РЕШЕНИЕ  № 260167

гр. Сливен, 21.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тридесети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                   

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 573 по описа за 2020год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.10.2018г. до 31.07.2019 г., на стойност 74.39 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 3.35 лева, начислена към 11.09.2019 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода от 1.10.2018г. до 31.07.2019 г., на стойност 74.39 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 3.35 лева, начислена към 11.09.2019 г. за имот находящ се в гр.Сливен, кв. Българка 42-Б-24 И направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г.,  на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота, , е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че се оспорват вземанията. Направено е възражение, че  доколкото питейната вода е движима вещ, то нейната продажба се подчинява на общите правила на договора и в частност на договорите за търговска продажба, доколкото ищеца е търговец. Твърди се, че съгласно ТЗ ответника като купувач дължи заплащане на цената винаги за реално предоставена стока. Затова и не дължи заплащане на стока, която не е доставена и не е потребена. Сочи се, че доказателствената тегжест по отношение доставянето и потребявантето вна питейна вода е на ищцовото дружество, както и факта, че количеството потребена вода е отчетено по надлежния ред. Оспорени са претендираните количества вода, както и всички представени от ищеца фактури.

 Поискано е да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и претенцията за разноски на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява, в писмено становище назначения особен представител, адв.Д.С., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, поради направените възражения в отговора.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за декларирани данни, издадено от Община Сливен се установява, че А.А.А. е декларирал придобиването на право на собственост върху апартамент, находящ се в гр.Сливен, кв.Българка 42-Б-24  с декларация от 22.05.1998г.

От справка от Агенция по вписванията по данни за физическо/юридическо лице се установява, че за период от 1.01.1994г. до 15.09.2020г.

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 4броя фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 01.10.2018г. до 31.07.2019 г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 74.39 лева и мораторна лихва в размер на 3.35 лева, начислена към 11.09.2019 г.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 14.11.2016г. до 13.07.2020 г.се установява, че като име на клиент е посочено Андон А.А., адрес ***.В карнета са начислявани за м.10.2018г.-15куб.м вода с положен подпис, за м.11.2018г.-0куб.м вода без подпис, за м.12.2018г.-5куб.м вода, за м.01.2019г.-5куб.м вода, за м.02.2019г.-0куб.м вода, за м.04.2019г.-1куб.м вода, за м.05.2019г.-1куб.м вода, за м.06.2019г.-10куб.м вода, за м.07.2019г.-6куб.м вода,

От показанията на свидетеля Георгиев се установява, че на адреса живеят една жена, момиче и бебе.От показанията му е видно, че карнета са подписва от момичето.От показанията му е видно, че отбелязванията, които е направил по карнета са от абоната или от оставяни листчета или от показания подавани по телефона.

На 31.10.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен срещу  Андон А. Ангеловза главница в размер на 74.39 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  01.10.2018г. до 31.07.2019 г., за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка 42-Б-24 и мораторна лихва в размер на 3.35 лева, начислена към 11.09.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3643 от 5.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 6052/2019г. на РС Сливен по силата, на която Андон А.А. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен   74.39 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  01.10.2018г. до 31.07.2019 г., за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка 42-Б-24 и мораторна лихва в размер на 3.35 лева, начислена към 11.09.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Препис от заповедта и възражението са връчени на А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2010г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за смесено доставяне вода на потребителите на 1.35лв./куб.м.;цена на услугата гравитично  доставяне на вода на потребителите 0.62лв./куб.м.;цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.07 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.28 лв./куб.м.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 6052/2019г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за частично основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 390.51 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  01.10.2018г. до 31.07.2019 г., за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка 42-Б-24, съдът приема претенцията за   основателна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Безспорно се установи в производството, че ответника е собственик на недвижимия имот, находящ се в гр.Сливен, кв.Българка 42-Б-24.В чл.2,ал.1, т.1 от от ОУ на В и К Сливен изрично е посочено, че потребители на ВиК услуги са физически лица –собственици на имоти в етажна собственост, за които се предоставят ВиК услуги.В производството се доказа, че водомера на ответника е отчитан своевременно от представители на ищцовото дружество.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата  съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.В производството се доказа и че ответницата е наследила имота от своя баща и ползва имота.

С оглед изложеното иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 74.39 лева, представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: гр.Сливен, кв.Българка 42-Б-24 за периода от 01.10.2018г. до 31.07.2019 г.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 3.35 лева, начислена към 11.09.2019 г., съдът приема предявеният иск за   основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

С оглед иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 3.35лева,представляваща мораторна лихва начислена към 11.09.2019 г..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 660лева, съразмерно на уважената част от исковете

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че А.А.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 74.39 лева, представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: гр.Сливен, кв.Българка 42-Б-24 за периода от 01.10.2018г. до 31.07.2019 г.законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 31.10.2019 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че А.А.А., ЕГН **********,***  ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 3.35, представляваща мораторна лихва, начислена  към 11.09.2019 г.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  сумата от 660 лв, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: