№ 18532
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря К. А. К.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110122561 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация Русе“ЕАД,ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.Русе,ТЕЦ Изток,представлявано от С.Ж.,против П.
А. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 326,78 лева главница за топлинна енергия за периода
23.11.2021 г. до 27.09.2022 г.,20,67 лева мораторна лихва за периода,считано
от падежа на всяка фактура до 05.01.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответникът Г. е купувач на топлинна енергия за
топлоснабден имот,находящ се в гр.Русе,АДРЕС с абонатен № ************.
Твърди се,че ищецът е доставил в имота топлинна енергия,която за процесния
период 23.11.2021 г. до 27.09.2022 г. възлиза на 326,78 лева,за което са
издадени 15 фактури. Сочи се,че стойността на топлинна енергия не е
заплатена. Ищецът твърди,че е уговорен срок за плащане на задълженията по
фактури,а именно 45 дни след изтичане периода на доставка и предвид
това,че цената не е заплатена в срок ищецът претендира мораторна лихва в
размер от 20,67 лева,начислявана при съобразяване падежа на всяка фактура
до 05.01.2023 г. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид подадено
възражение е налице интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът
моли съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
П. А. Г. с изразено становище,че искът е недопустим,а ако бъде възприет за
1
допустим се явява неоснователен. Твърди се,че исковата молба е
нередовна,защото не е конкретизиран топлоснабденият имот,което становище
съдът намира за неоснователно,тъй като в исковата молба е посочен
топлоснабден имот с адрес и с посочване на абонатен номер,а въпросът дали
между страните съществува договорно правоотношение относно конкретния
топлоснабден имот е въпрос по съществото на спора,а не се отнася до
изискванията към исковата молба. Ако искът бъде възприет за
допустим,ответникът оспорва да има качеството потребител,тъй като
собственик на имота е трето лице,а предявен от ответника иск с правно
основание чл.19,ал.3 от ЗЗД е отхвърлен,поради което ответникът заявява,че
не е придобил право на собственост. Ответникът твърди,че не притежава
вещно право на ползване върху имота,нито реализира фактическа власт върху
недвижимия имот. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Топлофикация Русе“ЕАД
претендира от П. А. Г. сумите от 326,78 лева главница за топлинна енергия по
фактури,издадени за периода 23.11.2021 г. до 27.09.2022 г. за топлоснабден
имот в гр.Русе,АДРЕС,с абонатен № ************,както и лихва за забава за
периода до 05.01.2023 г. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 6380/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са фактури,издадени от „Топлофикация Русе“ЕАД с
получател П. А. Г. за начислена топлинна енергия за имот в
бл.Сълза,вх.А,ет.3.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация Русе“ЕАД.
Установява се от договор от 19.01.2007 г.,че сградата в гр.Русе на
АДРЕС е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация
Русе“ЕАД.
Видно от договор от 20.10.2021 г.,сключен между „Топлофикация
Русе“АД,като възложител,и „Техем сървисис“ЕООД,като
изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дялово
разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а възложителят се
съгласява да заплаща възнаграждение.
С нотариален акт за собственост от 19.05.2000 г. П. А. Г. се легитимира
като собственик на кафе бар,магазин за хранителни стоки,магазин за
промишлени стоки,гараж и мезонет на четвърти етаж в сграда на АДРЕС.
Видно от нотариален акт от 03.04.1995 г.,М.П. Г.а и П. А. Г. са продали
на „Белчев“ЕООД незастроено дворно място на АДРЕС.
Установява се,че с нотариален акт от 15.03.2000 г. „Белчев“ЕООД,като
продавач,и И.С.Ж.,като купувач,са постигнали съгласие да бъдат обвързани
от правоотношение относно апартамент 9 мезонет на четвърти етаж.
С решение № 127/14.11.2005 г.,постановено по гражд.дело № 1204/2004
2
г. по описа на Русенския окръжен съд е обявена за относително
недействителна по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД покупко-продажба
на недвижими имоти,сключена между „Белчев“ЕООД и И.С.Ж..
Видно от решение № 56/06.06.2007 г.,постановено по гражд.дело №
1049/2004 г. по описа на Русенския окръжен съд,е отхвърлен предявеният от
П. А. Г. иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване като
окончателен на предварителен договор за прехвърляне на недвижими имоти.
Решението е влязло в сила на 28.06.2007 г.
С решение от 18.02.2004 г.,постановено по гражд.дело № 976/2003 г. по
описа на Окръжен съд Русе е отменено решение на Русенския районен съд и е
отхвърлен като неоснователен иск на И.С.Ж. против П. А. Г. за ревандикация
на недвижими имоти по нотариален акт от 15.03.2000 г.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че в имота не се ползва топлинна енергия за
отопление,а се начислява топлинна енергия от сградна инсталация,общият
топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се приспадат
технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,главницата за
топлинна енергия,без да има задължения извън процесния период възлиза на
328,78 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,когато срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение или заповедта за изпълнение
е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,относно което е издадена заповед за изпълнение. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в
тежест на ищеца провеждането на доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска. В конкретния случай
съдът намира,че дружеството ищец следва да проведе доказване,че
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,да установи уговорените права и задължения на страните,да
докаже доставеното количество топлинна енергия и цената на същата.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,когато исковата молба е депозирана в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
06.01.2023 г.
Софийският районен съд,анализирайки представените по делото
доказателства приема,че не е доказано между страните да съществува
договорно правоотношение,респективно липсва доказателство за наличието
на задължителна материалноправна предпоставка за уважаване на
иска,съответно исковата претенция подлежи на отхвърляне. Договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия възниква
със собственика или носителя на вещно право на ползване върху
3
топлоснабдения имот. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия
е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. Когато на страна в производството е възложена
доказателствената тежест,тази страна следва да проведе пълно доказване. В
хода на производството дружеството ищец не е ангажирало
доказателства,които да позволяват по категоричен и несъмнен начин да бъде
възприето,че ответникът Г. е собственик на топлоснабдения
имот,респективно като собственик на топлоснабдения имот се явява пасивно
легитимиран да отговаря по предявената искова претенция. Представеният по
делото нотариален акт,с който се признава право на собственост върху
недвижими имоти в полза на ответника Г. е за имоти на адрес АДРЕС,а
същевременно с исковата молба е претендирано заплащане цена на топлинна
енергия за топлоснабден имот,находящ се на АДРЕС. Предвид
обстоятелството,че доказателства за идентичност на някой от имотите,за
които е съставен констативният нотариален акт с топлоснабдения имот,за
който се претендира изпълнение по настоящото производство не са
представени,съдът счита,че не е проведено пълно доказване,че ответникът е
клиент на топлинна енергия за процесния имот,съответно исковата претенция
като недоказана по основание подлежи на отхвърляне. Дори да не бъдат
възприети изложените съображения относно недоказаност на иска съдът
счита,че представените от дружеството ищец съдебни решения също не
доказват,че правото на собственост върху топлоснабдения имот принадлежи
на ответника Г.. В тази насока съдът счита,че следва да бъде взето предвид,че
върху представеното решение от 18.02.2004 г.,постановено по гражд.дело №
976/2003 г. по описа на Русенския окръжен съд липсва отбелязване за
влизането му в сила,но предвид това,че искът по чл.108 от ЗС,предявен срещу
ответника Г. е отхвърлен при съобразяване наличието на предварителен
договор,сключен с „Белчев“ЕООД,на което дружество ищцата по иска по
чл.108 от ЗС се явява частен правоприемник,както и при отчитане наличието
на последващо постановено съдебно решение,влязло в сила на 28.06.2007 г.,с
което иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД,предявен от П. Г. е отхвърлен,съдът приема,че
се явяват недоказани твърденията на ищеца,че ответникът Г. е клиент на
топлинна енергия. Развитите съображения,съгласно които не е доказано към
процесния период за процесния недвижим имот да съществува договорно
правоотношение налагат извода,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото и предвид това,че исковете подлежат на
отхвърляне съдът приема,че в полза на ответника следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от
„Топлофикация Русе“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Русе,ТЕЦ Изток,представлявано от С.Ж.,против П. А. Г.,ЕГН
4
**********,с адрес гр.София,АДРЕС,за постановяване на решение,за
признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 326,78
лева ( триста двадесет и шест лева седемдесет и осем стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода 23.11.2021 г. до 27.09.2022 г. за топлоснабден
имот в гр.Русе,АДРЕС,20,67 лева ( двадесет лева шестдесет и седем стотинки
) мораторна лихва за периода,считано от падежа на всяка фактура до
05.01.2023 г.,относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №
4826/10.02.2023 г. по ч.гражд.дело № 6380/2023 г. по описа на Софийския
районен съд,42 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Русе,ТЕЦ Изток,представлявано от С.Ж. да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на П. А. Г.,ЕГН **********,с
адрес гр.София,АДРЕС, сумата от 800 ( осемстотин ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5