№ 634
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. А.
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Л. Анг. К.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603132 по описа за 2022 година
С определение от 13.07.2022г.постановено по н. ч. д. №3209/2022 год. Софийски
районен съд, НК, 115 с – в е извършил групиране на наказания по предходни осъждания на
осъдения И. А. А..
Против определението е постъпила жалба от осъдения, в който се излагат доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на съдебният акт.Посочва се,от една страна,че
първия съд е извършил кумулация,без да обоснове решаващите си изводи,а от друга ,че не е
приложил най-благоприятния закон за осъденото лице.Прави се искане,то да бъде отменено.
В съдебно заседание,защитникът на осъдения поддържа жалбата и изложените в нея
доводи.
Представителят на СГП ,счита ,че жалбата е неоснователна.
Осъденият А.,редовно призован не се явява.
Въззивния съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт ,
намира за установено следното:
За да постанови обжалваното определение, районният съд е събрал по предвидения в
НПК ред писмени доказателства,касаещи съдебното минало на осъдения,въз основа на
които се установява ,че А. е осъждан многократно-общо 16 пъти,както правно значение за
настоящото производство имат осъжданията:
1.по нохд № 17207/20г. на СРС за деяние от 18.09.2020г.за което е наложено
1
наказание лишаване от свобода за срок от четири години,в сила от 23.02.2022г.
2.по нохд № 17546/21г. на СРС за деяние от 29.05.2021г-01.06.2021г. за което е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, в сила от 17.12.2021г.
След сравняване на времето на извършване на престъпните деяния с датите на влизане
в сила на съдебните актове се установява, че посочените две осъждания са в условията на
съвкупност по смисъл на чл.25 ал.1 от НК,тъй като деянията са извършени от
осъдения,преди да има влязла в сила присъда за всяко от тях.
Предходните осъждания на осъдения,/извън тези по които е изтекла абсолютната
давност ,поради което е безпредметно да бъдат обсъждани/ са тези по нохд № 19195/17г. на
СРС и 17129/19г. по описа на СРС,с които на А. е наложено наказание пробация.Същите са
групирани с протоколно определение на СРС от 12.08.2020г.,а с оглед факта ,че не попадат в
хипотезата на чл.25 от НК с нито едно от двете последващи осъждания, нямат значение за
процесното групиране.
От гореизложеното се налага извода,че най-благоприятният за осъдения вариант е
кумулация на наказанията по двете последни осъждания ,с които на А. е наложено наказание
лишаване от свобода- в размер на по-тежкото наказание,което е лишаване от свобода за срок
от четири години. От формираната съвкупност следва да се приспадне срока на изтърпяното
наказание лишаване от свобода по двете осъждания и предварителното задържане.С оглед
съдимостта на осъдения А. определеното общо наказание лишаване от свобода следва да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
До гореизложените изводи е достигнала и първата съдебна инстанция ,поради което
липсват основания постановения от нея съдебен акт да бъде ревизиран.
Безспорно ,в съответствие със задължителната съдебна практика,въпросът за общото
наказание,при съвкупност от престъпления винаги може да бъде пререшаван от съда,но само
когато са налице основанията за това.В случаят,липсват предпоставките на чл.25 от НК ,тъй
като предходните осъждания на А.,/ № 19195/17г. на СРС и 17129/19г. по описа на СРС / са
извън формираната съвкупност ,а едновременно с това не се намират в условията на
съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 от НК с нито едно от последващите осъждания на
А.,така че да бъде извършено ново групиране.
Не могат да бъдат споделени и възраженията в жалбата,касаещи необосноваността на
първоинстанционния съдебен акт.Първият съд е изложил съображенията си защо счита ,че
нормата на чл.25 от НК следва да намери приложение само по отношение на последните две
осъждания на А.,което е напълно достатъчно за нуждите на конкретното производство.
С оглед изложеното и като не констатира неправилно приложение на материалния
закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост , въззивният съд
счита, че обжалваното определение,следва да бъде потвърдено ,поради което и на основание
чл. 338 вр. чл. 334, ал.1 т. 6 от НПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13. 07. 2022 год.,постановено по н. ч. д. №
3209/2022год. на Софийски районен съд, НК, 115 с – в.,
Решението не подлежи на обжалване и протест.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3