О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ ……/13.05.2019
г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети
май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 4 по
описа за 2019 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.248 от ГПК във вр. с с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на
директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, Светлан Петков, с която прави
искане да бъде изменено постановеното по делото съдебно Решение № 148 от
10.04.2019 г. в частта на присъдените му разноски за юрисконсултско
възнаграждение като вместо 1 257, 50 лева се присъдят 1 838,75 лева. Основният
довод е, че съдът е определил неправилно материалния интерес по делото в размер
на 31 375,10 лева - главницата на допълнително начисления данък върху
доходите на физическите лица за 2013 и 2014 година. Изразено е становище, че
материалният интерес по делото е 43 615,10 лева, представляващи сума, в
която се включва главницата от 31 375,10 лева и
дължимите за 2013 и 2014 г. лихви от 1 2 240 лева. Направено е
позоваване на константната практика на ВАС, но не се цитира такава. Иска се решението
да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на Дирекция
"ОДОП" – Варна се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1 838,75 лева.
Ответната страна, ЕТ „Д.Д. –Агро“, представляван от Д.П.Д.,
в срока за отговор не представя становище.
Като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото Административен
съд Добрич, ІІІ състав, констатира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна и в едномесечния срок
за обжалване на решението, поради което е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 248 от ГПК предоставя на съда
правомощие да измени или допълни постановеното решение в частта за разноските,
когато е пропуснал да ги присъди със съдебния акт или е допуснал грешка при
определянето им. Видно от мотивите на Решение № 148/10.04.2019 г., постановено
по адм.дело № 4/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, не е налице
пропуск на съда да се произнесе по искането в неговата цялост. С решението е
отхвърлена жалбата на ЕТ “ Д.Д.-Агро“,
срещу частично оспорения Ревизионен акт №
Р-03000817006560-091-001/28.09.2018 г., в частта му, с която допълнително е
определен данък върху доходите на физическите лица по чл.48 ЗДДФЛ за 2013 г. и
2014 г. в общ размер от 31 375,10 лв. и лихви в размер на 12 240 лева,
потвърден с Решение № 355/12.12.2018 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при
ЦУ на НАП.
При определянето на разноските за юрисконсултско
възнаграждение в решението са изложени мотиви, че съгласно чл. 161, ал. 1, изр.
2 и 3 ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат. Посочено е, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението е при интерес от 10 000 до 100
000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
Изложени са изрични мотиви и защо се приема, че определянето
на размера на претендирано юрисконсултско възнаграждение следва да се извърши само
върху материалния интерес на главницата от 31 375, 10 лева на установените с
ревизионния акт и оспорени данъчни задължения, оставени в сила след съдебния
контрол. Посочено е, защо размерът на
установените лихви не може да оказва влияние при определянето на
юрисконсултското възнаграждение, което се присъжда в полза на данъчната
администрация.
Настоящият състав на съда счита, че размерът на
установените лихви не следва да формира материалния интерес при присъждането на
разноски за юрисконсулт в полза на данъчната администрация, поради това, че
данъчно задълженото лице не може да влияе върху началния момент и продължителността
на ревизионното производство.
Предвид всичко гореизложено с решението са присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 257,50 лева и не са налице
основанията на закона за изменение в тази част.
Съдът не е пропуснал да се произнесе по цялото искане за
присъждане на разноски и не е допуснал грешка при определянето им, затова не са
налице предпоставките за изменение на решението в частта му за разноските по
чл.248, ал.1 във вр. с чл.250, ал.1 от ГПК и 161, ал.1 от ДОПК и молбата следва
да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на директора на Дирекция "ОДОП"
– Варна за изменение на Решение № 148 от 10.04.2019 г., постановено по адм.д. №
4/2019 г. по описа на Административен съд Добрич в частта на присъдените
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва с частна жалба до Върховен административен съд, подадена чрез Административен
съд –Добрич в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му.
Определението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :