№ 285
гр. Плевен, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело №
20244400100080 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.49 вр. чл.52 ЗЗД.
Постъпила е на 20.11.2023г. ИМ, уточнена и допълнена с молба от
12.03.2024г., от В. В. Х., ЕГН **********, от гр.Русе чрез адв.Д. Р. от РАК
против ЦСМП гр.Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.**********, представлявана от Изп. директор д-р И. М. У. с правно
основание чл.49 вр. чл.51 ЗЗД и цена на иска от 300 000 лева с искане съдът да
осъди Центъра да плати на ищеца сумата от 300 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от болки и
страдания от смъртта на баща му В. Г. Х., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.11.2018г. (датата на смъртта) до окончателното
заплащане на сумата, както и разноските по настоящото дело включително
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
Твърди, че В. Г. Х. го е създал и отгледал всеотдайно и с много любов,
заедно с майка му Д. Й. Т., починала 2021г. Бил изключително добър човек,
много грижовен, стараел се да му даде всичко от себе си, както за духовното,
така и за физическото му развитие. Бил много щастлив, че е случил на
родители, за разлика от други деца.
Баща му имал силно развито чувство за хумор, силен и смел, много
честен и безкрайно жизнен, енергичен, винаги успявал да го мотивира и
1
напътства в трудни моменти. Стремял се да му даде цялата си мъдрост, да го
научи на всичките си умения, както в работата, така и в живота.
Между тях имало изградена силна емоционална връзка и много го
обичал, както и той - него.
През годините баща му работел в завод Труд АД и станал началник на
ремонтно-мотажен цех, като в работата си се утвърдил, като изключителен
специалист, разчитали на него, имал много приятели и репутация на работлив,
кадърен и почвен човек. За съжаление майка му, с която той живеел на
семейни начала, към 2013г. се разболяла онкологично, за което баща му много
се разтревожил. Започнал да я води на лекари, а тя след химиотерапия
останала без коса. Получила крьвоизливи, анемия. Отслабнала много.
Непосредствено преди смъртта му ходили заедно на почивка на язовир
Доспат за два, три дни, като тя била много бледожълта, слаба и изтощена, без
коса, а той я обгрижвал и нямал представа, че това ще е последното му
виждане с него.
В тази безнадеждна ситуация за майка му, призори на 22.11.2018г. му
звъннал телефона и той помислил, че с нея се е случило най-лошото. Не може
да опише какъв бил шока, който изпитал, когато майка му му съобщила, че
баща му е починал.
Казала му, че е повикала линейка, но не могли да го спасят... Разплакал
се. Майка му плачела горчиво. Това бил един от най-ужасните моменти от
живота му.
Когато го видял да лежи в ковчега неподвижен и студен, започнал да
плаче неутешимо, нямал думи да изкаже скръбта си.
Погребал баща си заради лекарска грешка и останал сам и без подкрепа
за цял живот, а майка му вече била неизлечимо болна. Изпитвал силна болка и
гняв.
Разбрал от майка си, че на 20.11.2018г. като се прибрали, вечеряли и
след около два часа, както бил излегнат пред телевизора, баща му започнал да
се оплаква от тежест в сърдечната област, изправил се с желанието да се
облекчи тази болка, разтривайки се в гърдите, а тя тy го отпускала
епизодично, ту го стягала. В един момент получил спазми с желание да
повърне, отишъл в банята, но не успял.
2
Седнал на дивана полуизлегнат, но тази тежест продължила на приливи
и отливи, не спирала да го тормози, той се уплашил, пребледнял и решили да
се обадят на Бърза помощ.
Майка му звъннaлa на тел.112 към 21,22ч. и описала какво чувства баща
му, от кьдето я свързали с ЦСМП - Русе.
Разговорът бил приет от дежурния координатор Д. Г. в 21,25ч., която
преценила, че има признаци на инфаркт и за това изпратила реанимационен
екип, който се състоял от д-р Е. Г., медицинската сестра С. Н. и шофьорът на
линейката С. И., които пристигнали на адреса в 21,27ч. Те дошли облечени в
червени екипи и голям куфар, като д-р Г., започнал да разпитва баща му как се
чувства. Той му обяснил, че има болки в гърдите, които били на приливи и
отливи, че имал позиви да повърне, но не можал, отрекъл да е употребявал
алкохол, като при тези симптоми, доктора му направил повърхностен преглед,
преслушал го със слушалка, без да изпрати кардиограма за разчет от
кардиолог, въпреки, че разполагал и с кардиограф на „Медика Кор“, който
бил свързан със системата на специализирана за сърдечни заболявания
Болница.
След прегледа Д-р Г. заявил няколко пъти на баща му, че има здраво
сърце, че всичко било нормално и обяснил, че в момента има някакъв грип с
подобна симптоматика. Другите двама били напълно безучастни, никой не му
предложил да го транспортира до Болницата, нито да му направят изследване
на ензима Тропонин, с което да се прецени на 100 % дали е налице инфаркт.
След като му измерил кръвното налягане 140/90 доктора заявил, че е леко
високо, но за него не било обезпокоително. Успокоението от страна на доктора
за пореден път било, че може би е този грип макар, че баща му не се е
оплаквал нито на дежурния координатор, нито на д-р Г. от характерните
симптоми за грип, като хрема, кашлица, червено гърло, температура или
главоболие. Напротив екипьт им бил изпратен по сигнал за инфаркт.
Накрая д-р Г. се обърнал към майка му да му даде хвърчащо листче, на
което записал едни хапчета Малбек oт 7,5 мг таблетки, като питал баща ми
дали е пушач и той потвърдил.
Въпреки симптомите му ги изписал, макар, че в листовката им пише, че
са нестероидно противовъзпалително средство, което е показано за лечение па
ревматоиден артрит, болезнена остеоартроза, спондилит, каквито баща му не е
3
имал, от друга страна повишава риска от сърдечно-съдови нарушения
(миокарден инфаркт).
Не му предложил транспортиране и настаняване в болница или някакви
допьлнителни изследвания, нито споменал за сериозната опасност от смърт
при неговите болки в гърдите.
Двамата му болни родители сами отишли до денонощната Аптека,
купили изписаните хапчета, от които баща му - с болки в гърдите, изпил
същата вечер две с надеждата, че това ще го излекува, защото му е изписано
от лекар, а той вярвал на лекарите.
Твърди, че екипа на д-р Г. е подходил непрофесионално и нехуманно.
Нарушил е всички правила и стандарти, като е оставил в безпомощно
състояние баща му, който е бил уплашен и блед, с болки в гърдите, да се
спасява само с Мелбек и помощта на болната си жена, като освен, че не са му
помогнали да го транспортират в болницата, са го привели в още по-
безпомощно състояние, защото са го заблудили, че има здраво сърце и в
оставащите му около 26 часа живот именно това е довело до фаталния му
край.
Вместо да е настанен в болница, нищо неподозиращ, на следващия ден е
отишъл на работа и е вземал тези хапчета, които са повишили риска от
инфаркт. Към обед взел едно хапче и споделил с колегата си Д., че е идвала за
него Бърза помощ предния ден, но му казали, че има грип, като се оплакал от
небрежното отношение на екипа, а той му казал, че на негов познат така са му
объркали диагнозата и той си отишъл за нищо.
Вечерта на 21.11.2018г. изпил още едно хапче от лекарството, като
спазил предписанието на д-р Г. и около 1,02 часа след вечерята започнали
същите симптоми, но още по-силни с тежест и болка в гърдите, разтривал се
пак, болката била на приливи и отливи и споделил, че му се повръща, като
този път наистина повърнал, след което си легнал, защото почувствал
облекчение и заcпал.
Към полунощ на сън започнал да хърка и да вие, без да се събужда, с
хрипове, все едно се опитва да си поеме въздух, но не можел, при което майка
му много се уплашила и отново потърсила помощ на тел. 112, в 00:59 на
22.11.2018г., но отново започнали да я прехвърлят от Център Варна с
4
пренасочване в Център Русе, като координатора я разпитвал дълго и
разточително какво става, а тя му описала това, което вижда и го мoлeлa да не
губят ценно време за разпит, като и в телефонната слушалка се чувало как той
хърка и вие…
Сигналът бил приет едва в 1:06ч., а смъртта на баща му настъпила в
1:00ч., което констатирал втория екип, който дошъл в 1:12ч. с д-р Г. Г.ев,
медицинска сестра Б. Д. и шофьора на линейкага Г. К..
Те не могли да го peaнимират, защото вече бил в мозъчна смърт, а е
можел да бъде спасен, ако координатора на ЦСМП беше приел адекватно и
незабавно сигнала, тъй като по литературни данни мозъчната смърт настъпва
около 5 минути от спиране на дишането, което, щом е спряло в 1,00ч. е
можело да стане до към 1.05ч., след като екипа е дошъл само за 6 мин, но той
я разпитвал повече от 7 минути, които са били фатални и поради това забавяне
баща му е бил лишен от спешната помощ на ЦСМП.
Твърди, че от посещението на пьрвия екип на 20.11.2018г. в 21,30ч. до
смъртта на баща му в 1.00ч. на 22.11.2018г. е имало достатъчно време да бъде
спасен, ако е бил правилно диагностициран от д-р Г., насочен за изследвания и
транспортиран от екипа му в Болницата в гр.Русе, която разполага с
Ангиографско отделение, където за два часа поставят стенд на сърцето и
връщат пациента към нормалния ритъм на живот.
Неправилната диагноза и противопоказното лечение с Мелбек на д-р Г.
са довели до смъртта на баща му само до няколко часа - 26-27 ч. след
посещението му.
Въпросната нощ към 22 часа екипа на д-р Г. е побързал да си тръгне,
като са оставили пациента на място, вместо да го обслужат като пациент в
много тежко състояние, изискващо медицински приоритет, съгласно
правилата на Наредба № 3/06.10.2017г. за утвърждаване на медицински
стандарт "Спешна медицина".
Ищецът твърди и това, че в Окръжна Прокуратура гр.Русе е образувано
досъдебно производство № СлО-4174/2018г. (ДП № 73/2019 г. по описа на
Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура Русе) за престъпление по
чл.123 ал.1 от НК затова, че през периода 20.11.2018г. - 22.11.2018г. в гр.Русе е
причинена смъртта на В. Г. Х., ЕГН ********** поради немарливо
5
изпълнение на правно peгламентирано занятие, източник на повишена
опасност -упражняване на медицинска професия, което към настоящия
момент не е приключило.
Счита, че всеки един от екипа на Спешна медицинска помощ на
20.11.2018г. е бил задължен да осигури изпълнението на задължението на
екипа по чл.14 ал.1, т.7 oт Правилника - да предлага спешна хоспитализация,
когато състоянието на пациента налага продължаване на лечението, и да
предаде пациента в спешно отделение на лечебно заведение за болнична
помощ.
Съответни на тази разпоредба по съдържание са нормите на чл.13 и чл. 9
ал. 9, б."а" от Наредбата. Успешното разрешаване на случая може да не е
изисквало непременно да бъде поставена на място точна диагноза в
същинския смисъл на понятието - да се определят видът на болестта, времето
на появата й и причините за това. За избягване на фаталния изход е било
необходимо и достатъчно да се прецени, че има oпасност за живота на
повикалия помощ пациент и той да бъде откаран в болница.
Поради непредлагането и неосъществяването на спешна
хоспиталтизация и транспорт, всеки от екипа на ЦСМП е нарушил
задълженията си: да предложи на пациента спешна хоспитализация в
специализирана Болница - по чл.13 от Наредбата; да организира и осигури
специализиран транспорт за пациента, като нуждаещ се от спешна медицинска
помощ - по чл.9 т.9, б."а" от Наредбата; да организира и осигури
наблюдението му до неговата хоспитализация по чл.9 т.3 от Наредбата.
Твърди, че в тези действия практически би се изразила квалифицираната
спешна медицинска помощ, като поради неизвършването им тя не е била
оказана, което е нарушение по чл.9 т.1 oт Наредбата. Това задължение
обхваща и пациенти, oбcлyжвaни от екип на ЦСМП, включително - на място.
Д-р Г. не е изпълнил задължението си да снеме подробна анамнеза и да
извърши необходимия обем диагностични изследвания съобразно
възможностите и наличната апаратура, поради което има нарушение на чл.9,
т.2 от Наредбата при процеса на диагностика. Бездействието на всеки от екипа
па д-р Г., изразило се при всеки от тях в непредлагане на хоспитализация (при
това - спешна), в нетранспортиране до Болница и неосъществяване на
съпътстващо наблюдение, е довело до фаталния изход.
6
В независимо съпричинителство между тримата от екипа па ЦСМП от
20.11.2018г. е отговорността за cмъртта на починалия му баща.
Уточнява в допълнителната молба от 12.03.2024г., че към 20.11. 2018г.
на територията на гр.Русе две лечебни заведения – УМБАЛ Русе АД и Медика
Кор ЕООД са разполагали с необходимите медицински специалисти и модерна
медицинска техника, за да бъде оказана своевременна и адекватна медицинска
помощ на В. Г. Х. в случай, че екипът на ЦСМП бил реагирал професионално
и адекватно да транспортира по спешност същия в някое от тях.
Твърди и това, че нормата на чл.81 aл.2 от 33 свързва правото на достъпа
до медицинска помощ с прилагането на принципите на своевременност,
достатъчност, качество и равнопоставеност при оказване на тази помощ.
Качествените критерии за медицинските ycлуги се основават на
утвърдените по реда па Закона за лечебните заведения медицински Стандарти
и Правилата за добра медицинска практика, чието изпълнение се преценява
при търсене на отговорност за непозВ.о увреждане.
Съгласно чл.1 от Правилника за устройството и дейността на Център за
спешна медицинска помощ, ЦСМП е лечебно заведение, в което медицински
специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна медицинска помощ
на заболели и пострадали лица в дома, на местопроизшествието и по време на
транспортиране до евентуалната им хоспитализация.
Сьгласно чл.8 /в относимата му редакция към 20.11.2018г./ дейността на
ЦСМП се осъществява от стационарни и мобилни екипи, като съгласно ал.2
техните основни професионални дейности се определят съгласно утвърдения
медицински стандарт "Спешна медицина".
Съгласно Раздел първи, т.2 от утвърдения с Наредба № 3/06.10.2017г.
медицински стандарт "Спешна медицина", основна цел на упражняването на
медицинската специалност "Cпешна медицина" е да бъде прекъснато
развитието на остри или внезапно вьзникнали животозастрашаващи,
потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими
увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни
състояния при пациента и/или дефинитивното му лечение.
Съгласно т.5 обект на дейностите от обхвата на медицинската
специалност "Спешна медицина" е единствено спешният пациент. Като такъв
7
т.2 от Раздел II дефинира "всеки, при който е налице спешно състояние и
поради това нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни действия
или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до
тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на
жизненоважни opгани или системи, или до смърт."
Както се установява от дефиницията за "cпешен пациент", от нея не са
изключени болните от сърдечни заболявания, респ. исхемична болест на
сърцето. В т.3 е дефинирано понятието "степен на cпешност" като
необходимата предвид клиничното състояние на пациента бързина, с която се
предприема съответното медицинско действие в обхвата на медицинската
специалност "Спешна медицина", с цел постигане на оптимален и най-
благоприятен клиничен изход от cпешното състояние на пациента".
Съгласно Глава Втора, Раздел първи, т.1.1.1 първият основен елемент от
практикуването на медицинската специалност "Спешна медицина" е
медицинският триаж, който съставлява дейност по разпределение
(сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в
зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика,
лечение или транспорт. Той се базира на преценка на входящите субективни
оплаквания и обективни клинични критерии при пациент с осъществен достъп
до системата за спешна медицинска помощ /витални параметри, ключови
симптоми и признаци/, с цел категоризиране и определяне на медицинския
приоритет в зависимост от тежестта на спешното състояние (степента на
спешност), нуждата от ресусцитация /съживяване/ и приложение на незабавни
животоспасяващи мерки, прогнозата на заболяването и наличниге човешки и
инструментални ресурси.
В т.9 са дефинирани основните подкомпоненти на медицинския триаж,
като в т.9.1.1 е посочен телекомуникационния триаж, състоящ се от
провеждане па телефонно интервю от диспечерски екип, целящо набиране на
входяща информация чрез задаване на ключови въпроси към търсещия
системата на спешна медицинска помощ.
Следващият подкомпонент съгласно т.9.1.2 е кодирането на повикването
с определяне на триажната категория на пациента, и cъответната на тази
категория времева рамка за изпълнение на повикването от подходящ спешен
мобилен екип във възможно най-кратък времеви интервал.
8
Третият подкомпонент /етап/, посочен в т.9.2 е осъществяване на
приоритетен екипен триаж, състоящ се в определяне нa спешен мобилен екип
за поемане и изпълнение на повикването (реагиращ екип на повикването) в
зависимост от определената при телекомуникационния триаж триажна
категория, в необходимата за изпълнение на повикването времева рамка, като
се определя най-близкия по времеви критерий до мястото на инцидента и по
възможност най-компетентния зa изпълнение на повикването мобилен екип.
В т.8.1 с най-висока степен на cпешност е определен т. нар. "Критичен
спешен пациент", който се отразява с код червеното - А1. Като такъв е
дефиниран "пациентът със животозастрашаващи признаци и симптоми
вследствие заболяване или увреждане с висока вероятност от легален изход,
ако не се предприемат незабавни интервенции за предотвратяване на
последваща нестабилност на дихателната функция, циркулацията и/или
неврологичната функция“.
От тази категория не са изключени пациентите с животозастрашаващи
признаци и симптоми вследствие сърдечно заболяване, респективно
исхемична болест на сърцето.
Съгласно зададения медицински стандарт за действие, в този случай се
изисква незабавно осигуряване на максималните диагностични и
терапевтични възможности в областта и обхвата на специалността "Спешна
медицина", посредством приложение на напреднали техники за поддържане
на живота, и всички останали ресурсни възможности от лекарски екип с най-
висока компетентност, или от екип с по-ниска компетентност, но под
медицински контрол.
В случая е налице противоправно бездействие - неизпьлнено
задължение за осъществяване на спешна диагностика съгласно Наредба №
25/1999 г. на Mинистерството на здравеопазването и Правилника за
устройство и дейността на Центъра за cпешна медицинска помощ, да
предложат спешна хоспитализация и транспорт на "Критичен cпешен
пациент", като бездействието е довeлo до смъртта на баща му.
На правото на здраве съгласно чл.52 oт Конституцията кореспондира
задължението на съответните специалисти за предоставяне на грижи във вид и
обем, осигуряващи адекватната реализация на това право.
9
Към момента на смъртта си баща му В. бил на възраст 49 години,
трудоспособен, жизнен и с възможност за активна професионална, лична и
социална реализация. Внезапната му смърт, въпреки опитите да потърси
помощ от лекар, за да бъде своевременно лекуван и незаинтересоваността на
отзовалият се екип на 20.11.2018г., както и забавянето на екипа oт диспечера -
координатор на ЦСМП на 21.11. срещу 22.11.2018г. се отразили на него и
семейството му пагубно.
Променил се начинът му на живот, дьлбока тъга, безсънни нощи,
страшни сънища, безкрайна мъка, поради което преживял психична травма и
изгубил апетита си, тялото му се покрило с множество липоми, загубил
работата си, приятелката си, след като се грижил сам за майка си, тя също
починала и останал сам на света.
Загубата му е невъзвратима и емоционалните болки и страдания от нея
ще бъдат завинаги.
Като представя писмена защита моли съда да осъди ответния Център да
му заплати сумата от 300 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили от болки и страдания от смъртта на баща му
В. Г. Х., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2018г.
(датата на смъртта) до окончателното заплащане на сумата, както и
разноските по настоящото дело включително адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗАдв.
Видно от Отговора ответникът твърди, че оспорва исковете, моли съда
да ги отхвърли като неоснователни, като им присъди разноските.
Твърди, че действително на 20.11.2018г. в 21,22 часа е постъпил сигнал
на ЕЕН 112, който е предаден веднага на ЦСМП /РКЦ-Русе. Той е бил за
лицето В. Г. Х. на 50 години, живущ в гр.*******************, сем. Х.и.
Лицето, което се е обадило на тел. 112 е дало следните сведения за Х.:
„болки в сърдечната област, чувство за стягане. За пръв път му е, блед, зле му
е, с гадене и повръщане. Не приема лекарства." Адресът за посещение и
информацията по случая са уточнени от служител на ЦСМП-Русе. Разговорът
е продължил 3 минути. Адресът е приет в РЮД на ЦСМП-Русе от медицински
фелдшер Д. Г. и предаден на медицински екип с ръководител д-р Е. Г., мед.
сестра С. Н. и шофьор С. И..
10
Екипът е тръгнал в 21,25 часа и е пристигнал на посочения адрес след
ДВЕ минути - в 21,27 часа, според отразеното във „Фиш за спешна
медицинска помощ" № 16468, в който д-р Г. е отразил следното: Име: В. Х.,
възраст 50г., адрес: *********, от анамнеза: „С болка и тежест в гърдите,
отпадналост и умора, не е боледувал до сега освен простудни. Колегата му с
ОВИ". От първоначален преглед: „Съзнание, отпадна симптоматика - няма,
зеници - нормални, отваря очите - спонтанно, вербален отговор - ориентиран,
двигателна реакция - подчинява се; хемодинамика - СЧ 67, RR 135/80, GCS
15т.
От допълнителния преглед: Pulmo, соr ЕКГ- б.о., корем мек, неболезнен,
болката се променя при палпация. Контактен. Мобилен, Адекватен. Поставена
е диагноза: „Neuralgia intercostalis, ОВИ /остра вирусна инфекция/".
Прегледът е продължил близо час и е приключил в 22,14 часа. С оглед
изложените оплаквания д-р Г. е направил кардиограма, която не е отчела
отклонения в работата на сърдечните показатели. Всичко това обективно
мотивирало д-р Г. да препоръча определен режим на пациента, а именно
обезателно да бъде в покой, че трябва да се свърже с личния си лекар, да
ползва болничен лист и да е на легло, като е обяснил на пациента, че без
почивен режим са възможни усложнения и го е насочил за преглед, лечение и
наблюдение от общопрактикуващия семеен лекар и вземане на болничен лист.
На 22.11.2018г. в 00,59 ч. е получено второ обаждане на ЕЕН 112 за
лицето В. Г. Х. на 50 години. Посочен е същият адрес. Повод за повикването е:
„Хъркащо дишане, не се събужда.“ Разговорът е приет от диспечер РКЦ на
ЦСМП-Русе - д-р С. Р.. Адресът е предаден на медицински екип с ръководител
д-р Г. Г.ев, мед. сестра Б. Д. и шофьор Г. К.. Екипът тръгва в 01.06 часа и
пристига след ЧЕТИРИ минути на посочения адрес в 01.10 часа. Във фиш за
спешна помощ № 16518, д-р Г.ев е отразил следното: „ В 01,05 часа днес е
видян да хърка силно, не е могъл да бъде събуден, след това е спрял да диша."
От „Първоначален преглед": „Зеници - синдром на „котешка зеница",
отваряне очи - без реакция, вербален отговор - липсва, двигателна реакция -
без реакция, дих. честота - 0, тип -цианоза, хемодинамика - СЧ 0, RR 0/0,
асистолия, други - екзитус, GCS 3т.
От допълнителен клиничен преглед: „Кома. ССС- липсва, СД на
аускултация и на кароидните артерии билатерално. Дихат. с-ма: апнея и
11
аускултация. Поставена диагноза: „Екзитус леталис /заварен/“. Извършена е
КПР - по настояване на съпругата, обдишване с АМБУ и непряк сърдечен
масаж от 01.15ч. до 02 часа, адреналин 1+2+3, Атропин 1+2+3, без ефект.
Екипът е приключил работа в 02,30 часа, т.е. почти след един час и половина.
Считат, че горното се установява и от Констативен протокол на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор" № 13-154/27.06.2019 год., от
извършена проверка на ЦСМП-Русе, на основание Заповед № ИАМН-РД-13-
154 от 13.06.2019год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор" по случая.
При извършената проверка на ИАМН не е установено забавяне при
координирането и изпълнението на адреса от дежурните екипи на РКЦ-Русе и
ЦСМП-Русе, както и не е установено неизпълнение на задълженията на
медицинските лица във връзка с диагностицирането и лечението на лицето В.
Г. Х. и при двете посещения. И двата екипа, посетили адреса на В. Х., са
извършили всичко необходимо, като не са нарушили никакъв нормативен акт,
нито добрите практики за полагане на медицински грижи, а напротив -
направили са всичко необходимо, което се прави в подобни ситуации. Първият
екип с ръководител д-р Г., след като е извършил обстоен преглед на пациента,
е дал препоръка той да остане в покой и на следващия ден, да се обърне към
своя личен лекар.
Видно от данните изнесени в исковата молба, противно да дадените му
препоръки от д-р Г., Х. не е отишъл при личния си лекар, а вместо това на
следващия ден е бил на работа, където е споделил с колега, че предната вечер
домът му е посетен от екип на спешна помощ. Х. не е изпълнил нито една от
препоръките на ръководителя на екипа, посетил адреса му на 20.11.2018 год. -
не е отишъл на преглед при личния си лекар, не е взел болничен лист, нито е
останал в покой без допълнително натоварване, т.е. не е предприел никакви
действия за решаване на здравословното си неразположение, точно обратно -
отишъл е на работа, което от само себе си изключва спешността на
състоянието му предната вечер. Периодът от повече от 24 часа от първото
посещение на екип на ЦСМП-Русе до смъртта му на 22.11.2018 год., през
който той дори е бил на работа, свидетелства за липсата на причинно-
следствена връзка между твърдяното от ищеца поведение на служителите им,
и настъпилата смърт.
12
За да се ангажира отговорността на Центъра по чл.49 от ЗЗД, следва да
са налице всички изискуеми предпоставки. В случая липсва противоправно
действие и/или бездействие на служители на ЦСМП-Русе, както и пряка
и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт на В. Х.. Хипотетично
смъртта на Х. е възможно да е последица и в резултат на продължилия повече
от пет години стрес и безпокойство за здравословното състояние на
партньорката в живота му и майка на детето му, диагностицирана с
онкологично заболяване през 2013 год.
Причините за смъртта му е възможно да са от различно естество -
безпокойството за здравословното състояние на партньорката му, усложнение
от острата вирусна инфекция, случайно събитие, пренапрягане през
следващия му работен ден с оглед на вирусната инфекция, възможно е и да са
комплекс от всички тези предпоставки и т.н. Считат, че състоянието на
посетения пациент на 20.11.2018 год. не е било от такова естество, че да сочи
действия по неговото задължително хоспитализиране. Няма данни за
причината за влошаване на здравословното състояние на Х. на 22.11.2018 год.
към 00,59 часа.
В тази връзка, в случай, че съдът приеме, че е налице фактическия
състав на чл. 49 от ЗЗД, правят възражение за съпричиняване,
изразяващо се в несъобразяване от страна на В. Х. на дадените указания от
ръководителя на първия екип на ЦСМП-Русе, посетил пациента и
осъществяване на поведение противно на предписаното, като считат, че
съпричиняването е в рамките на 95 %.
Считат, че не са налице противоправни действия или бездействия на
служители на ЦСМП-Русе, които да обосноват ангажиране на безвиновната
ни гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД. И двата екипа
посетили адреса на Х. са действали съобразно действащите медицински
практики и стандарти.
Навеждат доводи, че в исковата молба ищецът обосновава
осъществяването на фактическия състав на непозВ.о увреждане в хипотезата
по чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД с твърдения за факти за ненавременно оказана
медицинска помощ, дължаща се на отказа на служителите им - екипа на д-р Г.
да транспортират баща му в лечебно заведение, което е довело до настъпване
на летален изход.
13
Съгласно посочената разпоредба този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. При посочения фактически състав
отговорността е субсидиарна и възниква, когато виновно са причинени вреди
от лице, на което е възложена определена работа. Отговорността на
възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Съгласно
ППВС №7/1958г. на ВС на РБ, това е отговорност за чуждо, противоправно и
виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да
обезпечи по-сигурно и по-бързо пострадалия. Тя е функционално обусловена
и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД по
отношение поведението на прекия причинител - виновно и противоправно
поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между
поведението и вредата. За да възникне отговорността на възложителя за
чужди противоправни действия е необходимо наличието на горепосочените
предпоставки.
В случая считат, че не е изпълнен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, за
да може да отговаря ЦСМП-Русе като възложител на работата.
Дори и в случай, че съдът намери предявения главен иск за основателен,
то считат, че се претендира завишен размер на обезщетение, което е в
противоречие с принципа на справедливост.
Претенцията за присъждане на лихва върху претендираното вземане,
считано от датата на деликта - 22.11.2018год. е погасена по давност, на
основание чл. 111,6. „в" от ЗЗД, за което правят съответното възражение и
молят да бъде отхвърлена.
По тяхно искане и на основание чл.219 ал.1 от ГПК съдът конситуира
като трето лице – помагач - ЗК „ЛЕВ ИНСАД, ЕИК *********, с което ЦСМП-
Русе има сключена застраховка "ПРОФЕСИОНАЛНА ОТГОВОРНОСТ" И
СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ „ОТГОВОРНОСТ НА ЛЕКАРИ И МЕДИЦИНСКИ
ПЕРСОНАЛ", за което е издадена ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА №
17019380/13121810000466 от 05.02.2018 год. за периода от 06.02.2018 год. до
05.02.2019 год. като помагач на тяхна страна срещу заведения от ищеца иск по
настоящото гражданско дело.
Третото лице – помагач на ответника ЗК „ЛЕВ ИНСАД, ЕИК *********
изразяват становище, че в рамките на съдебното производство не се е доказало
14
виновно и противоправно поведение на служителите на ЦСМП-Русе, което да
е довело до смъртта на В. Х.. Не се доказали твърденията за поведение на
служителите извън рамките на добрата медицинска практика. От всички
обстоятелства категорично се установило, че починалият на следващата
сутрин е получил тази симптоматика и се установило, че не е посетил
медицинско заведение, за да се направят изследвания въпреки, че се е
почувствал зле до такава степен, че е получил уплаха за живота си. Не е
посетил медицинско заведение за подробни изследвания, въпреки че е имал
препоръка от посетилия го медицински екип.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно между страните е, че ищецът В. В. Х. е син на В. Г. Х., б.ж. на
гр.Русе, починал на 22.11.2018г.
Не се спори с оглед приложената по делото медицинска документация и
изготвения от ИА“Медицински надзор“ Констативен протокол от 27.06.2019г.,
че починалият В. Г. Х. двукратно на 20.11.2018г. и на 22.11.2018г. е посетен от
екипи на ответника ЦСМП гр.Русе.
На 20.11.2018г. в 21.22 часа е постъпил сигнал на тел.112, предаден на
ЦСМП Русе за лицето В. Г. Х., на 50 години, живущ на адрес
гр.***********************, като лицето, обадило се на тел.112 е дало
следните сведения: “Болки в сърдечната област, чувства стягане. За първи път
му е, блед, зле му е, с гадене и повръщане. Не приема лекарства, посинява,
изстива.“ Сигналът е триажиран с код “червен“. Разговорът е продължил 3
минути. Адресът е приет от медицински фелдшер Д. Г. и предаден на
медицински екип с ръководител д-р Е. Г., мед.сестра С. Н. и шофьор С. И..
Екипът е тръгнал в 21,25 часа и е пристигнал на адреса в 21,27 часа, т.е. след 2
минути. Съгласно отразеното във „Фиш за спешна медицинска помощ“
пациентът е с болка и тежест в гърдите, отпадналост и умора, не е боледувал,
в съзнание, СЧ 67, RR 135/80, направено ЕКГ – б.о. Прегледът е продължил
близо час, приключил е в 22,14часа, като е поставена диагноза “Neuralgia
intercostalis.ОВИ“ – Интеркостална невралгия. Остра вирусна инфекция, като
в графа „Лекарства и дози“ не е отбелязана приложена или изписана терапия.
На 22.11.2018г. в 00.59часа е получено второ обаждане на тел.112 за
15
лицето В. Г. Х., на 50 години, със същия адрес. Повод за повикването е
„Хъркашо дишане, не се събужда.“ Сигналът е триажиран с код “червен.“
Разговорът е приет от диспечер в РКЦ на ЦСМП Русе д-р С. Р.. Адресът е
предаден на медицински екип с ръководител д-р Г. Г.ев, мед.сестра Б. Д. и
шофьор Г. К.. Екипът е тръгнал в 01.06ч. и е пристигнал на посочения адрес в
01.10 часа. Съгласно „Фиш за спешна медицинска помощ“ № 16518 д-р Г.ев е
отразил: “В 01.05часа е видян да хърка силно, не е могъл да бъде събуден, след
това е спрял да диша„. В първоначален преглед е посочено: “Зеници-синдром
на котешка зеница, отваряне очи без реакция, вербален отговор - липсва,
двигателна реакция - без реакция, дих. Честота - 0, тип цианоза,
хемодинамика СЧ 0, RR 0/0 асистолия, други –екзитус“. Поставена е диагноза:
“Екзитус леталис/заварен“. Отразено е, че по настояване на съпругата е
извършена КПР - обдишване с АМБУ и непряк сърдечен масаж от 01.15ч. до
02.00ч., адреналин 1+2+3, Атропин 1+2+3, без ефект. Екипът е приключил
работа на адреса в 02.30часа.
Безспорно е, че въз основа на писмо от Окръжна прокуратура Русе във
връзка с диагностицирането, лечението и настъпилата смърт на 22.11. 2018г.
на В. Г. Х. е извършена проверка и от Изпълнителна агенция Медицински
надзор към МЗ. Резултатите от проверката са отразени в Констативен
протокол №ИАМН КП-13-154/ 27.06.2019г., съгласно който при извършената
проверка в ЦСМП/РКЦ Русе от ИАМН не е установено забавяне при
координирането и изпълнението на адреса на дежурните екипи в РКЦ Русе и
ЦСМП-Русе. Становището в протокола е, че и при двете посещения са налице
изпълнения на задълженията на медицинските лица във вр. с
диагностицирането и лечението на В. Г. Х..
Няма спор с оглед приложеното ДП № СлО-4174/2018г. по описа на ОП
Русе, ДП №73/2019г.по описа на ОСлО Русе, че същото е образувано с
Постановление на прокурор от ОП Русе от 05.08.2019г. за престъпление по
чл.123 ал.1 НК, затова че в периода 20.11.2018г. - 22.11.2018г. в гр.Русе е
причинена смъртта на В. Г. Х. поради немарливо изпълнение на правно
регламентирано занятие, източник на повишена опасност - упражняване на
медицинска професия.
С Постановление на ОП Русе от 15.09.2020г. наказателното
производство е прекратено. С определение №260053 от 09.10.2020г. по ЧНД
16
№817/2020г. по описа на ОС Русе Постановлението за прекратяване на ДП е
потвърдено.
С определение на ВТАС №302/23.11.2020г. по ВЧНД №365/2020г. е
отменено определението на ОС Русе и Постановлението на ОП Русе, като
делото е върнато на ОП Русе за провеждане на допълнително разследване и
дадени указания за назначаване на повторна тройна СМЕ.
След проведено допълнително разследване наказателното производство
е прекратено за втори път с Постановление на ОП Русе от 02.06.2021г. Това
постановление е отменено с определение №475 от 27.09. 2021г. по ЧНД №
463/2021г. по описа на ОС Русе, което е потвърдено с определение на ВТАС
№411/29.12.2021г. по ВЧНД №362/2021г.
Съдът е дал указания за извършване на нова повторна петорна КСМЕ. С
постановление на ОП Русе от 16.01.2024г. наказателното производство е
прекратено за трети път. Срещу постановлението е постъпила жалба от
майката Б. Г. Х.а, въз основа на което пред ОС Русе е образувано ЧНД
№113/2024г. Поради отводи на всички съдии от ОС Русе, производството по
това дело е прекратено и същото е изпратено на ВКС, който на осн. чл.43 т.3
НПК е постановил делото да бъде изпратено за разглеждане на ОС Разград.
С определение на ОС Разград №77/27.05.2024г., постановено по ЧНД
№139/2025г. е потвърдено Постановлението на прокурор от ОП Русе от
16.01.2024г., с което е прекратено наказателното производство по
гореописаното ДП, водено за престъпление по чл.123 ал.1 НК. С определение
на Апелативен съд Варна № 194 от 09.09.2024г. е потвърдено определението
на ОС Разград – т.е. налице е влязло в сила Постановление на ОП Русе, с което
е прекратено наказателното производство за престъпление по чл.123 ал.1 НК
във връзка със смъртта на В. Г. Х..
Няма спор с оглед представената с писмения Отговор на ответника
застрахователна полица /л.104-105,том 1/, че към датата на смъртта на сина на
ищцата 22.11.2018г., ответникът ЦСМП гр.Русе е имал сключена застраховка
„Професионална отговорност“ и специални условия “Отговорност на лекари и
медицински персонал“ със застрахователя ЗК“ЛЕВ ИНС“АД със срок на
действие на застраховката от 06.02.2018г. до 05.02.2019г. На това основание и
с оглед чл.219 ал.1 ГПК застрахователят е привлечен като трето лице-помагач
на страната на ответника.
17
Не се спори между страните, че двата медицински екипа, извършили
посещенията в дома на починалия В. Г. Х., съответно на 20.11.2018г. в състав
д-р Е. Г., мед.сестра С. Н. и шофьор С. И. и на 22.11.2018г.в състав д-р Г. Г.ев,
мед.сестра Б. Д. и шофьор Г. К. към процесния период са били служители на
ответника ЦСМП гр.Русе, на които е възложена работа по договор.
Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са
предпоставките на чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника, доказано ли е твърдението на ищцата за допусната лекарска
грешка или медицински деликт при извършеното посещение на медицинските
екипи на 20.11.2018г. и на 22.11.2018г., установена ли е причинна връзка
между действията/бездействията на медицинските екипи, служители и лица,
работещи в ЦСМП гр.Русе и вредоносния резултат -настъпилата смърт на В.
Х., проведеното диагностициране и лечение съответства ли на медицинските
стандарти и на добрата медицинска практика за оказване на спешна помощ.
За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани писмени
доказателства, изслушани са свидетели, посочени и от двете страни, приета е
комплексна съдебно - медицинска експертиза, изготвена от ВЛ със
специалности Съдебна медицина и Кардиология.
От показанията на свидетеля В. Д. Н. - съпруг на съдия М. Г.а Д. и свако
на ищеца В. В. Х. се установява, че познава ищеца В. Х. от 2012г., когато се
преместил да живея в гр.Русе, запознали се на новогодишно събиране на
семейството, там бил представен на семейството. Баща му В. също оттогава го
познава. С Г-н Г. били повече от братя, били много близки през всички тези 6
години.
Започнал да изгражда спортен център, той работел в завод, спортен
център със силов Трибой, силови спортове, той ми указваше всячески помощ
от техническа гледна точка на изработка на всички уреди и подобни машини.
Освен това са празнували всички празници заедно с него със семейството му,
на не малко е бил и В..
Отношенията между покойния В. и сина му В., понеже е първото момче
на семейството, той се гордеел много с него и по всякакъв начин се опитваше
да предаде всички негови знания към сина си, основно технически познания и
работа, оборудване, машини. Съдействал му финансово да започне
образование във Великобритания, буквално били много близки.
18
От В. е чувал, че даже го е взел при него в завода да работи и се е
гордеел с това. Момчето знаело езици и след това си намерило работа на по -
висока позиция на друго място. След като се върнал от Англия доколкото знае
в София живеел повечето време, но често се прибирал в Русе. Д. Т. - майката
на В. от доста години боледувала, онкологично заболяване и изцяло грижите
били поети от В. Х., като в много случаи В. е помагал и с присъствие и
финансово, когато е имал възможност, за да съдейства.
Когато В. починал, грижата за Д. основно поел В., като са му
съдействали както могат и това нещо го съсипало буквално, той получил
сериозни физически и психически травми.
Напуснал си работата и се прибрал в Русе за да може да я гледа, 3
години след това живяла и през това време той се грижел за нея.
За смъртта на В. на 22.11.2018г. разбрали, когато Д. Й. Т., починала на
29.11.2021г. негова съпруга, им се обадила по телефона и реагирали
своевременно, отишли със съпругата му М. Г.а Д. в жилището на В. Г. Х. и
видели, че той е починал.
Видели негов колега от завода със съпругата си. Д. била там, попитали я
какво се е случило, защото било изненада за всички, той бил в много добро
здравословно състояние.
Тя разказала как предната вечер е идвал лекарски екип и как следващата
вечер другият екип, който е дошъл е установил, че е починал и лекарят е
казал, че най - вероятно е инфаркт. Там намерихме единствено едно хапче,
което беше изписано, една опаковка хапчета „Мелбек“ и нищо повече, нито
кардиограма, нито информирано съгласие, нито нещо друго. Това му го
разказала тя всичко каквото й се е случило, кога е дошъл предния екип, как са
реагирали, как са му казали, че е здрав и че няма сърдечни проблеми и така.
От там нататък той се обадил на момчето, синът дошъл в Русе и
започнали организация по погребението и т.н.
На следващия ден той отишъл при личния лекар за смъртен акт, той след
като чул какво му споделил от Д., което знае, той казал най – вероятно това е
сърдечен проблем и написа в смъртния акт инфаркт и той нямал необходимост
повече, понеже не е медицинско лице. Съпругата му е съдия, гледа граждански
дела. Не била адекватна да се консултира с нея в този случай, тя била в силен
19
шок и може би не разсъждавала трезво.
Било тежък момент и най-вероятно затова на никой от близките му не
дошло на ум да се предприеме аутопсия за коректен отговор за причината за
смъртта и как се е случило това, при условие, че има две посещения, един
работен ден, на следващия ден през нощта човекът си умира насън - никой не
се сетил да каже искаме аутопсия.
Два дни преди фаталния ден се видели с В., той дошъл при него в залата,
разговаряли във връзка с една машина. Бил във видимо добро състояние,
нямал никакви симптоми за нищо, нито хрема, нито кашлица. Бил весел както
винаги, бил в много добра форма и нищо не предвещавало това нещо, поне за
него.
Той бил велосипедист, карал велосипед. Доколкото знае дълги преходи
правел с велосипед, не спринтове, шосеен, не планински, не екстремни,
шосеен за дълги разстояния.
Не е използвал уреди за наблюдение на показателите на тялото си
докато управлява велосипеда, не били нашумели толкова тогава.
Това било преди повече от 5-6 години преди това, не в последните
години.
В завода им правили постоянно прегледи и никога не се е оплаквал, че
има някакъв здравословен проблем. Не е лежал в болница през този период от
2012г. доколкото той знае, никога. Съпругата му била болна и той се грижел за
нея, жената с която живеел има предвид.
Не знае да е имал жена преди Д.. В неделя последно се видели, не помни
дата, но помни деня, във вторник той починал, за петък имал уговорена
диагностика на автомобила за София, имал пътуване в София да кара Д. на
терапия и съчетали с диагностика на автомобила, така или иначе това не се
осъществило. Тя пак отишла на тази терапия, заради което забавили и
погребението.
Погребението се случило в събота на 25-ти ноември 2018г., бил в камера
за да може тя да отиде на терапия. Той присъствал на погребението, 200 души
били, той го организирал основно с фирмата. В. също бил там. В. не можел да
повярва отначало, бил в голям шок, в последствие това дало отражение върху
здравето му. В момента има образувани много тумори в тялото си,
20
доброкачествени ли не знае как се казват точно - липоми. Когато се прибере в
Русе започва да плаче постоянно, тежка депресия и до момента, освен и това
стомашни проблеми, изострен гастрит доколкото знае. Много е различен от
веселото момче, което той помни преди това. Цялото семейство е променено,
но В. особено много.
В. В. Х. е в добри отношения с неговото семейство, с него и с леля си, с
баба си. Те сме го приели при тях, когато идва от София той е при тях, те с
леля му живеят в апартамент и той идва при тях да отсяда.
В. В. Х. е в дела с леля си М. Г.а Д. и баба си Б. Х.а. Тези дела са
приключили и това е видно от поисканата съда Справка от имотен регистър,
която сте изискали вие. Видял тази справка и резултата от делата е разВ.не на
алеаторния договор, с Б. договора е развален. Първо е имало вписана една
искова молба с ищци Б. и М. и втора искова молба има вписана с ищец само
Б., след което има вписано разВ.нето на алеаторния договор за апартамента на
Б. в полза на бащата на В. - В.. Не е запознат в детайли какво се случва, знае за
делата. Знае, че майка му тогава също била жива и имали някакво отношение,
но в детайли със съпругата му е по – добре да се говори.
В. няма съпруга. В. работел тогава, но напуснал работата за да дойде в
Русе да гледа майка си. Все пак мисли, че пак поел някакъв договор в София и
идвал, връщал се, когато можел помагал финансово. В. работил във фирма с
английски екип на средно мениджърско ниво, но подробности не знае.
В деня в който споделил, че В. Х. е дошъл при тях за да обсъдят някаква
машина, след работа дошли с Д., останаха 15, 20 минути разговаряли, след
което той тръгнал и на следващия ден всъщност от деня, в който първия екип
вече е бил там, между 1 и 2 екип, тогава се чули през деня няколко пъти, но не
го е виждал. Чули се и звучал нормално. Този ден бил на работа. Даже
последния път се чули към 5 часа, той още бил на работа, планирали
диагностиката на автомобила, обичайни неща, въобще не му е казвал, че е
идвал екип Бърза помощ. Дори ако имал най-малкото съмнение, че не е добре
щял да му каже, но не го направил. Не е имал навик да си мери кръвното.
Никога не се е оплаквал да има високо кръвно. Никога не го е виждал да си
мери кръвното. Не е постъпвал в болница с оплаквания от сърдечно-съдов
характер. Профилактични изследвания в завода им правили редовно, мисли че
два пъти годишно. Това бил завод за производство на тухли, имало там
21
запрашаване и се грижили добре за тях. Никога не е имал високо кръвно.
От показанията на свидетелката М. Г.А Д. се установява, че работи в
Районен съд – гр.Русе като съдия. Много са близки с брат си и с племенника
си, когато той се родил го отвели вкъщи. Той имал късмет с тези родители и
сам го е казвал, защото го отгледали с много любов. Отгледали ги заедно с
нейното дете. Водили ги на състезания по шахмат. Тя има дете от преден брак,
момче. Синът й е 1991г., а племенникът й - 1992г. Имат година и четири
месеца разлика, колкото и те с брат й, само че брат й е по – голям. Гледали си
заедно децата, заедно ходили по състезания, заедно ходили на почивки, на
празници се събирали по Коледа, по Нова година. Отишли да учат и в Англия.
През цялото време брат й указвал изключително голяма подкрепа на
сина си, научил го на много неща като мъж, взел го на работа при себе си в в
завод „Труд“ и се гордеел с него. Той е единствения наследник на рода, който
носи фамилията Х.и, защото чичо й има дъщери. Племенникът й също бил
прекрасен син и се грижел и за родителите си, накрая изгледал майка си,
майка му била онкологично болна. Имали прекрасни отношения. Майка му Д.
Т. тя разбрала, че е диагностицирана онкологично през 2013г., тогава е
започнало, но то постепенно се развивало, защото отначало имало подобрение,
после се влошила. Рак на гърдата имала.
Имала нужда от грижи майка му и след като почина брат й тези грижи се
прехвърлиха на племенника й В., той основно се грижел за майка си, а преди
това брат й се грижел за нея и за цялото й семейство, Д. имала тежко
семейство, брат й бил болен и когато починал В., след това починал брат й,
след това починала майка й. Майка им вече тя със съпруга й са я погребвали,
нямало кой. Нито В., нито Д. са имали предни бракове, те не са имали брак,
съжителство, живеят двамата. Д. е майка на В., той си го припознал детето и
така си живеели заедно. Не подписали граждански брак защото отначало още,
когато се събрали Д. била малко по - голяма на възраст от брат й и с
родителите й нещо не се разбрали. Те се събрали още 1991г., когато тя била
родила. 1992г. се родил В..
Докато бил жив В. той си го отглеждал момчето в жилище „**********“
в Русе, имал си апартамент и си живеели заедно тримата като семейство. След
това В. отишъл да учи в Англия и като се върнал от Англия се установил в
София. Там работел и се връщал често в Русе, лятно време особено. След като
22
починал баща му, известно време останал в Русе да помага на майка си и
впоследствие заминал за София, но много тежко преживял смъртта на баща
си.
Тя не го била виждала толкова разстроен и съсипан, плачел
непрекъснато, не можел да се прибере в дома си. Бил й споделил, че още като
застане пред входа и пусне чантите и се срива и накрая тя го прибрала вкъщи,
регистрирала го на нейния адрес и го прибрала у дома когато останал съвсем
сам. Целият се покрил с топчета, доброкачествени тумори, получил проблеми
със стомаха и болки в стомаха, не знае дали от това идват топчетата, още е на
етап изследвания. Общо взето се променил, посърнал, не е същото лъчезарно
дете. Физиономията му се променила, а той много приличал визуално на брат
й.
Той имал съжителка когато била жива майка му, обаче като починала и
тя, тогава той напуснал работа и със съжителката се разделили. Просто се
затворил в себе си и явно загубил мисъл и мотивация и му било трудно да
продължи. Прибрали го с мъжа й вкъщи, опитали се да го мотивират,
помогнали му да запише в Университета наново да започне да учи, и го
канили на Коледа, на Нова Година, на празници. Приели го като тяхно дете.
Още не бил завършил това, което записал да учи. В момента пак бил без
работа, имал някакви промени при работодателя си и днес мисли, че е пак на
интервю. Докато учел сам се издържал, работел си, имал си работа, прекъснал
сега договора си на 14 август и е у тях.
Няма положителна промяна в емоционалното и психическо състояние
на племенника й, нещата се влошили с времето, защото започнал много да
пуши, страда и това го изяжда отвътре. Вижда другите му приятели и
съученици, компанията, всички имат родители на кого да се облегнат и той е
съвсем сам, кръгъл сирак. Опитал се да се погрижи и за баба си даже ТЕЛК да
й вземе тогава.
Това много го съборило емоционално и психически и изключително
много гняв имал събран в себе си за това, което се случило. Счита, че
несправедливо е останал без родител, защото е в резултат на лекарска грешка
това, че баща му си е отишъл. Той има направена аутопсия 10 месеца след
събитията и това е така, защото първоначално в следствието им казали, че д-р
Г. е искал да се извини и един вид си признава вината и те не са знаели, че
23
някой ще оспорва нещо, защото всичко било за тях факт, истина, че те са му
казали, че има здраво сърце, че не са ползвали друго устройство кардиограф.
В деня на смъртта през нощта им се обадила Д., тя била болна и те
мислели, че тя има проблем, направо си мислели, че тя е заминала, обаче не
можели да повярват, че В. е починал. Тя ги извикала, отишли там на място и
нямало нито кардиограма, нито декларация за информирано съгласие, нито
амбулаторен лист, нямало нищо. Д. им казала, че на една хвърчаща бележка
му написали нещо, викала Спешна помощ, докторът казал имаш здраво сърце,
казала им, че направил кардиограма, обаче не я е оставил. Това е първият
преглед.
Вече на 22-ри каза, че са се забавили. На другия ден за съобщението за
смърт отишли тя и съпругът й – двамата. Отишли да търсят личната му
лекарка д-р Д., тя отсъствала и в съседен кабинет един неин колега поемаше
нейните пациенти. Отишли при него, казали му какво е станало и този
последния доктор Г.ев, който е дошъл с вторият екип от Спешна помощ е
казал на Д. човекът е починал от инфаркт, и ние му казахме каквото се е
случило през нощта на лекаря, който замества общопрактикуващия лекар д-р
Д.. Този лекар, който издаде съобщението за смърт доколкото си спомняла
написал ритъмни нарушения, исхемична болест на сърцето. Това съобщение
те го видяли, сега се съдържало в Общината в ЕСГРАОН, там го занесли за да
се издаде Акт за смърт.
Взели акта за смърт същия ден и подготвили погребението, 180 човека
дошли, било голяма скръб. Погребението се случило събота или неделя,
защото в петък снаха й ходила на химиотерапия в София, тя била планирана и
помолила, искала да присъства на погребението.
В този период от 22-ри до по-следващия ден, бил той 24-ти или 25-ти,
никой ли от най-близките хора, нито Д., нито В., не са се сетили да искат
аутопсия, защото не са имали съмнения, че е починал от инфаркт.
Д. даже написала ръкописно на един лист какво точно е станало и В. бил
там и пред нея го написала, и плачел през цялото време В., и Д. написала
всичко това, че той е бил посетен от екип на Спешна помощ.
Д. починала 2021г. На 03.12.2018г. майка им подала жалба в
прокуратурата. Б. подала жалба в прокуратурата през 2018г. и поискала
24
внезапно изземване на всички документи от Центъра за спешна помощ,
включая от кардиографските апарати, ЕКГ не знае точно как се казват, за да
може да се види втория екземпляр от кардиограмата.
Също поискала незабавно разпит на Д. пред съдия, защото е болна –
това, което Прокуратурата не направила. След това, като разбрали, че
оспорват и видели на д-р Г.ев показанията, че това, което е констатирано от
този доктор на втория екип и той там написал „сестра му не е поискала
аутопсия“. Чак тогава, те били в такъв шок. Следващите дни след смъртта му
едвам намерили сили да се обадят на хората да дойдат на погребение, защото
никой не очаквал.
Когато го видяла написано, че д-р Г.ев казва защо не е поискано
аутопсия и тогава помолила прокуратурата в следствието И. П. следователя,
да го направи това за да се изясни напълно. Тя казала, че трупът му е бил
изключително запазен, обадила й се по телефона на ексхумацията и казала
„абсолютно всичко се вижда, триколонна болест на сърцето, той е починал от
инфаркт, защото това е запушване на кръвоносните съдове“.
Плаки, които са се натрупвали и е получил исхемична болест на сърцето.
Това се установило по досъдебното производство и от една от експертизите
вече се установило, че с една кардиограма не можело да се констатира
инфаркт. Когато става въпрос за чужди дела съдията мисли трезво, когато
става въпрос за родния ти брат психичното напрежение и тъгата са толкова
силни, че не смята, че е била в състояние да мисли трезво какво точно следва
да се прави, защото била натоварена с чувствата. Племенникът й също бил
наясно, че майка му предстои да си отиде и със сигурност през цялото време
се е надявал, че поне ще остане с баща си, а с баща му били много близки,
имали доверителни отношения като баща и син.
Брат й не се е оплаквал от високо кръвно и аритмия. Брат й бил мъжкар,
ако нямал сериозен проблем нямало да тръгне да търси Център за Спешна
помощ. За да се обади на Център за спешна помощ брат й е изпитвал много
голяма уплаха, защото той въобще не си спомня да е викал някога Център за
Спешна помощ. Брат й бил нормален мъж, ако знаел, че му предстои да умре,
ако му беше казано от Центъра за Спешна помощ, че има проблем със
сърцето, какъвто и да е кардиологичен, който да е живото застрашаващ, той
никога нямало да отиде на работа, даже вечерта нямало да иде до аптеката,
25
той щял да отиде направо в болницата „Медика“, която е на 15 минути, е по -
близко е от денонощната аптека в квартала.
Той е бил много дълбоко заблуден, че му няма нищо на сърцето, че има
здраво сърце, от един лекар, който е проявил според нея голяма небрежност
към едно животозастрашаващо състояние и вместо да го транспортира, го е
оставил в заблуждение. В безпомощно състояние са били и двамата, защото
снаха й била с тюрбан в много тежка криза, тя била точно преди
химиотерапията, но те в неделята преди смъртта му някъде към 18-ти ги били
поканили на гости.
Те го обгрижвали брат й, показвали му всячески, че каквото и да се
случи с нея те ще са с него. Той бил толкова жизнен, толкова здрав изглеждал,
че смятали, че може да си продължи живота и дори, че може да създаде и
друго семейство.
Брат й спортувал много. Плуване, колоездене, водна топка, бил здрав
спортист. Ходил на велопоход до Унгария с велосипед и там на загиналите във
Втората световна война, където бил поставил купа на паметника, това било 1
920км., като ученик.
В по-ново време – 5 години назад е карал, ходили са на походи със снаха
му, с племенника му, в гората, събирали са се с приятели. Такъв активен спорт
вече не е развивал. Ходел във фитнеса на съпруга й, той бил направил фитнес
център и там се раздвижвали, но активен спорт не е спортувал.
Не й е споделял през този период от 2013г. до 2018г. да има проблеми с
кръвното. Просто доктора така добре го заблудил, че чак даже той му е
повярвал за да отиде на работа, той му е повярвал, иначе нямало да отиде на
работа. Той вярвал на докторите и бил много отговорен към състоянието си.
Профилактични медицински прегледи са му правени в завода и не е
констатирано някакво състояние. Доколкото знае от директора на завода с
който контактували, те били и приятели и са се срещали и с тях - И. и Д., един
път годишно са правили такива профилактични прегледи.
Не знае в завода, където е работил брат й да са извършвани периодични
профилактични прегледи, дали са правени кардиограми на работниците.
Това за профилактичните прегледи го разбрала от колегата му И., който
бил директор на завода и го споменал, а след това, когато правели помен на
26
брат й, носила раздавки в завода и те плачели заедно с нея, всички много го
обичали. Брат й бил изключително жизнерадостен и център на компанията,
много благороден човек. Не й е хрумвало да пита за профилактичните
прегледи, но разбрала, че са правени такива.
Причината да има отбелязване в Службата по вписвания имотен
регистър на две искови молби, по едната от която тя е ищца и майка й срещу
ответник В. В. Х. за разВ.не на алеаторен Договор и втора искова молба с
ищец майка им, а после отбелязване за развален договор е, че те помежду си са
се разбрали с баба си още от начало, че той ще отиде в София и няма да може
да изпълнява на баща си задълженията по алеаторния договор и първата
искова молба така написа и признание на иска, но не можело помежду си със
спогодба да го разВ.т, защото трябвало да мине през съда.
Първата искова молба се разбрало, че по правни причини следва
исковата молба да е само от майка й, затова първото дело го прекратили,
оттеглили исковата молба и тя си завела отделно и така. Така са преценили,
така са го направили. Не са имали някакви спорни отношения, винаги са се
разбирали.
Смъртта на брат й била внезапна, млад, жизнен, детето се надявало на
неговата подкрепа и те всички си мислели, че дори нещо да стане с Д., В. ще
продължи да се грижи за сина си, ще продължи да го подкрепя. Той бил много
привлекателен мъж, бил стабилен и финансово и икономически, било толкова
неочаквано, че смъртта на баща му се отрази много по-зле отколкото
очакваната на майка му.
В. работел във фирма „Май Пост“, която е за банковите постерминали и
там прави проверка на данни, като експерт с високо ниво на владеене на
английски.
Не са се видели в деня, в който първия екип е посетил В. Х., те се видели
в неделя. Мисли, че 21.11.2018г. е вторник и 22.11. - сряда, така си мисли.
След 1, 2 дни просто работила на работа и си казала какво става с него, защото
често се чуват и в този момент звъннал съпруга й и й казал „знаеш ли, В. е при
мен, правят си планове“, били седнали на кафе и тя се успокоила.
От показанията на св. Д-Р Е. И. Г. се установява, че в момента не работи.
Пенсионирал се 2019г. късно през есента. Ноември 2018г. нямал условия да
27
бъда пенсионер, имал сърдечни проблеми прединфарктно състояние, два
стента и разбрал, че няма да може да продължи да работи.
Роден е на *********г. Към 20.11.2018г. е бил на 64г. Тогава работил в
ЦСМП като лекар ординатор, обикновен лекар. За случая с В. Г. Х., който е
посетен от неговия екип на адреса му в гр.Русе на 20.11.2018г. твърди, че са ги
извикали, отишли на адреса, пациентът лежал на легло, бил обезпокоен, казал
„ето, имам болка в гърдите“ и прегледали го, правили му кардиограма, мерили
му кръвно налягане, разпитвали го как е, що е положението. Лежал на
леглото, прегледали го както му казали, нормално кръвно налягане 135 на 80.
Анамнеза, разбира се снели, разпитали го първо за какво става въпрос, той
казал болки в гърдите. Както обикновено при прегледа премерили кръвно
налягане, пулс - нормални стойности. Направили кардиограма - също била
нормална.
Станало ясно, че когато е ходил на работа преди това имал колега, болен
от вироза, вероятно грип, тогава имало щам „Брисбейн“ и това е част от
изследването - палпация, натиск, при натиск в гърдите на посоченото място
болката се засилва, при пускане на ръката болката намалява. Казал, че при
дълбоко вдишване болката се засилва, като издиша намалявала, опасваща
болка по хода на реброто отива към гърба, от което той стигал до извода, че
става въпрос за вирусна инфекция, която прави възпаление на междуребрен
нерв и от там се появявала болката. Той бил контактен, адекватен, смислено
разговарял и просто бил обезпокоен и той му казвал ето, в момента няма
признаци на сърдечно заболяване, ето, и кардиограмата ти е добра, затова
оставят кардиограмата при него, ако искате да се консултирате и с други
лекари, те ще ви кажат същото.
Имате вироза, вороятно грип, на легло, преминава обикновено без
проблемно, от 7 до 10 дни болничен, ако не рискувате тежки усложнения, това
му казал. Същото така болничен на другия ден от личния лекар. Твърдо му
казал режим на легло от 7 до 10 дни, за целта трябва да се вземе болничен на
другия ден от личния лекар.
Препоръчал му да отиде на личния си лекар, и ако нещо не е в ред да се
обади, непременно ще дойдат и след 5 минути да е. В момента нямало нищо
повече. Използват и двата варианта за разчет на кардиограмата – автоматичен
и те правят. Ако даде разчет гледат какво пише. Той си спомня категорично, че
28
било абсолютно нормална кардиограма.
Той от доста години не работи, възможно е да е правил апарата да е
правил някакъв разчет, не може да си спомни. Оставили кардиограмата на
пациента, препоръчали ли му медикаментозно лечение, казал му „това е
възпален междуребрен нерв“, много неприятно, лошо боли. Има едно
лекарство „Мелбек“, една таблетка като пиеш, ако до половин един час
болката намалее или се махне, това значи, че не е сърдечен проблем. Сърдечен
проблем с „Мелбек“ не може да се повлияе. Една таблетка при болка. В този
конкретен случай прегледът продължил доста време, понеже съобщили за
гръдна болка и търсят дали има сърдечни проблеми. 45, 50 минути.
Обикновено по-бързо се извършват прегледите, шаблон няма, но в случая
тези, които ги извикали близките и той, имали съмнение за сърдечен проблем
и те проверявали с цел да не пропуснат нещо. Седяли по-дълго за да
проследят състоянието и да се убедят, че няма сърдечен проблем.
Състоянието на пациента не е налагало той да бъде транспортиран до лечебно
заведение по спешност, нямали право без да е в тежко застрашаващо живота
състояние. Нямали право така да транспортират, трябва да намерят
аргументи, че е в тежко животозастрашаващо състояние пациента. Той не е
пожелал да бъде транспортиран, да бъде хоспитализиран, а и д-р Г. не би му
отказал, ако искал щели да се съгласят, но в болницата да заявят те го
довеждат по негово желание, тъй като на тях те им правят скандал ако водят
леки случаи, нямат право да постъпят така.
После той, след като говорили и минало време видимо се ободрил,
видимо се почувствал по – добре, бил изплашен и притеснен от тази болка.
След като му казал така и така, видимо се почувствал по - добре.
Не е споделял за други случаи, в които да е имал подобни оплаквания и
подобни такива случаи, защото ако имало такова нещо щели да вземат
допълнителни мерки. Не си спомнял да е казал такова нещо. Сигналът за
спешност бил приблизително диспечера съобщил за нещо от рода на сърдечен
проблем, болки в гърдите, смятат, че е сърдечно заболяване. Били в града
наблизо, вероятно да зареждат, тъй че много бързо, в движение били наблизо.
Екипът е от доктор, сестра и шофьор. В апартамента влезли всички и
шофьора.
Електрокардиограмата с извършили с преносим кардиограф, който
29
пишел на хартиена лента разграфена. Пишел на лента, написва я, тя си излиза
и се откъсва. Имал и памет апарата.
Екземпляр от кардиограмата дал или на пациента или на жена му,
сигурен е, че им я дал, но точно на кого. Защото си спомнял думите, понеже
вие сте имали съмнение за сърдечно заболяване ето ви кардиограмата,
консултирайте се и с други лекари за да видите, че тя е нормална.
Електрокардиограмата става на момента. Пациентът е на легло и те оглеждат
кардиограмата за да си направят изводи, ако е в тежко състояние трябва да се
вземат мерки.
Абсолютно нормална кардиограма. Сърдечна дейност, нормална
сърдечна чистота и рисува кардиограмата. Още там се пишело образец
формуляр така и така, видели в толкова часа пациента, това видяели, това,
онова, каквото е било, той е в два екземпляра, единият се оставя на пациента, а
другият се предава в Службата, там го пазят. Не може да каже колко време се
съхранява, не знае.
По принцип им било дадено указание, че няма да предписват, защото
ако работата е сериозна той отивал в болница, ако не е - има право личния
лекар да изпише рецепти и да проведе контрол на тези лекарства и как се
развиват нещата, дали трябва да се заменят или не. Не е имал кочан с рецепти.
Написал лекарството на листче, защото то било без рецепта, то било
обикновено лекарство. „Мелбек“, името написал и 7.5мг. е малката опаковка,
15мг. е голямата, той му написал малката опаковка 7.5мг. Известно му е
лечебното заведение „Медика Кор“ ЕАД в гр.Русе, знае, че има отделение по
кардиология и т.нар. ангеографски зали в него със специализирана апаратура
за коронография, и към ноември 2018г. знаел, че имало такова отделение
разбира се. Имало такава практика Центъра за Спешна медицинска помощ да
съобщава координирано на „Медика Кор“ и да транспортира спешни
пациенти до там със сърдечни проблеми.
В тяхната практика са имали такива случаи да транспортират спешни
пациенти с кардиологични проблеми и имат спасени не един.
Към 20.11.2018г. в ЦСМП Русе имало практика да транспортират
спешните случаи на пациенти със сърдечно съдови оплаквания към „Медика
Кор“ – Болница за активно лечение по кардиология.
30
Те лично имали като екип до ноември 2018г. случаи на пациенти, при
които да закарат пациенти със сърдечносъдови оплаквания в тази болница, не
един случай са имали.
Процедурата по приемане на тези пациенти в болницата била, че те
преценяват състоянието и ако се налага правят медикаменти каквито се налага
в момента, качват го на линейката, отиват в „Медика Кор“, даже ако
ситуацията е спешна, обаждат се по радиото или ДжиСМ според случая моля
кажете на „Медика Кор“ да са нащрек, има тежък случай, да се подготвят.
Тяхното приемно отделение, влиза се през една рампа. Те имат приемно
отделение общо за всякакви случаи, но имат случаи там, когато дадат заявка за
инфаркт или тежко състояние, тежък сърдечен проблем направо ги викат горе
в тяхната кардиология, с асансьора и количката направо в отделението по
кардиология се предава пациента на екипа от болницата по кардиологични
болести.
Екипът на Бърза помощ остава докато се изясни състоянието на
пациента. Спомня си един от последните случаи с много силни болки, той бил
с няколко инфаркта, казал им даже кардиограма няма да правят с инфаркт ще
го заведат, станал скандал, вие защо така, и като го сложили на техния апарат
и видели, че е тежък инфаркт и казали извинявайте, заминавайте си и това е.
Не постъпили така с В. Г. Х., защото ако имало основание дори малко,
щели да постъпят така, но не може, забранено им е, правят скандали и
проблеми. Не може случай без доказателства, че е в тежко състояние
пациента, не може да го товарят, защото имат други ангажименти. Нямат
право.
Първият преглед на 20.11.2018г. се случил в 21 часа и нещо вечерта.
Останали там 40, 45 минути. Докато били там при В. Х. не си спомня да са
получавали сигнали за спешна помощ.
От показанията на свидетелката С. Р. Н. се установява, че работи като
медицинска сестра в Център за Спешна помощ Русе и към 2018г., и към
настоящия момент.
За случая от ноември месец 2018г. с пациент В. Г. Х., който адрес
постили ноември 2018г. си спомня, че им бил подаден адрес за сърдечна болка,
пристигнали на адреса, взели двата кардиографа - хартиен и медикакорски.
31
Качили се горе, посрещнала ги съпругата на пациента, влезли вътре, той
бил на леглото, започнали прегледа, доктора снел анамнеза, измерил му
кръвното. Тя през това време сглобила кардиографа, направили му
кардиограма. Кардиографът си правел автоматичен разчет, кардиограмата
била нормална. С хартиения апарат направили кардиограмата.
И двата апарата били еднакви, просто с МедикаКорския правят, когато
видят на хартиения промяна в самата кардиограма. Правят с медикакорския
апарат при условие, че се транспортира до болнично заведение.
МедикаКорският апарат изпраща кардиограмата в болницата за да ги
посрещне екип.
В този случай кардиограмата не била такава, която да налага да направи
и с медикаркоския. Нямало изменение в кардиограмата. Тя правила
кардиограмата, това била нейната задача да види дали електродите са сложени
правилно, дали някой електрод не се е отлепил, дали излиза качествена
кардиограмата. Тук била качествена. На адреса били около 50 минути.
Обикновено седели по-малко на един адрес, в случая седели по - дълго при
този пациент, за да видят дали оплакванията са преминали.
Пациентът бил видимо спокоен преди да си тръгнат. Докторът дал
препоръки да отиде на следващия ден при личния си лекар за болничен и
евентуално да му направи втора кардиограма, ако се наложи и да му изпише
обезболяващи лекарства. Препоръчал му лекарство.
Кардиограмата я оставили на пациента за да може на следващия ден,
като отиде при личния лекар да направи съпоставка с неговата и тяхната
кардиограма. Техният екземпляр се съхранявал вътре в хартиения кардиограф.
Когато се прави кардиограма с хартиения кардиограф един екземпляр излиза
и един остава в паметта на апарата. Този, който излязъл го оставили на
пациента, а този, който останал в самия апарат си е в паметта на кардиографа,
кардиографа си останал в линейката.
Тези кардиограми се изтриват автоматично, като периода от времето е в
зависимост от направените кардиограми. Няма идея колко бройки могат да
бъдат запазени. Съхраняват се до автоматичното им изтриване, това става
като се напълни паметта, но не знае колко бройки се запазват, може би 500,
600 някъде. Правели се всеки ден.
32
Впоследствие този кардиограф никой не го е търсил.
Ходила в Следствието да даде показания. Впоследствие имало и
медицински одит мисли, че това било няколко месеца след това. За тези
няколко месеца медицинският одит се интересувал от кардиографа и най -
вероятно е пазил данните от прегледа на 20.11.2018г.
Кардиограмата, която оставили на адреса на следващата вечер докторът
я е погледнал, следващия екип. Доктор Г.ев е видял оставената на адреса
кардиограма. Той знаел какво е съдържала кардиограмата. Не може да каже
дали я е оставил в дома на В. Г. Х. или я е прибрал с него. Не знае какво е
станало и с проверката на самия кардиограф. Дала показания на досъдебното
производство, както и колегите й. Пациентът се оплаквал от болка в гърдите,
която се влияела от дишането. Когато диша дълбоко се засилвала.
В гърдите била болката, затова слезли с двата кардиографа, хартиения и
медикакорския. Докторът му измерил кръвното, сатурацията, снел му
анамнезата. Опипвал го, да. Тя през това време си сглобявала кардиографа,
защото така или иначе знае, че като отидат на сърдечна болка приготвя
апарата за да стане по-бързо. Имат два кардиографа, хартиения, който изкарва
на момента кардиограма и ако се наложи се сглобява другия кардиограф и се
прави кардиограма, която се изпраща в „Медика Кор“ за да ги посрещне екип,
че карат пациент със сърдечен проблем. И двата кардиографа са надеждни.
От показанията св.С. Ф. И. се установява, че работи като шофьор в
Спешна помощ в ЦСМП - Русе, през 2018г. работил на същата длъжност. След
пристигането на мястото при прегледа на В. Г. Х. на 20.11.2018г. докторът
прегледал пациента, мерил кръвното, съответно правили след това
кардиограма със сестрата, разчел кардиограмата и видял, че нямало нищо
притеснително и посъветвал пациента да си вземе болкоуспокояващо и на
другия ден да посети личния лекар, съответно ако трябва да вземе и
направление за специалист. Той снел анамнезата, разпитал пациента за
заболяванията, задавал такива въпроси с цел да се изгради представа за
състоянието.
Казал му при нужда отново да се обади, защото по принцип могат да се
получат нежелани ефекти, тъй че когато и да се обадят нищо, че са
посещавали дадения пациент, се отзовават пак, отново.
33
След като видял, че нямало нищо притеснително по кардиограмата,
започнал да задава такива въпроси, дали се е преуморил, нещо физически да
се натоварвал и близо 40, 50 минути са седели. Записът от кардиографа на
кардиограмата оставили на място. В този конкретен случай мисли, че също
останал на място с цел при следващо посвещение да се види.
Слезли с два кардиографа, от които единия е хартиен и вади веднага
записите на хартия, при съмнения от доктора, че има нещо нередно, пращали
по мобилния. Другият е мобилен, не е хартиен, и се праща директно в центъра
Медикакор, който е кардиологичен център и там се занимават конкретно само
с такива проблеми.
Когато те си тръгнали пациентът бил във видимо добро състояние,
нямал притеснителни външни и вътрешни. Нормално си изглеждал.
По принцип влизат в стаята, в която лежи болния, но не може да каже
колко стаи има жилището - те не се разкарват в жилището. Бил на креват
човека, сега дали е хол или спалня не се сеща.
Няма медицинско образование. Присъствал по време на прегледа по
простата причина, че куфарът им тежи близо 30кг.
През цялото време бил там в тази стая, няма къде да бъде на друго
място. Слушал, каквото чуел запомнял, оставало му в мозъка. Което не е чул
няма как да запомни, но по принцип за кардиографите, някой път се налагало
и стол да се носи, слизал, взимал столове, тези неща са тежки и не са за
сестрата, доктора и сестрата са постоянно при пациента.
Сигурен е, че разпечатката от кардиограмата останала там. Не може да
каже на кого го я е дал доктора. Преминал е допълнителни обучения на 3 или 4
години във връзка с тяхната работа. Имал два курса опреснителни, изкарани
със сертификати.
От показанията на св. д-р Г. Н. Г.ЕВ се установява, че работи като лекар
- ординатор в ЦСМП - Русе, през 2018г. също това работил. Спомня си случая
на 22.11.2018г. На фиша за Спешна медицинска помощ е отбелязал, че
времето за което са стигнали от момента на сигнала до жилището на В. Г. Х. е
6 минути. Не може да помни всички детайли. Дали е било точно толкова в
такъв спешен случай трудно може да прецени но пристигнали възможно най –
бързо. Диспечер същата нощ бил д-р С. Л. Р., той е женен за българка, руснак
34
е, от дълги години живее в Русе и той е лекар. По принцип са двама
диспечери, един лекар и един фелдшер, в конкретния случай не си спомня
фелдшера, адреса му предал д-р Р.. Не знае той колко време е приемал сигнала.
Те са се придвижили много бързо, може да е било и за по - малко време от 6
минути.
ЦСМП – Русе се води с адрес кв.******* ЦСМП. В. Г. Х. е на адрес
гр.Русе, блок „М.“. Образно казано ЦСМП се намира в южния край на града, а
блок „М.“ в самия източен край. Шофьорът постъпил много умно и избрал най
- бързия маршрут. От южния до източния край разстоянието по негова
преценка било може би 3 км. Те го знаят блока, но има един така да се нарече
главен път или международен път, който води до Дунав мост, фактически те се
включили от пътен възел детелина и тръгнали по този път, който им позволил
да не спират на кръстовища и да поддържат максимална скорост. Стигнали до
един друг пътен възел, кръгово движение, оттам се включили минавайки може
би около 200 метра, стигнали до самия блок „М.“. Това било възможно най-
бързия маршрут, който можели да изберат.
Не можел да прецени д-р Р. колко време е приемал сигнала, те тръгнали
веднага. Спомнял си ясно случая, когато им подал сигнала той бил
разтревожен, влязъл в общата стая където седят и казал „сравнително млад
мъж е спрял да диша“. Това казал диспечера, не е казвал конкретно „отивайте
незабавно“, но от интонацията и от самото предаване на адреса се разбирало,
че случаят е много е спешен и тръгнали незабавно.
Винаги, когато отивал на адрес, по време на пътуването слагал ръкавици
с цел ако имало кръв или други неща да не се притесняват да работят.
Слизайки на адреса слизал винаги при такава ситуация с един апарат, който се
нарича дефибрилатор, това е електрокардиограф, който има монитор, на който
се вижда сърдечната дейност и който има възможност да се направи
електрошок, ако има нужда. Не винаги има нужда да се прави електрошок.
Пристигайки на адреса той носил този дефибрилатор, шофьорът носел куфара,
медицинската сестра нямало нужда да носи нещо и се качили на етажа.
Може би било 7-ми етаж. Влизайки ги посрещнала жена около 50
годишна, имала тюрбан на главата. По - късно разбрали, че тя е онкологично
болна и се лекува с химиотерапия.
Влизайки в една голяма стая забелязал в десния ъгъл легло и на леглото
35
мъж, сравнително висок му се сторил, по бельо, слипове, потник или бяла
фланелка, с леко присвити крака, леко сгънати ръце, глава леко извита по
посока на стената, полуотворена уста, без дишане. Лицето му било тъмно
синьо или черно. От неговия опит при внезапна сърдечна смърт настъпва това
нещо, спирайки кръвообращението се получава цианоза на лицето и кожата
изглежда като черна. От практиката най - бързо се ориентирал дали човека е
починал или диша като погледнел гърдите, ако има движение на гърдите
имало дишане, ако нямало – няма. Приближавайки към този човек, който
очевидно бил починал, бил се изпуснал по малка нужда, което често става
когато настъпи внезапна сърдечна смърт, не само тогава, но обикновено е
така. Погледнал зениците, които били широки и не реагирали на светлина.
Пробвали един симптом, който се наричал „синдром на котешка зеница“,
когато е настъпила мозъчна смърт, тоест минало е едно време от около 10
минути от настъпване на смъртта зениците не си оправят контура, ако е
настъпила току що и няма мозъчна смърт зениците след леко правене овална
форма веднага възстановяват. В такива случаи неговата практика е, че казва на
близките обикновено, защото не иска да имат неоправдани очаквания. Казвал
съжалявам, настъпило е най-лошото, човекът е починал, ако желаете ще
направим реанимация, но шансовете са минимални.
Жената казала направете каквото е възможно. Като казала това, тъй като
леглото било в ъгъла на стаята и не можело да се проведе реанимация там,
хванали той, медицинската сестра и шофьора тялото на починалия, сложили
го на земята за по-ефективен сърдечен масаж за да може да го интубира и
започнали сърдечен масаж. Сърдечен масаж и обдишване с един балон – амбу.
През това време сложили апарата - кардиограф на гърдите да видят дали има,
сърцето спирало по два начина.
Когато е спряло камерно мъждене това за него бил добър шанс, ако
направи електрошок сърцето можело да тръгне ако току що е настъпила
смъртта. Само тогава се правел електрошок, когато на кардиографа се
показвали данни за камерно мъждене, което било една назъбена линия като
зъбците на трион. В случая била права линия. В такъв случай не е показано да
се прави, защото няма никакъв медицински смисъл да се прави електрошок,
затова продължили с кардиопулмонална ресусцитация - това е непряк
сърдечен масаж на гърдите и изкуствено обдишване. Хванали венозен път,
36
пуснали система. Когато човекът е починал, ако се прави във вените лекарство
без да има система и няма достатъчно кръвообращение лекарството остава в
ръката, поради това системата била необходима да изтласква лекарствата.
Междувременно го интубирал. Вкарал интубационна тръба за да бъде
обдишването по-ефективно и да се избегне повръщане от раздуване на
стомаха и това нещо се правело периодично. Правели се медикаменти
адреналин и атропин през определен период от време в нарастващи дози.
Направили нарастващи дози адреналин 1, 2, 3, после нарастващи дози 1,2 ,3
атропин. Реанимацията продължила 45 минути макар, че в „Пирогов“ са им
казвали като ходят на курсове, че е необходимо не повече от 20, 30 минути тъй
като кръвното налягане, което се създава дори при правилно извършен непряк
сърдечен масаж може да създаде достатъчно налягане в мозъка около 20, 30
минути, след това вече мозъкът загива дори и да продължи и часове наред.
Въпреки това, понеже човекът бил сравнително млад това продължило около
45 минути.
Когато в продължение на 45 минути нямало резултат от тези
реанимационни усилия, зениците продължавали да бъдат широки, сърцето не
тръгнало и казал, че е безсмислено да се прави повече реанимация и
прекратили нещата.
Пет или шест пъти направили кардиограма в този случай да се види как
протича в началото и в края. Знаел, че предната вечер при този пациент са
ходили негови колеги.
Не може да бъде 100% сигурен, но почти е сигурен, че знаел. Най -
вероятно съпругата на починалия е казала на колегата и мисли, че той им
казал, че и преди са ходили.
Видял кардиограмата от предната вечер от неговите колеги в дома на
адреса на пациента.
Когато попаднат на такъв случай, когато човекът е починал, тях ги
интересува само колкото е възможно ако може да възстановят живота му и
започват неща, които се правят по алгоритъм. Когато вече настъпи и той е
уморен, покрит с пот 45 минути в коректния случай, тогава се опитвал да
събера информация как се е развило заболяването с цел да попълни
документа, фиша за спешна медицинска помощ. Тогава хората му казвали, той
37
се опитвал да не ги натъжава и не искал да е прекалено детайлен в нещата, но
трябва все пак да попълнят нещо. С оглед този разпит накрая жената ми
показа и видял кардиограмата, тя сътрудничела във всяко едно отношение.
Категорично не му направило впечатление нещо в нея, да има
отклонения или да е такава, която да налагала да е бил закаран в болница,
защото щял да го запомни. В неговия спомен това била една съвсем нормална
кардиограма.
Кардиограмата останала при жената - не я е правил той тази хартиена
кардиограма и нямал право да я взема, тъй като я е оставил колегата му от
предишното посещение. При всички случаи е останала при нея плюс неговата
кардиограма, която е оставил по време на реанимацията. Тези документи
остават при близките.
Не може да бъде на 100% сигурен дали е останала цялата, защото тя
била дълга около 2 метра, възможно било да е оставил едно парче в края на
реанимацията. Него със сигурност съм го е оставил.
Неговият документ - фиш за спешна медицинска помощ, където
констатира, че човекът няма дишане, зениците са широки, няма сърдечна
дейност плюс документирано с кардиограма са книжата, които служат за
издаване на смъртен акт.
В конкретния случай отишли с един кардиограф, много високо
специализирана техника, която прави електрошок, тъй като имали
информация, че човекът може да е починал. Ако били попаднали на жив,
който имал болки в гърдите и бил припаднал временно не е проблем да прати
някой от екипа да донесе другия кардиограф и да направят кардиограма, 12-
каналния кардиограф бил в линейката. В самото жилище били само с единия,
който се използвал за реанимация.
Колко минути или секунди преди неговото посещение е настъпила
смъртта в конкретния случай може само да предполага на базата на
проучвания, че 80%, 90% от диагнозата се поставяла на базата на това, което
казват пациентите и самите близки.
В конкретната ситуация това, което е казала съпругата на починалия е,
че тя се е събудила от изхъркване на мъжа й. От момента на събуждането той е
бил в безсъзнание. По научни данни, когато сърцето на човек спре са
38
необходими около 30 секунди да загуби съзнание и около 50, 60 секунди да
спре дишането. Обикновено това, което хората казват „той изхърка, падна и
по-късно спря да диша“ това е т.нар агонално дишане, което не е ефективно и
което е предвестник на настъпващата смърт. На базата на това, което са
събрали като анамнеза е, че той е починал в момента, в който тя се е събудила.
Докато се сети да се обади на телефона, докато се ориентира минават още
няколко минути, докато тръгнат, докато стигнат са минали десетина минути
може би.
Попълват документ в два екземпляра оригинал и копие, фиш за Спешна
медицинска помощ, които оставят. Името на документа, който оставят е фиш
за Спешна медицинска помощ. Те оставили такъв - оригинала жълтия лист,
белият оставал при документацията при тях, плюс кардиограмата, където се
виждала правата линия. Сто процента е сигурен, че предходната кардиограма
от първото посещение е била там. Има един мъгляв спомен, усещал
атмосферата. Спомня си, че на една маса я гледал опъната, така кардиограмата
в стаята на болница.
То ставало един хаос, те си прибирали нещата, жената била притеснена,
тя не е очаквала. Нямал никакво морално право и юридическо да взима
кардиограма, която не е негова. Той винаги си оставял кардиограмите на
пациентите, за да правят контролни кардиограми при повторно посещение на
техен екип или на лекар.
Не може да се определи точно колко време се пазят кардиограмите.
Кардиографът е направен така, че той има памет, която се напълва в
зависимост колко пъти са правили кардиограми и тя се напълва, в момента в
който се препълни започва да дава съобщения, че паметта е изпълнена и
трябва да се изтрият кардиограмите. Практиката е да се изтриват най -
първите, тоест тези правени преди най-дълго време.
Ръчно се изтриват, зависи от хората, може би зависи и от типа
кардиограф. Сегашните кардиографи, с които работят се изтриват ръчно, но се
изтриват винаги задните кардиограми.
Би трябвало да ги изтриват лекарите, които работят с кардиографите,
само че не на всички им е приятно да изтриват и това става рядко и
обикновено от най – съвестните. Не е мания на хората да си изтриват
кардиограмите, напротив, кардиограмите остават максимално дълго в паметта
39
на компютрите докато вече се препълнят съвсем. Мисли, че практиката е при
такива смъртни, досъдебни производства, кардиограмите да се разпечатват и
да се архивират физически в папка.
Понякога се иска от съд или от полиция и винаги се разпечатва, стига да
има кардиограма. Заклева се, че е видял кардиограмата и тя нямала никакви
изменения.
От показанията на св.Б. М. Д. се установява, че работи като медицинска
сестра в Центъра за спешна медицинска помощ в гр.Русе. През 2018г.
работила същото. Спомня си за посетен от техния екип адрес на 22.11.2018г. с
пациент В. Г. Х., че по възможно най - бързия начин са пристигнали на адреса.
Пресрещнала ги жена му, която била бледа, слаба жена с тюрбан на главата.
Въвела ги в помещението, където имало легло персон и половина вероятно
било. Ремонт се извършвало в апартамента, имало много строителни
материали, разпръснати. Човекът бил полугол, лежал на леглото, бил се
изпуснал по малка нужда.
Д-р Г.ев се впуснал да проверява жизнените показатели, с фенерче му
проверил зениците. Тя през това време закачила лъжците на кардиографа и
направила кардиограма, на която имало само права черта, човекът бил мъртъв.
Казали на съпругата, че е мъртъв и Д-р Г.ев попита дали иска да правят
реанимация, тя казала да направете всичко възможно и започнали действия по
реанимация, като го смъкнали долу на пода. Първото, което направила е да му
намери венозен път и да включат банка натриев хлорид.
През това време д-р. Г.ев го интубирал и започнали двамата с шофьора
като се сменят да правят сърдечен масаж и така в продължение на 45 минути.
През цялото време жената седяла отстрани и гледала. После, когато вече
видяла, че приключили и окончателно казали, че човекът е мъртъв, тя
започнала да плаче и да разказва, че и предната вечер е идвал екип.
Те знаели още преди да тръгнат - д-р Р. им бил казал, че и предишната
вечер е ходено на този адрес. Аз лично поискала да покаже кардиограмата.
Питала я правена ли кардиограма, тя каза да и извади кардиограмата, на която
имало 2 имена. Не помни години бяха ли вписани, но имената и датата на този
пациент.
После се обърнала и казала ето това лекарство му купили. Докторът
40
казал предната вечер това лекарство да купят и те го купили още веднага, след
като екипът си е тръгнал. Ходили до денонощна аптека. Лекарството било
„Мелбек“, но не помни дали било от 7,5 или от 15мг. Извадила блистер от
кутийката и липсвала една таблетка, тя лично го видяла.
Те са три блистера в кутийката, не знае дали е имало други, тя извадила
единия блистер, на който една таблетка липсвала.
Казала, че предишният доктор му казал на другия ден да отиде при
личния лекар за изследвания и евентуално болничен. Той не е отишъл, явно се
е чувствал добре. През деня е ходил на работа, после ходили на някакво
събитие, на ресторант ли нещо такова и после са си легнали. Когато са си
легнали, заспали и тя чула хъркане.
Не знае дали тяхната кардиограма е останала, защото тя се прикача към
документа, който доктора е направил и мисли, че д-р Г.ев й обяснил с тези
документи да отиде до „Медика“ за акт за смърт, тези които заместват
личните лекари или личния лекар да му издаде.
Диспечерът, получил сигнала се казва д-р С. Р.. В една сграда били, в
две съседни стаи. Предал им сигнала, влизайки в тяхната стая. Обикновено
идвали и устно им съобщавали, понякога се случвало и по радиоточката,
системата която имали, но в него случай той дошъл лично и им казал, че има
случай. Точно не може да пресъздаде, случай който е спешен с мъж, който
жена му съобщава, че хъркал, и че предната вечер пак е ходено на този адрес.
Когато получат сигнала веднага идвали да кажат. Казал, че случая е
спешен, жена съобщава за мъж, който хърка и че предната вечер на този адрес
е имало техен екип, който е извършил посещение. Те тръгнали веднага,
защото те тримата от екипа са там в нея стая, няма как да не тръгнат.
Адресът бил на десетина километра. Това са два различни квартала, те
се намирали в „******“, а мисли, че адреса е в кв.„*******“. Не помни кой
блок.
Това било след полунощ. Вероятно са дремели, но те дремели в седнало
положение и като кажат „ ставай“ – тръгват. Дали е било 10км, дали е било
8км.
Видяла кардиограмата, която била направена от предходния екип - били
написани две имена с датата. Д-р Г.ев обърнал внимание, тя видяла и той я
41
погледнал, понеже той пишел в единия ъгъл на масата. Жената я показала пред
нея. Гледали я двамата.
От показанията на св.Г. Е. К. се установява, че за случая на 22.11.2018г.
за пациент В. Г. Х. си спомня, че получили адрес, по най - бързия начин
тръгнали и пристигнали на адреса. Взели необходимата апаратура от
автомобила, качили се горе. Видели човек, лежащ на леглото безжизнен.
Докторът го прегледал, установил, че няма пулс и дишане. Установил, че
лицето е починало.
Съобщил на жената, която била на адреса, но въпреки това тя пожелала
да направят всичко възможно. Започнали реанимация, сърдечен масаж,
обдишване. Сестрата осигурила венозен път, интубирал го доктора,
продължили със сърдечния масаж и така 45 минути докато приключихме със
сърдечния масаж.
Той е обучен да бъдете в помощ на медицинския екип в такива
ситуации. Взел участие, като правил сърдечен масаж.
На адреса били максимум час, около час. След приключване на
реанимацията лекарят разговарял с жената, която била на адреса да я успокои,
да си напише медицинската документация. Те си прибрали нещата, които
имали и си тръгнали.
Не е видял документи, електрокардиограмата от предната вечер, защото
по принцип не го интересува медицинската документация.
Съобщение за спешния случай получили от диспечера, който е бил на
работа. Не може да бъде сигурен, преди 6 години има неща, които не си
спомня.
Познава д-р С. Р.. Възможно е и той да е бил дежурен нея вечер. Веднага
реагират, това е спешна помощ. Адресът бил в квартал „*********“. Името на
блока не се сеща в момента, но те са 3, 4 високи блока там. Спешният център е
в кв. „******“.
В тъмната част на денонощието пътували, той управлявал, сравнително
за около 4 минути пристигнали, нямало движение, понеже било в тъмната
част.
Пуснали буркан, звукова сигнализация не. Разстоянието от Спешния
център до адреса е около 4 км. Бил пуснат само светлинен, без звуков сигнал,
42
защото било в тъмната част на денонощието.
Избрал оптимален маршрут. Минал по международното, защото да
стане по-бързо, по бул. „Б.“. Там можело да се кара по-бързо.
От показанията на св. д-р С. Л. Р. се установява, че е лекар в Център за
спешна медицинска помощ в град Русе. Практикува обща медицина.
Придобил медицинското си образование в гр.С., Р.. Не познава ищеца В. В. Х..
През месец октомври 2018 година работел в Център за спешна
медицинска помощ – град Русе на длъжност лекар-ординатор.
Като лекар-ординатор лекувал хората, като ги посещавал по адреси. От
време на време давал дежурства като оператор на телефон или координатор.
Няма спомен за нощта на 22.11.2018 година за сигнал, подаден от Д..
Вероятно е изпратил екип на адрес в град Русе, но няма спомен.
За да се изясни дали случаят е код „червено“, „жълто“ или „зелено“,
обикновено минавали две-три минути, понякога четири, зависи от
контрагента, от човека, с който води разговора. Операторът класифицира
случая по спешност, съобразно тези кодове – „червено“, „жълто“, „зелено“.
Той задава няколко основни въпроса два-три, максимум четири, след което
преценява. След това адресът се предава на съответния екип. Има два екипа –
лекарски и долекарски.
По принцип код „червено“ е, когато става дума за животозастрашаващо
състояние.
От показанията на св.Д. В. М. се установява, че е познавал В. Г. Х. от
2003 година, когато той постъпил на работа в завод „Труд“ АД, където той
работи от 2001 година. Там той започнал като началник на ремонтно-
механичен цех, а свидетелят бил главен механик. Били в добри, първоначално
колегиални, а по-късно и приятелски отношения.
Приятелските им взаимоотношения се изразявали в съвместно
посещение на различни заведения, освен това са ходили два-три пъти на
почивка за уикенда, по два-три дни.
Познава сина на В. – В. и те двамата били в много близки, приятелски
отношения. И двамата били много привързани един към друг.
Когато В. бил приет да продължи образованието си във Великобритания
43
В. му споделил, че се е наложило да тегли банков кредит, за да може да
подпомогне обучението му.
След като завършил средното си образование, за едно лято – два или три
месеца, не си спомня точно, той започна работа в звеното, в което биел
ръководител баща му в завода.
В. починал на 21.11.2018 година.
Научил за смъртта му сутринта, някъде преди започване на работното
време, бил отишъл малко по-рано на работното си място и И. И., който тогава
бил заместник-директор, му се обадил по телефона и от него разбрал, че В. е
починал през нощта.
Бил в шок, защото не очаквал. В. бил здрав и в кондиция човек и в
никакъв случай не е очаквал, че ще се случи нещо такова с него.
Предната вечер го видял за последен път.
На 20-ти В. бил на работа. Дори заедно се прибирали. Намял някакви
видими признаци – да кашля, да киха.
Това, което му споделил, понеже от разстоянието между РМЦ и портала
на завода е около 500-600 метра и го извървяли заедно, че предната вечер е
викал Бърза помощ и че има оплаквания като стягане в гръдната област.
Казал, че е пристигнал екип на Бърза помощ, като са му направили
електрокардиограма и са му предписали някакви лекарства за простудно или
вирусно заболяване, нещо такова. Предната вечер, когато се е прибирал, по
същия път – от РМЦ до портала, се е задъхал и е почувствал слабост. Това е
било на 20-ти вечерта.
Казал, че прегледът е протекъл сравнително бързо, че са му правили
кардиограма и са го успокоили, че няма проблем и че всичко е наред със
сърцето му.
На работното им място правят периодични профилактични прегледи за
работещите в завода. При профилактичните прегледи посещават очен лекар,
УНГ, доколкото си спомня се мерело и кръвно.
Кардиограми не мисли, че са им правени редовно, но е имало и такива
случаи. Вземани са им кръвни проби за изследване.
Ежегодно, по веднъж в годината се правели тези прегледи. Тези
44
прегледи бяха задължителни. Единствено, ако е бил в болничен или отпуск –
тогава не се е явявал. Целият персонал на завода се явявал на тези прегледи.
Не помни да е имал оплаквания или не е споделял, но по-скоро не е
имал. След посещението от екип на Спешна медицинска помощ В. не е
посещавал лекари на следващия ден. Той бил на работа, но това което той знае
е, че лекарят, който го е посетил на 20-ти вечерта го е успокоил, че е със
здраво сърце, че дори кардиограмата му е била добра и затова не е имал
основание да търси допълнителна помощ.
От показанията на св.Д. К. Б. се установява, че познава В. от около 25
години, приятели са от детството си. Заедно израснали в един общ квартал,
блок до блок живеели. В различни училища били, въпреки че до четвърти клас
той учел в училището, в което учех и свидетеля, след което той се преместил в
Математическата гимназия. Познавал и баща му В. Г. Х..
Те били много близки, имали много добри отношения помежду си, както
и В. с майка си – Д.. В. разчитал на баща си, приемал съвети от него как да се
държи, как да бъде възпитан, как да се държи като човек в обществото, какви
да са неговите действия и подходи.
В. отишъл в Англия за да продължи висшето си образование, родителите
основно му помагали.
От показанията на св. В. В. М. се установява, че познава В., както и
баща му В.. В. и В. били много близки помежду си. Винаги, когато ги е
виждала заедно, били много усмихнати, задружни, било му е радостно да ги
вижда.
В. й е споделял как баща му му е помагал, винаги го е подкрепял,
издържал го е, когато е ходил да учи в Англия, когато е ходил на море с
приятели.
След смъртта на В. е посещавала често фризьорския салон на жена му
Д. и тя й разказала, че както е бил здрав и всичко е било наред, в един ден
просто се е почувствал много зле, имал е много силна болка в гърдите, имал е
някаква студена пот, прилошавало му е, гадило му се е. Следобед се е случило.
Тогава те са си били вкъщи. Извикали са Бърза помощ, тъй като до такава
степен не се е чувствал добре, че се е изплашил и затова са се обадили на
Спешна помощ.
45
Отзовал се е екип на Бърза помощ. Тя й казала, че са го прегледали,
направили са му електрокардиограма. Казала й, че на моменти се е чувствал
добре и зле, но понеже е продължило това състояние, когато е пристигнал
екипът на Спешна помощ той вече е бил в малко по-спокойно състояние,
нещата са се били успокоили. По време на прегледа, въпреки че тя е казала
всичките симптоми, които водят до доста тежко състояние – тежест в гърдите,
било му лошо, нещо, което не е обичайно за него, са му направили
кардиограма, която дори не са им дали и на някакъв хвърчащ лист им били
написали някакъв медикамент, с който му казали, че ще се оправи.
Тоест, не бил в такова тежко състояние, че да се налага да го приемат.
Дори не са му казали какви са рисковете ако си остане вкъщи, а не го приемат
в Болница.
От показанията на св. Д-р В. Д. Д. се установява, че работи като
общопрактикуващ лекар в лечебно заведение – Амбулатория за първична и
извънболнична медицинска помощ – град Русе като общопрактикуващ лекар.
От 01.02.2004 година до 2018 година пациент й е бил В. Г. Х.. Лицето е
бил пациент от нейната пациентска листа, тя всички нейни пациенти ги
познава. Има справка от компютъра, където се регистрират всички прегледи
на пациентите кога е посещавал кабинета й. Като цяло е идвал за остри
заболявания – остри инфекции на горните дихателни пътища и така
наречените профилактични прегледи. 29.01.2007 година – остра инфекция на
горни дихателни пътища, профилактичен преглед – август 2010 година, след
това август 2010 година е бил с оплакване за болки в ухото, консултирала го е
с ушен лекар. Имат още два профилактични прегледа – май месец 2011 година
и ноември месец 2013 година.
Оттогава до 2018 година няма други профилактични прегледи. Не се е
явявал, но съм го е канила, защото има такъв маниер да кани пациентите, но
не се е явил.
На 06.11.2013 година се е явил пак с оплаквания от остра инфекция на
горните дихателни пътища, и последният преглед в нейния кабинет е бил на
06.02.2017 година, пак вирусна инфекция, това е последният преглед.
Написала е в прегледа от 2017 година - вирусна инфекция, дала му е
болничен, прегледала съм го е, гърло зачервено, език обложен, грубо
46
везикуларно дишане, нормално кръвно – 125 на 70. Има терапия – антибиотик,
Парацетамол, Витамин Ц.
От заключението на комплексната СМЕ – л.1 657 от делото, се
установява, че за причината за смъртта на В. Г. Х. проведената СМЕ на
ексхумиран труп не установява патологични промени по други органи с
изключение на увреждане на коронарните артерии, изразяващо се в тежко
атеросклеротично засягане на трите основни коронарни артерии,
обозначаващо се като триклонова коронарна болест, която е анатомичния
израз на исхемичната болест на сърцето.
Според заключението на Съдебномедицинска експертиза на труп от
13.09.2019г. извършена от Д-р П. Г. Д. единствено от морфологичните
находки, установени по време на аутопсията не може по категоричен начин да
се установи причината за смъртта.
След интервал от време, в случая около 10 месеца след смъртта,
съдебномедицинската морфологична диагностика е силно затруднена, поради
развитието първоначално на автолиза и впоследствие на процеси на трупно
разложение. При това е типично да е възможно да се установят по-устойчиви
във времето находки, каквато е коронаросклероза и да е затруднено до
невъзможно, според степента на процесите на разложение, да се установят
патологични процеси, които при промяната в паренхима и вида на органите
също се воалират и заличават като макроскопска и хистологична находка.
Наличието на триклонова коронарна болест с напреднала атеросклероза по
коронарните артерии при Х., в съпоставка с липсата на данни за други
заболявания на починалия, както клинично, така и от съдебномедицинското
изследване, насочва към вероятно отношение на исхемична болест на
сърцето към причината за смъртта.
След анализ на всички данни по делото, в съпоставка с установената при
съдебномедицинската аутопсия морфологична находка, най-вероятно при В.
Г. Х. се е касаело за исхемична болест на сърцето усложнена с остър
коронарен синдром, с вероятно възникнало в резултат на това ритъмно
нарушение - първична камерна тахикардия, която е преципитирала в
камерно мъждене с последващ сърдечен арест, с последваща остра дихателна
и сърдечна недостатъчност и последващ летален изход. Ритъмните нарушения
не могат да бъдат установени морфологично, тъй като се касае за нарушения в
47
електрическата и с това електромеханична активност на сърцето.
По принцип при пациент с оплаквания от силни болки в сърдечната
област, би трябвало да се изпрати лекар със специалност по кардиология или
при липса на такъв със специалност по вътрешни болести или спешна
медицина. Според становището на медицински фелдшер Д. Н. Г., дежурен
диспечер ЦСМП-Русе, която е приела повикването на 20.11.2018г. тъй като се
е касаело за сравнително млад мъж и оплакванията му е можело да се отнасят
до различни заболявания, тя е решила да изпрати най-добрия екип с който са
разполагали в момента, а именно реанимационен екип /РА/, който се е състоял
от лекар, мед. сестра и шофьор, тъй като останалите екипи са били от
фелдшер и шофьор, а в службата е имало нагласа, че лекарите, като хора с по-
продължително образование могат по-добре да интерпретират ЕКГ-тата и да
определят по-правилно диагнозата и лечението. ЦСМП-Русе не е разполагал с
лекар специалист по кардиология.
По принцип лекарите в спешна помощ се сблъскват често с пациенти
със сърдечни проблеми и би трябвало да могат да разчитат
електрокардиограми. Каква специализация и компетентност в разчитането на
ЕКГ има Д-р Г. може да отговори ръководството на ЦСМП-Русе. По принцип
абсолютно безпогрешно разчитане на ЕКГ е трудно постижимо дори за
кардиолог с дългогодишна експертиза, тъй като винаги има изненадващи
варианти, които могат да затруднят разчитането и.
Всеки лекар с или без специалност по кардиология следва да прецени,
дали клиничните признаци касаят някакво спешно състояние в кардиологията.
В конкретният случай от данните при прослушването на записа на
повикванията към тел.112 в РКЦ - Русе за лицето В. Г. Х. е съобщено от
съпругата му Д., че „болния го притиска в сърцето като стягане на периоди, в
момента е пребледнял и е много зле. Гадене, повръщане също има. Болката е
само в сърдечната област на приливи и отливи.“ Д-р Г. в о.с.з. от 30.09.2024г.
съобщава, „каза, че при дълбоко вдишване болката се засилва, като издиша
намалява, опасваща болка по хода на реброто отива към гърба, от което аз
стигам до извода, че става въпрос за вирусна инфекция, която прави
възпаление на междуребрен нерв и от там се появява болка.“ Въз основа на
гореописаното е решил, че се касае за междуребрена невралгия, която е
резултат на остра вирусна инфекция, тъй като по това време е имало много
48
случаи в град Русе на вирусна инфекция. По тази причина оплакванията на В.
Г. Х. са интерпретирани като невралгична болка и не е прието, че се касае за
стенокардна болка. По тази причина не е изпратена кардиограмата до Медика
Кор за допълнителна консултация от кардиолог и пациентът не е
транспортиран до болница с възможност за инвазивно изследване с цел да
продължи диагностичното търсене.
По принцип при съмнение по клинични признаци за остър коронарен
синдром при ЕКГ без исхемични промени, трябва да се изследва тропонин I и
при повишени стойности да се хоспитализира болният в болнично заведение с
възможност за извършване на селективна коронарна ангиография (СКАГ).
При липса на повишени стойности на тропонин I, трябва да се насочи
пациентът за консултация с кардиолог с оглед преценка на необходимостта от
планово извършване на СКАГ.
Наличието на силни болки в сърцето, студена пот може да са симптоми
на остър миокарден инфаркт, което е животозастрашаващо състояние.
Позивите за повръщане е възможно да се срещнат при остър миокарден
инфаркт със засягане на долната стена на лявата камера.
В листовката на препарата Мелбек 7.5мг. е посочено че използването на
Мелбек и други подобни лекарства, може да бъде свързано с леко повишен
риск от сърдечен инцидент (миокарден инфаркт) или инсулт. Този риск е по-
вероятен при високи дози и продължително лечение. В случая е назначена по-
ниската единична доза на препарата Мелбек, а именно 7.5мг., като за целия
период от назначаването на препарата до смъртта, В. Х. е приел от 1 до 4
таблетки (има противоречие в показанията на свидетелите). Това количество и
продължителност на приема не могат да влошат клиничната картина на
пациента.
Екипът на Д-р Г. не е взимал решение за транспортиране на пациента В.
Х., тъй като е преценил, че в случая не се касае за спешно кардиологично
състояние, налагащо спешна хоспитализация. По тази причина не е попълнена
бланка за информирано съгласие за последиците от нетранспортиране в
болница. Такава бланка се попълва от екипа на ЦСМП, ако същия прецени, че
пациентът трябва да се транспортира до болнично заведение за спешна
хоспитализация или изследване, а пациентът отказва да бъде транспортиран.
В процесният случай такава хипотеза не е възниквала. Екипът е попълнил
49
фиш за спешна медицинска помощ №16468, съдържанието на който е
отразено в раздела документи, касаещи експертизата.
В ксерокопие на констативен протокол от извършена проверка на ИА
„Медицински надзор“ изх.№ ИАМН-74-00-8/28.06.2019г. е отразено че на
22.11.2018г. в 00.59ч. на телефон 112 е получено второ обаждане за лицето В.
Г. Х.. Повод за повикването е: Хъркащо дишане. Не се събужда. Разговора е
приет от диспечер Д-р С. Р.. Екипът е тръгнал в 01.06ч. и е пристигнал на
адреса в 01.10ч. Във фиш за спешна медицинска помощ №16518 Д-р Г.ев е
отразил следното: В 01 05ч. днес е видян да хърка силно, не е могъл да бъде
събуден, след това е спрял да диша.
От първоначален преглед — Зеници - синдром на котешка зеница,
отваряне на очи — без реакция, вербален отговор - липсва, двигателна
реакция — без реакция, дихателна честота — 0, тип-цианоза, хемодинамика -
СЧ-0, АН 0/0, асистолия, други — екзитус GCS = Зт.
От допълнителен клиничен преглед: Кома. ССС - липсва СД на
аускултация и на каротидните артерии билатерално. Дихателна система -
апнея. Поставена е диагноза: Екзитус леталис (заварен).
При извършената проверка в ЦСМП/РКЦ-Русе не е установено забавяне
при координирането и изпълнението на адреса от дежурните екипи на РКЦ-
Русе и ЦСМП - Русе. Пациентът е заварен починал у дома.
От посоченото по-горе се установява, че практически е било
невъзможно пристигналия на място екип на ЦСМП-Русе да окаже спешна
помощ навреме, тъй като най-вероятно по време на подаването на адреса
22.11.2018г., 00.59ч. В. Х. е бил в клинична смърт (съпругата му е провеждала
преди обаждането индиректен сърдечен масаж и обдишване уста в уста), тъй
като в 01.10ч. пристигналия екип регистрира мозъчна смърт.
Острата вирусна инфекция (ОВИ) и в частност грипната вирусна
инфекция, обикновено преминава за няколко дни, но в някои случаи може да
доведе до сериозни усложнения, които изискват допълнително внимание.
Отслабената имунна система и неправилното лечение могат да
предразположат организма към вторични инфекции и възпалителни процеси.
Бактериална пневмония - едно от най-сериозните усложнения. Тя
възниква, когато имунната система е отслабена от вирусната инфекция, което
50
позволява на бактериите да проникнат в белите дробове. Симптоми -
влошаване на симптомите след първоначално подобрение, висока
температура, задух, устойчиво отделяне на гъст жълто-зелен храчковиден
секрет.
Вирусен миокардит - ако причината за миокардит е грипният вирус,
който обикновено се проявява по време на епидемията, се появяват признаци
на миокардит в рамките на седмица или две след инфекцията. Симптомите на
вирусен миокардит могат да имат признаци на дисфункция на горните
дихателни пътища, сърдечна недостатъчност, болка в мускулите, ставите и
гръдния кош.
Вирусен менингит или енцефалит - възпаление на мозъчните обвивки
(менингит) или възпаление на мозъчната тъкан (енцефалит). Болестта
обикновено започва с втрисане и главоболие, след това симптомите рязко
нарастват и се влошават. Наблюдават се припадъци, сънливост, замъгляване
или загуба на съзнание, понякога - кома. Енцефалитът може да създаде
сериозна заплаха за живота.
От подадените сигнали на 20.11.2018г. и 22.11.2018г. и от медицинската
документация няма данни, че пациентът е имал пневмония, сепсис,
миокардит, менингит или енцефалит. В СМЕ на труп след есхумация от
13.09.2019г. е отразено само наличието на триклонова коронарна болест,
фрактура на гръдната кост и ребра и напреднало трупно разложение. При
извършената ексхумация около 10 месеца след настъпилата смърт и
съдебномедицинското изследване на трупа, са устанновени и описани
морфологични находки, които са регистрирани на фона на напреднало трупно
разложение, което се е развило за интервала от време след смъртта. При такъв
интервал след смъртта, морфологичното изследване, както макроскопски, така
и хистологично, може да установи патологични находки и процеси, които са
по-устойчиви във времето (както наличните атеросклеротични изменения в
коронарните артерии) и травми на костите, които са практически неизменни.
По-фините промени които засягат тъканта на сърцето, каквито биха били
промените при остра миокардна исхемия в миокардиоцитите, е невъзможно
да бъдат установени и интерпретирани. Това не означава, че към момента на
смъртта не са били налични. Предвид данните от медицинската документация
и регистрираната симптоматика при пациента, няма основание да се приеме за
51
валидно наличието на пневмония, сепсис, миокардит, менингит или
енцефалит.
При лечението на ОВИ се изпозват два подхода:
1. Основна терапия , която може да намали симптомите на заболяването
и риска от усложнения - почивка на легло, приемане на много течности, лека
диета, антипиретични лекарства(Парацетамол,Аналгин и други),
мултивитаминови комплекси, капки за нос, отхранващи средства, локални
лекарства за болки в гърлото и др.
2. Специфична терапия - предписване на антивирусни лекарства,
интерферони и индуктори (стимулатори на синтеза) на интерферони.
Лечение на усложненията — антибиотици и други.
Д-р Г. е препоръчал на В. Х. да приема медикамента Мелбек 7.5мг. х 1т.
при болки. Този медикамент е назначен за намаляване на болките в сърдечната
област във връзка с поставената диагноза интеркостална (междуребрена)
невралгия. Няма назначено медикаментозно лечение във връзка е поставената
диагноза остра вирусна инфекция.
Интеркосталната невралгия, позната още като междуребрена невропатия
е рядко срещано неврологично заболяване. Проявява се с болка в областта на
гръдния кош, тъй като обхваща хода на междуребрените нерви. Причините за
възникването на междуребрена невропатия включват: възпаление, увреждане
и компресия на интеркосталните нерви. Доста често междуребрена невропатия
се появява след торакотомия (отваряне на гръден кош), понеже за жалост, не
винаги е възможно да се избегне увреждане на интеркосталните нерви и
мускулите между ребрата.
Голям брой заболявания и състояния причиняват неврологичното
увреждане. Невралгията може да се появи вследствие на травми и
възпалителни процеси, обхващащи нервите, мускулите, хрущялите и
сухожилията в областта на гръдния кош и средния сегмент на гръбначния
стълб. Херпес-Зостер, тумори и постоперативни сраствания на тъканите, също
са сред възможните причини.
Болката е основен симптом на интеркосталната невралгия. Симптомите
са обикновено епизодични и включват остра или тъпа, постоянна болка,
разпространяваща се по хода на нервите в гръдния кош. Болезненото усещане
52
често се повишава при резки движения, натоварване и навеждане на торса с
усукване. Подаденият сигнал на 20.11.2018г. е свързан с пациент с оплакване
от гръдна болка. Тази гръдна болка в диференциално-диагтостичен план е
интерпретирана от Д-р Г. като интеркостална (междуребрена) невралгия и е
назначено симптоматично лечение с препарата Мелбек 7.5мг. при болки. По
делото няма данни приживе В. Х. да е имал установена някаква костна
патология. Настоящата експертиза счита, че предвид отразената находка, не са
установени „шипове“ (остеофити) при съдебномедицинското изследване на
трупа. Установяването на такива, според тяхното разположение, е възможно,
тъй като резположените извън контура на гръбначния стълб видимо
проминират. Липсата на данни за такава находка означава, че видими
остеофити при стандартното изследване на трупа не са установени. Не са
отразени и други аномалии или болестни процеси на гръбнака. Следва да се
подчертае, че интеркосталната невралгия не е задължително свързана с
видима морфологично аномалия или патология на гръбначния стълб, като тя
може да бъде резултат от възпаление на нерв, както и надпределно
преразтягане в даден сегмент, които не се свързват с конкретна обективно
установима находка постмортем.
Подадения сигнал на 22.11.2018г. няма връзка с интеркосталната
невралгия, диагностицирана при посещението на 20.11.2018г.
Разликата между кардиограмата при триклонова коронарна болест
и остър миокарден инфаркт е тази, че при пациент с триклонова
коронарна болест кардиограмата може да остане без промяна или да има
някакви незначителни исхемични промени, докато при пациентите с остър
миокарден инфаркт кардиограмата има различни промени които поставят
диагнозата (елевация на СТ сегмента,отрицателни Т вълни, Q зъбец, редукция
или пълно изчезване на R зъбеца в прекордиалните отвеждания, гигантски Т
вълни в свръхострата фаза на инфаркта, новопявил се ляв бедрен блок).
При пациентите със съмнение за остър миокарден инфаркт за да се
постави диагнозата се регистрира ЕКГ в която се търсят типични промени.
Ако такива се установят, пациентът се хоспитализира по спешност в
отделение с възможност за инвазивно изследване с оглед провеждане на
селективна коронарна ангиография (СКАГ). Ако ЕКГ промените са
съмнителни се изследват ензими за миокардна некроза(СРК и MB), както и
53
тропонин I. При повишени стойности се хоспитализира по спешност в
отделение с възможност за инвазивно изследване с оглед провеждане на
селективна коронарна ангиография (СКАГ).
При пациенти със стенокардна симптоматика без ЕКГ промени се
изследва тропонин I. При повишени стойности пациентите се хоспитализиран
по спешност за провеждане на СКАГ.
При пациенти със стенокардна симптоматика, без ЕКГ промени и
негативни маркери за миокардна некроза и нормални стойности на тропонин
I, се провеждат неинвазивни изследвания с цел индукция (предизвикване) на
миокардна (сърдечна) исхемия. Такива изследвания са: велоергометричен
тест с натоварване (ВЕТ), тест с натоварване на бягаща пътека (тредмил),
работен стрес-тест с ехокардиография, добутаминова стресехокардиография
(ДСЕ), радиоизотопна стрес-сцинтиграфия. При индукция на исхемия,
пациентът се насочва за планова СКАГ, от която вече може да се установи
триклоновата коронарна болест.
При пациенти които са суспектни (подозрителни) за подлежаща
атеросклеротична коронарна болест или при тези при които не може да се
проведе адекватен тест с натоварване се насочват за провеждане на
компютърно-томографско (скенер) изследване на коронарните артерии (СТ
коронарография). Това изследване подобно на СКАГ може да установи броя
на засегнатите от атеросклероза коронарни артерии (едно, дву, три или
многоклонова коронарна болест), както и засягането или незасягането на
ствола на лявата коронарна артерия(стволова стеноза). При наличие на такива
изменения, пациентите се хоспитализират с цел провеждане на СКАГ и
евентуално последващо интервенционално лечение.
Според приложения по делото Фиш за спешна медицинска помощ
№16468, екипът тръгва в 21.25ч. и пристига на адреса в 21.27ч. Д-р Г. е
отразил следното: — пациентът е с тежест и болка в гърдите, отпадналост и
умора. Не е боледувал до сега освен простудни. Колегата му е с ОВИ.
От първоначален преглед: съзнание, отпадна симптоматика - няма,
зеници- нормални, отваря очите спонтанно, вербален отговор - ориентиран,
двигателна реакция - подчинява се, хемодинамика - СЧ - 67, АН 135/80, GCS-
15t.
54
От допълнителен преглед Пулмо, Кор, ЕКГ - б.о. Корем-мек, неболезнен.
Болката се променя при палпация. Контактен. Мобилен. Адекватен. Работна
диагноза: Невралгия интеркосталис. ОВИ.
В графа лечение и резултати е отбелязано: шиниране - няма, дренаж -
няма, дихателна терапия - няма, инфузионен път - няма, мониторинг - ЕКГ,
АН, вливания- няма.
В графа лекарства и дози - няма отбелязана приложена или изписана
терапия. Прегледът е приключил в 22.14ч.
Следователно при посещението на екип на ЦСМП-Русе в дома на В. Х.
на 20.11.2018год., същият не се е намирал в спешно животозастрашаващо
състояние, което да е налагало спешен първичен транспорт на пациента до
лечебно заведение, което се потвърждава от последващото му добро общо
състояние на следващия ден. При В. Г. Х. е било необходимо извършването
на допълнителни изследвания при личния лекар или кардиолог - ново
контролно ЕКГ и при нова липса на исхемични промени осъществяване
на тропонинова верификация.
Въз основа на оплакванията на В. Х., съобщени при подаването на
сигнал на тел.112 и липсата на такива в момента на прегледа, анамнезата за
липса на минали заболявания, включително и в аспекта на кардиологични
такива, както и на извършения физикален преглед от д-р Г. при посещението в
дома на пациента на 20.11.2018 год., е било правилно той да бъде насочен към
личния лекар и/или към специалист по кардиология за планова
специализирана диагностика и лечение. Д-р Г. не е насочил пациента към
личин лекар или кардиолог за планова медицинска диагностика и лечение, а е
насочил В. Х. към личния лекар за издаване на болничен лист за 10 дни с
оглед осигуряване на физически покой с оглед избягване на възникването на
възможни усложнения от наличната остра вирусна инфекция. Във фиш за
спешна медицинска помощ №16468, няма отразено насочване на В. Х. към
личен лекар или кардиолог за планова диагностика и лечение.
Екипите на ЦСМП за диагностика на сърдечно-съдови заболявания
използват анамнеза, физикален статус и ЕКГ. В ЦСМП разполагат и с
възможност за телеметрично предаване на ЕКГ до УМБАЛ „Медика Кор“
Русе с цел телеметрична кардиологична консултация.
55
Коронарната атеросклероза е анатомичния субстрат на исхемичната
(коронарна) болест на сърцето и тя може да се диагностицира с компютърна
томография на коронарните артерии, магнитен резонанс на сърце или
селективна коронарна ангиография. Следователно екипът на Д-р Г. не е
разполагал с техническа възможност самостоятелно да диагностицира
наличието на коронарна атеросклероза.
Некардиалните причини се отнасят до фактори и състояния извън
сърдечносъдовата система, които могат да повлияят косвено на функцията на
сърцето и кръвоснабдяването. Някои примери за това включват:
Остро вирусно заболяване което протича с висока температура, която
предизвиква учестена сърдечна дейност, което провокира проявяване на
исхемична болест на сърцето
Анемия: намалената способност на кръвта да пренася кислород,
дължаща се на ниски нива на червени кръвни клетки, може да допринесе за
генерализирана исхемия.
Респираторни състояния: някои хронични белодробни заболявания,
могат да доведат до намалени нива на кислород в кръвта, което да се отрази на
сърцето.
Нарушения на щитовидната жлеза: неправилната функция на
щитовидната жлеза, както хипертиреоидизъм, така и хипотиреоидизъм, може
да повлияе на сърдечносъдовата система и да допринесе за исхемия.
Сепсис: тежките инфекции могат да доведат до системно възпаление и
да повлияят на функцията на сърцето, като потенциално да доведе до
исхемия.
Отговорите на вещите лица в съдебно заседание на въпроси на страните
не разколебават горните изводи.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно се налага извод, че твърденията на ищеца по ИМ за лекарска
грешка на двата екипа на ЦСМП Русе, посетили дома на баща му В. Г. Х. през
в.ноември 2018г. са неоснователни и не се потвърждават и доказателствата по
делото.
В съдебно заседание от 30.05.2025г. страните не оспорват заключението
на КСМЕ и съдът го приема за вярно, обективно и компетентно.
56
Съгласно чл.79 и чл.80 от Закона за здравето медицинската помощ в 16
Република Б. се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската
наука и практика методи и технологии; качеството на медицинската помощ се
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона
за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл.5 ал.4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина. Правото на медицинска помощ се
осъществява при прилагането на основни принципи, между които са
своевременност, достатъчност и качество на тази помощ /чл.81 ал.2 т.1 от ЗЗ/.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че противоправно е всяко
поведение на лекар, което се намира в противоречие с посочените основни
принципи на правото на медицинска практика своевременност, достатъчност
и качество, с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в
съответната област, в случая приложимият медицински стандарт е утвърден с
Наредба № 3/06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт Спешна
медицина.
Не се установяват от доказателствата по делото твърденията в ИМ, че
първият екип, ръководен от д-р Г. е оставил В. Г. Х. в безпомощно състояние,с
болки в гърдите, че пациентът е приведен в още по-безпомощно състояние,
т.к.е заблуден, че сърцето му е здраво, като е вземал предписаните му хапчета
„Мелбек“, които са повишили риска от инфаркт.
Категорично по делото е установено от показанията на свидетелите, че
след първия преглед на 20.11.2018г. В. Г. Х. е бил във видимо по-добро
състояние, спокоен, контактен, с нормални показатели на кръвно налягане и
пулс, като през целия следващ ден е бил на работа, без никакви оплаквания.
Установено е от вещите лица, че не е възможно краткия прием в
допустими лечебни дози на медикамента „Мелбек“ и то малката доза да
допринесе за усложняване на сърдечното заболяване.
Според ВЛ намерените при аутопсията множество атеросклеротични
плаки в трите разклонения на кръвоносните съдове на сърцето, са резултат от
многогодишен болестен процес. Безспорен факт е, че самият починал В. Х. не
е знаел за наличие на сърдечно заболяване.
Наличието на триклонова коронарна болест е установено посмъртно,
57
при извършената СМЕ на труп по досъдебното производство и то след
ексхумация на трупа, близо 9-10 месеца след смъртта. Затова и вещите лица
сочат за вероятни причини за смъртта, но не се ангажират с категорични
изводи.
Вещите лица в експертизата си също посочват, че при пациенти с
триклонова коронарна болест Кардиограмата може да остане без промяна или
да има някакви незначителни исхемични промени, докато при пациентите с
остър миокарден инфаркт Кардиограмата има различни промени, които
поставят диагнозата. Допускат, че гръдна болка при междуребрената
невралгия може да наподобява болката при ИБС или остър миокарден
инфаркт.
Съдът приема,че преценката дали е допусната лекарска грешка и
противоправно бездействие от страна на д-р Г. и екипа при първото
посещение, следва да се извършва към момента, когато е осъществен прегледа
– на 20.11.2018г., а не да се основава на предположения и хипотези дали
вредоносния резултат би настъпил, ако В. Х. бе транспортиран спешно до
болнично заведение.
Към момента на прегледа не са установени конкретни нарушения на
медицинския стандарт Спешна медицина, утвърдени с Наредба-№3/06.10.
2017г. от лекаря, извършил прегледа, нито противоправно бездействие.
Извършен е преглед, хемодинамичните показатели на пациента са били
нормални,направената кардиограма също е била нормална и без отклонения,
не е констатирано спешно състояние, налагащо спешен транспорт и
хоспитализация в болница, състоянието на пациента не е било
животозастрашаващо и същият не е покривал критериите за“критичен спешен
пациент“. Към 20.11.2018г. не е имало обективни данни и индикации за
наличие на сърдечно заболяване, които да обосноват поставянето на диагноза
„Остър коронарен синдром“.
Диагнозата триклонова коронарна болест е поставена едва
впоследствие, при извършената аутопсия на трупа, близо 10 месеца след
смъртта.
С оглед изложеното съдът приема,че двата екипа на ЦСМП Русе са
действали адекватно,своевременно,в съответствие с установените медицински
стандарти Спешна медицина и добрите практики за полагане на медицински
58
грижи. Не е доказана с категоричност причинна връзка между настъпилата
смърт на В. Х. и действията или бездействията на двата екипа, посетили дома
на Х. на 20.11.2018г.и на 22.11.2018г., още по-малко противоправни действия
на някои от лекарите, проявена професионална немарливост или липса на
компетентност, за да се ангажира отговорността на ответното ЦСМП Русе по
реда на чл.49 ЗЗД.
В случая не е доказано при условията на главно и пълно доказване от
страна на ищеца, че е налице противоправно поведение и причинна връзка
между такова поведение на лекарите от ЦСМП Русе и настъпилата смърт на
В.. Безспорно ищецът е претърпял, търпи и понастоящем, ще търпи и в
бъдеще неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие смъртта на
баща му.
По делото обаче не може да се приеме за установено противоправно
поведение от страна на екипите на ЦСМП Русе, противоречащо на утвърдени
от медицинската наука и практика методи и изследвания, както и на
основните принципи на медицинската помощ, посочени по-горе.
В случая не е доказано при условията на пълно и главно доказване
противоправно виновно поведение на служители - лекари на ответния ЦСМП,
в резултат на което да са настъпили вредите.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото, заедно и
поотделно, налага извод че конкретни нарушения на правилата от служители
на ЦСМП не са установени както се твърдят по ИМ.
От доказателствата не може извод за наличие на пряка причинно-
следствена връзка между извършените от лекарите на ЦСМП действия при
двете посещения в дома на Х. и настъпилата смърт, и следователно и
описаните в ИМ лекари нямат вина за настъпването на смъртта на бащата на
ищеца.
При преценяването на ППВС № 7/29.12.1958г. досежно предпоставките
59
на обезпечително-гаранционната функция на отговорността на възложителя
на изпълняваната работа спрямо увредената ищца следва да се приеме, че
искът с правно осн. чл.49 вр. чл.52 ЗЗД срещу ответния ЦСМП Русе следва да
се отхвърли като неоснователен – не са установени от доказателствата по
делото предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на това
правно основание.
Не е осъществен фактическия състав на чл.49 ЗЗД, поради което искът
на посоченото основание за сумата 300 000лв., претендирано обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради акцесорния си характер неоснователна се явява и претенцията за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането 22.11.2018г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените по делото разноски.
Съгласно представения Списък по чл.80 ГПК разноските на ответника
са в размер на 16 650лв. адвокатско възнаграждение и 1000лв. за вещи лица. С
писмения отговор е представен договор за правна защита и пълномощно в
полза на адвокат Д. И. от АК Русе, в който е отразено, че адв. възнаграждение
в размер на 16 650лв. е изплатено по банков път.
Със Списъка за разноските е представено извлечение за периода от
01.05.2024г. до 28.06.2024г., видно от което ЦСМП Русе са превели на
адвоката сумата от 16 650лв. - доказателство за плащане на
адв.възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски по делото в размер на 17 650лева, от които 16 650лв.
адв. хонорар и 1 000лв. депозит за вещи лица.
Предвид изхода на процеса разноски на ищеца не се дължат, а също така
не се следват и на третото лице – помагач на страната на ответния ЦСМП–
чл.78 ал.10 ГПК.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
60
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният основание чл.49 ЗЗД във
вр. чл45 и чл.52 ЗЗД иск от В. В. Х., ЕГН **********, от гр.Русе срещу
ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ гр.Русе, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, ж.к.“******-1“, представляван от
директора д-р И. М. У. за сумата 300 000лв., претендирана като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Г. Х., починал на
22.11.2018г., в резултат на лекарска грешка, ведно със законната лихва върху
сумата от 300 000лв.,считано от 22.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК В. В. Х., ЕГН **********, от
гр.Русе да заплати на ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
гр.Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ж.к.“******-1“, представляван от директора д-р И. М. У. разноски по делото в
размер на 17 650лева.
Решението е постановено при участието на Застрахователна
компания“ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1700, район Студентски, бул.“Симеоновско
шосе“№67А - трето лице-помагач на страната на ответника ЦСМП гр.Русе.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново
в двуседмичен срок от съобщението до страните чрез връчване на препис от
същото.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
61