнавала е че законовият способ за вземане на децата в
момента е неприложим, а в последствие и самия изпълнителен лист е бил
6

обезсилен от Великотърновския апелативен съд, а всички нейни молби пред
съдебните инстанции за изменение на привременните мерки не са били
уважени. Била е предупредена и по надлежния ред от компетентен орган с
Протокол по чл. 65 от ЗМВР, че не следва да осуетява изпълнението на
съдебното решене по отношение упражняването на родителските права.
Наясно е била и с позицията и желанието на тъжителя, че той следва да
упражнява родителските права към процесния период, както и с неговата
готовност да й предаде децата след отпадането на привременните мерки.
Въпреки това целенасочено е задържала децата при себе си в гр. Асеновград,
не ги е върнала в определеното им местоживеене и активно е възпрепятствала
възможността на тъжителя да упражнява родителските права, поради което и
съдът намира, че същата е действала виновно именно при условията на пряк
умисъл. Следва да се има в предвид, че последващото й поведение след
периода на обвинението, въпреки че не се включва в състава на
престъплението косвено доказва наличието на пряк умисъл и към процесния
период, тъй като и след подаването на тъжбата, същата не само че е
продължила да не изпълнява съдебното решение по отношение на
родителските права, но и изобщо е възпрепятствала тъжителят да вижда и да
контактува лично с децата си и това и поведение е продължавало и към
момента на приключване на настоящото производство. Ето защо съдът
призна подсъдимата С. Иванова Б. за виновна в извършването на горното
престъпление.
Заедно с това Съдът намери,че по отношение на подсъдимата са налице
всички кумулативни предпоставки предвидени в разпоредбата на чл. 78а ал.1
от НК за освобождаването й от наказателна отговорност, а именно за
извършеното престъпление, което е умишлено най–тежкото предвидено
наказание в нормата на особената част е Пробация. Подсъдимата до
настоящия момент не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност чрез приложението на този институт и от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът освободи
подсъдимата СВ. Н. Б. от наказателна отговорност, като й наложи
административно наказание глоба.
При индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на
глобата, Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на
предишни осъждания и добрите характеристични данни. За да определи
справедливо наказание, съдът се съобрази с горното обстоятелство, но като
основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието, която с
оглед на конкретните мотиви за извършването му , свързани с факта, че в
полза на подсъдимата е имало постановено, макар и не влязло в сила съдебно
решение, с което й се предоставят родителските права върху децата, намира
че не е висока, в сравнение с другите деяния от същия вид. Заедно с това,
съдът намира и че подсъдимата е личност със сравнително невисока степен
на обществена опасност с оглед установените добри характеристични данни и
трудова ангажираност. Ето защо, съдът определи размера на глобата в
7

минималния размер на предвидения в закона диапазон, а именно 1000 лв.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най–
добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди
подсъдимата СВ. Н. Б. да заплати на частния тъжител ИВ. Т. Б., направените
от него разноски по делото в размер на 1012 лева, представляващи заплатена
държавна такса за завеждането на делото и адвокатско възнаграждение за
упълномощения му повереник.
По изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	21
Дата:	9 май 2022 г.
Съдия:	Иван Димитров Бедачев

Дело:	20215310200664
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	17 ноември 2021 г.

Присъда по дело №664/2021 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите