Присъда по дело №10695/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта:	111
Дата:	26 февруари 2025 г.
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20241110210695
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 111
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора И. Т. М.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело от общ
характер № 20241110210695 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Н. Н. с ЕГН: **********, роден на **.**.**** г. в гр.
София, българин, българско гражданство, разведен, осъждан, средно образование, не
работи, с адрес в гр. София, ж.к. „С.Р.
за ВИНОВЕН в това, че
за времето от 28.01.2024 г. до 05.02.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“,
********* в условията на продължавано престъпление с две деяния, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA
ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни
табели, паркиран в тревната площ зад бл. 11) и по сградата на ЦНСТДМУППМГ
„Стефан Караджа“ (от страната към задния двор), както следва:
1. На 28.01.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ********* произвел
изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по лек
автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели, паркиран в тревната площ зад
бл. 11), като счупил стъклото на шофьорската врата на автомобила;
2. На 05.02.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ********* произвел
изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по
сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор) -
престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
325, ал.1 вр. чл. 54 НК и чл.57 НК и чл.42а, ал.2, т.1, т.2. т.4 и т.6 от НК му налага
1

наказание „Пробация“, както следва: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от ДВЕ ГОДИНИ с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, включване в програми за
обществено въздействие за срок от ДВЕ ГОДИНИ и „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в размер на 150 часа годишно за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като му НАЛАГА на
основание чл. 52 НК и наказание "ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ", което да се
изпълни чрез обявяване на присъдата чрез поставянето на видно място в гр. София,
ж.к. „Сухата река“, бл. 54, вх. В за срок от един месец, като на основание чл.304 от
НПК го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН И ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение деянието да е извършено за времето от 27.01.2024 г. до 28.01.2024 г. в
гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ********* чрез произвеждане на изстрели с
пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по сградата на
ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор), да е счупил две
външни стъкла (част от стъклопакет), на прозорци на работно помещение, ет. 2 на
центъра , както и деянието да е извършено чрез счупване на термопанел на врата на
товарния вход - ет. 1 на центъра на 05.02.2024г.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така наложеното наказание
времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на
прокурор и с мярка за неотклонение задържане под стража по настоящето
производство, като един ден задържане се счита за три дни пробация.
ЗАЧИТА на основание чл. 70, ал.6 от НПК времето, през което подсъдимият е
бил настанен в психиатрично заведение, като на осн, чл.59, ал.1, т.1 от НК същото се
зачита като задържане под стража и един ден престой в психиатрично заведение се
зачита за три дни пробация.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 53, ал.1, б. „а“ НК ОТНЕМА в полза на Държавата
пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498, послужило за
извършване на престъплението.

ОСЪЖДА подсъдимия А. Н. Н. с ЕГН: **********/със снета по делото
самоличност/ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на СДВР сумата от
447,84 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза на процеса,
както и 2652,41 лева – направени разноски в съдебното производство по сметка на Висшия
съдебен съвет.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по Н.О.Х.Д.№ 10695/2024 г. по описа на СРС, НО, 116-ти с-в

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А. Н. Н.
с ЕГН: ********** за това, че за времето от 27.01.2024 г. до 05.02.2024 г. в
гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ******** в условията на продължавано
престъпление, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - произвел
изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498
по лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели, паркиран в
тревната площ зад бл. 11) и по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан
Караджа“ (от страната към задния двор), като счупил стъклото на
шофьорската врата на автомобила, а на центъра счупил - термопанел на врата
на товарния вход - ет. 1 и две външни стъкла (част от стъклопакет), на
прозорци на работно помещение, ет. 2, както следва:
- за времето от 27.01.2024 г. до 28.01.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови
жилища“, ******** произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA
ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан
Караджа“ (от страната към задния двор), като счупил две външни стъкла (част
от стъклопакет), на прозорци на работно помещение, ет. 2 на центъра;
- на 28.01.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ******** произвел
изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498
по лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели, паркиран в
тревната площ зад бл. 11), като счупил стъклото на шофьорската врата на
автомобила;
- на 05.02.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ******** произвел
изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498
по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния
двор), като счупил термопанел на врата на товарния вход - ет. 1 на центъра -
престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. СРП намира, че обвинението е
доказано по категоричен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Позовава се на гласните доказателствени средства, събрани
чрез разпита на свидетелите К., С., Г., Г., Б. и К., изготвените по делото
експертизи, посочвайки, че подсъдимият е вменяем. Намира, че не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, а единствено отегчаващи. Предлага
да се определи наказание „лишаване от свобода“ над средния размер.

Защитникът на подсъдимия - адв. П., счита, че деянието, за което е
1

повдигнато обвинение, не е извършено и не е доказано авторството му.
Посочва, че няма данни подсъдимият и неговият съквартирант да са
заключвали стаите си и е възможно изстрелите да са възпроизведени от трети
лица, доколкото в почивните дни хората си ходят на гости. Оспорва да е
възможно нанасяне на поражения с използваното оръжие от разстояние 20-50
метра. Оспорва заключението на изготвената балистична експертиза. Сочи, че
по сградата на детския център не би могло да се причинят щети. Намира, че не
може от показанията на свидетеля К. да се установи кой е стрелял от балкона
на апартамента. Излага доводи, че свидетелят К. не възприемал изстрелите
като заплаха, тъй като не предприел нищо, когато ги чул и не подали с К.
сигнал незабавно. Посочва, че според вещото лице, изготвило балистичната
експертиза, стрелецът е десничар, а К. е видял стрелеца да държи оръжието с
две ръце. Намира изстрелите от оръжието за незначително слаби. Излага
доводи, че доколкото свидетелят К. не вижда добре на близко разстояние, то
той не би могъл да възприеме ръката на стрелеца от 20 метра. Оспорва
сачмата, намерена на терасата на свидетеля К., да е изстреляна от подсъдимия,
тъй като не била от директна стрелба. Намира, че не следва да се кредитират
показанията на свидетелката К., тъй като същата имала психично заболяване.
Намира другите свидетелски показания за неотносими. Моли за оправдателна
присъда.

Подсъдимият дава обяснения в хода на съдебното следствие, признава да
е живял на посочения адрес в ж.к. Фондови жилища към датата на деянието,
както и да е имал съквартирант, с който били в добри отношения. Отрича
стаята, в която е живял, да се е заключвала, като имало от нея достъп до
остъкления балкон на жилището. Признава приобщения по делото
пневматичен пистолет да е закупен от него. Отрича да е стрелял с него, а го е
държал в кутия на шкаф и с него са стреляли негови познати в гора в близост
до жилището му. Отрича да е го показвал на неговия съквартирант, като с
оръжието бил стрелял свидетелят Д. К.. В последващи обяснения посочва, че е
видял лицето, което е счупило прозореца на автомобила Фиат, паркиран до
блока с твърд предмет, който държало в ръката си. Твърди да му прилича по
външни белези на свидетеля К.
В хода на съдебните прения подсъдимият оспорва заключението на
вещите лица психолози и психиатри. Посочва, че никога стаята му не е била
заключвана, а със свидетеля Г. бил в добри отношения, както и че в
обвинителния акт е записано, че оръжието е закупено, за да стреля по котки,
като твърди, че може пораженията по автомобила и по детския център да са
случайност. Оспорва показанията на свидетеля К.. Прави оплаквания, че в
обвинителния акт не е посочен час на деянието. Отрича да притежава железни
гривни. Оспорва балистичната експертиза по делото и констатациите на
вещото лице що се отнася до пораженията върху лекия автомобил Фиат.
Твърди свидетелят К. да е счупил стъклото на автомобила с камък. Сочи, че в
съдебно заседание К. твърди да е видял подсъдимия за пръв път. Отрича да
2

има съпричастност към нанесените щети по детския център, твърдейки, че
всеки би могъл да ги причини. Намира показанията на служителите на детския
център за неотносими. Твърди, че предадената от К. сачма за времето на
престоя си на неговия балкон е следвало да се окисли и да ръждяса. Твърди, че
възпроизвеждането на стрелба с пистолета не е непристойна проява и не е
била на обществено място. Намира, че квалификацията на деянието е
неправилна.
В последната си дума моли за оправдателна присъда, като случаят е
„маловажен“.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. Н. Н. е с ЕГН: **********, роден е на 12.05.1971 г. в гр.
София, българин е, с българско гражданство, разведен, осъждан, със средно
образование, не работи, с адрес в гр. София, ж.к. Сухата река, б*********

Свидетелката Ж. Г. притежавала недвижим имот, а именно апартамент
№ 7, находящ се в гр. София, ж.к. Фондови жилища, ******** който решила
да отдава под наем. Жилището имало следното разпределение – две
самостоятелни спални, баня с тоалетна и кухня и коридор. Апартаментът
решила да отдава под наем на две отделни самостоятелни лица, като всеки
ползва една от спалните, а кухнята и сервизното помещение били за общо
ползване. През 2021 г. Г. отдала под наем по-малката спалня, на свидетеля П.
Г.. На 04.09.2023 г. собственичката на имота – свидетелката Г., сключила
писмен договор за наем с подсъдимия А. Н. Н. и му отдала под наем по-
голямата спалня, която имала и остъклен балкон, който се падал от задната
страна на блока и имал изглед към ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“. От
балкона имало видимост и към малко озеленено пространство – двор, където
живущи в този и в съседните блокове си паркирали автомобилите, а имало и
обособена пътека, по която често минали пешеходци, които били живущи в
сградите в близост. В центъра за настаняване на деца имало и заден изход, от
който понякога излизали служители на центъра, които също имали видимост
към така описаното междублоково пространство. Разстоянието от центъра за
деца до блока, в който живеел подсъдимият, било около 30-50 метра и ги
деляло именно озелененото междублоково пространство. Балконът, който бил
обособен към стаята, обитавана от подсъдимия Н., бил остъклен с бяла
алуминиева дограма, като същият имал и прозорец, който се отварял. До този
3

