№ 41963
гр. София, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110112417 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 2567/17.02.2025 г. по гр. д. № 12417/2022 г. по описа на СРС, 127
състав, е признато за установено по предявен от С. Г. П., лично и в качеството на наследник
на починалата първоначална ищца Е. Л. П.а, Р. С. М. и Г. С. П., конституирани в
процесуалните права на починалата Е. Л. П.а, против СО, иск, че ищците на основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, въз основа на упражнено давностно владение в периода от
10.10.1990 г. до приключване на съдебното дирене, притежават право на собственост върху
дворно място, находящо се в гр.София, кв. „Модерно предградие“, ул. „378-ма“ № 31, с площ
от 500 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
около 130 кв.м., състояща се от пет стаи, два коридора и сервизни помещения, лятна кухня,
ведно с всички останали подобрения, който имот съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед КД-14-56/23.04.2013 г. на Изпълнителния
директор на АГКК съставлява поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1723 с площ от
501 кв.м., в който са построени жилищна сграда с идентификатор 68134.2822.1723.1,
жилищна сграда с идентификатор 68134.2822.1723.2 и постройка на допълващото
застрояване с идентификатор 68134.2822.1723.3. С оглед изхода от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на С. Г. П. сумата в размер на 1336,87 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в производство по чл. 304 ГПК и настоящото, да
заплати на Р. С. М. сумата в размер на 750 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство, и да заплати на всички ищци сумата в размер общо на 533,74
лева, представляваща сторени разноски при първоначално разглеждане на спора.
В подадена от ответника въззивна жалба е инкорпорирано искане по чл. 248 ГПК за
изменение на съдебното решение в частта относно сторените разноски, като представителят
на страната поддържа решението не отговаря на изискванията предвидени в чл. 78, ал. 5
ГПК вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата и определения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимум. Изложени са съображения, че размерът на присъдени разноски е прекомерно
завишен спрямо действителната правна и фактическа сложност на производството. По
1
поддържаните доводи е направено искане съдът да постанови определение, с което да бъде
присъден по-нисък размер на разноските, като бъде взета предвид сложността на делото и
посочените по-горе правни норми.
В срока за отговор процесуалният представител на ищците поддържа доводи за
неоснователност на искането по чл. 248 ГПК. В депозирания отговор са изложени
съображения за настъпила преклузия по отношение на възражението за прекомерност на
претендираните съдебни разноски, тъй като видно от протокола за проведено открито
съдебно заседание от 12.11.2024 г. пълномощникът на СО е заявил, че не поддържа
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, в чиято тежест са възложени направените
по делото съдебни разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна, поради следните съображения:
Искането за присъждане на разноски от една страна и възражението за прекомерност
на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и
процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само
искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка
със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на
делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се
запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на
производството, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените
разноски по реда на чл. 248 ГПК – така Определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч.пр. д. №
5936/2014 г. на ВКС, Определение № 207 / 25.04.2016 г., по ч. гр. дело № 1360/2016 г. на
ВКС, IV ГО, Определение № 615 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 400/2016 г. на ВКС, II ТО,
Определение № 135 от 18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, I ТО и редица други. В
разглежданият казус в проведеното открито съдебно заседание от 12.11.2024 г., в което
съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания, процесуалният
представител на ищците адвокат П. е направил искане за присъждане на сторените съдебни
разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК с препис за насрещната страна, като
след запознаване със списъка пълномощникът на ответника юрисконсулт Кавръкова изрично
е заявяла, че не възразява по списъка.
2
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че при своевременно заявено
възражение за прекомерност на претендирани от насрещната страна разноски съдът е
задължен да определи размера им с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за възнагражденията за адвокатска работа, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и
фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител
действия. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете,
съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните,
правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна
съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на
страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и
обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна
процесуални действия и продължителността на производството. В случая уговореният и
заплатен адвокатски хонорар не се явява прекомерен спрямо предмета на спора,
фактическата и правната сложност на производството.
Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно
разноските се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение
на Решение № 2567/17.02.2025 г. по гр. д. № 12417/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, в
частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
3
изпрати на Софийски градски съд, като в съпроводителното писмо бъде указано, че делото
се изпраща и по подадена въззивна жалба с вх. № 78972/06.03.2025г., изпратена чрез ССЕВ
на 05.03.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4