Р Е Ш Е Н И Е
№………./………2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с МИЛЕНА
НИКОЛОВА
при
секретар Галина Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 2488 по описа за 2017
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „Варна
Груп» ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П.М., срещу решение № 3993/11.10.2017г. по
гр.д. № 3009/2016г. на ХLVI състав на ВРС, в частта, с която е прието за установено по иска на Н.П.Д.,
ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН **********,*** Груп” ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна с правно
основание по чл.90, ал.1, предл.3 от ЗКИР, че не
съществува вписаното (отбелязаното) от съдията по вписванията при
Варненски районен съд заличаването на договорна ипотека по Нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.К. и е
указано на съдията по вписванията при Варненски
районен съд да заличи на основание чл. 88 ЗКИР във връзка с
чл. 537, ал. 2 ГПК вписването (отбелязването) по партидата на „Варна
Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, на заличаване на договорна ипотека по Нотариален
акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.К.. Счита
исковата претенция за недопустима, доколкото не съществува самостоятелен иск по
чл. 90 от ЗКИР, а е последица от друг иск-за спорно материално право, придружен
от иск с правно осн. чл. 537, ал. 2 и 3 от ГПК и то след уважаването им, каквито
искове не са били предявени. Излага
съображения и за липсата на правен интерес от търсената защита. Дори и да бъде
уважен този иск, искането за установяване на несъществуващо обстоятелство има
действие за напред. В случая, договорната ипотека е била заличена и процесният
имот отчужден на 02.03.2016г. Исковата молба по делото на ВРС е вписана чак на
12.03.2016г. и при това положение приложение намира разпоредбата на чл. 114 от
ЗС. На трето място спорът е разрешен с решение № 222/24.07.2014г. по в.гр.д. № 109/2014г.
на ВтАпС, с което е прието, че вземането не съществува. Спор за втори път за
същото право е недопустим. В случай, че въззивният съд приеме иска за допустим,
то въззивното дружество, чрез процесуалния си представител е изложило
съображения по неговата неоснователност. С посоченото по-горе влязло в сила
решение на ВТАпС е прието от съда, че вземането, което ипотеката обезпечава е
погасено, изхождайки от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД. Възразява се
още, че имотът, предмет на заличената ипотека е собственост на трето
добросъвестно лице-Н.Х., която не е
страна в настоящото производство, считано от 08.03.2016г., а исковата молба по
иска с пранвно осн. чл. 90 от ЗКИР е вписана на 12.03.2016г. Моли се
обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално исковата
претенция-отхвърлена. Претендират се сторените по делото разноски.
В писмен отговор Н.П.Д. и С.И.А., чрез адв. Н.Д. оспорват
въззивната жалба, като неоснователна. Въззиваемите намират за неосноватерлни
всички наведени от насрещната страна оплаквания. Молят се първоинстанционното
решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
В с.з. на 30.01.2018г. въззивното дружество «Варна
Групѝ» ЕООД чрез процесуалните си представители адв. Ол.Ш.и М.К.поддържат
въззивната си жалба, становище застъпено и в представените писмени бепежки, а
въззивниците, чрез адв. Н.Д. в същото с.з. и в предстнавената писмена защита
оспорват въззивната жалба и поддържат писмения си отговор.
ВОС има предвид следното:
С исковата си молба ищците
Н.П.Д. и
С.И.А. *** Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна установителен иск за
приемане за установено, че извършеното на 08.03.2016г. вписване - заличаване на
договорна ипотека, обективирана в НА №107, том II, рег.№ 4405, н.д.№307/2008 на
нотариус К.К., вписана в Службата по вписванията-Варна с вх.рег.№ 30136, акт
148, т.XXV, дело 238611/17.10.2008г. е недействително, евентуално
несъществуващо- невалидно възникнало, евентуално недопустимо на осн. чл. 90 от ЗКИР. Изложили са, че на 25.08.2008г. У. Р.С. е сключил договор с Л.Д.С., на
осн. чл. 129 от ТЗ, по силата на който й продал собствените си 30 дружествени
дяла от капитала на „Варна Груп” ЕООД за сумата от 2900000.00 евро. Купувачката
се е задължила да заплати продажната цена в срок до 17.10.2009г. За
обезпечаване на вземането от 2900000.00евро ведно с лихви и разноски, страните
подписали договорна ипотека върху имот, собственост на „Варна Груп” ЕООД,
обективирана в НА №107, том II, рег.№ 4405, н.д.№307/2008 на нотариус К.К.,
вписана в Службата по вписванията-Варна с вх.рег.№ 30136, акт 148, т.XXV, дело
238611/17.10.2008г. С два договора за прехвърляне на
вземане от 16.02.2011г., всеки един от двамата ищци Н.П.Д. и С.И.А. са придобили от У.Р.С. част от това му вземането срещу Л. Д.С.от
по 100 000.00евро. Договорите за прехвърляне на вземания са били
вписани в Сл.по вписванията Варна на 16.02.2011г. На 29.01.2016г. „Варна Груп”
ЕООД е поискало заличаване на вписаната договорна ипотека със заявление № 1507/29.01.2016г.
Последвал отказ на съдията по вписванията № 21/29.01.2016г. Обжалван, отказът на съдията по вписванията е
бил отменен с определение № 525/24.02.2016г. по ч.гр.д. № 238/2016г. на ВОС-ГО.
Ищците не са били участници в охранителното производство, поради което постановените
в него актове, са им непротивопоставими, но засягат правата им. Намират, че не
се били налице предпоставките за заличаване на ипотеката.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който ответникът „Варна Груп” ЕООД, чрез адв. П.М. оспорва
исковите претенции. На първо място излага съображенията си за недопустимостта
им. Поддържа, че след като вземането на У.С.
е погасено чрез плащане, то няма обезпечен дълг на Л.С.и към ищците. Ипотеката се
погасява, ако се погаси вземането. Влязлото в сила решение № 222/24.07.2014г.
по гр.д. № 109/2014г. на ВтАпС разпростира силата си и по отношение на ищците,
които ако и да не са били страна в производството, не заявяват собствени права по отношение на
спорното право. Вземанията си основават на единствен правопораждащ юридически
факт-договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 25.08.2008г., а
договорите за цесия са нищожни, поради липсата на предмет. Недопустимо е пререшаване на приключилия спор
по посоченото гр.д. Приеме ли съдът, че претенциите са допустими се моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно с присъждане на сторените разноски. Сочи
се, че вписването е извършено по силата на акт на компетентен орган, както и че
молбата за заличаване на ипотеката изхожда от легитимирана страната. Извършеното
вписване по казуса е било поискано от представляващия дружеството, при спазени
прави на вписване по ПВ и ЗКИР и вписаният акт удостоверява подлежащо на
вписване обстоятелство-че задълженията по ипотеката са погасени. Позоваването е
отново на решение № 222/24.07.2014г. по в.т.д. № 109/2014г. на ВтАпС. Твърди
се, че с влизането в сила на решение по гр.д 109/2014г. на Апелативен съд
Велико Търново е отречено съществуването на обезпеченото с ипотека вземане, а
оттам и на ипотечното право. Без значение по спора са останалите водени между
страсните дела.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По силата на договор за ипотека,
обективиран в НА № 107, т. 2, рег. № 4405, дело № 307/2008г. на нотариус К.К.,
за обезпечаване задължението на Л.Д.С.към У.Р.С. по сключения между тях договор
за прехвърляне на всичките 30
дружествени дялове на С. *** Груп“ ЕООД, ЕИК ********* на С.от
25.08.2008г. за сумата от 2900000.00
евро, дължими до 17.10.2009г., с подробно индивидуализираните в договора лихви,
разноски и неустойка за неизпълнение, „Варна Груп” ЕООД е учредило в полза на У.Р.С.
