Определение по дело №4/2019 на Административен съд - Добрич

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

        № ……/13.05.2019 г., град Добрич

                                                                                  

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА

 

разгледа докладваното от председателя адм. дело № 4 по описа за 2019 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, Светлан Петков, с която прави искане да бъде изменено постановеното по делото съдебно Решение № 148 от 10.04.2019 г. в частта на присъдените му разноски за юрисконсултско възнаграждение като вместо 1 257, 50 лева се присъдят 1 838,75 лева. Основният довод е, че съдът е определил неправилно материалния интерес по делото в размер на 31 375,10 лева - главницата на допълнително начисления данък върху доходите на физическите лица за 2013 и 2014 година. Изразено е становище, че материалният интерес по делото е 43 615,10 лева, представляващи сума, в която се включва главницата от 31 375,10 лева и  дължимите за 2013 и 2014 г. лихви от 1 2 240 лева. Направено е позоваване на константната практика на ВАС, но не се цитира такава. Иска се решението да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на Дирекция "ОДОП" – Варна се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 838,75 лева.

Ответната страна, ЕТ „Д.Д. –Агро“, представляван от Д.П.Д., в срока за отговор не представя становище.

Като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото Административен съд Добрич, ІІІ състав, констатира следното:

Молбата е подадена от надлежна страна и в едномесечния срок за обжалване на решението, поради което е допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 248 от ГПК предоставя на съда правомощие да измени или допълни постановеното решение в частта за разноските, когато е пропуснал да ги присъди със съдебния акт или е допуснал грешка при определянето им. Видно от мотивите на Решение № 148/10.04.2019 г., постановено по адм.дело № 4/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, не е налице пропуск на съда да се произнесе по искането в неговата цялост. С решението е отхвърлена жалбата на ЕТ “ Д.Д.-Агро“,  срещу частично оспорения Ревизионен акт № Р-03000817006560-091-001/28.09.2018 г., в частта му, с която допълнително е определен данък върху доходите на физическите лица по чл.48 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в общ размер от 31 375,10 лв. и лихви в размер на 12 240 лева, потвърден с  Решение № 355/12.12.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП.

При определянето на разноските за юрисконсултско възнаграждение в решението са изложени мотиви, че съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Посочено е, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е при интерес от 10 000 до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.

Изложени са изрични мотиви и защо се приема, че определянето на размера на претендирано юрисконсултско възнаграждение следва да се извърши само върху материалния интерес на главницата от 31 375, 10 лева на установените с ревизионния акт и оспорени данъчни задължения, оставени в сила след съдебния контрол. Посочено е, защо  размерът на установените лихви не може да оказва влияние при определянето на юрисконсултското възнаграждение, което се присъжда в полза на данъчната администрация.

Настоящият състав на съда счита, че размерът на установените лихви не следва да формира материалния интерес при присъждането на разноски за юрисконсулт в полза на данъчната администрация, поради това, че данъчно задълженото лице не може да влияе върху началния момент и продължителността на ревизионното производство.

Предвид всичко гореизложено с решението са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 257,50 лева и не са налице основанията на закона за изменение в тази част.

Съдът не е пропуснал да се произнесе по цялото искане за присъждане на разноски и не е допуснал грешка при определянето им, затова не са налице предпоставките за изменение на решението в частта му за разноските по чл.248, ал.1 във вр. с чл.250, ал.1 от ГПК и 161, ал.1 от ДОПК и молбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът

 

                           О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна за изменение на Решение № 148 от 10.04.2019 г., постановено по адм.д. № 4/2019 г. по описа на Административен съд Добрич в частта на присъдените разноски.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба до Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд –Добрич в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му.

Определението да се съобщи на страните.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :