Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 28.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5830
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.357 и сл. от КТ.
Ищецът К.Н.С. твърди, че с ответника
били в трудово правоотношение, по силата на сключен безсрочен трудов договор №
13/01.08.2016г., съгласно който заемал длъжността „строителен работник” в
ответното дружество на обекти в гр.Русе, с основно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 420.00 лева. През месец декември 2016г. бил
уведомен, че трудовият му договор бил прекратен, но не му била връчена заповед
за прекратяването му. За периода месец август 2016г. до м.ноември 2016г.
включително, работодателят не му е заплатил дължимите се трудови
възнаграждения, които възлизат в нетен размер от 330.00 лева месечно. За
периода на съществуване на трудовото правоотношение, ищецът не е ползвал и
полагащия му се платен годишен отпуск, като при прекратяването на трудовото
правоотношение не му е било заплатено и дължимото се обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ, което счита, че възлиза в размер на 100.00 лева. Поради това моли
съда да постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му
заплати сумите от: 330.00 лева, представляваща неизплатено нетно месечно
трудово възнаграждение за месец август 2016г.; 330.00 лева, представляваща
неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец септември 2016г.; 330.00
лева, представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец
октомври 2016г.; 330.00 лева, представляваща неизплатено нетно месечно трудово
възнаграждение за месец ноември 2016г. и 100.00 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за
периода 01.08.2016г. до 31.11.2016г. включително, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното
им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединените искове по чл.242 и чл.224, ал.1 от КТ.
Ответникът “ВСВ Инвест” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Орландовци”, ул.”Х. Станишев” №
26-28, ап.6, представлявано от управителя Пламен Станчев Илиев, оспорва изцяло
предявените искове, като твърди, че е заплатил на ищеца трудовите
възнаграждение за периода месец август 2016г. до м.ноември 2016г. включително и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2016г.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не спори, че страните били в трудово
правоотношение, по силата на сключен безсрочен трудов договор №
13/01.08.2016г., съгласно който ищецът заемал длъжността „строителен работник”
в ответното дружество на обекти в гр.Русе, с основно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 420.00 лева. Със Заповед № 26/15.12.2016г. на
ответника трудовото правоотношение между страните е било прекратено считано от
15.12.2016г., на основание чл.325, ал.1 от КТ - по взаимно съгласие на
страните, въз основа на подадена молба на К.С. от 15.12.2016г.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че общият размер на
дължимите суми за брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода от
01.08.2016г. до 30.11.2016г. е 1 680.00 лева, а нетния размер е
1 316.96 лева – по 329.24 лева за всеки от месеците август, септември,
октомври и наември 2016г. След проверка на оригиналите на ведомостите за
заплати на ответника, които са приложени по друго гражданско дело, вещото лице
е установило, че в тях има положен подпис за получил чистата сума на трудовите
възнаграждения на ищеца за процесния период. За периода 01.08.2016г. до
31.11.2016г. включително, на ищеца се полагат 7 дни платен годишен отпуск,
който той не е използвал, като размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ
възлиза в брутен размер на 133.63 лева и нетен такъв ог 120.27 лева, след
приспадане на дължимия 10% данък по ЗДДФЛ – 13.36 лева. От ведомостта за
заплати на ответното дружество за месец декември 2016г. се установява, че освен
брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца в размер на 200.00 лева,
ответникът е начислил и сума в размер на 420.00 лева, като от ведомостта не
става ясно на какво основание е начислената сума. В заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца също е определено изплащането на
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 117.85 лева. Във ведомостта за
месец декември 2016г. има поставен подпис за получил чистата сума от 534.78
лева, след удържане на зоконоустановените удръжки, за ищеца.
Ищецът чрез редовно упълномощения от
него адвокат е оспорил истинността на ведомостите за получени трудови
възнаграждения на ответника в частта за положените подписи от К.С. за получени
трудови възнаграждения за месеците август, септември, октомври, ноември и
декември 2016г. В тази връзка съдът е открил производство по чл.193 от ГПК.
От заключението на изготвената от
вещото лице Н.М. съдебно-графична експертиза се установява, че подписът в ред 6
на ведомост за заплата за м.октомври 2016г. на ответното дружество, е положен
/изпълнен от К.Н.С.. Подписите в ред 6 на ведомост за м.август 2016г., ред 6 за
м.септември 2016г., ред 9 за м.ноември 2016г. и ред 13 за м.декември 2016г. на
ответното дружество, не са положени /изпълнени/ от К.Н.С.. Тази експертиза е
изготвена от вещото лице без да снеме лично сравнителен материал от подписа на
ищеца, като за образци е ползвал подписа от заявлението за издаване на документ
за самоличност от МВР, фотокопието на трудовия договор приложен по делото и
договора за правна защита и съдействие на л.19 от делото.
От заключението на изготвената от
вещото лице Х.Н. допълнителна съдебно-графична експертиза се установява, че
подписът в ред № 6, срещу името на „К.Н.С.” на представената за изследване
разчетно-платежна ведомост за м.октомври 2016г. на ответното дружество, не е
идентичен с представените сравнителни образци от подписите на лицето К.Н.С..
Автора на този подпис към настоящия момент не може да се установи.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се доказва, че страните са
били обвързани от трудово правоотношение по силата на сключен безсрочен трудов договор №
13/01.08.2016г., съгласно който ищецът заемал длъжността „строителен работник”
в ответното дружество на обекти в гр.Русе, с основно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 420.00 лева. Със Заповед № 26/15.12.2016г. на
ответника трудовото правоотношение между страните е било прекратено считано от
15.12.2016г., на основание чл.325, ал.1 от КТ - по взаимно съгласие на
страните, въз основа на подадена молба на К.С. от 15.12.2016г. Положеният труд по трудовото правоотношение е възмезден и
за предоставената от работника работна сила, работодателят дължи насрещна
престация – трудово възнаграждение, което е договорено в трудовия договор. От
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно,
че общият размер на дължимите суми за брутно трудово възнаграждение на ищеца за
периода от 01.08.2016г. до 30.11.2016г. е 1 680.00 лева, а нетния размер е
1 316.96 лева – по 329.24 лева за всеки от месеците август, септември,
октомври и наември 2019г. След проверка на оригиналите на ведомостите за
заплати на ответника, които са приложени по друго гражданско дело, вещото лице
е установило, че в тях има положен подпис за получил чистата сума на трудовите
възнаграждения на ищеца за процесния период. За периода 01.08.2016г. до
31.11.2016г. включително, на ищеца се полагат 7 дни платен годишен отпуск,
който той не е използвал, като размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ
възлиза в брутен размер на 133.63 лева и нетен такъв ог 120.27 лева, след приспадане
на дължимия 10% данък по ЗДДФЛ – 13.36 лева. От ведомостта за заплати на
ответното дружество за месец декември 2016г. се установява, че освен брутното
трудово възнаграждение на ищеца за месеца в размер на 200.00 лева, ответникът е
начислил и сума в размер на 420.00 лева, като от ведомостта не става ясно на
какво основание е начислената сума. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца също е определено изплащането на обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ в размер на 117.85 лева. Във ведомостта за месец декември 2016г. има
поставен подпис за получил чистата сума от 534.78 лева, след удържане на
зоконоустановените удръжки, за ищеца. Ищецът чрез редовно упълномощения от него
адвокат е оспорил истинността на ведомостите за получени трудови възнаграждения
на ответника в частта за положените подписи от К.С. за получени трудови
възнаграждения за месеците август, септември, октомври, ноември и декември
2016г. В тази връзка съдът е открил производство по чл.193 от ГПК. От заключенията
на изготвените по делото съдебно-графични експертизи, съдът намира, че е
доказано по категоричен начин, че подписите в разчетно-платежна ведомост на
ответното дружество за получени трудови възнаграждения и обезщетения за
месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2016г. не са на ищеца К.С..
Разлика в заключенията на двете съдебно-графични експертизи има само по
отношение на подписа на ищеца положен за м.октомври 2016г. Съдът обаче счита,
че следва да даде вяра на заключението на допълнителната съдебно-графична
експертиза, тъй като същата е изготвена въз основа на сравнителни образци от
подписа на С. дадени лично пред вещото лице, а по първата експертиза такива
сравнителни образци не са били снети, а са ползвани образци от заявлението за
издаване на документ за самоличност от МВР, фотокопието на трудовия договор
приложен по делото и договора за правна защита и съдействие на л.19 от делото,
при изледването на които не може в пълна степен да се достигне до категоричен
извод за авторството. Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане
на работника – на негови близки, а и по писмено искане на работника трудовото
му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка. В случая и
предвид заключенията на съдебно-графичните икспертизи /обсъдени по-горе/, е
видно, че трудовите възнаграждения на ищеца не са били заплатени по ведомост,
тъй като подписите положени в същата за месеците август, септември, октомври,
ноември и декември 2016г. не са негови. Ответникът не е доказал, че е заплатил
за процесния период трудовите възнаграждения на ищеца по останалите предвидени
в чл.270, ал.3 от КТ начини, а доказателствената тежест за изплащането на
трудовите възнагражденияе негова, както му е било указано и с доклада по
делото. Изложените в пледоарията на редовно упълномощения от ответника адвокат
са само твърдения, които не се подкрепят от никакви доказателства по делото,
дори напротив опровергават се изцяло от наличните доказателства, а и са
неотносими, предвид законовоустановения ред уреден в КТ за начина на доказване
заплащането на трудовите възнаграждения. Поради това исковете за осъждане на
ответното търговско дружество да заплати неизплатените трудови възнаграждения
са основателни и доказани по своето правно основание. По отношение на техния
размер, съдът взе предвид заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, съгласно която неизплатените на ищеца трудови
възнаграждения за периода от 01.08.2016г. до 30.11.2016г. е 1 680.00 лева,
а нетния размер е 1 316.96 лева – по 329.24 лева за всеки от месеците
август, септември, октомври и наември 2016г. До нетния размер от 329.24 лева за
всеки от месеците исковете следва да бъдат уважени, а в останалата им част до
пълния предявен размер от 330.00 лева за всеки един от месеците, да се
отхвърлят като неоснователни. Върху присъдените главници следва да се присъди и
законна лихва считано от датата на предявяване на исковете – 30.09.2019г. до
окончателното им изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1
от КТ, работникът, който не използвал полагащия му се платен годишен отпуск,
при прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза,
За периода 01.08.2016г. до 31.11.2016г. включително, на ищеца се полагат 7 дни
платен годишен отпуск, който той не е използвал, като размерът на обезщетението
по чл.224, ал.1 от КТ възлиза в брутен размер на 133.63 лева и нетен такъв ог
120.27 лева, след приспадане на дължимия 10% данък по ЗДДФЛ – 13.36 лева. Това
обезщетение съдът намира, че не е изплатено на ищеца, с оглед на заключениета
на двете съдебно-графични експертизи /обсъдени по-горе/. Този иск като
основателен и доказан следва да се уважи изцяло до претендирания нетен размер
от 100.00 лева. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 30.09.2019г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата и предвид уважаването на исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на редовно упълномощения от ищеца адвокат М.С. от Адвокатска
колегия – гр.Русе, с адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Константин
Величков” № 17, възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ в
размер на 225.02 лева – изчислено на основание чл.7, ал.1, т.3 от Наредба №
1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с
размера на уважените искове.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Ответното
дружество е направило по делото разноски в общ размер на 300.00 лева –
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове следва да му се присъдят разноски в
размер на 0.64 лева, които ищецът бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
– гр.Русе, държавна такса върху уважените размери на предявените искове от 56.68
лева, както и направените по делото разноски за възнаграждения на вещите лица в
размер на 500.00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА “ВСВ Инвест” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Орландовци”, ул.”Х. Станишев” №
26-28, ап.6, ЕИК *********, представлявано от управителя Пламен Станчев Илиев,
да заплати на К.Н. ***, с ЕГН: **********, сумите от: 329.24 лева /триста
двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща неизплатено
месечно трудово възнаграждение за месец август 2016г. в нетен размер, след приспадане на
законовоустановените удръжки;
329.24 лева /триста двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща неизплатено месечно трудово възнаграждение за месец септември
2016г. в нетен размер,
след приспадане на законовоустановените удръжки; 329.24 лева /триста двадесет и девет лева и двадесет и
четири стотинки/, представляваща неизплатено месечно трудово възнаграждение за
месец октомври 2016г. в нетен размер,
след приспадане на законовоустановените удръжки; 329.24 лева /триста двадесет и девет лева и двадесет и
четири стотинки/, представляваща неизплатено месечно трудово възнаграждение за
месец ноември 2016г. в нетен размер,
след приспадане на законовоустановените удръжки и 100.00 /сто/ лева, представляваща дължимо обезщетение
за 7 дни неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за периода
01.08.2016г. до 31.11.2016г. включително в нетен размер, след приспадане на
законовоустановените удръжки,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.09.2019г. до
окончателното им изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Н. ***, с
ЕГН: **********, против “ВСВ Инвест” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Орландовци”, ул.”Х. Станишев” № 26-28, ап.6, ЕИК *********,
представлявано от управителя Пламен Станчев Илиев, искове: за претендираното
месечно трудово възнаграждение за месец август 2016г. в частта от 329.24 лева
/триста двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ до пълния предявен
размер от 330.00 /триста и тридесет/ лева; за претендираното месечно трудово
възнаграждение за месец септември 2016г. в частта от 329.24 лева /триста
двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ до пълния предявен размер от
330.00 /триста и тридесет/ лева; за претендираното месечно трудово
възнаграждение за месец октомври 2016г. в частта от 329.24 лева /триста
двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ до пълния предявен размер
от 330.00 /триста и тридесет/ лева; за претендираното месечно трудово
възнаграждение за месец ноември 2016г. в частта от 329.24 лева /триста двадесет
и девет лева и двадесет и четири стотинки/ до пълния предявен размер от 330.00
/триста и тридесет/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.Н. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на “ВСВ Инвест” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Орландовци”, ул.”Х. Станишев” № 26-28, ап.6, ЕИК *********, представлявано
от управителя Пламен Станчев Илиев, сумата от 0.64 лева /шестдесет и четири
стотинки/ - направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА “ВСВ Инвест” ЕООД със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Орландовци”, ул.”Х. Станишев” № 26-28,
ап.6, ЕИК *********, представлявано от управителя Пламен Станчев Илиев, да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат М.С. от Адвокатска колегия –
гр.Русе, с адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Константин Величков”
№ 17, адвокатско възнаграждение в размер на 225.02 лева /двеста двадесет и пет
лева и две стотинки/.
ОСЪЖДА “ВСВ Инвест” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Орландовци”, ул.”Х. Станишев” №
26-28, ап.6, ЕИК *********, представлявано от управителя Пламен Станчев Илиев,
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 556.68 лева
/петстотин петдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ - държавна такса
върху уважените размери на предявените искове и направени по делото разноски за
възнаграждения на вещите лица по изготвените експертизи.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: