№ 15926
гр. София, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110167627 по описа за 2023 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу С. Н. Н..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на
доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик
на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца сума от 2 716,46 лева – стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 314,49
лева – мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 06.01.2023 г., сумата от
64,59 лева – стойност на извършена услуга за дялово разпределение за период
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,97 лева – мораторна
лихва за период от 03.03.2020 г. до 06.01.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2877/2023 г., СРС, 87 с-в.
Претендира разноски за исковото и заповедното производства, включително
1
възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител по реда на
чл. 47 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като
неоснователна. Оспорва, че Общите условия на *** са влезли в сила към
процесния период, тъй като не е доказано публикуването им в друг вестник,
освен във в. ***, а за влизането им в сила се изисква публикуването им поне в
два вестника. Поддържа, че публикацията в периодичния печат не е нито
общоизвестен, нито служебно известен факт, поради което подлежи на
доказване на общо основание. Релевира възражение за давност по отношение
на процесните вземания за периода от май 2019 г. до януари 2020 г.
включително. Твърди, че ищецът не е конкретизирал вземанията си в
заповедното и исковото производства по размер и основание, с което се
затруднява защитата на длъжника. Посочва, че от заявените от ищеца
обстоятелства не се установява за кой период какви суми се дължат. Предвид
посоченото оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
При тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявените искове.
Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител,
който моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: сума от 2 716,46 лева –
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 314,49 лева – мораторна лихва за
период от 16.10.2020 г. до 06.01.2023 г., сумата от 64,59 лева – стойност на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 10,97 лева – мораторна лихва за период от 03.03.2020
г. до 06.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 2877/2023 г., СРС, 87 с-в.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и
валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е
разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно
облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от
ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. Във
връзка с възражението за погасяване на задълженията по давност, ищецът
2
следва да установи факти довели до спиране или прекъсване на давността.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава (настъпване на падежа или изпращане на покана до
длъжника – при безсрочни задължения) и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От представените по делото доказателствата се установява, че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не
се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу
Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно
правоотношение с *** при публично известни общи условия (Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).
От приетите по делото писмени доказателства, а именно – НА за
собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК, съставен на
19.05.1975 г.; НА за дарение на недвижим имот, съставен на *** и протоколно
определение от 23.03.1989 г. по гр.д. № 416/1989 г. по описа на II-ри Районен
съд – София, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот -
***, находящ се в гр. ***.
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът С. Н. Н., дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия
е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение
единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
От заключението на приетата в хода на производството по делото,
съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява че за процесния
3
период в имота на ответника е имало 6 броя отоплителни тела с монтиран
ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещения:
хол, кухня, спалня, 2 стаи и баня. За процесния период 19/20, 20/21г. и 21/22г.
уредите са отчетени на 12.08.2020г., 28.06.2021г. и 16.06.2022г., като отчетните
формуляри с подпис на потребител са представени на в.л.
През процесния период сградната инсталация е изчислявана по
формулата в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема
кубатура 231 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен
на в.л. В общите части в сградата, през процесния период е имало работещи
радиатори с обща инсталирана мощност 9480Ват., без монтирани ИРРО.
Изчислена е служебно ТЕ за общи части на база инсталирана мощност на
радиаторите, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на
сградата/. Изчислената ТЕ е разпределена спрямо пълната отопляема кубатура
- за процесния имот 231куб.м.
В процесния имот е имало поставен един водомер за топла вода. За
отоплителни сезони 19/20г., 20/21 г. и 21/22г., водомерът е отчетен съответно
на 12.08.2020г., 28.06.2021г. и 16.06.2022г., като отчетните формуляри с
подпис на потребител са представени на в.л. При отчета през 21/22г. е
установено, че водомерът е повреден и стойността 1316куб.м. е отчетен на
12.08.2020г. Във формулярите от 21г. и 22г. са отбелязани 2 броя потребители.
За период 21/22г. има служебно изчислена ТЕ на база прогнозно потребление
до 31.03.2022г., на 1 брой лице вместо за 2 броя потребители.
Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е констатирало, че за
21/22г. сумата за ТЕ за БГВ е занижена с -291.75лв., тъй като е изчислена за 1
бр. потребител, вместо за 2 броя. За останалите периоди и компоненти
изчисленията извършени от ФДР са в съответствие са в съответствие с
действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
За процесните отоплителни сезони, а именно – 19/20 г., 20/21 г., и 21/22
г., т.е. за целия процесен исков период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ищецът е начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за
процесния имот в общ размер на сумата от 4089,46 лв. – цена.
В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, ФДР *** е
изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на
използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е
налице сума за връщане в общ размер на 713,15 лв. Същата е формирана, след
като за сезон 19/20 г., счетоводителят е установил сума за връщане в размер на
703,28 лв.; за сезон 20/21 г. – 76,23 лв. – сума за връщане и за сезон 21/22 г. –
66,36 лв. – сума за доплащане.
Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
По делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира изцяло. Заключението на вещото лице, изготвило
ССчЕ, кореспондира изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, по
отношение на начислените дължими суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
4
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента,
така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства
– Договор № *** г., протокол за проведено ОС на ЕС за избор на ФДР от
29.08.2002 г., се установява, че топлинното счетоводство на сградата е
извършвано от ФДР ***.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, доколкото се установи в настоящото производство, че
ФДР е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по
възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на такси за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016
г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена
топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от
цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33,
ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ,
съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители,
размерът на законната лихва върху дължимите суми от общите фактури и
дебитните известия, считано от датата на изпадане на абоната в забава до
20.04.2023 г. е на стойност 298,71 лв. – лихва, изчислена върху главница за ТЕ
в размер на 2716,46 лв.
5
По отношение на задължението за заплащане на цена за услугата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради
което акцесорния иск за лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 10,96 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По възражението за погасяване на задължението по давност.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението на особения представител на ответника за
погасяване на задължението по давност.
Вземането за стойността на топлинна енергия се погасява по давност с
изтичането на тригодишен период – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съобразно предвиденото в чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от
27.06.2016 г.), давностният срок за процените суми започва да тече с
изминаването на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск за вземането. Погасени по давност са всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години
назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2877/23 г. на СРС, 87 състав, а именно – 19.01.2023 г.,
с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на
исковата молба, поради което, погасени по давност са вземанията за
топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.11.2019 г.
От заключението на ССчЕ се установява, че задълженията за
отоплителен сезон 2019/2020 г. са частично погасени, чрез плащане от страна
на потребителя на сумата в общ размер от 627,31 лв. (вж. стр.6) преди
образуване на делото. Доколкото плащането е направено общо за периода
отоплителен сезон 2019/2020 г., то съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, се
погасяват най-старите задължения, поради което, съдът като съобрази
стойността на дължимата ТЕ, след изравнителната сметка – общо за периода
1 021,59 лв. /след възстановяване на сума от 100,61 лв. от промяна на цена/,
приема, че с извършеното плащане на стойност 627,31 лв., са погасени всички
вземания, които попадат в периода погасен по давност - 01.05.2019г. –
30.11.2019 г. Следователно за отоплителен сезон 2019/2020 г. дължимата сума
е в размер на 392,28 лв., /така заключението на ССчЕ/, а възражението за
погасяване на задължението за ТЕ е неоснователно, с оглед погасяване чрез
плащане на сумите дължими за периода 01.05.2019г. – 30.11.2019 г. преди
образуване на делото, които видно от заключението на ССчЕ, не се
претендират в настоящото производство.
Неоснователно се явява възражението за погасяване по давност и на
акцесорното задължение за плащане на лихва за забава върху главницата за ТЕ
в размер на сумата от 135,98 лв., доколкото същото е начислено за периода
15.10.2020 г. – 16.01.2023 г., при съобразените от в.л. дати на плащане, поради
което не попада в периода 01.05.2019г. – 30.11.2019 г.
За отоплителен сезон 2020/2021 г. вещото лице изготвило ССчЕ, като е
6
взело предвид прогнозните фактури, изравнителните сметки, корекциите за
възстановяване на суми от промяна на цена, както и извършените плащания
/преди завеждане на делото/, е изчислило, че окончателната дължима сума за
периода за главница за ТЕ възлиза на сумата от 855,26 лв., а задължението за
плащане на лихва за забава върху главницата за ТЕ, възлиза на сумата от
114,00 лв., начислено за периода 15.09.2021 г. – 06.01.2023 г.
За отоплителен сезон 2021/2022 г. вещото лице изготвило ССчЕ, като е
взело предвид прогнозните фактури, изравнителните сметки, корекциите за
възстановяване на суми от промяна на цена /без постъпили плащания/, е
изчислило, че окончателната дължима сума за периода за главница за ТЕ
възлиза на сумата от 1370,96 лв., а задължението за плащане на лихва за
забава върху главницата за ТЕ, възлиза на сумата от 43,74 лв., начислено за
периода 15.09.2022 г. – 06.01.2023 г.
Всички начислени задължения, описани подробно по-горе, са извън
периода 01.05.2019г. – 30.11.2019 г., поради което възражението за
погасяване по давност е изцяло неоснователно.
Следователно, задължението на ответника за ТЕ /сградна
инсталация+имот+стълби/ за целия процесен период 01.05.2019г. – 30.04.2022
г., възлиза на сумата от 2 716,46 лв. (към дължимите суми е начислена и
изменената данъчна ставка +9%, с фактура от 09.2022 г. ), поради което
предявеният иск за главница е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава върху
главницата до размер на сумата от 298,71 лв. /съобразно заключението на
ССчЕ/ до който размер същият следва да бъде уважен и съответно отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 314,49 лв.
Няма погасени по давност за задължения за главница за дялово
разпределение, които се претендират за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г.,
поради което искът за сумата от 64,59 лв. се явява изцяло основателен до и
следва да бъде уважен.
По отношение на цената за услугата за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение, поради което акцесорния иск за лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 10,97 лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковете. Ищецът е
направил разноски в настоящото производство в общ размер на сумата от 1347
лв., от която: 42,00 лв. – д.т., 400 лв. – депозит за СТЕ; 400 лв., - депозит за
ССчЕ; 400 лв. – възнаграждение за особен представител и 100 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт (определено от съда). Пропорционално на
уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата от 648,74 лв.
Ответникът не е направил разноски за производството, поради което
такИ. не следва да бъдат присъждани.
7
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковете. Ищецът е
направил разноски в настоящото исково производство в общ размер на сумата
от 1498,53 лв., от която: 198,53 лв. – д.т., 400 лв. – депозит на СТЕ; 400 лв., -
депозит за ССчЕ; 400 лв. – възнаграждение за особен представител и 100 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт (определено от съда). Пропорционално на
уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата от 1 485,63 лв. В производството по ч.гр.д. № 2877/2023 г., разноските
на ищеца възлизат на сумата от 112,13 лв., поради което пропорционално,
дължимата сума е в размер на 111,16 лв.
Ответникът не е направил разноски за производството, поради което
такИ. не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422, ал.1, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че С. Н. Н., с ЕГН **********
и адрес: гр. ***, ***, дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 2 716,46 лева (две хиляди седемстотин и
шестнадесет лева и 46 стотинки) – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. ***, ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 64,59 лева
(шестдесет и четири лева и 59 стотинки) – главница за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва върху нея, считано от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането и сумата
от 298,71 лева (двеста деветдесет и осем лева и 71 стотинки) – мораторна
лихва върху главницата за ТЕ, начислена за периода от 16.10.2020 г. до
06.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва над сумата от 298,71 лв., до
пълния предявен размер от 314,49 лв., както и изцяло иска за сумата от 10,97
лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 03.03.2020 г. до 28.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. Н., с ЕГН ********** и
адрес: гр. ***, ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата в общ размер от 1 485,63 лв. (хиляда четиристотин
осемдесет и пет лева и 63 стотинки) - разноски за настоящото исково
производство и сумата от 111,16 лв. (сто и единадесет лева и 16 стотинки) -
разноски за производството по ч.гр.д. № 2877/2023 г. на СРС, 87 състав.
Решението е поставено при участието на ***, – трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9