ипотека върху собствения на дружеството недвижим имот –УПИ XVIII-1033, находящ се в гр. Варна, ул.”Шопен” № 4 в кв. 4 по
плана на 8 подрайон с площ от 460 кв.м./ идентичен с имот IX-18/, при граници:
улица, имот XIX-1034, имот № VII-5, заедно с построената в имота масивна сграда, състояща се от
сутеренен етаж, партерен етаж от шест стаи, три коридора, асансьорно помещение
и сервизно помещение; първи етаж от седем стаи, две сервизни помещения,
асансьорно помещение, три коридора, два балкона, стълбище и зала; втори етаж от
седем стаи, асансьорно помещение, три коридора, два балкона, зала и сервизни
помещения и мансарден етаж с РЗП на обект от 1265 кв.м. по данъчна оценка, както
и всичко онова, което ще бъде построено в описания имот, надстроено или
пристроено към съществуващата и описана по-горе сграда, което ще бъде извършено
по разрешение за строеж № 142/09.10.2008г. на Община Варна и обектите, които ще
се построят по цитираното разрешение за строеж със завършването им в груб
строеж.
С договор за прехвърляне на
вземания с нотариална заверка на подписите на страните , с рег. № 1442 на
нотариус Ал.Александров, както и на и съдържанието на документа, с рег. № 1445,
т. 1, акт № 14 на нотариус Ал.Александров и заверка на подписа на преводача,
рег. № 1451 на нотариус Ал.А., вписан в книгите по вписванията с вх. рег. №
3936, д. № 321, том 2, № 40 от 02.03.2011г. У.Р.С. е прехвърлил на С.И.А.
вземането си към Л.Д.С.в размер на 100000.00 евро по договор за продажба на
дружествени дялове от 25.08.2008г., цялото в размер на 2900000.00 евро. Няма
спор, че цесията е съобщена на длъжникът Л.Д.С.от цедента.
С договор за прехвърляне на
вземания с нотариална заверка на подписите на страните , с рег. № 1449 на
нотариус Ал.Александров, както и на и съдържанието на документа, с рег. № 1450,
т. 1, акт № 16 на нотариус Ал.Александров и заверка на подписа на преводача,
рег. № 1451 на нотариус Ал.А., вписан в книгите по вписванията с вх. рег. №
3936, д. № 321, том 2, № 40 от 02.03.2011г. У.Р.С. е прехвърлил на Н.П.Д. вземането
си към Л.Д.С.в размер на 100000.00 евро по договор за продажба на дружествени
дялове от 25.08.2008г., цялото в размер на 2900000.00 евро. Няма спор, че и
този договор за цесия е съобщена на длъжникът Л.Д.С.от цедента.
С
решение № 18/04.02.2014г. по гр.д. № 38/2013г. на ОС-Габрово е прието за
установено по предявения иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, че Л.Д.С.дължи на У.Р. Сойърпс сумата от
97791.50лв., представляваща част от дължимите 2900000.00 евро, по договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от 25.08.2008г. и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
3304/2012г. на РС-Габрово.
С
решение № 222/24.07.2014г. по в.гр.д. № 109/2014г. на ВтАпС е отменено решение
№ 18/04.02.2014г. по гр.д. № 38/2013г. на ОС-Габрово и отхвърлен иска на У. Р.С.
против Л.Д.С.с правно осн. чл. 422 от ГПК, да бъде прието за установено ,че С.дължи
на С. сумата от 97791.50лв., представлявашща част от общото вземане от
2900000.00 евро, по договор за прехвърляне на дружествени дялове от
25.08.2008г. и разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 3304/2012г. на РС-Габрово. Съдът е приел, че по
силата на сключения между старните предварителен договор от 28.01.2008г. и в периода от 25.07.2008г. до 31.12.2008г. Л.Д.С.е
заплатила на У. Р.С. дължимата сума по договора за прехвърляне на дружествени
дялове от 25.08.2008г. в размер на 2900000.00 евро /общо за всички
прехвърлители по сключените общо четири договора в размер на 5800000.00 евро/, към
датата на предявяване на иска, който се разглежда /т.е. от подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 3304/2012г.-28.12.2012г., доколкото искът е с правно
осн. чл. 422 от ГПК/, У. Р.С. няма качеството на кредитор на Л.Д.С..
С
определение № 590/26.10.2015г. по т.д. №
3679/2014г. на ВКС-ТО не е допуснато до касация обжалваното решение №
222/24.07.2014г. по в.гр.д. № 109/2014г. на ВтАпС.
С
решение № 44/14.05.2016г. по т.д. № 3596/2015г. на ВКС-ТО, молбата на У.Р.С. с
правно осн. чл. 304 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №
222/24.07.2014г. по в.т.д. № 109/2014г. на ВтАПС е оставена без уважение,
приемайки, че молителите Н.П.Д. и С.И.А. не са лице, спрямо които влязлото в сила
решение, предмет на отмяната, а именно решение № 222/24.07.2014г. по в.т.д. №
109/2014г. на ВтАпС има сила.
С
решение № 45/25.02.2014г. по т.д. № 51/2013 г. на ОС- Габрово, Л.Д.С.е осъдена
да заплати на У.Р.С. сумата от 100000.00 евро,
представляваща част от общо дължимата сума от 2900000.00 евро по сключен на
25.08.2008 г. договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на
„Варна Груп” ООД, ведно със законната лихва върху сумата от 100000.00 евро
считано от 23.08.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 77
836.86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.10.2009 г.
до 22.08.201З г.
С решение № 153/30.06.2016г. по в.т.д.№
109/2014 на ВтАпС, е обезсилено решение № 45/25.02.2014г. по т.д. № 51/2013 г.
на ОС- Габрово в частта относно осъждането на Л.Д.С.да заплати на У.Р.С. суми и
производството е прекратено, позовавайки се на силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение № 222/24.07.2014г. по в.т.д. № 109/2014г. на ВтАПС по
отношение на последния. Същевременно е отменено първоинстанционното решение в
частта за мораторната лихва, за която е била осъдена Л.Д.С., предвид акцесорния
й характер и е потвърдено решението, в частта в която Л.Д.С.е осъдена да заплати сумите от по
100000.00 евро на Н.П.Д. и С.И.А., както и сумата от 77
836.86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.10.2009 г.
до 22.08.201З г., в полза на двамата.
С определение № 147/13.03.2017г.
по т.д. № 2099/2016г. на ВКС, Първо ТО не са допуснати до касация жалбите на У.Р.С.
срещу въззивното решение в обезсилената му и отхвърлена части и жалбата на
„Варна Груп“ ЕООД в потвърдителната му част, с което решение № 153/30.06.2016г.
по в.т.д.№ 109/2014 на ВтАпС е влязло в сила.
По спор между У.Р.С. и Л.Д.С.е
било образувано и т.д. № 59/2014г. на ОС-Габрово. С определение №
199/17.10.2016г. по гр.д. № 59/2014г. на ОС-Габрово, изчаквайки изхода по гр.д.
№ 3596/2015г. на ВКС, съдът е приел за недопустима исковата претенция на С. за
дължимостта на сумата от 1800000.00 евро, като част от цялото му вземане от
2900000.00 евро по договора за прехвърляне на дружествени дялове от
25.08.2008г.
С определение № 270/14.12.206г.
по ч.т.д. № 359/2016г. на ВтАпС е потвърдено обжалваното определение № №
199/17.10.2016г. по гр.д. № 59/2014г. на ОС-Габрово.
С определение № 525/24.02.2016г. по
ч.гр.д.№238/2016г. по жалба на С.Т.М. ***
Груп” ЕООД е отменен отказа № 21/29.01.2016г. на съдия по вписванията при ВРС за
заличаване на договорна ипотека, учредена в полза на У.Р.С., учредена с НА, вписан в СВ- Варна при АВ с вх.рег №
30136/17.10.2008г., том 25, акт 148. За да отмени постановения отказ, съставът
на ВОС е взел предвид влязлото в сила решение по в.т.д. № 109/2014 на ВтАпС.
С оглед горното определение на
ВОС, с разпореждане на съдия по вписванията при ВРС от 02.03.2016г. е
постановено заличаване на договорна ипотека № 107, том 2, рег.№ 4405, дело
307/2008 на нотариус К.К.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че исковата претенция, в
разглежданата от съда част, с оглед постъпилата въззивната жалба от «Варна
груп» ЕООД, намира правното си основание тъкмо в разпоредбата на чл. 90, ал.,
ал. 1, предл. 3 от ЗКИР, вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК. Иск с правно основание чл.
90, ал. 1 от ЗКИР е винаги допустим, ако поради по-
ранното евентуално незаконосъобразно вписване/отбелязване-заличаване на
вписаната ипотека, страната не може да
противопостави своите права върху имота, както е в настоящия казус.
Неоснователни са всички неведени от въззивното
дружество оплаквания за недопустимост на така предявения иск.
Неоснователно е твърдението на въззивниците за липсата
на правен интерес у ищците, доколкото с влизане в сила на решение № 222/24.07.2014г.
по в.гр.д. № 109/2014г. на ВтАпС, с което са отречени правата на праводателя
им, то и Н.Д. и С.А. не разполагат с право на иск. Следва да се има предвид, че
Н.Д. и С.А. не са участвали в това производство и резултата не ги обвързва. Те
черпят права от подписаните още на 16.02.2011г. договори за прехвърляне на
вземане, а не от договора за прехвърляне на дружествени дялове от 25.08.2008г.,
страна по който действително е праводателят им. Цитираното решение на ВтАпС е
постановено по отношение на праводателя им, който обаче се е бил разпоредил със
вземането си, цялото от 2900000.00 евро до размера на 100000.00 евро в полза
всеки един от двамата Н.Д. и С.А., до подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 3304/2012г. на РС-Габрово, прераснало в
производството по тр.д. № 38/2013г. на ОС-Габрово, по което по реда на
инстанционния контрол се е стигнало до решение № 222/24.07.2014г.
по в.гр.д. № 109/2014г. на ВтАпС и
произнасянето на ВКС по т.д. № 3679/2014г., а и по т.д. № 3596/2015г. Не следва
да бъде прието по същите съображения и, че след като с решение
№ 222/24.07.2014г. по в.гр.д. № 109/2014г. на ВтАпС е прието от съда, че
Л.Д.е заплатила задължението си към У.С. изцяло, то последния няма вземане и не
е бил в състояние да прехвърли някому част от това свое вземане, при което
договорите за цесия от 16.02.2011г. нямат предмет, а и това води до липсата на
правен интерес от предприетата защита по настоящото дело.
Правен интерес е налице за ищец, винаги щом е увреден интереса му,
както по настоящото дело. Н.Д. и С.А. са закупили вземане, обезпечено с
ипотека, но ипотеката е заличена без тяхно съгласие и без влязло в сила
решение, въпреки, че вземането им не е удовлетворено, видно от постановеното и
влязло в сила решение № 45/25.02.2014г. по гр.д. № 51/2013г. на ОС-Габрово,
потвърдено с решение № 153/30.06.2016г. по т.д. № 138/2014г. на ВтАпС.
Не следва друг извод и предвид наведените от въззивното дружество
твърдение, че имотът е отчужден след заличаване на вписаната през 2008г.
ипотека в полза на трето добросъвестно лице, подовавайки се на правилото на чл.
179, ал. 3 от ЗЗД. Разбира се, че следва
да се прилага правилото на чл. 179, ал. 3 от ЗЗД, но и тогава е налице правен
интерес за ищците, предвид възможността да защитят нарушените си права,
търсейки обезщетение, искат обявяване на действията, с които длъжникът ги
уврежда спрямо тях за недействителни и т.н.
Изследвайки основателността на иска, настоящият състав
споделя напълно мотивите на
първоинстанционния съд, които е изложил по уважения от него иск, същият предмет
на обжалване и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях, приемайки ги за свои.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в
обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено в тази част.
При този изход на спора, не се следват разноски в
полза на въззивното дружество. Искане от
страна на въззиваемите за разноски липсва, поради което съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3993/11.10.2017г. по гр.д. № 3009/2016г. на ХLVI
състав на ВРС, в частта, с която е прието за установено по иска на Н.П.Д., ЕГН **********
и С.И.А., ЕГН **********,*** Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна с правно основание по чл.90, ал.1,
предл.3 от ЗКИР, че не съществува вписаното
(отбелязаното) от съдията по вписванията при Варненски районен съд
заличаване на договорна ипотека по Нотариален акт № 107,
том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.К. и е указано на съдията по вписванията при Варненски районен
съд да заличи на основание чл. 88 ЗКИР във връзка с чл. 537,
ал. 2 ГПК вписването (отбелязването) по партидата на „Варна Груп” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, на
заличаване на договорна ипотека по Нотариален акт № 107,
том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис на страните, при условията на чл. 280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: