Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 15.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 15043 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 448217 от 11.07.20178г., постановено по гр.д.
№ 59824/2017 г. на СРС, 153 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу М.Н.Й. и К.В.К. осъдителни искове по чл. 79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД за заплащане поравно на сумите 8 283,46 лв., за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, 69,66 лв. такса за
дялово разпределение за същия период, 1 539,46 лв. обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 03.07.2017 г. и 8,64 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за същия период.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като
е осъдил ищеца „Т.С.” ЕАД да заплати на основание чл.78, ал. 3 ГПК на М.Н.Й. сумата
570 лв. и на К.В.К. сумата 700 лв. разноски в исковото производство. Решението е постановено при
участие на трето лице-помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД.
Това решение е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД с искане за
отмяната му и уважаване изцяло на исковете. Излагат се доводи за неправилност
на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
в нарушение на събраните по делото доказателства СРС е направил извод за липса
на качеството потребител на топлинна енергия /ТЕ/ на двамата ответници, като
счита неправилно приетото, че за ответниците не било доказано да са собственици
или носители на вещното право на ползване върху процесното жилище, а събраните по
делото доказателства сочели обратното. Като такива годни доказателства счита да
са събраните по делото списък на етажните собственици, в които като собственици
са се подписвали лицата Н.К.Й.и съпругата му П. Ал. Й., двамата наследодатели
на ответниците по делото, като и на подадено лично от П. Й. заявление за
откриване напартида за жилището с което същата придобила качеството клиент на
ТЕ, които доказателства сочели, че наследниците им са придобили екс леге
правото насобственост върху процесното жилище, а и ответницата м.Й. е посочила
адреса на същото жилище за свой постоянен адрес. Моли решението да се отмени и
исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски, вкл. и за защита от
юрисконсулт.
Въззиваемата страна – ответник М.Н.Й. оспорва жалбата с
писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци.
Излага доводи за правилост на извода на СРС, че ищецът не е доказал качеството
собственик на ответника, че в това доказване е в тежест на ищеца, и ищецът не
го е осъществил, и пропускът на ищеца да ангажира своевременно годни
доказателства за правото на собственост/вещто право на ползване на ответника
или на неговия праводател, следва да се сакнционира, като се отхвърли иска. Излагат
е и др. доводи за частично погасяване по давност на вземането и за нищожност на
посочени клаузи от ОУ. Моли жалбата да се остави без уважение, претендира
разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна – ответник К.В.К. оспорва жалбата с
писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци.
Излага доводи за правилост на извода на СРС, че ищецът не е доказал качеството
собственик на ответника, като възразява да има по делото списък на
собствениците, подписан от Н.Й., а и да има, това не прави лицето собственик.
Приема за правилен извода с обжалваното решение, че след смъртта на П. Й. на
06.07.2008 г. не е доказано кое лице е сключило договор на доставка на ТЕ за
процесния имот, и за липсата на установяване този ответник да е живял на адреса
на процесното жилище. Моли жалбата да се остави без уважение, претендира
разноски за въззивната инстанция.
Третото лице-помагач на ищеца не е взело становище по
жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, като обсъди и своевременно заявените доводи
и възражения на страните. В случая предмета на въззивната проверка за
правилност е очертан от оплакванията по въззивната жалба, че неправилно е
установен факта на възникване на облигационната връзка между дружеството-ищец и
наследодателите на ответниците поради качеството собственици на
наследодателите, като правото на собственост се установявало от приети по
делото писмени доказателства-списъци на етажни собственици и заявление от П. Й..
Първоинстанционният съд е изложил
в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи, основани на
приетите по делото доказателства, са липсата на облигационна връзка между
страните, която да е възникнала по
силата на ЗЕ и поради качеството собственици на ответниците на топлоснабден
жилищен имот в сграда-етажна собственост, на каквото само основание се позовава
ищеца с исковата си молба, които мотиви в тази част въззивният съд споделя и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
Ищецът твърди с исковата молба, че по силата на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ), ответниците като собственици на
топлоснабден жилищен имот, се явявали потребители на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ за доставена и потребена ТЕ за битови нужди жилище-ап.7
в гр.София, жк.****бл.**, вх.в, като не му заплатили
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който е доставена енергията, съгласно Общите условия, като дължимите от ответниците суми са поравно от
общо претендираните такива за главница-цена на ТЕ и лихва за забава.
Ответниците с отговорите си на исковата молба оспорват исковете,
като възразяват за липсата на облигационна връзка между тях и ищцовото
другжество по договор за доставка на ТЕ, както и правят и др.възражения, като
ответникът К.К.-приемник в хода на делото по чл.227 от ГПК на починалия си
наследодател и начален ответник В. К., прави и собствено възражение, че не е живял в процесното жилище.
С доклада на първоинстанционния съд по чл.146
от ГПК, който възпроизвежда проекто доклада по чл.140 от ГПК, е указано на
ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между страните,
качеството потребител на ТЕ на ответника-собственик или носител н авещно право
на ползване, или встъпване в облигационно отношение на друго основание. Относно
доказателствените искания на ищеца, представенте и посочени от него такива са
били събрани. С въззивната жалба ищецът не е направил оплакване за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение по събиране на доказателствата, поради които
въззивният съд се произнася при преценка на същия доказателствен материал.
Събраните по делото писмени доказателства не
са такива, които да са годни да установят правото на собственост/вещното право
на ползване на ищеца върху процесното
жилище, описано в издаваните от ответника фактури за исковите суми. Представеният
от ищеца списък на живущите в бл.10, бул.9-ти септември № 54 от
197..г./идентичен адреса с настоящия му административен адрес, посочен по-горе/,
както и проткол от ОС на ЕС на бл.10 от
22.10.2001 г./неподписан/ и списък към
него на етажните собственици, не са такива документи, тъй като не се ползват с
такава материална удостоверителна сила - същите не попада сред документите,
удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77 от ЗС и
чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма,
други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове
по силата на закона : съдебни решения за признаване право на собственост,
постановленияза възлагане при публична продан. Протоколът от решение на ОС на
ЕС би имал /ако е и подписан от оправомощените лица съгласно нормативната
уредба/ удостоверителна стойност относно присъствалите лица и взетите решения,
но не и отонсно качеството собственици на присъствалите на ОС на ЕС, поради което
не може от него да се установи качеството потребител на ТЕ на общия
наследодател на ответниците П. Й., подписала се на този списък, аналогично
и списъка на етажните собственици от
197..г., макар и да е подписан от другия общ наследодател на ответниците - Н.Й.,
не удостоверява качеството собственик на последния. Не са събрани, следователно,
годни доказателства някой от наследодателите на ответниците, или самите
ответници да са придобили правото на собственост или вещното право на ползване
върху процесното жилище преди или по време на исковия периодм.05.2014-м.04.2016
г., при което предявените срещу тях обективно съединени искове за главница цена
на ТЕ и лихви за забава, на предявеното основание-наличие на облигационно
отношение възникнало по силата на закона и при ОУ поради качеството
собственици/вещен ползвател на топлоснабдено жилище в ЕС на ответниците, без да
е необходимо сключване на нарочен писмен договор, са неоснователни и подлежащи на отхвърляне. Подаването на
писмена молба-декларация от общата наследодателка на ответниците-П. Й. до
топлофикационното дружество на 16.11.2001 г. също не е годно доказателство, че
тя е носител на правото на собственост/ограничено вещно право на ползване на
процесното жилище, пхо вече изложениет съображения по-горе кои са допустимите
доказателства за тези факти. С тази молба-декларация от общата наследодателка
на ответниците-П. Й. до топлофикационното дружество е възможно да възникне
облигационна връзка за доставка на ТЕ между тях, но с исковата си молба ищецът
не е посочил такова основание за възникване на облигационна връзка с
ответниците/или с нехен наследодател, а именно не е посочил нарочен писмен
договор, а се е позовал на възникване на
облигационната връзка по силата на ЗЕ само поради качеството на
собственик/вещен ползвател на ответниците. Съдът не може да разширява предмета
на делото с факти, които не са били наведени от ищеца като основание на иска.
Липсата на валидно възникнала облигационна
връзка между ищеца и ответниците на предявеното основание, прави безпредметно
обсъждането на другите наведени от ответниците възражения с отговорите на
въззивните им жалби.
Поради съвпадане крайния извод на двете
инстанции относно неоснователност на предявените искове спрямо ответниците,
решението следва да се потвърди, вкл. и в частта относноразноските, поределени
съобразно изхода на спора, като по отношение наразноските няма оплаквания .
По разноските за
въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените
от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават в негова тежест. Навсеки от ответниците,
ищецът дължи разноски за въззивното производство в размер от по 300 лв. на
всеки един, а не в доказаните по-високи размери за платено от всеки един от тях
възнаграждение за различни адвокати поотделно, който размер въззивният съд определя, като съобразява и направеното
възражение от ищеца за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПк с молба от 21.10.2019 г. и предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд
при липсата и на нови доказателства.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 448217 от 11.07.20178г.,
постановено по гр.д. № 59824/2017
г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
основание чл.78, ал. 3 и ал.5 от ГПК на М.Н.Й., ЕГН **********, гр. София, ж.к.********
сумата 300 лв., и на К.В.К., ЕГН ***********,*** сумата 300 лв. - разноски за
въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.