балкон достъп имал единствено и само подсъдимият, тъй като само от
неговата стая имало врата към него. Всеки от двамата наематели разполагал с
ключ за апартамента и отделно за самостоятелната стая, която ползвал лично.
По разпределение кухнята и банята се ползвали от двамата и не се заключвали
и достъпът до тях бил свободен. Свидетелят Г. работел в делничните дни, през
деня не бил в апартамента, а съботите и неделите ходел в дома си в село
МаЛ.д. Той не заключвал стаята, която ползвал за разлика от подсъдимия Н.,
който винаги заключвал своята и то не само когато бил извън жилището, а и
когато бил вътре в нея. Свидетелят Г. не посещавал спалнята на подсъдимия и
не установявал лица да влизат вътре както в присъствието на подсъдимия,
така и в негово отсъствие. На неустановена дата през месец януари 2024 г.
подсъдимият Н. си закупил от базар „Илиянци“ меч с кания, черен на цвят
(калъф със златисти изображения), както и пистолет с надпис „BERETTA
ELITE II“ с фаб. № D22D040498 (пневматично оръжие). Подсъдимият не
показвал на своя съквартирант оръжието и не му го предоставял. Държал го в
собствената си спалня в оригиналната му кутия. За него закупил и контейнер
от пластмаса със сачми.
Подсъдимият Н. решил да използва така закупеното оръжие, за да
стреля по обекти в задния двор на блока, в който живеел, като се целил
безразборно в автомобилите, паркирани в междублоковото пространство, в
преминаващи оттам котки и всякакви други обекти в обсега на оръжието.
Подсъдимият се прицелвал и част от изстрелите попадали и в намиращия се
срещу балкона, от който възпроизвеждал изстрелите, център за настаняване на
деца, които били с увреждания и се нуждаели от постоянни грижи. Тези
изстрели били възприемани от персонала на детското здравно заведение, от
съседи в близост, които чували силен пукот при стрелбата, както и от
случайни мунивачи.
На 28.01.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ******** от
балкона към спалното помещение, което обитавал, подсъдимият произвел
множество на брой безразборни изстрели с пневматичното оръжие „BERETTA
ELITE II“ с фаб. № D22D040498, като чат от изстрелите попаднали и уцелили
лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели, паркиран в
тревната площ зад бл. 11), като счупили стъклото на шофьорската врата на
автомобила, собственост на Г. С. К.. Изстрелите били и в посока
ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“, като намиращите се в близост котки се
разбягали. Свидетелят И. К. си бил у дома по това време, бил на собствената
си тераса, находяща се в съседния вход - ет. 1, бл. 47, вх. А, и гледаща в същата
посока, като тази на подсъдимия. Чул няколко поредни изстрела, които
забелязал, че били насочени към уличните котки. Вследствие на един от
изстрелите се счупило и стъклото на шофьорската врата на един от
паркираните в непосредствена близост до оградата „Центъра“ автомобил
Фиат, собственост на свидетеля К.. Свидетелят погледнал откъде идват
изстрелите и установил, че са от остъклената с бяла дограма тераса на
апартамента, който се обитавал от подсъдимия. Макар и да не видял лицето на
4

стрелеца, К. ясно видял оръжието, с което се стреля – черен пистолет без
барабан, както и ръцете на стрелеца, които били с дълги пръсти, със светла
бяла кожа, а на ръцете си носил гривни/ланци и пръстен с черен камък на
безименния пръст.
На 29.01.2024 г. свидетелят Г. К. излязъл от дома си около 13.00 ч. и
минавайки покрай автомобила си „Фиат Мареа“, без регистрационни табели,
паркиран в тревната площ зад бл. 11, видял, че е счупено стъклото на
шофьорската му врата в долната си част, като по средата имало отвор с
неправилна форма с диаметър около 10-15 см., а останалата повърхност на
стъклото била напукана. Около 14.00 ч. отишъл да покрие счупеното стъкло
на л.а. с парче найлон. Съседът му свидетелят К. го видял и му казал, че
човекът, който е нанесъл щетата по автомобила му, е стрелял от прозореца на
остъклен балкон на ет. 3, вх. Б, бл. 47, с черен пистолет - пневматично или
газово оръжие, като разказал, че по ръцете на стрелеца е имало пръстен и
гривни, като му обяснил, че там живеели двама мъже под наем.
Междувременно същият ден - 29.01.2024 г., сутринта около 09.00 ч.,
отивайки на работа, свидетелката И. И., на длъжност „социален сътрудник“
към Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания с
потребност от постоянна медицинска грижа, находящ се в гр. София, ж.к.
Фондови жилища, ********, в работното й помещение - офис на ет. 2,
установила, че единият от прозорците е със спукано стъкло (стъклопакет).
Задния двор на центъра граничел с бл. 11, от дясната страна граничел с бл. 47,
като счупеният прозорец бил с изглед към вътрешния двор, отдясно на
центъра към бл. 47. Тя веднага уведомила директорката на центъра
свидетелката М. С. и й показала щетата.
На 31.01.2024 г. около 14,00 ч. отново били произведени изстрели към
центъра. В този момент свидетелките И. и С. разговаряли в офиса на И. и чули
стрелба. С. инстинктивно погледнала към отсрещния блок, но не видяла
никого. Уплашила се и излязла от помещението. И. подала сигнал на тел. 112.
Бил изпратен полицейски екип АП 55/51в състав С.С. и Д.С., които се качили в
офиса на И., за да им покажат счупения прозорец в офиса. Стрелецът не бил
установен.
На 05.02.2024 г., около 15.30 ч., подсъдимият Н. отново решил да
възпроизведе множество безразборни изстрели в задния двор на блока, в който
живеел по посока озеленените площ, където преминавали пешеходци, имало
котки и паркирани автомобили, както и по посока на центъра за настаняване
на деца с нужда от постоянна грижа. Свидетелят К. чул стрелбата и излязъл
на балкона си, тогава видял, че се стреля в посока към центъра и чул шум (като
звън) от удряне на метални топчета по металната входна врата на центъра.
Стреляло се многократно, но не посмял да погледне откъде идват изстрелите,
защото се страхувал да не бъде уцелен. В същото време свидетелката К. се
намира в дома си – съседен блок на този, който обитавал подсъдимият Н. и
също чула пукота от стрелбата. Погледната през прозореца на кухнята си и
5

установила, че стрелецът е мъж, който се намирал на трети етаж на остъклен с
бяла дограма балкон на блок 47, който се подавал за кратко през прозореца и
тогава се чувала стрелбата, след което се скривал обратно и след малко пак се
показвал и се чувала нова стрелба, като възприема лицето от около 30 метра
разстояние. Свидетелката установила как след започване на стрелбата котките
се разбягали. К. установила, че се стреля от апартамента на третия етаж,
обитаван от подсъдимия.
На 06.02.2024 г. свидетелката С. забелязала, че е счупен термопанел на
вратата на товарния вход на центъра, находяща се на ет. 1 (с гледка към бл. 47).
По вратата имало множество вдлъбнатини, намиращи се предимно в средната
й част. Не било установено кога и от кого са причинени щетите по центъра за
настаняване на деца. Отново сигнализирали на тел. 112. Полицейски екип на
02 РУ-СДВР в екип - РП К. К., експерт А. А., инсп. Цв. М., постили адреса и
установили щетите по л.а. на св. К., както и тези по прозорците, и вратата на
центъра, за което изготвили докладна записка.
След това подсъдимият Н. бил задържан, а в стаята му било извършено
претърсване и изземване, като пистолетът, с който стрелял. бил намерен и
иззет.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните в хода на съдебната фаза свидетели – К., И., Г., Г., К., С., К., К. и
Г., обясненията на подсъдимия (частично кредитирани), както и приобщените
им показания на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК от досъдебна фаза, а
именно: М. С. (л. 151-152, л. 153-154); Г. К. (л. 155); П. Г. (л. 156, л. 157); И. К.
(л.158); Ж. Г. (л.160);; Л. К. (л. 165-166); И. И. (л.167); съответно от
неразпитаната в рамките на съдебна фаза, но приобщени показания на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1 със съгласие на страните показания на
свидетелката С. Б. (л. 163-164) от досъдебна фаза; протоколи за оглед на (л.90-
105); претърсване и изземване, с последващо одобрение от съд (л. 106-121);
оглед на лице (л. 168-173); оглед на ВД (л.202); КСППЕ на подсъдимия (л.181-
186); свидетелство за съдимост, договор за наем и други писмени
доказателства, събрани на досъдебната за и приобщени по реда на чл.283 от
НПК; съответно от изготвените в съдебна фаза балистична експертиза,
повторна тройна КСППЕ на подсъдимия, КСППЕ на свидетелката К. и
другите събрани по реда и правилата на НПК писмени доказателства.

Съдът кредитира изготвената от вещите лица К. и Г. комплексна
психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия А. Н. в рамите на
6

досъдебната фаза, доколкото същата е компетентно изготвена, мотивирана и
отговаря на поставените задачи. Същата намира подкрепа и в изготвената
повторна тройна КСППЕ по реда на чл.70 от НПК. Видно от първоначалната
експертиза, поведението на освидетелствания включва показност,
негативизъм и стремеж към контролиране и манипулиране на ситуацията,
което навежда за извод за наличие на диссоциално личностово разстройство,
което според вещите лица е проявление на характерови особености, но не
представлява психиатрична патология. Видно е, че е установено незачитане на
задълженията и игнориране на норми и се касае за характерова патология, а не
за болестно състояние. Макар и да се препоръчва стационарно изследване,
вещите лица посочват, че подсъдимият може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си и не е пречка
неговото състояние да участва пълноценно в наказателното производство.
Вещите лица поддържат в съдебно заседание така депозираното заключение,
видно от разясненията, се касае за личностово разстройство, което е устойчиво
и се свързва с повишено чувство за собствена значимост, както и
настойчивост в защита на собствените интереси. Въпреки това изрично се
препоръчва изследване в стационарна форма за срок от около десет дни, за да
се установи дали са налице и налудности.
Именно с оглед заявеното пред съдебния състав съдът е назначил на
основание чл.70 от НПК изследване на подсъдимия в психиатрично заведение,
във връзка с което е изготвена и приета по делото повторна тройна КСППЕ от
вещите лица К., М. и Л. с основна задача да се установи дали е налице годност
у подсъдимия да носи наказателна отговорност и да се установи краткотрайно
или постоянно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.
Видно от заключението на КСППЕ, подсъдимият няма сериозни неврологични
или соматични заболявания, но е налице диагноза „други специфични
личностови разстройства“, като вещите лица поясняват, че става въпрос за
тежко нарушение в структурата на характера, които се асоциират със срив на
личностово и функционално функциониране. Установява се комбинация от
характеристики на различни личностови разстройства от категорията на
параноидните, шизотипно, диссоциално, нарцистичност, псевдологика
фантастика, но не се регистрира психотична симптоматика и няма качествено
изменение на волята, емоции и други. В съдебно заседание вещите лица
поддържат заключението, като мотивират подробно изведените от тях
констатации, посочвайки, че особеностите на характера на подсъдимия не са в
количествен и качествен аспект на ниво, водещо до налудности или психоза,
като в основни линии двете заключения с обект на изследване подсъдимия, се
припокриват. Констатираната разлика в точната диагноза, а именно във връзка
с вида на личностовото разстройство, не е от особено значение за делото,
доколкото и двата случая се установява сходна диагноза, която не влияе върху
базисните възможности на подсъдимия да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. И двете групи вещи лица са
категорични в това си заключение, като следва да бъде отчетено, че в
7

стационарна форма на наблюдение върху подсъдимия е имало по-голяма
възможност да се установят всички проявления на тежките му характерови
особености и да бъдат подведени под съответната по-точна диагноза на
личностово разстройство. Съдът кредитира и повторната КСППЕ, доколкото е
успешно и подробно защитена като изводи и методи на изследване от вещите
лица, съответно отговаря подробно на поставените задачи.
Неоснователни са възраженията на защитата и на подсъдимия по
отношение на компетентността, на методите на изследване и на заключенията
и по двете експертизи, доколкото са използвани подходящите според
експертите методи на изследване, изводите им се базират на проведени
изследвания и анализ на материалите по делото и по същество оплакванията
на подсъдимия се свеждат до несъгласие с поставената диагноза на тежко
личностово разстройство, изразяващо се в трудности в личностовото и
социално функциониране, което обаче няма отношение към възможността му
да носи наказателна отговорност за постъпките си.
Съдът дава вяра и на изготвената КСППЕ на свидетелката Л. К.,
доколкото същата отговаря мотивирано на поставените задачи, вещите лица са
извършили необходимите интервюта, проучили са материалите по делото и
релевантна медицинска документация, за да достигнат до своите изводи.
Видно от заключението, макар и свидетелката К. да е с поставена диагноза
биполярно афективно разстройство, при нея не се установяват данни за
актуален и протичащ психотичен епизод, нарушения в интелектуалните и
мнестичните процеси. Състоянието позволява достатъчно адекватно да
възприема, осмисли и възпроизведе факти и взаимовръзки между тях.
Възприетото от нея правилно отразява обективната действителност.
Установява се от заключението на вещите лица, че болестното състояние на
освидетелстваната е медикаментозно третирано и същото се компенсира
успешно. Не се наблюдава при лицето нарушение на паметовите особености
следствие на приеманата терапия. Не са установени данни за психотичен
епизод както към датата на събитията, за които свидетелства, така и към
датата на проведените от лицето разпити, съответно липсват данни за
фантастни прояви. Видно от заключението, психичното състояние на лицето
се отразява при даването на показания, но не се отразява на възможността да
възпроизведе достоверно правилно възприети събития и се препоръчва
показанията да бъдат ценени след съпоставка с други доказателства. В
съдебно заседание вещите лица поясняват, че няма данни показанията на
свидетелката да са болестно мотивирани, съответно не се установява никаква
пречка правилно да възприема обективната действителност и да я
възпроизвежда. Видно от заключението на вещите лица, макар и свидетелката
да страда от психично заболяване, същото е трайно и ефективно
компенсирано с медикаментозна терапия, същата посещава медицински
прегледи. В този смисъл съдът не установи причина на общо основание и с
оглед данните за налично заболяване да не кредитира показанията на
свидетелката К.. Съдът съобразява и препоръката на вещите лица показанията
8

на К. да се съпоставят с цел проверка с други доказателства по делото, като с
оглед на това следва да се отбележи още тук, че показанията на К. за
многократно чувани пукоти и гърмежи се подкрепят и от други съседи, както
и от персонала на детския център, респективно за събитията от 05.02.2024г. са
налични и показанията на свидетеля К., който също е чул изстрели, но не е
видял кой стреля. От своя страна К. е локализирала стрелеца именно на
терасата на обитавания от подсъдимия имот, видяла е мъж, който се подава на
прозореца, съответно се чуват гърмежите, след което същият се е скривал и те
са преставали до момента, в който се появи отново. Очевидно показанията на
К. намират подкрепа в тези на К. и на останалите съседи и персонал на
детския център, които са чували сходни шумове, пукоти и гърмежи. С оглед на
това съдът намира, че няма пречка да се довери на показанията на К.,
доколкото същите от гледна точка на диагнозата не са повлияни от болестта,
а намират пълна подкрепа в останалия събран по делото доказателствен
материал, включително и в изготвената балистична експертиза. В тази връзка
възраженията и на защитата и на подсъдимия по отношение на така
изготвеното заключение, респективно по отношение на кредитирането на
показанията на К., са неоснователни. При положение, че е даден отговор на
въпроса могат ли с оглед диагнозата на К. показанията да се считат за
болестно мотивирани вещите лица са отговорили, че няма данни за това и са
изпълнени препоръките все пак да се съпостави съобщеното с други
доказателства. Съдът намира, че на това основание не е налице причина за
дискредитирането им липсва.
Съдът кредитира и изготвената по делото в съдебна фаза балистична
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че представеният
пистолет е стандартен въздушен пистолет, предназначен за стрелба с метални
сачми с калибър 4,5 мм, каквито са и иззетите от дома на подсъдимия. Видно
е, че оръжието е технически изправно, годно да възпроизведе изстрел, с
вместимост на пълнителя от 19 сачми и време за изстрелване на същите за 12
секунди. Пистолетът е полуавтоматичен и всяко натискане на спусъка
възпроизвежда един изстрел, а механизмът на работа включва контейнер с газ
под налягане и система от пружини. Вещото лице след експериментална
стрелба е установило и че пораженията върху автомобила Фиат – счупено
стъкло на вратата на водача могат да бъдат причинени от това оръжие с оглед
разстоянието, от което е стреляно, респективно с оглед особеностите на
самото оръжие и нанесените поражения, като в съдебно заседание вещото
лице пояснява и обстоятелството, че са спазени всички променливи и други
необходими изисквания, за да се установи дали с това оръжие може да нанесе
констатираните поражения по автомобила на свидетеля К.. Видно от
съобщеното на съда, оръжието може да възпроизведе изстрел на до 300 метра,
като на разстояние от около 25 метра изстреляната сачма може да причини
синини, болка, съответно увреждания. Посочва се и какъв звук се чува при
възпроизвеждане на изстрел. По отношение на намерената от свидетеля К.
сачма на собствения му балкон, вещото лице посочва, че е идентична с тези,
9

използвани от иззетото от подсъдимия оръжие, а се констатира, че е напълно
възможно да попадне сачма при стрелба от балкона на подсъдимия на балкона
на свидетеля К. дори при директна стрелба, както и при рикошет, но
последното е по-малко вероятно. Съдът намира, че вещото лице е дало
мотивирано заключение, което следва да се кредитира. Въз основа на така
направените изводи от експерта се констатира, че именно с това оръжие са
възпроизведени изстрелите, които свидетелят К. и свидетелката К. са чули и
са видели, че се стреля от балкона от жилището на подсъдимия. Доколкото се
установява, че с този пистолет могат да се нанесат посочените в обвинителния
акт поражения върху стъклото на автомобила, следва да се приеме и че
именно с него е стреляно към момента, в който К. е видял откъде се стреля на
28.01.2024г. Съвпадат напълно твърденията както на свидетелката К., така и
на К., а и на останалите разпитани свидетели, които са чули гърмежи,
оприличавани на гръм от пиратки, пукот и звън при удряне на сачмите, които
са изстрелвани, в различни твърди обекти. Шумът, който са чули свидетелите,
съответна напълно на посоченото от вещото лице като звук, който самото
оръжие възпроизвежда при стрелба. Скоростта на стрелба, броят на изстрелите
преди презареждане, съобщено от свидетелите, съответства на установените
от експерта характеристики на самото оръжие. Това обстоятелство,
анализирано съвместно с показанията на К. по отношение на възприетото от
него оръжие на 28.01.2024г. от разстояние от около 20 метра между двете
жилища дава основание на съда да приеме, че именно с пистолет „BERETTA
ELITE II“ са възпроизведени изстрелите на 28.01.2024г. и на 05.02.2024г.
Неоснователни са възраженията на защитата по отношение на заключението в
частта, в която се установява, че с този пистолет може да се порази стъклото
на лекия автомобил Фиат. Вещото лице е възпроизвело експериментална
стрелба при сходни условия, както самото то посочва, пораженията да са били
идентични, като твърденията за разликите в структурата на автомобилните
стъкла на автомобила на К. и използвания от вещото лице са неоснователни.
Става въпрос за автомобилни стъкла със сходна структура без данни някои от
тях да са били закалени, бронирани или друго, а при положение, че свидетелят
К. е категоричен, че именно при стрелбата от балкона на подсъдимия с черен
пистолет без барабан се е стигнало до попадение и счупване на стъклото на
автомобила на К. е напълно достатъчно, за да се приеме, че този факт е
безспорно и несъмнено установен. Видно от заключението, пораженията от
това оръжие върху автомобилните стъкла са идентични, противно на
посоченото от подсъдимия в пледоарията му. Що се отнася до твърдението на
самия подсъдим, че нямало как да попадне сачмата от неговия балкон на
балкона на свидетеля К., това твърдени се оборва от вещото лице, което
посочва действително, че рикошет е малко вероятен като причина за това, но
не е изключена възможност, а и макар и балконите да гледат в една и съща
посока, при стрелба, насочена от балкона на подсъдимия към балкона на К.,
съответно в тази посока, е напълно възможно директно да се стреля по
балкона на К. и сачмата да попадне там. Следва да бъде съобразено, че вещото
10

лице е посетило местопроизшествието във връзка с изготвяне на
заключението и дава категоричен извод. В този смисъл това възражение на
подсъдимия е неоснователно. При установения от вещото лице идентитет
между сачмите, които са иззети от неговия дом и с които се възпроизвежда
изстрел от използваното от него пневматично оръжие, съдът намира, че
именно такъв е и произходът на сачмата, намерена от К. на неговия балкон.
Този извод се подкрепя от обстоятелството, че К. и К. са възприели именно от
този балкон безразборна стрелба, а К. е възприел и оръжието, с което се
стреля. Независимо че оръжието не е нарезно, от съвкупния анализ на
балистичната експертиза и показанията на К. и К. този факт съдът приема за
несъмнено установен. По изложените съображения съдът намира, че именно с
иззетото от подсъдимия оръжие е възпроизведена стрелбата на 28.01.2024г. и
на 05.02.2024г., доколкото именно от балкона на подсъдимия се установява от
показанията на К. и К., че е стреляно в точно този момент.
По отношение на възражението, че намерената сачма трябва да е
ръждясала или окислена, съдът следва да обърне внимание на подсъдимия, че
видно и от експертизата сачмите са стоманени и предположенията са
протичащи процеси на корозия в мунициите за пневматичното оръжие, с което
е стрелял, не намират опора в експертизата на вещото лице. Следва да се
отбележи и че наличните по делото сачми в контейнер от пластмаса също
нямат изменения от този вид, а и при положение, че сачмата се е намирала на
тераса е била защитена до известна степен от атмосферни влияния. Отделно
самият свидетел К. заявява кога я е намерил и очевидно същата е престояла
там известен период от време, като няма данни и по показания на К. същата да
е била повлияна от престоя си на неговата тераса. Подобно твърдение на
подсъдимия по отношение на вида на муницията, което не съответства на
събраните по делото доказателства, не може да разколебае извода на съда, до
който се достига от съвкупния анализ на доказателствата, че именно с неговия
пистолет е стреляно на 28.01.2024г. и на 05.02.2024г. в задния двор на блока, в
който е живял.
Без значение е колко е мощно оръжието, съответно дали може да нанесе
тежки поражения при положение, че същото има обсег от 300 метра, сила от 3
Джаула и може да увреди здравето на хора и животни или да повреди
имущество, видно от заключението. Оръжието създава опасност, наподобява
стрелба с всякакво друго оръжие и използването му за безразборна честа и
продължителна стрелба на публично място създава страх и възмущение у
гражданите, нарушава тяхното спокойствие и е демонстрация на непристойно
поведение. Неоснователно е възражението на подсъдимия и на защитата по
отношение на това, че вещото лице е определило стрелеца като десничар, а К.
е видял автора на деянието да държи оръжието с две ръце. На подсъдимия и
на защитата следва да е ясно, че стрелбата би могла да бъде извършвана както
с една ръка – водещата за лицето, така и при държане на пистолета с две ръце,
което е без значение по отношение на авторството и не създава колизия между
експертизата и показанията на К..
11

В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на
свидетеля К., които намери за логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Въпреки възраженията на
защитата и на подсъдимия, съдът не намери основание да дискредитира
заявеното от този свидетел. В хода на разпитите си както пред разследващ
орган, така и пред съда К. дава устойчиви показания, които са
непротиворечиви в основните си части, като същите намират подкрепа в
останалите събрани и кредитирани от съда доказателствени материали,
респективно се поддържат и от приложените способи за доказване, а именно
анализираната по-горе балистична експертиза, осъществено претърсване и
изземване, освидетелстване. Показанията на свидетеля намират опора в
съобщеното от свидетелката К., респективно в показанията на разпитаните
служители на дома за настаняване на деца с нужда от постоянна грижа, както
и в показанията на свидетелката Б.. Ето защо при анализа на показанията,
които се приемат от съда за хармонични, точно възпроизведени и
последователни, съдът установи релевантни за делото факти, като именно от
тях се установява и авторството на деянието в лицето на подсъдимия Н..
Макар и свидетелят да не си спомня второстепенни обстоятелства и дати в
хода на разпита си пред съда, това е логично с оглед изминалото време от
датата на деянието, като липсата на спомен бе успешно преодоляна чрез
прочитане на показанията на свидетеля от досъдебна фаза на основание
чл.281, ал.4 от НПК, които свидетелят поддържа и заявява, че правилно
възпроизвеждат възприетите от него факти, когато събитията са били по-
скорошни. От показанията на К. се установява датата, на която подсъдимият е
стрелял безразборно по детския център, по котки и обекти в двора на блока, в
който живее – 28.01.2024г. и на 05.02.2024г. на първата дата свидетелят лично
е възприел и мястото, от което са възпроизвеждани изстрелите – остъклен с
бяла дограма балкон в съседния вход на блока, на трети етаж, като посочва и
точния адрес и обстоятелството, че именно там живеят двама мъже под наем.
Безспорно се установява, че това е именно жилището, в което под наем живее
подсъдимият, а и свидетеля Г., който обаче е обитавал друга стая без достъп то
този балкон. Свидетелят К. лично е възприел посоката на стрелбата, обектите,
които са били уцелвани от подсъдимия – фасадата, врати и прозорци на
детския център, намиращ се в близост, посуда за хранене на бездомни
животни, както и самите животни, които са се разбягали. От показанията се
установява и че свидетелят лично е възприел как следствие на стрелбата е бил
поразен и прозорецът на от страната на водача на автомобила на К.,
обстоятелство, което се доказва и от балистичната експертиза. За датата
05.02.2024г. свидетелят само е чул същите гърмежи, но не е посмял да
погледне откъде идват, защото се е уплашил да не бъде уцелен. Тогава обаче е
установил, че се обстрелва входната врата към социалния дом за деца и е чул
пукота от удрянето на металните топчета (сачми) по вратата. Същият обаче
посочва, че посоката на изстрелите е била същата. Свидетелят подробно
12

описва начина на стрелба, като това му твърдение кореспондира напълно с
установеното от вещото лице по изготвената балистична експертиза като вид
на шума от оръжието, неговия пневматичен характер, скорост на стрелба и
капацитет на пълнителя. Съответства и интервалът, в който стрелбата е
спирала, за да се презареди оръжието. Фактът, че свидетелят на 28.01.2024г. е
възприел и оръжието като чернен пистолет без барабан, предявен му в
съдебно заседание и който оприличава на такъв, който е видял към този ден,
дава основание, с оглед данните по делото, балистичната експертиза,
източника на стрелбата като балкона на подсъдимия, установеното в
протокола за престъпване и изземване несъмнено да се заключи, че именно с
това оръжие са възпроизведени изстрелите. Въпреки възраженията на
защитата и на подсъдимия, основания за промяна на този извод липсват,
доколкото анализираните доказателства непротиворечиво водят до извода, че
именно от терасата, до която достъп е имал единствено подсъдимият и с
иззетото от него оръжие, са възпроизведени изстрелите на датите 28.01.2024г.
и на 05.02.2024г. Този извод се подкрепя и от съобщеното от К. като място -
източник на стрелбата на втората дата, чутото от нея и видяното на
остъкления с бяла дограма балкон на подсъдимия. Нанесените поражения в
двора на блока по автомобили, по посуда за животни съответстват на
установеното от балистиката експертиза и изключват всяка друга възможност
да е стреляно с различно оръжие.
По отношение на авторството на деянието, показанията на
К.,анализирани съвместно с показанията на свидетелите Г., Г., К., протокола за
освидетелстване на подсъдимия, договора за наем изключват категорично
възможността автор на деянието да е лице, различно от подсъдимия. Следва
да се съобрази, че К. на 28.01.2024г. е възприел детайлно ръцете на стрелеца,
подаващи се от прозореца на балкона на подсъдимия. Същият ги описва като
такива на човек с бяла кожа, дълги и слаби пръсти, като на безименния пръст
е носил масивен пръстен и гривни/ланец на китката. Свидетелят посочва в
разпита си пред съда, че накитите били златисти. Тук е моментът да се посочи,
че неправилно подсъдимият възразява, че К. бил определил бижутата като
железни. Видно от показанията на свидетеля, същият ги е възприел като вид
метални (без да уточнява какъв вид метал), но със златист цвят и съобщава, че
е наблюдавал стрелеца продължително време, докато е стрелял. При
предявяване на вещественото доказателство (пневматичен пистолет) К. е
категоричен, че като вид и форма съответства на възприетия по време на
стрелбата. При предявяване на снимковия материал към протокола за
освидетелстване на подсъдимия (при повторния разпит на свидетеля, когато
същият си носи очила) същият посочва, че верижката на снимка № 3 от
протокола на лист 170 от ДП е била същата, но отзад на часовника, а пръстите
на стрелеца са сходни с тези на подсъдимия, който е освидетелстван. По
отношение на пръстена свидетелят пък е категоричен, че е същият, доколкото
разпознава и черният камък, който е поставен в него. С оглед тези констатации
на К., респективно с оглед съвкупния анализ на останалите доказателства по
13

делото, включително балистичната експертиза, показанията на Г., Г., К. и
свидетелите, поискани от подсъдимия - К. и Г., съдът намира, че
безпротиворечиво е установено, че именно подсъдимият е възпроизвел
изстрелите на 28.01.2024г., доколкото се констатира пълно сходство между
възприетите от К. ръце на стрелеца и тези на подсъдимия, включително и по
отношение на бижутата, които носи, което анализирано съвместно с
обстоятелството, че се установява непротиворечиво, че е стреляно от неговата
тераса, до която достъп е имал само той, респективно с притежаваното от него
и закупен лично от него пневматично оръжие, съдът намира авторството за
несъмнено установено. Свидетелите, посочени от подсъдимия – К. и Г.
отричат да са се виждали с него, още по-малко да са ходили в дома му, да
знаят да има оръжие или да са стреляли с него.
По отношение на датата 05.02.2024г. следва да се отбележи, че
свидетелката К. не дава детайлно описание на стрелеца, но при положение, че
е стреляно от същата тераса, респективно със същото оръжие (доколкото
изстрелите и механизмът на стрелба е идентичен с този от 28.01.2024г. (по
данни и на К., и на К.) несъмнено подсъдимият е стрелял и на тази втора дата.
Липсата на достъп до терасата на други лица, заключването на спалното
помещение на подсъдимия от самия него, липсата на достъп и с оглед
показанията на Г. и рестриктивния достъп до помещението на други лица,
освен на подсъдимия, описанието, което К. дава на стрелеца от терасата,
(макар и не детайлно) изключват категорично възможността друг да е
възпроизвел изстрелите на тази втора дата. Неоснователно е възражението на
защитата и на подсъдимия, че свидетелят К. не виждал наблизо, поради което
не е могъл да възприеме ръцете на стрелеца и оръжието, което е държал
същият. Следва да се съобрази, че самият свидетел признава да е далекоглед,
т.е. да не вижда на близко разстояние, посочвайки разстояние около 50
сантиметра. Същият е възприемал стрелеца на далечно разстояние, което не е
пречка да различи детайлите, които описва в разпита си. Касае се за нарушено
зрение на близко разстояние, което очевидно не засяга и по данни на самия
свидетел възможността му да възприеме ръцете на подсъдимия на неговия
балкон от собственото си жилище. Второ, неправилно защитата и подсъдимия
възразяват, че не е извършено разпознаване на предмети по реда на чл.169 и
сл. от НПК. За да може да бъде осъществено такова е необходимо съдът да
разполага с предмети, които да бъдат разпознати. По делото няма приобщени
бижута и накити, които да бъдат показвани със сходни други такива, което
изключва a priori възможността да се извърши това действие. Няма законова
забрана в НПК за предявяване на албума към протокола за освидетелстване на
подсъдимия, доколкото това действие има съвсем различни цели от
извършването на разпознаване на предмети. Противно на изложените
възражения, пневматичното оръжие се предявява на основание чл.284 от НПК
и на свидетели при необходимост.
От показанията на К. съдът установи и разположението на блока, в който
е живял подсъдимият, съседните сгради, включително детският център за деца
14

с увреждания, обектите, намиращи се в междублоковото пространство,
наличието на автомобили, животни, преминаващи хора, включително и към
момента на стрелбата от 28.01.2024г., на който мъж свидетелят съобщил за
стрелбата, както и на 05.02.2024г.

Съдът се довери и на съобщеното от свидетелката К.. Макар и същата да
признава, че страда от психично заболяване, изготвената КСППЕ е
категорична, че заболяването е достатъчно добре компенсирано с
медикаментозна терапия редовни прегледи и К. може правилно да възприема
събития, факти и да ги възпроизвежда, При липса на нарушено
функциониране на психично ниво съдът, противно на изложеното от защитата
и от подсъдимия, намира, че няма основание да не се довери на показанията на
тази свидетелка. Показанията са устойчиви, хармонични, депозирани в
нужната логическа последователност. Съдът, с оглед посоченото от вещите
лица, анализира показанията на К. съвместно с тези на свидетеля К., на
служителите на детския център за настаняване на деца, нуждаещи се от
постоянни грижи и установи, че показанията на К. намират опора в другите
гласни доказателствени средства, включително и в назначената балистична
експертиза по отношение на скоростта на стрелба, интервала между
презареждания, възможностите на оръжието да възпроизведе множество
изстрели, както и по отношение на шума, който се чува при изстрелите.
Показанията на К. се подкрепят и от съобщеното от К., който също на дата
05.02.2024г. е чул стрелбата на подсъдимия, но не е посмял да погледне откъде
се стреля, тъй като се е притеснил да не бъде уцелен. За разлика от него обаче
К. е видяла, че се стреля именно от балкона към жилището на подсъдимия и е
видяла мъж, който когато се показва се чува пукотът, оприличен на гръм от
пиратки. Несъществената липса на спомен за дата на събитието и други
подробности бяха успешно преодолени чрез прочитане на показанията на
свидетелката от досъдебна фаза. Следва да бъде уточнено, че свидетелката е
наблюдавала стрелба от прозореца в кухнята си, като е имала видимост както
към двора на блока, така и към балкона на подсъдимия, включително и към
детския център в близост, по който също е стреляно. Видно от показанията ,
по време на стрелбата в обсега на подсъдимия е имало и котки, които са се
разбягали при възпроизвеждане на изстрелите. Въпреки че свидетелката
съобщава да носи очила, респективно да страда от късогледство, съдът
намира, че показанията следва да бъдат кредитирани с доверие, доколкото
същата не съобщава да е възприела детайли по отношение на стрелеца, а
единствено, че е видял силует на мъж на посочения от нея балкон на
разстояние от около 30 метра. Става въпрос за големи обекти относително
близко до нейното местоположение, което същата признава да е могла да
възприеме и без средства за корекцията зрението. По отношение на
авторството на деянието и на тази дата – 05.02.2024г. съдът изложи мотиви
по-горе, като същото се установява с оглед събраните доказателства за
ограничения достъп на други лица до балкона, от който се стреля освен от
15

подсъдимия, използваното оръжие за стрелба, съответно от показанията на
останалите свидетели, даващи сведения за достъпа до самостоятелните стаи в
наетата квартира, балистична експертиза по отношение на особеностите на
използваното оръжие и показанията на К. по отношение на възприетия от него
стрелец на предходната дата.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелката Г., включително и на
приобщените показания от досъдебна фаза. Показанията намират опора в
писмените доказателства по делото, включително и в показанията на Г.,
обясненията на подсъдимия и договор за наем с последния. От показанията
се установява разпределението на жилището, наличните обекти в
междублоковото пространство, пътека за пешеходци в тревната площ,
обстоятелството, че именно подсъдимият Н. използва балкона към наетата от
него стая ексклузивно, както и обстоятелството,че е раздала ключ на всеки от
наемателите както от входната врата на жилището, така и ключ за ползваните
от тях спални помещения. Видно от показанията , между наемателите е
имало разногласия и битови недоразумения, които са направили
впечатление.
Съдът изгради фактическите си изводи на база съобщеното от свидетеля
Г., включително и въз основа приобщените показания от досъдебна фаза на
основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК. Показанията намират подкрепа в
останалите доказателствени източници – в показанията на Г., както и в
писмените доказателства по делото. Съдът установи от така съобщеното от
този свидетел, че подсъдимият е държал стаята си постоянно заключена, както
когато отсъства, така и когато е вътре в самото помещение, където слушал
силно музика и проповеди. Макар и свидетелят да не бе категоричен в
обстоятелството дали подсъдимият заключва помещението, което ползва
самостоятелно, при приобщаване на показанията от досъдебна фаза, които са
снети непосредствено след инцидента, свидетелят поддържа така заявеното
към онзи момент, което е и по-скорошна дата спрямо разпита пред съда. В
този смисъл съдът установи, че достъп до стаята е имал само и единствено
нейния обитател – подсъдимият, което му е позволявало ексклузивно да
ползва и да може да достигне до балкона, от който са възпроизведени
инкриминираните изстрели. Видно от показанията на свидетеля Г., същият не
знае подсъдимият да притежава оръжие, не е влизал в неговата стая, не е
използвал балкона към стаята му и съдът намира, че е изключена
възможността именно съквартирантът на подсъдимия да е възпроизвел
стрелбата. При положение, че същият е физически ограничен да достигне до
мястото на нейното възпроизвеждане (балкона), както и с оглед
обстоятелството, че нито той, нито подсъдимият твърдят Г. да е знаел за
оръжието, с което е стреляно,тази възможност съдът намира за категорично
изключена. Това се подкрепя и от показанията на свидетеля К., който дава
описание на ръцете на стрелеца, което обаче не съответства на физическите
характеристики на свидетеля Г.. Въпреки възраженията на подсъдимия и на
защитата в обратния смисъл, съдът намира, че е безспорно установено, че
16

подсъдимият Н. е ограничавал достъпа до ползваното от него помещение,
респективно до балкона, което освен житейски логично е и несъмнено
установено от показанията на свидетеля Г. и на Г., която признава да име
раздала ключове за отделните спални. От показанията на Г. се установява и
близкото отстояние от блока на центъра за настаняване на деца, респективно
разположението на блока, на центъра и на междублоковото пространство.
Съдът се довери и на показанията на свидетелите С. и И. – служители на
центъра за настаняване на деца с нужда от постоянна медицинска грижа.
Показанията на тези свидетели са логични, последователни и устойчиви във
всички техни разпити. Същите намират подкрепа в събрания останал
доказателствен материал, включително и във вече анализираните гласни
доказателствени средства. Въпреки, че показанията са добросъвестно
депозирани, същите както на съдебна фаза, така и на досъдебна са с ниска
информативна стойност, доколкото не изясняват факти и обстоятелства,
свързани с авторството на деянието. Това е така, доколкото макар и да
съобщават за възприети поражения по сградата, същите са видели счупено
стъкло на стъклопакет едва на 29.02.2024г., като твърдят деянието да е
осъществено на 27-28.02.2025г. , а признават да не са наясно кога е счупено
стъклото, по какъв начин и от кого. Не са намерени по данни и на двете
свидетелки сачми или други припаси, които да навеждат на извод за
използване на конкретно оръжие, било то и пневматичен пистолет. Макар и
двете свидетелки да са чували стрелба на 31.01.2024г. същите не са
установили откъде се стреля, а и няма други доказателства за източника .
Макар и двете свидетелки точно да описват установени от тях щети по
сградата на центъра, същите са възприети по-късно от момента на увредата,
респективно няма достатъчно доказателства, за да се приеме, че именно
подсъдимият е техен автор. Ето защо частта от обвинението за дата
28.01.2024г. по отношение на центъра за деца с увреждания и нанесени
поражения по него страда от доказателствена необезпеченост. За разлика от
другите две деяния – на 28.01.2024г. (по отношение на автомобила на К. и по
двора на блока) и на 05.02.2024г., когато източникът на стрелбата е бил
категорично установен от свидетелите К. и К., в случая тези две свидетелки не
са възприели стрелеца, мястото на стрелбата, вида оръжие. Същото се отнася
и за щетите, доколкото точният момент на тяхното причиняване не може с
категоричност да бъде установен. За разлика от пораженията по автомобила
на К., възприети директно от К., в случая с детския център устойчиви данни
липсват. Макар и в даден момент И. и С. да са възприели човек, който гледа
какво се случва в центъра, те не твърдят да са го видели да стреля, да хвърля
предмети или да извършва друго противоправно действие по отношение на
сградата. Макар и да не може да се установи кога са причинени увреждания по
сградата и да не се установява авторът на вандализирането на центъра на 27-
28.01. 2024г., фактът, че е стреляно по сградата именно от подсъдимия на
05.02.2024г. се установява категорично от показанията на К. и на К., които
съобщават за стрелба от балкона на подсъдимия именно по посока центъра, по
17

който са попадали сачми, чували са удара в елементи на сградата, а К.
свидетелства за стрелба на 28.01.2024г., но по вътрешния двор и по
автомобила на свидетеля К.. В този смисъл се установява, че подсъдимият на
посочените от К. и К. дати е стрелял и по центъра, но не се установява
категорично на какви поражения по него е автор. Поради изложеното не бе
доказано именно подсъдимият да е повредил инкриминирания термопанел.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Б., неразпитана в
съдебна фаза, но по волята на страните, показанията от досъдебна фаза бяха
приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК. Въпреки, че показанията
са хармонични, намират подкрепа в събрания по делото друг доказателствен
материал, същите не допринасят съществено за изясняване на конкретни
факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Това е така,
доколкото свидетелката има видимост към детския център, към двора на
кооперацията, в която живее подсъдимия и е чувала гърмежи като от пиратки,
които се повтаряли по около 5-6, след което прекъсвали за кратко, но същата
не споделя нито техният източник, нито е видяла откъде идват, дали става
въпрос за пиратки, за стрелба с оръжие или друго.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля К., както от досъдебната,
така и на тези приобщени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК от
досъдебна фаза. Свидетелят има Я. спомен за обстоятелствата, за които
съобщава, като липсата на спомен за дата на събитията и за второстепенни
факти бяха успешно преодолени именно чрез приобщаване на показанията от
ДП. Съобщеното намира подкрепа в показанията на свидетеля К., в
заключението по изготвената балистична експертиза. Видно от показанията
именно на дата 29.01.2024г. свидетелят е установил повредата върху
автомобила си, а именно счупено стъкло, което се установява, че е поразено от
сачма от използвания от подсъдимия пневматичен пистолет. Това се доказва от
показанията на К. и от заключението на балистичната експертиза. Видно от
показанията К. е съобщил на свидетеля и сходни обстоятелства във връзка с
автора на деянието, обстоятелството, че е стреляно именно от балкона,
ползван от подсъдимия с пневматично оръжие, като К. е съобщил и идентични
обстоятелства във връзка с възприетите отличителни белези на стрелеца –
бижута по ръцете. Показанията на тези двама свидетели са взаимодопълващи
се. Следва да се отбележи, че не е основателно възражението на защитата, че
не следва да се дава вяра на показанията на К. и К. поради факта, че не били
сигнализирали незабавно органите на МВР. Първо, самият свидетел К.
съобщава, че е уведомил полицията и е действал съобразно техните указания
къде да подаде жалба. Второ, дали и кога гражданин е сезирал компетентните
органи не се отразява върху годността и достоверността на свидетелските му
показания, които впрочем намират опора в останалия събран доказателствен
материал, който в конкретния случай е еднопосочен и непротиворечиво
установява възприетата от съда фактическа обстановка.
По инициатива на подсъдимия бяха разпитани свидетелите Г. и К., които
подсъдимият твърди да са знаели за неговото оръжие, съответно да са
18

стреляли с него, включително и в гора, близко до квартирата, която е обитавал,
както и от неговата тераса. Съдът дава вяра на показанията на тези двама
свидетели,които не се оборват от други събрани по делото доказателства и
доказателствени средства. Въпреки това следва да се уточни, че тези
свидетели не изясняват никакви релевантни факти освен, че оборват
първоначално поддържаната теза на подсъдимия, че са му идвали на гости и че
са стреляли с неговото оръжие. И двамата свидетели познават подсъдимия, но
същите отричат да поддържат отношения с него, признават да не са го
виждали от години и да не са посещавали жилището му отдавна, включително
и в началото на 2024г. В този смисъл съдът намира, че разпитаните свидетели
недопринасят за възприемане на изолирана от доказателствената съвкупност
защитна теза на подсъдимия, а напротив, дори я оборват.

При анализа на обясненията на подсъдимия съдът съобрази
обстоятелството, че същите са както доказателствено средство, така и
средство за защита. Въпреки тази двойствена природа, съдът ги съпостави с
останалите доказателствени източници по делото, за да прецени тяхната
достоверност. Установява се, че в някои части съобщеното от подсъдимия Н. е
единствено защитна версия, която не се подкрепя от останалия доказателствен
материал и е изолирана от него. В тази връзка съдът намира, че са събрани
достатъчно по обем годни и кредитирани доказателства, от които се
установява, че стаята на подсъдимия е била заключвана както когато е
отсъствал от жилището, така и когато се е намирал в нея, видно от
показанията на неговия съквартирант и на наемодателката Г.. По изложените
по-горе съображения категорично се установява, че не Д. К. е стрелял с
неговото оръжие, доколкото самият той отрича въобще да знае за
съществуването на пневматичния пистолет, собственост на подсъдимия, а
отделно и съдът констатира, че цветът на кожата на ръцете на К. въобще не
отговаря на даденото от К. описание на горните крайници на стрелеца,
доколкото цветът на кожата е коренно различен. Категорично се оборват и
обясненията в частта, в която подсъдимият Н. твърди да е видял как лице,
приличащо му на свидетеля К., е счупил прозореца на автомобила на К. с
твърд предмет. Това твърдение се оборва от кредитираните показания на
самия свидетел К. и от заключението по изготвената балистична експертиза,
която установява с категоричност, че стъклото на автомобила е счупено от
изстрел в пневматичния пистолет, иззет от подсъдимия. Не се кредитират и
обясненията в частта, в която подсъдимият отрича да е стрелял със собствения
си пневматичен пистолет, доколкото с оглед посоченото по-горе в мотивите на
съда се установява по несъмнен начин, че именно подсъдимият е автор на
деянието на двете дати, за които бе признат за виновен. В останалата част
обясненията се подкрепят от събрания доказателствен материал и следва да се
кредитират. Така съдът се доври на съобщеното, че подсъдимият е живял на
посочения в обвинителния акт адрес, че е имал съквартирант, че е закупил
процесния пневматичен пистолет, който държал в стаята си.
19

Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства,
протоколи за извършени действия по разследването, които подкрепят
кредитираните гласни доказателствени средства. От договора за наем,
приобщен по ДП, се установява наличието на наемно правоотношение между
Г. и подсъдимия Н..
Съдът кредитира изготвените протоколи за оглед и за претърсване и
изземване, доколкото същите са съставени по реда и правилата на НПК и
протоколът за изземване е бил одобрен от съда по съответния ред.
Протоколите са годни да удостоверят описание в тях обстоятелства.
От наличното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия се
установява изключително обремененото му съдебно минало.
Съдът по изложените по-горе съображения не установи по несъмнен
начин, че деянието да е извършено за времето от 27.01.2024 г. до 28.01.2024 г.
в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ******** чрез произвеждане на изстрели
с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по
сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния
двор), да счупил две външни стъкла (част от стъклопакет), на прозорци на
работно помещение, ет. 2 на центъра , както и деянието да е извършено чрез
счупване на термопанел на врата на товарния вход - ет. 1 на центъра на
05.02.2024г. По отношение на нанесените щети по сградата на центъра не се
установи подсъдимият да ги е причинил, макар и несъмнено да бе доказано,
че именно той е произвел изстрелите на 05.02.2024г. В останалата част по
изложените мотиви съдът намери възприетата от държавното обвинение
фактическа обстановка за несъмнено и категорично доказана.

НА ОСНОВАТА НА ТАКА ИЗЯСНЕНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА СЪДЪТ НАМИРА ОТ ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият А. Н. Н. с ЕГН: ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 325, ал.1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато и поддържано обвинение от
СРП.

От обективна страна за времето от 28.01.2024 г. до 05.02.2024 г. в
гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ******** в условията на продължавано
престъпление с две деяния подсъдимият е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“
с фаб. № D22D040498 по лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни
табели, паркиран в тревната площ зад бл. 11) и по сградата на
ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор), както
следва:
20

1. На 28.01.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ********
произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. №
D22D040498 по лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели,
паркиран в тревната площ зад бл. 11), като счупил стъклото на шофьорската
врата на автомобила;
2. На 05.02.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, ********
произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. №
D22D040498 по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната
към задния двор)
От обективна страна съставът на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК -
"хулиганство", изисква извършване на непристойни действия, с които да се
нарушава грубо обществения ред и да се демонстрира явно неуважение към
обществото. Касае се за конкретно деяние, при което деецът демонстративно
нарушава обществения ред чрез определено свое активно поведение, изразено
в конкретни действия (най-често публично), като цели или най-малкото
допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към обществото. На
второ място е необходимо съответните действия сами по себе си грубо да
нарушават обществения ред, т.е престъплението е резултатно такова, а
съставомерният резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и
спокойствие.
Изпълнителното деяние е обозначено чрез оценъчния израз "извърши
непристойни действия", като тук множественото число сочи само възможно
разнообразие, а не необходимост извършените действия да са поне две на
брой. В действителност хулиганството може да бъде извършено и само с едно
действие, стига то да е по своя характер непристойно.
В задължителната за съдилищата тълкувателна практика (ПП на ВС № 2
от 29.11.1974 г. по н.д.№ 4/74 г.) се приема, че "непристойни действия" са
онези действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, които скандализиран обществото.
"Грубо нарушение на обществения ред" ще е налице, когато деецът, чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения в
обществото ред и морални норми. "Явно неуважение към обществото" е
налице, когато деецът, чрез действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността, като антиобществения характер на действията се
съзнава и от други лица, на които са станали достояние. Именно тази
демонстративна, провокираща непристойност на действията на дееца
характеризира същите като посегателство срещу установения обществен ред
/вж. р.№ 492 от 22.10.1982 г. по н.д.№ 512/82 на II-ро н.о., Сб Н 1982, № 94,
с.94/.
По правните си характеристики поведението на подсъдимия се вписва в
непристойната проява по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК и субсумира в себе си
признаците на това престъпление. От така установената, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал фактическа обстановка,
21

категорично се установи, че подсъдимият е възпроизвел на две отделни и дати
с притежавания от него пневматичен пистолет множество изстрели в посока
детския център за настаняване на деца, нуждаещи се от постоянни грижи, в
посока двора между блока, в който живее подсъдимият, в посока паркираните
автомобили в междублоковото пространство, по намиращи се на двора котки
и предмети в близост. Възпроизвеждането на изстрелите е било възприето
като гърмежи и пукоти от множество свидетели, включително К. и К., които са
се притеснили за здравето си с оглед опасността да бъдат уцелени. Подобно
поведение е заплаха за хората в близост, предизвиква уплаха, тревога и
смущение. Следствие на стрелбата подсъдимият е счупил и стъклото на
автомобила на свидетеля К.. Противно на изложеното от защитата и от
подсъдимия, съдът намира, че мястото на безразборната и безпричинна
стрелба на подсъдимия е извършено на публично обществено място,
доколкото макар и стрелецът да се е намирал на балкона на апартамента, който
е наел, стрелбата е извършена от кооперация с множество входове, до
обитавани самостоятелни обекти в сградата, действията са станали достояние
на съседи, които са чули гърмежите, притеснили са се за здравето си и са
възприели стрелбата на подсъдимия Н.. Видно е, че дворът зад блока е място,
на което се паркират автомобили, често преминават хора. С грубо арогантните
си действия подсъдимият е демонстрирал неуважението си към обществото,
целял е да се постави над закона, скандализирал е своите съседи, случайно
минаващи граждани, повредил е и е унищожил имущество, застрашил е
живота и здравето на хора, стрелял е по котки, като е смущавал персонала и
децата-пациенти на строго специализирано детско заведение за деца, за които
се полагат постоянни грижи и са със здравословни проблеми и увреждания.
Поведението му е безразсъдно, скандално и грубо нарушава обществения ред.
Безспорно същото скандализира обществото, като действията се дължат на
тежките му характерови особености. Безразсъдните действия на подсъдимия
са станали достояние на К. и К., включително и на персонала на
специализирания център за настаняване на деца, като всички са чули
гърмежите и пукота от ударите на изстреляните сачми по обекти в близост.
Поведението на подсъдимия Н. е станало достояние и на случайни граждани,
преминаващи през тази част на гъсто населения жилищен столичен квартал.
Съдът не се съгласява със защитната версия, че действията не предизвикват
възмущение в обществото. Напротив, същите са скандална показност на
чувство на безнаказаност, егоцентризъм и стремеж към демонстрация на
незачитане на чуждите права и спокойствие. Без значение е какъв вид оръжие
е използвано, неговите технически характеристики и особености.
Пневматичният пистолет не се различава по своя външен вид от огнестрелно
оръжие и всеки, който възприеме, че се стреля с него резонно може да приеме,
че същият е опасен. Сам по себе си пневматичният пистолет има голям обсег
на действие (300 метра според вещото лице), способност да поразява цели на
относително далечно разстояние (над 30 метра), като може да причини увреда
на здравето на хора, да унищожи имущество или да засегне животни. Видно
22

от свидетелските показания, мястото на стрелбата е оживено.Това
обстоятелство от своя страна е създало възможността непристойните действия
на подсъдимия да бъдат възприети от неограничен кръг хора, което да засегне
в по-голяма степен обществените отношения, охраняващи реда и
общественото спокойствие, обект на престъплението по чл. 325 от НК.
Съответно освен потенциалната и хипотетична възможност действията на
подсъдимия да бъдат възприети от неограничен кръг лица, поведението му е
станало достояние и на граждани, свидетели по делото. Конкретното
поведение показва единствено и само явното желание на подсъдимия да
демонстрира чувство за безнаказаност и желание да се изтъкне пред
обществеността като индивид, за когото не важат правните и морални норми
на обществото, че същият е над тези социални корективи. Фактът, че
непристойните действия са били насочени към животни, имущество на
граждани, център за настаняване на деца с увреждания, доказват
изключителна наглост и безсрамност в поведението на подсъдимия и начин на
възприемане и реакция към обективната реалност около него. В този смисъл е
неоснователно възражението на защитата и на подсъдимия, че действията на
последния не са станали публично достояние и не са съставомерни.
Разпоредбата на чл. 325 от НК обаче изисква не само непристойно
поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и
реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо
нарушаване на обществения ред. В конкретния случай подсъдимият е
обективирал поведение, изразяващо явно неуважение към обществото.
Преценявайки цялостното поведение на подсъдимия, съдът го намира за
непристойно, грубо нарушаващо обществения ред като предвид събраните по
делото доказателства, беше безспорно установено, че действията на
подсъдимия Н. се отличават с характерната за този вид престъпления груба
бруталност, засягат нравствените норми на обществото за благоприличие и
междучовешки отношения на публични места. Констатираните действия
могат да бъдат квалифицирани като изразяващи явно неуважение към
обществото и висока степен на неуважение към правата и личността на
другите членове на обществото.

Тук следва да се отбележи, че хулиганския характер на извършената
стрелба пряко следва от липсата на предпоставки и причини за нейното
осъществяване, като единствен мотив за нея е именно демонстрация на
характерови особености, установени от двете експертизи, груба показност на
безнаказаност и несъобразяване с обществения ред.
Съгласно ПП на ВС № 2 от 29.11.1974 г. по н.д.№ 4/74 г
разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението
хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията,
посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325, ал. 1 НК. Дребното хулиганство е
административно нарушение с по-ниска обществена опасност.
23

Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на
всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата
обществена опасност. Извършените от подсъдимия действия са непристойни и
с висока степен на обществена опасност, защото са груб израз на неприличие,
демонстрация и скандализират с висока степен обществото. Подсъдимият не е
имал причина да възпроизвежда стрелба в жилищен квартал в междублоково
пространство, да застрашава имущество, хора и животни и да смущава
спокойствието на съседите си. По този начин подсъдимият Н. е демонстрирал
явното си неуважение към обществените порядки, които грубо е нарушил с
действия, обуславящи носенето не на административна, а на наказателна
отговорност. Действията му са брутална демонстрация против установения
ред и разкриват висока степен на неуважение към обществото, а също и такава
на обществена опасност на деянието и дееца и се определя като грубо
нарушение на обществения ред. Тези действия на подсъдимия, станали
достояние и на други лица, са с висока степен на обществена опасност. В този
смисъл поведението на подсъдимия изключва приложението на Указа за борба
с дребното хулиганство.

Извършеното от Н. представлява проява, извършена по хулигански
мотив - с цел да изяви себе си, тъй като е предприел поведение, което не е
било провокирано.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е целял
настъпването им. Предприемайки инкриминираните действия, той е съзнавал,
че последните представляват грубо нарушение на обществения ред и пряко е
целял да изрази явно неуважение към обществения ред и в изпълнение на тази
цел ги е извършил. Видно от двете изслушани КСППЕ, същият е вменяем.

Съдът прие, че в случая е налице едно продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, а не няколко отделни такива, защото действията
по безразборна стрелба в жилищен квартал в два отделни дни по своите
характеристики от обективна и субективна страна осъществяват състава на
едно и също престъпление - това по чл.325, ал.1 от НК, като тези действия са
извършени през непродължителен период от време. Отделните деяния са
извършени при една и съща фактическа обстановка, при еднакъв механизъм
на осъществяване на деянията и при еднородност на вината, поради което
действията на подсъдимият се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предходното такова. Това даде основание на съда да прецени,
че в случая е налице хипотезата на чл. 26, ал.1 НК и подсъдимият следва да
носи отговорност за извършването на продължавано престъпление.
Съдът не намира основание във възражението на подсъдимия по
24

отношение на липса на посочване на час в обвинителния акт. Съгласно чл.246
от НПК, часът на деянието не е реквизит на обвинителния акт. Логично не във
всеки конкретен случай би могло да се посочи час на деянието от държавното
обвинение. С посочване на дата на деянието е достатъчно ясно
индивидуализиран моментът, в който се твърди да е осъществено
престъплението. Само в допълнение следва да се посочи, че подобно
възражение касае въпросът по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, който се обсъжда само
и единствено в разпоредително заседание. Съгласно чл.248, ал.3 НПК подобни
възражения страните не могат да правят след приключване на
разпоредителното заседание и това на подсъдимия следва да се приеме за
преклудирано.
Съдът не намира обществената опасност на деянието и на дееца за
незначителна с оглед изложените вече съображения, поради което
възражението на подсъдимия в тази връзка следва да се приеме за
неоснователно.
По изложените съображения подсъдимият Н. съгласно чл. 303, ал.2 от
НПК беше признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.
325, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По отношение на формулираното обвинение, както бе посочено по-горе,
не се събраха достатъчно доказателства за съпричастността на подсъдимия
към обвинението за времето от 27.01.2024 г. до 28.01.2024 г. в гр.София,
ж.к.“Фондови жилища“, ******** да е произвел изстрели с пневматично
оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по сградата на
ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор), с което
да е счупил две външни стъкла (част от стъклопакет), на прозорци на работно
помещение, ет. 2 на центъра , както и деянието да е извършено чрез счупване
на термопанел на врата на товарния вход - ет. 1 на центъра на 05.02.2024г. В
тази връзка и на основание чл.304 от НПК съдът го оправда в тази част на
повдигнатото обвинение.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация,
както и с обществено порицание, поради което и съдът следва да отмери
същото в посочените рамки.

Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 55, тъй като липсват изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да характеризират предвиденото в закона
минимално наказание като несъразмерно тежко на инкриминираното деяние.
25

При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия
съдът не откри наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне на наказанието, съдът прие като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства предходните му осъждания.
Видно от справката за съдимост, подсъдимият е многократно осъждан за
хулиганство, за пречене на орган на власт да изпълни задълженията си,
множество престъпления против собствеността – кражби и измами,
престъпления, свързани с държане на наркотични вещества. Видно е, че
деецът е личност със завишена обществена опасност и разнородна престъпва
деятелност, като предходно наложените наказания не са изиграли своята роля
в постигане на целите на чл.36 от НК. Деецът не се е превъзпитал, не се е
поправил и продължава да не спазва установения в страната правов ред. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отречено и
наличието на продължавано престъпление, извършено с две деяния,
причиняването на повреди по вещта на свидетеля К., обстоятелството, че
хулиганството е извършено чрез стрелба с пневматично оръжие, с множество
изстрели, насочени към животни, към сградата, където пребивават деца с
увреждания. В тази категория бе отчетено и обстоятелството, че не само е
могло действията да бъдат възприети от неограничен брой лица, а и това е
станало факт, като К., К. и служителите в детския център са изпитали страх да
не бъдат засегнати. Деецът е лице със завишена обществена опасност с оглед
предходните му престъпни прояви. Налаганите до момента наказания не са
могли да изиграят нужните поправително-превъзпитателен и принудително-
възпиращ ефект. Отчете се и липсата на трудова ангажираност на подсъдимия,
който е работоспособен. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът прецени завишената степен на тежест и укоримост на
деянието.
С оглед установените данни за обществената опасност на деянието и
тази на дееца съдът намира, че на основание чл. 54 от НК следва да бъде
определено наказание при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства. Измежду двете алтернативно предвидени наказания съдът
прие, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказанието „пробация“,
доколкото спецификите на неговото изпълнение, анализирани с оглед
характерови особености на дееца, установени от вещите лица, биха могли да
дадат по-ползотворни резултати в успешно реализиране на корекционен
процес и реинтеграцията в обществото. Съдът намери, че следва да бъдат
приложени и други пробационни мерки, освен задължителните, именно с цел
интензивна работа с подсъдимия и създаване на условия за неговото
превъзпитание. При положение, че съдът е избрал по-лекото от двете
алтернативно предвидени санкции, като се отечете и наличието само на
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че следва
26

продължителността на мерките да е над средния.
Поради това и на основание чл. 325, ал.1 вр. чл. 54 НК и чл.42а, ал.2,
т.1, т.2. т.4 и т.6 от НК съдът наложи наказание „Пробация“, както следва:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ с
периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, включване в програми за
обществено въздействие за срок от ДВЕ ГОДИНИ и „безвъзмезден труд в
полза на обществото“ в размер на 150 часа годишно за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание "ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ", което да се изпълни чрез обявяване на присъдата чрез
поставянето на видно място в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 54, вх. В
(известния адрес на лицето, видно от справка НБДН) за срок от един месец.

Съдът приспадна на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така наложеното
наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР,
с постановление на прокурор и с мярка за неотклонение задържане под
стража, като един ден задържане се счита за три дни пробация. Съдът зачете
на основание чл. 70, ал.6 от НПК времето, през което подсъдимият е бил
настанен в психиатрично заведение, като на осн, чл.59, ал.1, т.1 от НК същото
се зачита като задържане под стража и един ден престой в психиатрично
заведение се зачита за три дни пробация.
На основание чл. 53, ал.1, б. „а“ НК съдът отне в полза на Държавата
пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498, което е
послужило за извършване на престъплението.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съдът осъди подсъдимия А. Н. Н. с ЕГН: **********/със снета по
делото самоличност/ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка
на СДВР сумата от 447,84 лева, представляваща направени разноски по делото
в досъдебната фаза на процеса, както и 2652,41 лева – направени разноски в
съдебното производство по сметка на Висшия съдебен съвет.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея
съдържание.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Павел Панов/

27

Съобщи за изтекли лични данни